Художествена галерия

Художествената галерия се помещава в сградата на първото в града класно училище „Отец Паисий”. Построена е през 1872 г. във възрожденски стил. Първата експозиция е подредена през 1980 г. Тук можете да разгледате богата колекция от възрожденски икони и повече от 1800 творби на български художници (Галилей Симеонов, Иван Давидков, Сулейман Сеферов, Светлин Русев, Христо Михайлов, Валентин Герасимов, Милчо Спасов и др).


География

Берковица е град в Северозападна България. Намира се в област Монтана, административен център е на община Берковица. Разположен е в Западна Стара планина на 405 м н.в. В близост се издига връх Ком (2016 м).

Градът отстои на 24 км от Монтана и на 80 км от София.


История

Най-старите предмети, открити в региона на Берковица, датират от първото хилядолетие пр.Хр. Първите обитатели са представителите на тракийското племе мизи. След тях тук се заселват племето трибали. Траките изграждат стратегически укрепления по околните височини. Те се занимавали със земеделие (предимно отглеждане на пшеница) и скотовъдство (отглеждане на овце), обработвали желязо и добивали злато в поречията на р. Златица и Врещица. През първото хилядолетие сл.Хр. тук се заселват римляни. Регионът се развива в икономическо отношение. От това време са открити римска вила край с. Калиманица, останки от Берковското кале, Лесковското градище и некропол край него, земленият бент под с. Котеновци, свързан с промиването на злато, каменна пластика, накити, монети, оръдията на труда и оръжията, битовата и строителната керамика.

За първи път Берковица се споменава в писмен документ през 1491 г.

По време на османското владичество Берковица е седалище на каза (околия). Утвърждава се като занаятчийски град. Развиват се предимно дървообработването и грънчарството.

През юни 1836 г. избухва Берковското въстание. Предводител е Манчо Пунин от с. Бистрилица и затова то е известно още като Манчова буна или Манчова размирица. Във въстанието взимат участие около 4000 мъже от местността. То избухва след непълното провеждане на поземлената реформа в Османската империя (1834) и бунта на сръбския княз Милош Обренович в Източна Сърбия (1833). Освен Берковско през месеците юли-август въстават и Пиротско и Белоградчишко. Въстанието е потушено. Османското правителство сменя управителите на градовете, но въпросът за земята и данъците остава нерешен. През 1837 отново избухва въстание в Берковско и Пиротско. Предводител е Върбан Пенов от с. Бели мел. Въстанието отново претърпява крах. Решителната битка се състои в Чипровската клисура.

На 13 октомври 1870 г. в Берковица отваря врати девическо училище. По това време е построена и сграда за класното училище „Отец Паисий”. На следващата година е изграден катедралният храм „Св. Николай Чудотворец”. През 1872 г. е основано читалище „Бъдащност”. Две години по-късно е създадено ученическо дружество.

След избухването на Априлското въстание регионът остава пасивен. На 8 юли 1876 г. в Чипровци пристигат четите на Панайот Хитов и други български войводи и Берковският край въстава. След ожесточени боеве при Чипровския манастир въстанието е потушено.

Берковица е освободена на 4 декември 1877 г. Един месец отнема на руските войски, за да победят окончателно турците в сраженията за града.

След Освобождението градът остава околийски административен център, но загубва своето стопанско значение. През втората половина на ХХ век Берковица се развива в икономическо отношение. Построени са няколко завода – дървообработващ, за абразивни инструменти, мрамор, пластмаси, метал. Градът е благоустроен. Засилва се строителството, изграждат се нови училища, читалище, стадион и др.


Културни и исторически забележителности

Къща музей „Иван Вазов”

През периода 1879–1880 в Берковица като председател на съда работи Иван Вазов. Къщата, в която е живял през това време, е превърната в музей. Сградата, строена в началото на XIX в., прави впечатление с интересната си вътрешна и външна архитектура. Интересни са дърворезбата по таваните, оригиналните килими и мебели.

Подредена е експозиция, представяща дейността на писателя по време на престоя му тук. В Берковица той създава поемата „Грамада”, повестта „Митрофан и Дормидолски”, стихотворенията „На Ком”, „Малини” и др. Можете да разгледате в автентичен вид кабинета на Иван Вазов.

През 1940 г. къщата е обявена за народна старина.

Часовникова кула

Градската часовникова кула прави впечатление със своите размери – висока е над 21 м. Иззидана е от камък с хоросанова спойка. Тясна дървена стълба отвежда до втората част на кулата. Тя е направена от дървена конструкция и е много красива. В нея са вграденият часовников механизъм, работещ до днес, и камбана. Построена е през 1762 г. и е една от най-старите запазени в България.

Църква „Рождество Богородично”

Църквата „Рождество Богородично” е изградена през 1843 г. Храмът е трикорабен и вкопан около 80 см в земята. Красивият дърворезбован иконостас е дело на майстори на Самоковската школа. Църквата има камбанария.

Етнографски музей

Етнографският музей се помещава във възрожденска къща на един етаж, построена през XIX в. Тя е позната като Сърбинската къща. Интересна е дърворезбата по вратите и долапите. Запазена е автентичната система за отопление на помещенията и банята.

През 1992 тук е уредена първата етнографска експозиция. Тя включва тъкани (дрехи, носии, черги, килими), дърво, метал, накити, керамика. Фондът се състои от около 14 000 експоната. Посетителите се запознават с бита и обичаите на хората от Северозападна България.

Етнографският музей в Берковица е част от Стоте национални туристически обекта.


Околности

От града тръгват няколко маршрута към Берковския Балкан.

В непосредствена близост до Берковица се намира хълмът Калето (515 м). Тук можете да се насладите на красивата природа и да разгледате останките от римска и средновековна българска крепост. Разкрити са външна и вътрешна крепостна стена. Намерени са и две базилики. Край града можете да посетите и местността наричана „Долината на влюбените певци”.

На около 10 км от Берковица се намира клисурският манастир „Св. Св. Кирил и Методий”. Той е основан през 1240 г. По време на османското владичество няколко пъти е опожаряван и възстановяван. Стените му не са изписани, но правят впечатление дърворезбата на иконостаса, дело на самоковеца Стойчо Фандъков, и иконите, изрисувани от зограф Никола Образописов.

На 9 км от Берковица в долината на р. Голяма река се намира Хайдушкият водопад.


Полезна информация

Къща музей „Иван Вазов”

ул. „Иван Вазов” № 2

тел. 0953 2235


Връх Ком

Ком е връх в Западна Стара планина, в която е четвърти по височина. Висок е 2016 м. Наричат го още Големия Ком, а на изток от него се издигат Средният Ком (1985 м) и Малкият Ком (1959 м). Оттук извират няколко реки – Берковска река, Гинска, Височица и др.

Гледката, разкриваща се от върха, вдъхновява Иван Вазов да напише стихотворението „На Ком”. На Ком е поставена каменна плоча с барелеф на писателя и стиховете на произведението.

На около 2 часа път пеша се намира хижа „Ком”. От върха започва маршрутът „Ком – Емине” – българската отсечка на европейския туристически маршрут Е-3. Можете да започнете изкачване на върха от хижа „Ком”, от Петроханския проход (маршрутът е с продължителност три часа и половина), от с. Комщица (три часа) или от с. Гинци (три часа). От Берковица можете да стигнете до върха за около пет часа.

От връх Ком всяка година започва офроуд състезанието „Ком – Емине”. По традиция тук започва подходът в чест на Освобождението на България от османско владичество, който завършва във Враца.