География

Село Ковачевица се намира в Югозападните Родопи, в т.нар Дъбрашки дялДъбраш, или Доспатска планина, е планински рид в България. Разположен е в Западните Родопи, между реките Доспат и Места. Билото му е заравнено, на височина 1550–1650 м, най-висок връх Беслет (1938 м). Преобладават гранити и метаморфни скали. Северният склон на рида е стръмен и разседен. По южния склон текат левите притоци на река Места – Канина и Бистрица. В Дъбрашкия рид са силно разпространени иглолистните гори. На неговата територия са разположени и някои резервати., по поречието на река Канина (Кървава река). Част е от община ГърменГърмен е село в България, част от Благоевградска област, разположено на 113 км югоизточно от Благоевград. Център е на община с 15 съставни селища. Има добри условия за производство на тютюн, зърно, овощарство (ябълки), овцевъдство, говедовъдство. Притежава минерални извори, а в околностите на селото е открит античният град Никополис ад Нестум, възникнал близо до тракийско селище. и отстои на 17 км от общинския център, на 23 км от град Гоце ДелчевГоце Делчев (до 1950: Неврокоп) е град в България, част от Благоевградска област. Разположен е в югоизточното подножие на Пирин планина, на 107 км югоизточно от Благоевград. Градът е център на община с 12 съставни селища. Добре развити са промишленостите радиотехническа, тютюнева, дървообработваща, керамична, шивашка, пасмантерийна, хранително-вкусова. Притежава кариери за добив на строителни материали и минерални суровини. В Гоце Делчев има добри условия за отглеждане на тютюн, лозя, овощарство, зеленчуци, говедовъдство, козевъдство, овцевъдство. Културата на града се съхранява в един музей, останали са и 2 църкви от началото на XIX в. Има сведения за средновековно селище. Споменава се с името Неврокуп в османотурски документи от XV в. и на 200 км от столицата София.

Разположено е на 1050 м надморска височина, климатът е умереноконтинентален – зимата е мека, заради беломорското влияние от юг, а лятото – прохладно, благодарение на обгръщащата селището гора.

На територията на Ковачевица и околностите има добри условия за отглеждане на тютюн, картофи, развива се овцевъдството.

От 1977 г. селото е обявено за архитектурно-исторически резерват под закрилата на UNESCOЮНЕСКО – Организация на Обединените нации за образование, наука и култура (United Nations Educational, Scientific and Cultural Organizaton, UNESCO) е специализирана организация на ООН. Създадена е през 1946 г., а седалището й е в Париж. Целта на организацията е да подпомага комуникацията между нациите в областта на образованието, науката и културата. Структурата й се състои от Генерална конференция, Изпълнителен съвет и Секретариат. В ЮНЕСКО членуват над 160 държави, включително България от 1956 г. През 1985 г. нашата страна е домакин на 23-тата сесия на Генералната конференция.. Съхранени са над 100 възрожденски къщи (от XIX в.) в типичен ковачевски архитектурен стил, някои от които са останали непокътнати повече от век. Природата в местността е впечатляваща – обширни поляни, гъсти и прохладни гори, селото е обградено от високи върхове. Благодарение на географските и културно-историческите си предимства, в Ковачевица се развива добра туристическа дейност.


История

Създаването на селище на днешната територия на Ковачевица се свързва с периода, в който българското население е подложено на масово помохамеданчване от страна на турската власт (през втората половина на XVII в.). В търсене на спасение много християни напускат домовете си и търсят убежище по високите и непристъпни части на планините. Землището на село Ковачевица благоприятствало заселването поради планинското си разположение, мекия климат, големите водни ресурси и обширните си пасища.

Първоначално бежанци както от околните села, така и от други краища на България, като Търновския, организирали махали на родова основа – т.нар Търновска махала. Век по-късно изселници от Западна Македония създали Арнаутска махала. Селото започнало да нараства, като постепенно се появили и развили различни занаяти. Македонските заселници се занимавали със строителство (дюлгерство). Добри условия били създадени за земеделие и скотовъдство.

С течение на времето селото се превърнало в един от центровете на македонското националноосвободително движение, понеже по време на турското робство на територията на Ковачевица никога не била установена администрация от властта.

В период от 34 години от освобождението на България (1878) до освобождението на Пиринска МакедонияСпоред българския изследовател Васил Кънчов около края на XIX в., когато Македония все още е под османско владичество, в трите й дяла – Вардарски, Пирински и Егейски, живеят 2 258 224 души. От тях 52,31% са били българи, 22,11% – турци, 10,13% – гърци, 5,70% – албанци, 3,58% – власи. Останалите 6,17% се разпределят между други етнически групи.

През 1903 г. избухва Илинденско-Преображенското въстание, което се явява кулминация в борбата на македонските българи за освобождаването им от турска власт.

По време на Балканската война от есента на 1912 г. срещу Турция освен България се изправят още Сърбия, Гърция и Черна гора. Османската империя е разгромена за по-малко от година и изтласкана от европейските й предели. Македония е освободена от османска власт, като по-голямата част от нея преминава под ново чуждестранно владичество – на Сърбия и Гърция. (1912) селото се намирало на границата между Княжество БългарияСлед Освобождението на България от турска власт през 1878 г., съгласно решенията на Берлинския конгрес страната е разпокъсана. Държавата получава името Княжество България, като в границите й остават само земите от река Тимок до Черно море с Южна Добруджа и Софийския санджак (Кюстендилско, Дупнишко, Самоковско, Сливнишко, Брезнишко, Трънско, Царибродско и Босилеградско).

Получава право на самоуправление под „суверенитета на султана”. През 1885 г. става Съединението на Източна Румелия с Княжество България, въпреки това българската държава остава в трибутарна зависимост от Османската империя.

На 22 септември 1908 г. Княжество България става напълно независимо и се преименува на Царство България. и Турция. Оттам е минавал един от най-големите канали за снабдяване с оръжие на борците за свобода от НеврокопскоНеврокоп е град в България, който от 1950 г. е прекръстен на Гоце Делчев. Част е от Благоевградска област. Разположен е в югоизточното подножие на Пирин планина.

, ДрамскоДрама е град в Северна Гърция, в подножието на планината Боздаг. Представлява търговско-занаятчийски център, като развива тютюнева, дървообработваща, текстилна промишленост. Възниква на мястото на античния Драбескос. През IX в. е присъединен към българската държава. Букурещкия мирен договор предава града на Гърция през 1913 г. и СерскоСяр, Сере е град в Северна Гърция. Център е на богат селскостопански район, като развива тютюнева, текстилна, хранително-вкусова промишленост. През IX в. е присъединен към България. В периода X–XIII в. е включван както към Византия, така и към България; през 1345 – към Сърбия. През 1383 г. е завладян от турците. По-късно през XVIII в. става търговско средище. През 1872 г. там е основана българска община, открито е и българско училище.

След Илинденско-Преображенското въстание (1903) българската църква и училище са обявени извън закона, а служителите им са преследвани от властите. Българските войски освобождават Серския санджак от османска власт през 1912 г., година след това влиза гръцката армия. Букурещкият мирен договор (1886), сключен след приключването на Сръбско-българската война от 1885 г., дава град Сяр на Гърция. След 1918 г. българското население се изселва принудително в България.. Цялото население било посветено в тази задача. Селото неведнъж е посрещало комити.

В името на тази цел местните прокопали подземен тунел от горния до долния край на селото, по който въстаниците се придвижвали, без да рискуват живота си.

По време на ВъзражданетоПериодът на Възраждане по българските земи започва в началото на XVIII в. и достига своята кулминационна точка през 60-те и 70-те г. на XIX в. Ковачевица се превръща в център на просветно и църковно дело в Неврокопско.

През 1847 г., благодарение на прочутите ковачевски дюлгери и с доброволния труд на населението, е построена църквата „Свети Никола”. Тя представлява уникален архитектурен паметник. Намира се в ниската част на селото и е вкопана в земята, заради изискванията на турската власт. През 1900 г. в непосредствена близост до църквата населението издига четириетажна камбанария от дарени чановеЧановете са лети звънци от бронз. Предполага се, че наименованието им идва от звука, който издават, когато подрънкват – „чан-чан”. В различните краища на България се наричат тунчове, тучове, двоянки, ясници.. Горноброжденски майстори отлели двете разнокалибрени камбани. През 1820 г. до самата камбанария в двора на църквата е открито килийно училище, в което свещеници обучавали децата до 1854 г. По-късно, през 1854 г., в къщата на младия учител Никола Банев е отворено и първото светско училище в селото.

В памет на загиналите си три от четири деца в пламъците на опожарената му от турци къща, учителят Йордже Димитров Джорджев прави дарение за построяване на двуетажна сграда на новото училище. То е построено през 1888 г. и до днес носи името „Йордже Димитров”.

От турско робство Ковачевица е освободена на 17 октомври 1912 г.

Хора от селото вземат участие в МеждусъюзническатаМеждусъюзническа война от 1913 г. се води между България и бившите й съюзници от Балканския съюз – Сърбия, Гърция, Черна гора и присъединилата се към тях Румъния. Предизвикана е от рязкото изостряне на противоречията между тях след Балканската война от 1912 г. Поради тази причина е наричана още Втора балканска война.

Поражението на България от Междусъюзническата война е Първата национална катастрофа за българския народ. Много български земи са заграбени, откъдето прииждат хиляди бежанци. и Първата световна войнаПървата световна война се води в периода 1914–1918. Избухва вследствие на крайно изострените противоречия между германо-австрийската групировка и Антантата за сфери на влияние и световно господство.

Антантата е тройно съглашение – военен блок на Великобритания, Франция и Русия, оформен през 1904–1907 в противовес на Тройния съюз (между Германия, Австро-Унгария и Италия, оформен през 1879–1882).

По време на Първата световна война Антантата обединява групиралите се против германската коалиция 25 държави, включително САЩ.

На Парижката мирна конференция от 1919–20 са изработени условията за мирен договор с Германия и съюзниците.

По време на войната са мобилизирани 73 514 000 души. През 1914 участват 8 държави със 732 млн. души население, през 1918 – 33 държави с 1,5 млрд. души. Убити са 10 млн. души, а над 20 млн. са ранени. Войната продължава 4 години, 3 месеца и 15 дни, в историята остава „Голямата война”. на различни фронтове, в които дават 28 жертви от всички известни родове – Гюзлеви, Хорозови, Жуглеви, Копралеви, Дрянкови, Жереви, Йорджеви, Цингови, Гагови, Бенчеви, Таушанови, Трепкови, Ланджеви, Шушаркови, Георгиеви, Треневи, Дичеви, Аврамови, Михалеви.

В новата история на Ковачевица, в средата на XX в. селото е засегнато от силни миграционни процеси. Масово жителите му се изнасят във Велинград, Батак, Пазарджик и други краища на България. Голям брой от забележителните в архитектурен план ковачевски къщи са изоставени.

Този процес е бил прекъснат благодарение на хора от българското кино, които открили Ковачевица като терен за заснемане на над 20 филми, от които и култовите „Мера според мера” и „Мъжки времена”. Славата на селото се разраснала и през 1977 г. е обявено за исторически и архитектурен резерват, под протекцията на UNESCOЮНЕСКО – Организация на Обединените нации за образование, наука и култура (United Nations Educational, Scientific and Cultural Organizaton, UNESCO) е специализирана организация на ООН. Създадена е през 1946 г., а седалището й е в Париж. Целта на организацията е да подпомага комуникацията между нациите в областта на образованието, науката и културата. Структурата й се състои от Генерална конференция, Изпълнителен съвет и Секретариат. В ЮНЕСКО членуват над 160 държави, включително България от 1956 г. През 1985 г. нашата страна е домакин на 23-тата сесия на Генералната конференция.. Това привлякло много инвестиции, благодарение на които ковачевските къщи са съхранени. Голяма част от тях са превърнати в хотели, които посрещат гости от цял свят в уникална битова атмосфера, характерна за времето на Българското възраждане.

За произхода на името на селото до днес се носи легенда. Тя разказва за семейството на изкусен ковач и дюлгерин на име Марко. След смъртта му жена му Гина поема занаята на съпруга си, за да изхранва семейство. Щом хора от селото и от околностите отивали при нея, казвали: „Отиваме до Ковачевица” (жената на ковача). Така с течение на годините се утвърдило името на махалата, около която по-късно се групирали и околните махали, за да се бранят от разбойнически нападения. Това сложило и началото на днешното село, което носи името „Ковачевица”.


Архитектура

Архитектурата на Ковачевица е съобразена със стръмния терен, на който е разположено селото. Ето защо постройките са компактни – редово групирани в двойни и тройни братски къщи. Улиците са тесни и калдъръмени (тупици), голяма част от тях са задънени. Селото е пресечено от многобройни сложни кръстовища и проходи под къщите, които създават живописни улични ансамбли.

Самобитната и уникална ковачевска архитектура установява две различни по функция и начин на оформяне групи помещения. Едната е на отворените части на сградата – чардак (потон), който задължително гледа на юг или на запад, като осигурява визуална връзка с околната среда. Другата група е на затворените помещения – стаите са с огнище, килери, помещения с пещ и др.

Характерно за архитектурния стил в селото е, че приземният етаж се обединява с помещенията за животни или междинни етажи със стопанско предназначение. Тази основа на ковачевската къща е изградена от камък и гледа към вътрешния двор. Горните – жилищни, етажи са изнесени еркерно и измазани в бяло. Вътрешният интериор е беден, с малко дърворезба.

Днес повечето сгради са покрити с традиционните каменни плочи, над които се издига комин, също изграден от камък – наричан от местните „кукла”.

Тези строително-технически, функционални, обемно-пространствени и художествени особености са свидетелство за високите постижения на българския строителен гений през Възраждането.

Най-характерните къщи в селото са: Шимеров – 1825 г., Пилареви – 1840 г., и къщата на Дишлянов – 1820 г.


Места за посещение

Със своята автентична и уникална архитектура, резерват „Ковачевица” има реален принос в културно-историческото битие на България. Неповторимостта на селото носи белезите на Възраждане, което е различно то Европейското. Това прави Ковачевица образец на българската националност.

Местните архитектурни традиции продължават да бъдат поддържани, свидетелство за това е параклисът „Св. Георги”. Построен е през 1995 г., с труда и средства на жителите на с. Ковачевица. Изграден е в местност от букови и борови гори, в близост с останките на разрушен през турското робство манастир. Архитектурните форми на сградата са подчертано семпли. Църквата е еднокорабна, с малка олтарна апсида, няма иконостас, притежава олтарно пространство, повдигнато от нивото на наосаНаосът е главно помещение в храма, предназначено за богомолците. на храма. Стените са цялостно изписани от художника Никола Карамфилов и негови колеги, като това е направено безвъзмездно. Доминиращи в стенописите са църковни сюжети и образи на светци и мъченици – света Петка, света Злата Мъгленска, свети Йоан Рилски, свети Симеон Самоковски, светите братя Кирил и Методий и др.

Впечатлява рядко изобразяваната сцена от историята на Зографския манастирЗографският манастир е един от най-големите манастири в Света гора (Атон) и единственият днес български там. Основан е в края на IX или началото на Х в. от трима братя българи от Охрид – Аарон, Мойсей и Йоан (Иван). През средните векове българските владетели Иван Асен II (1218–1241), неговите наследници и цар Иван Александър (1331–1371) щедро дарявали манастира.

В днешния си вид манастирът съществува от XVI в., в двора му са изградени две църкви и няколко параклиса. По стените им са изписани образите на много български светци: Иван Рилски, братята Кирил и Методий, техният ученик Наум Охридски и др.

Там се съхранява препис от XV в. на житието на св. Наум Охридски, както и житието на св. Петка от XIV в., оригиналът на Паисиевата „История славянобългарска”, Зографската история и др. в Атон – „Изгарянето на 26-те зографски мъченици от латинците”.

През 2004 г., в близост до параклиса, в най-високата видима част над селището е издигнат монументален метален кръст като емблематичен християнски знак на местността.

По поречието на река Канина се намира едно от най-забележителните природни творения в местността – Синият вир. В гранитни и гнайсови скали стичащата се вода е образувала огромни каменни котли. Вирът е планински феномен с голяма естетическа и екологическа стойност. Във водите му се среща високопланинска пъстърва, а в околностите вирее богат асортимент от растения – риган, жълт кантарион, диви ягоди и др.

На 14 км северно от село Ковачевица се намира друг природен феномен, заемащ площ от около 300 кв. м – скалното образувание е наречено Козия камък. През 1976 г. едноименната местност е вписана в държавните регистри като „Природна забележителност” и е под закрила на закона. Образуванието е съставено от 120 еднакви по диаметър и дълбочина издълбани скални дупки.

Археологически проучвания от 1983 г. го датират още от древността. Според различни хипотези древногръцкият философ и историк Херодот сочи именно Родопите (вероятно в тази част на планината) за предполагаемо място на прочутия Дионисиев храм, светилище на тракийското племе бесиБесите са тракийска племенна общност, населявала областта на Родопите.

Племенната действителност се променя с времето и поради непълните и често недостоверни данни не може да бъде възстановена напълно. За планинското население на Родопите са известни различни имена, сред тях най-често се среща името на бесите. На висок връх в земите на бесите се намира прочуто в древността светилище на Дионис. Южните склонове на Родопите и крайбрежието на Егейско море са се обитавали от племената сапеи, бистони и кикони.. Предполага се, че древните са изработили „звездна карта” върху скалните повърхнини, дело на жреците на бог Дионисий Сабазий. Тези научни хипотези правят местността Козия камък притегателна дестинация за изследователи и туристи. От скалното образувание се открива красивата панорама на прочутите Каялийски скали и на далечните върхове на ПиринКато част от Рило-Родопския масив Пирин планина е разположена между долините на Струма и Места. Седловината Предела разделя Пирин от планина Рила, а Парилската седловина е границата й с планината Славянка. В Пирин планина се намират върховете Вихрен – 2914 м, който е с алпийски характер; Ореляк – 2099 м; Свещник – 1973 м. На височина над 2300 м има постоянен сняг. По долините на реките Места и Струма климатът е със средиземноморско влияние. От Пирин извират Влахинска река, Демяница, Бъндеришка река, Санданска Бистрица, Пиринска Бистрица, Мелнишка река и др. Почвите на Пирин са канелени, кафяви горски, планински горски и ливадни. Притежава вертикално зонирана растителност – характерни са бял и черен бор, мура, ела, смърч, клек, еделвайс, омайниче и др. Срещат се дива коза, сърна, мечка, вълк, лисица, орли, соколи, глухари и др. В Пирин В планината се намира Национален парк „Пирин”, който е обявен през 1962 г. като „Вихрен”, а от 1975 г. е прекръстен. Заема площ от 40 332,4 ха, като опазва голяма част от горите от бяла и черна мура и храсталачните гори от клек в България. Тук е най-големият брой от ендемични, застрашени и редки растения в българска защитена територия. В планината Пирин се намират и резерватите „Баюви дупки-Джинджирица” и „Юлен”, които заемат 15% от парка. Включен е в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

В района на Пирин планина, в частност гр. Банско, се развива съобщителна, машиностроителна и мебелна промишленост. Благоприятни условия има за отглеждането на тютюн, фуражни култури, зеленчуци, овощарство, говедовъдство, овцевъдство, птицевъдство, пчеларство. планина на запад.

На 1938 м надморска височина в Дъбрашкия дял на Западните Родопи се намира връх Беслет – най-високата точка на Беслетския рид. Дължина му е 300 м, а ширината – 80 м. От него се открива панорама към Средните Родопи, на преден план стоят Скални връх (Каялийски връх), Погледец, Пърдикон, Дренлий и др. От източните му склонове извира Каялийска река. Средиземноморска нискостеблена растителност покрива билото на върха, а склоновете му са изпълнени с високопланински иглолистни гори от бял бор, смърч, ела, мура.

На югозапад от връх Беслет отстои връх Малък Беслет, на североизток – Трите хвойни, на юг – Черен камък, и Козият камък на югоизток.


Околности

Обединявайки характерния архитектурен ковачевски стил с природните богатства, типични за Дъбрашкия регион, посетителите се натъкват на неповторим туристически комплекс.

Село Лещен се намира на 15 км от град Гоце Делчев. Къщите му са разположени в многопластова перспектива по стръмните склонове на Дъбрашкия дял на Западните Родопи. Всички строителни белези – богатите ансамблови решения, отправят към ковачевския архитектурен стил.

Най-голямата забележителност е църквата „Света Парашкева”, която е построена през 1833 г. Притежава рисуван дърворезбен иконостас с автентични икони.

В същата година е открито килийното селско училище, което през 1891 г. преминава в новобългарско училище. В близост до с. Лещен – в местността Свети Атанас, са открити тракийски надгробни могили, а в местността Зеленка – останки от антично селище.

Типично високопланинско село, разположено на 1020 м надморска височина, е Долен. Намира се в югозападната част на Дъбрашкия дял на Западните Родопи, на 26 км от град Гоце Делчев. Създадено е през XVI в., подобно на Ковачевица, от бегълци, спасяващи се от насилствено помохамеданчване. Свидетелство за това е споменаването на селото в турските регистри още в 1671 г.

През 1977 г. село Долен е обявено за културен исторически резерват, благодарение на 70 къщи, които представляват архитектурни паметници.

Основните забележителности са възрожденските родови сгради, сред които най-известни са: Ангеловата, Талповата къща и др.

Селото притежава църква, построена през 1834 г. – „Свети Никола”, която се намира в комплекс с килийно училище. Георги Филипов, зограф от Дебърско, е изписал иконостаса на църквата.

Типични възрожденски улични ансамбли са кръстовището „Кавалите”, Николовската чешма и чаршийската уличка. В миналото село Долен се е славело с развитото си златарство и кираджийство, днес местните се занимават с животновъдство, тютюнопроизводство и дърводобив.

В подножието на връх Беликовица, северозападно от река Канина, се намира село Рибново. То е обградено от просторни високопланински плата, ливади, тютюневи и картофени насаждения, които образуват пъстър и живописен пейзаж.

С цел да се запази част от вековните гори от ела, смърч и бук на територията на Дъбрашкия дял на Западни Родопи, през 1962 г. е обявен резерватът „Тъмната гора”.

Разположен е по горното поречие на река Канина, на площ от 32,6 ха, в землището на село Ковачевица, на надморска височина 1400–1600 м. Релефът му е среднопланински и силно пресечен, а геоложката основа е от гнайсови скали. Почвите са кафяви горски, глинесто-песъчливи, с добре изразен хумусен хоризонт. Климатът е преходно-средиземноморски с планинско влияние. Максимумът на валежите е през зимата, а минимумът – през лятото. Снежната покривка се задържа до късна пролет.

Във високите части преобладават смърчовите дървета, а по ниските – букът и елата. Някои от дърветата достигат височина от 50–60 м, а възрастта им е над 180 г. Все още проучванията върху резервата на са задълбочени.


Културни събития

На 17 ноември 2002 г. по идея на инициативен комитет от жители и собственици на къщи в селото е учредено сдружение „Исторически и архитектурен резерват с. Ковачевица”. То е регистрирано от Благоевградския окръжен съд на 21 януари 2003 г. по Закона за юридическите лица с нестопанска цел.

Стремежите на сдружението са свързани с набирането на ресурси за запазване и развитие на културно-историческото наследство на Ковачевица. В това число и осигуряване на поминък на местното население, като се създадат условия за разработване на селски и културен туризъм.

Първото начинание в тази посока сдружението прави, като разработва проект по програмата ФАРПрограмата ФАР (PHARE, Poland and Hungary Action for Restructuring the Economy) – програма на Европейския съюз за финансово подпомагане и сътрудничество със страните от Централна и Източна Европа по време на прехода им към демокрация и подготовката им за членството в ЕС. Създадена е през 1989 от Съвета на ЕС в подкрепа на икономическата реформа в Полша и Унгария. Координатор на програмата ФАР за България е Министерството на финансите. – „Развитие на културния туризъм в България”, в партньорство с община Гърмен. С общи усилия подписват проект „Грант”, предоставящ финансиране от Европейския съюз на реставрационни дейности по възстановяване на калдъръмената настилка в центъра на селото и ремонт на покривната конструкция на църквата „Свети Никола”. Подпомага се и пълната реставрация на сградата – архитектурен паметник на културата, на основно училище „Йордже Димитров”, която от години е била заплашена от разруха. Спонсорират се още и информационен туристически център за предоставяне на туристически услуги; исторически музей; художествена и фотогалерия. Проектът включва и конкретни дейности за популяризиране на селото – обучение на местни хотелиери, ресторантьори, планински водачи и екскурзоводи, маркиране на туристическите маршрути и местни забележителности, съхраняване и популяризиране на автентичния фолклор в региона.


Полезна информация

Запазвайки архитектурните си достойнства, днес село Ковачевица се е превърнало в примамлива туристическа дестинация. Успешно развива селски и културен туризъм, като предлага хотелиерски услуги в самобитна възрожденска обстановка. За повече информация долу са поместени координатите на хотелите в Ковачевица:

„Ковачницата” – тел.: +359 888 703 495

Жечева къща – тел.: +359 7527/ 461; +359 899 871 794

Мелчина къща и Кюпова къща – тел.: +359 888 347 478; +359 899 598 232

Капсъзови къщи – тел.: +359 48 969 676

Жерева къща – тел.: +359 7527/ 423

Даскалова къща – тел.: +359 7527/ 411

Велчева къща – тел.: +359 7527/ 482

Гюзлева къща – тел.: +359 7527/ 411

Милчева къща – тел.: +359 7527/ 445

Спасова къща – тел.: +359 887 223 393

Баятева къща – тел.: +359 7523/ 3044

Мотел „Ковачевица” – тел.: +359 7512/ 6669

Туристическа спалня – село Ковачевица – тел.: +359 7527/ 427