Гробницата в Свещари
Според широко разпространена хипотеза гробницата е построена преди около две хиляди и триста години по заповед на тракийски племенен владетел. Той поискал да му я изградят още докато е жив. Подчинените му я съградили от камък, състояла се от три отделни помещения. Докато ги украсявали отвътре с живопис и скулптура, владетелят починал. Затворили гробницата с неговите останки и всички дарове. Над нея издигнали висока могила.
Времето на построяване на Свещарската гробница – средата на III век пр.Хр., съвпада с периода на голям политически, икономически и културен разцвет на древнотракийските племена – гетите, населявали региона. Богатата украса и съвършена архитектура на гробницата подчертават политическата мощ на владетеля, за когото е била изградена в съседство на неговата престолнина. Най-древното название на гетския център, достигнало до нас, е Даусдава (Градът на вълците), име, споменато от Птоломей. Разположението на гробницата в Североизточна България, многобройните погребения на кучета в тази част на древна Тракия и в могилите на средището са доказателство за хипотезата, че тук се е намирала резиденцията на гетския владетел Дромихет – Хелис.
Гробницата е открита през 1982 г. по време на археологически разкопки на голямата Гинина могила, издигаща се в северния край на могилния некропол. Тя се състои от дромос и три помещения с правоъгълен план, покрити със свод във форма на пълен полукръг: преддверие, гробна камера и по-малко странично помещение на изток от преддверието. За разлика от широко разпространените в Тракия през IV и ІІІ в. пр.Хр. куполни гробници, най-ярки представители на които са гробницата при Мезек и Казанлъшката гробница, Свещарската принадлежи на друг архитектурен тип, почти неизвестен досега, от вътрешността на Тракия. С правоъгълния план на камерите и полуцилиндричното засводяване гробницата показва характерни черти на гробните паметници от елинистическата епоха.
Към входа на Свещарската гробница води коридор, дълъг 4,06 м, широк 1,85 м и висок 2,15 м, изграден от големи каменни блокове. Входът й е фланкиран с две правоъгълни колони анти. Той е украсен със стълбове с йонийски капители и е обърнат на изток. Капителите са украсени с рисувана в синьо и червено йонийска кима, под която върху гладка лента са врязани малки оцветени розети. Розетите на вътрешната страна на западния капител не са довършени, а са очертани само с пергел и червена точка в центъра. Над капителите лежи голяма, релефно обработена архитравна плоча. Тя има пластична украса от розетки, букрании и гирлянда, декоративен мотив, който се явява в елинистическата йонийска архитектура в началото на III в пр.Хр.
Корпусът на гробницата от Свещари има дължина 7,20 м, ширина при фасадата 6,23 м, а височината на гробната камера е 4,45 м. Изградена е от големи варовикови квадрати, свързани с железни скоби, залети с олово. Сводовете имат различна височина, като най-висок е този на гробната камера, а най-нисък – на страничната. Подът на гробницата е постлан с големи каменни плочи, върху които стъпват стените. Интересна подробност в плана на Свещарската гробница е наличието на странично помещение, което почти винаги липсва в македонските и южноруските гробници, оформени само от преддверие и гробна камера. Почти непознат е и отворът (прозорецът), който се появява тук до входа между преддверието и страничното помещение.
От преддверието, което е по-широко от коридора, се влиза в разположената от север централна гробна камера и в странично, по-малко помещение, разположено на източната му страна. Входовете, горе – по-тесни, а долу – по-широки, са обрамчени с релефен кант, оцветен в червено, който прави декоративна чупка в горната си част.
В гробната камера са открити две погребални каменни легла – по-голямо, на северната стена срещу входа, и по-малко, на източната стена. И те принадлежат на тип, широко разпространен през елинистическата епоха и използван предимно за погребения. Украсата на по-малкото легло не е завършена. В долната част тя е очертана само с тъмна боя и представлява палмети и спирали – декоративен мотив, добре познат от украсата на гръцките и македонските погребални легла. Двете легла свидетелстват, че гробницата е фамилна.
Вътрешното оформление на гробната камера е изпълнено в духа на елинистическата мода в архитектурата, при която чрез живопис, щукатура, релефи или каменни архитектонични елементи – колони и архитрав, вътрешната декорация на гробницата пресъздава колонади или имитира стени на жилища. Много оригинално приложение в украсата на гробната камера са четири дорийски и една коринтска полуколона, долепени до стените, които поддържат архитрав и фриз от метопи и триглифи.
В рамките на колонадата от интериора на гробната камера е вместен фриз от десет женски фигури, с което е получен синтез между архитектура и скулптура. Върху висок цокъл от ортостати със сложен профил отгоре са разположени десет каменни пана от мек жълто-бял варовик, на всяко от които е изваяна по една женска фигура. Фигурите са разпределени по три на източната и западната стена и четири на северната, където вертикалната ос е подчертана с поставената в средата полуколона. Жените, високи около 1,20 м, са представени фронтално, в тържествена поза. Облечени са в дълъг до земята безръкавен хитон, препасан с коланче под гърдите. Под коланчето се спуска пола, декоративно оформена като обърната чашка от три акантови листа. Лицата на жените са обрамчени с тъмнокафяви коси, разделени на път в средата, с падащи върху раменете плитки. На главите си имат калатос. Краката са обути в тесни обувки с високи подметки. Косите, очите и някои детайли от дрехата, калатоса и обувките са оцветени в охрово жълто, тъмнокафяво, синьо, червено и лилаво. Гърдите са подчертани пластично. Ръцете, свити в лакътя, са вдигнати нагоре. Независимо от еднаквата поза и трактовката на дрехата, лицата са различни и всяко притежава индивидуална характеристика. Наред с идеализираните лица на млади момичета са представени реалистични портрети на зрели жени. Вдигнатите нагоре вежди, големите широко отворени очи с розови контури и спуснатите надолу краища на устните създават впечатление за печал и суровост. Може би фризът изобразява изпълнението на някакъв ритуал, придружаващ погребалната церемония (свещен танц или процесия), чийто култов характер е несъмнен. Тези скулптури са декоративен образ на богиня. В него траките са вложили свои религиозни представи, свързани с погребалния култ.
В люнета срещу вратата е нарисуван владетелят на кон, до него – богиня, а от двете им страни са представени прислужници с дарове и оръженосци. Сцената се свързва с обожествяването на владетеля след неговата смърт, както и с подчертаване на политическия му престиж и икономическо благосъстояние. В центъра на композицията богинята поднася златен венец на владетеля, представен като конник. Зад богинята процесия от четири жени носи различни дарове – тоалетни сандъчета и бронзови съдове, а зад конника вървят двамата му оръженосци.
Стенописът, някои елементи от архитектурната украса на гробницата и дрехата на две от жените не са довършени.
Страничното помещение е малко и има прозорец към коридора. Счита се, че това е мястото, където са били погребани коне и вероятно куче. Гробницата е била ограбена още в древността, поради което човешките и животинските кости са намерени смесени с парчета от гробната едикула – богато украсена с пиластри, корниз и фронтон врата, която отделяла гроба на владетеля от останалото пространство.
След първото разрушение, при която е била съборена едикулата и обърната плочата на каменното легло, е извършено второ погребение, което може да се датира от средата на III в.
Недовършените детайли, употребата на няколко вида местен камък и отломъците от дообработване на блоковете край гробницата са доказателство, че в района е съществувала голяма строителна и художествена школа. Тя умело съчетавала елинистическите концепции с местните тракийски религиозни и художествени идеи.
Тази тракийска гробница не е единствена в района на Свещари. В околностите на селото се издигат няколко големи могилни некропола, а в съседство с тях – здраво укрепени тракийски селища, едно от които вероятно е престолнината на погребания владетел.
Тракийската гробница при Свещари е тържествено открита за посещения на 30 септември 2000 г. Достъпни за посетителите са и две по-малки гробници (могили 12 и 13). От едната са запазени почти само основите, докато другата е цяла, но практически без украса (освен рисуваните фризчета от двете страни на вътрешната врата). Местността, в която се намират заедно с още стотина могили няколко запазени части от крепостни стени на тукашната тракийска столица и алианският манастир Демир Баба от XVII век, е наречена Сборяново.
с. Свещари
Свещари е село в Североизточна България. Намира се в община Исперих, област Разград.
На 2,5 км югозападно се намира известната Тракийска гробница, открита през 1982 г. Тя е паметник с международно значение под егидата на ЮНЕСКО, регистрирана като седми недвижим паметник на културата, превърнала се в един от най-атрактивните български туристически обекти.
Илиев, Борис
ИЛИЕВ, Борис Борисов (24.03.1927 – с. Свещари, Разградско) е фолклорист, краевед и драматург. Завършил е право в Софийския университет „Св. Климент Охридски” през 1952 г. Продължава образованието си във Висшия институт за театрално и филмово изкуство (ВИТИЗ) „Кръстьо Сарафов” (днес Националната академия за театрално и филмово изкуство, НАТФИЗ), където завършва театроведство при проф. Любомир Тенев през 1964 г. В периода 1945–1950 г. работи като учител. С право се занимава над двайсет години – юрисконсулт е в Исперих (1954–1959) и главен арбитър в Силистра (1959–1976). Работи като сценичен майстор в театър „София” (1979–1983) и уредник в Националния музей на българската литература (1983–1987). Член е на Съюза на артистите в България (САБ). Написал е пиесите „Неспокойни нощи”, „Велможата” и „Крепост непреклонна”, които са поставяни в Русенския и Силистренския театър. Историческата драма „Крепост непреклонна” получава трета награда от анонимен конкурс по случай 1300 години България. Автор е и на няколко исторически книги – „Таньо войвода” (1962), „Тутракан” (1962), „Исперих, история на града” (1980), „Завет” (1988) и др. Увлича се от архивни проучвания и изследвания на родове и събития.