География
Асеновата крепост се намира в планината Родопи, на 3 км южно от Асеновград. Разположена е на скалист връх над левия бряг на река Асеница. Скалният рид, на който е построена, се извисява на 130 м от нивото на града, на около 100 м над нивото на реката и на около 30 м от пътя Станимака–Бачковски манастир.
Околности
Асеновград е разположен в Южна България на 180 м надморска височина в долината на р. Чепеларска, извираща от Родопите. Намира се в Област Пловдив на 19 км южно от град Пловдив, 84 км северно от Смолян, 169 км североизточно от София. Той е втори по големина в областта и е административен център на община Асеновград.
Градът е известен с множеството църкви, манастири и параклиси, намиращи се на територията му (11 църкви и 53 параклиса) и често е наричан Малкия Йерусалим. В околностите му са разположени четири манастира. Друго известно наименование е Градът на булчинските рокли поради големия брой булчински магазини.
Според поверието Асеновград се закриля от Св. Богородица и в нейна чест се организират шествия два пъти в годината.
История
Първите заселници се установяват в региона през VII в. пр.Хр., привлечени от благоприятното географско разположение, съчетанието от планински и равнинен релеф, мекия климат, плодородните почви, стратегическото разположение – тук е най-удобният проход през Родопите, свързващ Тракия с Беломорието. Открити са останки от антично тракийско, а по-късно и средновековно селище. В околностите на града са намерени повече от сто тракийски могили, съдържащи интересни находки. През Средновековието Асеновград има ключова роля като добре укрепено място, до което са водени множество ожесточени битки.
С името Станимакос градът за първи път е споменат в устава на Бачковския манастир от 1083 г., чийто основател – византийският военачалник от грузински произход Григорий Бакуриани(?-1086). Основава Бачковския манастир (1083), дарява му част от именията си и написва типика (устава) му. Загива в битка с въстаналите павликяни в Пловдивско. – завладява града малко преди това. По-късно в летописите на последвалите кръстоносни походи от 1096 до 1204 г. се споменава за Станимако, Естанимак, Скрибенцион. Името, с което Асеновград е останал трайно в историята, е Станимака (в превод от гръцки „стенимахос” означава „теснобран”, укрепен пункт на тясно място). През 1230 г. Иван Асен II(неизв.). Български цар (1218-41). Син на Иван Асен I. Заема престола, като отстранява Борил с помощта на руски и кумански дружини. Чрез брака си с маджарската принцеса Ана Мария сключва мир с Унгария и присъединява Белградска и Браничевска област. Поддържа мирни отношения с Епир и Латинската империя. Разбива епирския владетел Теодор Комнин в Клокотнишката битка 1230. България достига най-голямото си териториално разширение (с излаз на 3 морета – Бяло, Черно и Адриатическо). Покровителства външната и вътрешната търговия, сече първите златни монети. През 1235 възстановява православието и Търновската патриаршия доизгражда и укрепва силната станимашка крепост Петрич, увековечавайки дейността си с надпис, издълбан над входа й. Това е причината по-късно тя да бъде наречена Асенова, а близкият град да бъде преименуван през 1934 г. на Асеновград. Той непрекъснато преминавал ту в български, ту във византийски ръце. През 1364 г. градът е превзет от Иван Александър(неизв. – 1371). Български цар от 1331. Воюва с Византия; възвръща земите между река Тунджа и Черно море (след битката при Русокастро, 18 юли 1332), използва византийските междуособни борби, за да получи (1344) Пловдив и 8 крепости в Родопите. Води военни действия срещу унгарската експанзия срещу Видинското царство (1365-69) и срещу граф Амадей VII Савойски при похода му към Българското черноморие (1366-67). Фактически разделя държавата между синовете си Иван Шишман и Иван Срацимир. и остава в пределите на българската държава до смъртта му, когато е превзет от турците.
По време на османското владичество Станимака губи своето значение и запада. Три пъти е ограбван и опожаряван от кърджалиитеУчастници в различни по народностен и социален състав разбойнически отряди. Действат в източните балкански провинции на Османската империя по време на феодалните междуособици в съюз с бунтуващи се срещу централната власт паши или аяни; подкрепят отцепническите движения. Опустошават жестоко много селища в българските земи.. Жителите му се препитават главно от лозарство (производство на маврудови вина), бубарство (производство на коприна), отглеждане на овце. След Освобождението Асеновград се развива като малък земеделски град.
Един от най-старите занаяти в града е абаджийството. През първата половина на XIX в. то е в своя разцвет. Заедно с него се развива и памукчийството. Свързано с лозарството и винарството, процъфтява и кацарството. Друг развит занаят е мелничарството. В края на XIX век филоксерата унищожава прочутите асеновградски лозя и започва масовото отглеждане на тютюн.