География
Котел е град в Източна България. Намира се в област Сливен, част е от община Котел. Разположен е на 527 метра надморска височина в котловина в Източна Стара планина, през която протича Котленската река.
Отстои на 49 км североизточно от Сливен, на 328 км източно от София. В близост е разположено село Жеравна.
Климат
Климатът в Котел е умереноконтинентален. Влияние оказва планинската климатична област. Зимата е снежна, лятото е прохладно, а есента е топла и продължителна.
Икономика
В Котел се развиват дърводобивът и дървообработването, текстилната промишленост, килимарската промишленост (мокети, килими, подови покрития). Отглеждат се сливи, ябълки, малини, технически култури (хмел), тютюн, фуражни култури, както и овце, кози, свине.
История
Географското местоположение на Котел, разположението му на проход в средния дял на Източна Стара планина, обуславят развитието на града. При археологически разкопки тук са открити керамични фрагменти, тесли и брадви, изработени от камък, керамични ножове, датиращи от V–VI хил. пр.Хр. В близост са намерени също така тракийски култови комплекси и скални гробници, които най-вероятно са от I хил. пр.Хр.
Малко са съхранените документи, разкриващи миналото на Котел. Информация за развитието на града преди османското владичество почти липсва. Най-ранни сведения за него се откриват в Регистъра на тимари (условно феодално владение в Османската империя) в Никополския санджак от 1486 г., където Котел присъства с името Казан пънаръ (или бинаръ). Според една от тезите градът е създаден, след като жителите на съседни села и градове потърсили по-сигурно убежище вследствие на османското нашествие. До 1573 г. Котел се развива като дервенджийско селище. Жителите му са били пазители на проходите през Балкана. В замяна те получават определени привилегии – общинско самоуправление, самостоятелен избор на местен управител, освобождаване от някои данъци, забрана за заселване на турци в селището и др.
През втората половина на XVIII и XIX век се превръща в занаятчийски и просветен център. Тук се развиват множество занаяти, градът се разраства, а населението се замогва. По това време в селото има около 1200 къщи. То се превръща в известен център за обработка на вълна. По това време жителите на селището сключват договор за снабдяване на турската войска с дрехи. Това им донася допълнителни облаги. До днес са се съхранили къщи, изградени по това време. Те са дървени или каменни, на един-два етажа, с богато резбовани врати и тавани, с големи стрехи. В помещенията правят впечатление ръчно изработените килими, възглавници и др. Котел е известен като един от най-старите килимарски центрове.
Образователно-книжовната дейност се развива благодарение на дейността на Атанас Кипиловски, Стефан Изворски, Атанас Гранитски, Гавраил Кръстевич, Стефан Богориди, д-р Васил Берон и др. През 1812 г. под ръководството на даскал Антон Кринчев, възпитаник на Бейската академия в Букурещ „Св. Сава”, в Котел е открито първото светско елино-българско училище.
Градът е опожаряван два пъти – през 1848 и 1863 г. Но най-опустошителен е пожарът след Освобождението, избухнал през 1894 и унищожил голяма част от Котел. От огнената стихия успяват да се спасят само покрайнините, наречени от местните Галата.
Котел е родно място на видни възрожденци като Георги Сава Раковски, Неофит Бозвели, д-р Петър Берон, Софроний Врачански, Гаврил Кръстевич, Алеко Богориди, Стефан Богориди и много други.
Град Котел е обявен за архитектурно-исторически резерват и е един от Стоте национални туристически обекта, избрани от БТС.
Културни и исторически забележителности
Галатанско училище
Галатанското училище отваря врати в Котел през 1869 г. Къщата е двуетажна, изградена от дърво, архитектурата е характерна за региона. През Възраждането в нея е било местното училище. Тук днес се помещава музейна експозиция, която пресъздава развитието на килимарството и типичните за региона тъкани. На старинен стан се демонстрира тяхната изработка.
На първия етаж можете да разгледате експонати, датиращи от Възраждането и началото на XX век. На втория са изложени по-нови тъкани, икони и картини, дело на котленски майстори.
Сградата е обявена за архитектурен паметник.
Етнографски музей
Етнографският музей в Котел се помещава в Кьорпеевата къща, построена през 1872 г. Архитектурата й е характерна за Късното възраждане. Експозицията пресъздава бита на местното население през XIX век. На първия етаж са подредени спалня и гостна, а на втория – абаджийска работилница и стая със стан, на който са се тъкали красиви котленски килими.
Природонаучен музей
Основна заслуга за основаването на Природонаучния музей в Котел има местният учител Васил Георгиев. В продължение на 60 години той колекционира природни експонати, които подрежда в сбирки от вкаменелости, насекоми, риби, земноводни, влечуги и птици. През 1951 г. комисия от БАН обръща внимание на богатите колекции на учителя и преценява, че благодарение на тях може да се създаде природонаучен музей в Котел. В момента в музея се съхраняват около 30 000 експоната, представящи природното многообразие на Източна Стара планина.
Експонатите са подредени в няколко сбирки – Безгръбначни фосили, Висши растения, Насекоми, Риби, Земноводни, Влечуги, Птици и Бозайници. Едни от най-интересните експонати са лечебните растения, подредени по своето действие, колекцията от 218 вида дневни и нощни пеперуди (тук можете да видите най-голямата пеперуда в България – „Голямо нощно пауново око”), бръмбарите „Еленов рогач”, „Носорог”, „Египетски свещен торник”, експонираните 57 вида риби, застрашените от изчезване в България смок мишкар, змиегущер и сухоземните костенурки „Шипоопашата” и „Шипобедрена”.
Посетителите могат да разгледат макети на основните видове гъби, растящи в България, характерните за Котленската планина дървета и храсти. Имат и възможността да се запознаят с начина на живот на белия и черния щъркел, дроплата, сивия жерав, къдроглавия и розовия пеликан, скалния и белоглавия орел и др.
Средно музикално училище „Филип Кутев”
Средно музикално училище „Филип Кутев” в Котел е първото средно училище за народно пеене и инструментална музика, което отваря врати в Европа.
Музей на котленските вързожденци и Пантеон на Г. С. Раковски
Музеят на котленските възрожденци се намира в центъра на града. Основан е през 1981 г. по случай 1300-годишнината от създаването на България. Сградата е изградена от камък, желязо и дърво и прави впечатление с интересната си архитектура. Дизайнът е дело на екип, ръководен от художника А. Нейков.
Експозицията е подредена в четири зали – „Будители”, „Просветители”, „Бунтовници” и „Революционери”. В тях можете да научите за живота и дейността на повече от 200 борци за свобода.
В зала „Будители” са представени Софроний Врачански, Неофит Бозвели, д-р Петър Берон и др. Във втората зала се съхраняват експонати, свързани с дейността на д-р Васил Берон, Атанас Гранитски, Стефан Изворски и др. Залата „Бунтовници” е посветена на капитан Георги Мамарчев, капитан Васил Хадживълков и др. В „Революционери” особено внимание е обърнато на Г. С. Раковски. Тук в мраморен саркофаг са положени тленните му останки. Саркофагът е покрит с бронзово знаме, на което личат думите „Свобода или смърт”. В залата се съхранява и копие от сабята на революционера. Изложени са също така негови документи, портрети, факсимилета, оригинални произведения и лични вещи.
Полезна информация
Галатанско училище
ул. „Изворска” № 17
тел. 0453 2316
Работно време:
от 8,30 до 12,00 ч и от 13,30 до 18,00 ч.
Кьорпеевата къща – Етнографски музей
ул. „Алтънлъ Стоян” № 4
тел. 0453 2315
Работно време
от 8,30 до 12,00 и от 13,30 до 18,00 ч.
Пантеон на котленските възрожденци
пл. „Възраждане”
тел. 0453 2549
Работно време:
от 8,00 до 12,00 и от 13,00 до 17,00 ч.
Природонаучен музей
парк „Изворите”
тел. 0453 2355
Работно време от 8,30 до 12,00 ч и от 13,30 до 18,00 ч.
Личности
Софроний Врачански
Български книжовник, учител, общественик и църковен деец. През 1762 е ръкоположен за свещеник в родния му град Котел, където 30 г. е и учител. През 1765 се среща с Паисий Хилендарски, става негов последовател, пръв преписва „История славянобългарска”. Преследван от гръцкия владика и турските власти. Въвежда българския език в училищата и в църковната служба. Ръкоположен за Врачански епископ (1794). Издава първата печатна книга на български език – „Кириакодромион” (1806). Написва първото автобиографично произведение – „Житие и страдание грешного Софрония” (около 1805), отпечатана във вестник „Дунавски лебед”.
Неофит Бозвели
Деец и водач на църковнонационалните борби до средата на 40-те години на ХІХ в. Роден в гр. Котел. Замонашва се в Хилендарския манастир. Учител и книжовник, автор на учебници. През 1839 г. е предложен за Търновски митрополит, но след отказа на Патриаршията застава начело на борбата за възстановяване на независимата българска църква. През 1844–1845 г. изготвя първите програмни документи на църковното движение и превръща Цариград в ръководен център на борбата. Най-близък негов помощник е Иларион Макариополски. На два пъти го заточават, като по време на второто заточение умира.
Д-р Петър Берон
Български учен енциклопедист, просветител, реформатор на учебното дело в България. Владее 9 езика. Съдейства за развитието на просветното дело в България. През 1824 г. съставя първия български учебник – „Буквар с различни поучения…” („Рибен буквар”). С него поставя началото на светското образование. Застъпва се за въвеждане на взаимно обучение и на звучния метод при усвояване на четенето, за девическо образование.
Д-р Васил Берон
Български лекар, книжовник и обществен деец, редовен член на БКД (1884). Директор (1864–67) на Болградската гимназия "Св. св. Кирил и Методий". Лекар в Търново и Болград; през 1872–1900 е управител на градското училище и председател на църковната община в Търново. Народен представител в Учредителното народно събрание (1879). Автор на някои от първите български учебници.
Атанас Гранитски (1825–79) – просветител и книжовник, енциклопедист
Стефан Изворски – книжовник, преводач, учител, съставя първата програма за класно училище и др.
Капитан Георги Мамарчев
Български революционер. Вуйчо на Г. С. Раковски. Командир на няколко доброволчески отряда в Руско-турската война през 1806–12. По време на Руско-турската война от 1828–29 ръководи доброволчески отряд и участва в обсадата на Силистра. След сключване на Одринския мир през 1829 организира въстание в Сливен. Един от водачите на Велчовата завера. Заточен е първоначално в Кония (Мала Азия), а след това – на остров Самос, където умира
Капитан Васил Хадживълков
Български революционер. Участва като доброволец в Руско-турската война през 1828-29. Един от организаторите и ръководителите на Браилските бунтове. Осъден от влашкото правителство на каторжна работа. Освободен по време на румънската революция през 1848. Доброволец в Кримската война.
Дервенджия – пазач на проход