Църквата „Св. Четиридесет мъченици”
Църквата е построена и стенописана по заповед на цар Иван Асен II с цел тя да бъде превърната във фамилна гробница. Впоследствие българският владетел я посвещавана на голямата победа на българите при Клокотница над войските на епирския деспот кир Теодор Комнин (22 март 1230 г). Тя е кръстокуполна и се състои от две части – продълговата базилика с шест колони, поставени в два реда, три полукръгли апсиди и един тесен притвор от запад. Другата част представлява пристройка, построена по-късно към западната й страна.
През XIII в. около царския храм възниква най-представителният некропол на Търновград, от който досега са проучени почти 300 гроба. Открити са многобройни златни и сребърни накити, златни пръстени-печати и златосърмен текстил. Изграждането на това място на манастира „Великата лавра” през първата половина на XIV е свързано с унищожаването на некропола и със съществени промени в плана и обема на храма. Към средата на XIV в. е направено цялостно стенописване, от което са съхранени живописният календар в притвора и няколко монашески изображения и сцени в екзонартекса. Във вътрешността на църквата са изградени нови мраморни и тухлени гробници, в които са били погребани владетели от Асеневата династия.
След превземането на Търново от османските войски през 1393 г. манастирът е изоставен. Църквата съществува до XVII в., когато е преустроена в джамия. Тогава стенописите, иконите и иконостасът са унищожени. През 1877 г. храмът е осветен отново. След Освобождението в „Св. Четиридесет мъченици” се провеждат едни от най-важните прояви на българската държавност – литургия по случай откриването на Учредителното събрание на 10.02.1878 г.; литургия при избирането на първия български княз Александър Батенберг на 27.06.1878 г.; молебени във връзка с клетвата на новия княз Фердинанд на 1 и 3.08.1887 г. и обявяването на Независимостта на България на 22.09.1908 г.
След Освобождението църквата е дарена на българската войска. Тъй като става гарнизонна църква, за „Св. 40 мъченици” започва да се грижи настоятелство от представители на квартируващите в града части – Седма, Осма и Девета пехотна дружина. При земетресението от 1 юни 1913 г. църквата е полуразрушена. В резултат от природното бедствие и от войните, които води по това време страната, Търновският гарнизон има все по-малка възможност да стопанисва „Св. 40 мъченици”. По силата на Закона за старините тя преминава под ведомството на Народния археологически музей в София.
Обявена е за народна старина през 1927 г., а за паметник на културата с национално значение – през 1964 г.
Съхранената живопис е от северната половина на западната страна на притвора. От запазените стенописи интерес представляват „Св. Елисавета Млекопитателница с младенеца Йоан” (над входа) и „Св. Анна Млекопитателница” (над входа от притвора в църквата). Върху останалото пространство на западната стена са представени отделни композиции – картинен календар в четири реда за месеците май, август, ноември.
В наоса на храма се издигат едни от най-значимите български паметници – Омуртаговата, Асеновата и Граничната колона от крепостта Родосто от времето на хан Крум. Надписът на Асеновата колона е посветен на голямата победа на българите от 1230 г. при Клокотница. Изписана е в тринадесет реда на български език. Срещу Асеновата колона е Омуртаговата, разкриваща строителната дейност на този забележителен владетел. Събирането на тези колони с надписи за събития от различно време (Първата и Втората българска държава) има за цел да докаже приемствеността на българските държавнически традиции. От това време е стенописът в диаконикона, върху който са запазени инициалите на някои от Севайстийските 40 мъченици. В храма са били положени мощите на св. Иларион Мъгленски, св. Петка Търновска и на сръбския архиепископ св. Сава.
Системните археологически проучвания на църквата „Св. Четиридесет мъченици” започват през 1969 г. Голям интерес предизвиква откритото през октомври 1972 г. Калояново погребение. То е на мъж, висок около 1,9 м, облечен в богато воинско облекло, украсено със сложна шевица с вплетена златна сърма и бисери, на ръката със запазен масивен златен пръстен-печат, тежащ 61,1 г, на който има хералдично изображение на барс и надпис в негатив: „Калоянов пръстен”.