Бургас

Бургас е град в Източна България, център на община Бургас и на област Бургас – една от най-значителните в икономическо отношение области на страната. Градът е важен център за внос и износ на стоки и известен морски курорт. Той е вторият по големина роден морски град след Варна и четвърти в страната след София, Пловдив и Варна. Разположен е край Бургаския залив – най-големия на Българското черноморско крайбрежие. Намира се на 134 км от Варна и на 385 км от София. Има важно стратегическо географско положение, тъй като е морското пристанище на цяла Южна България, включително и на столицата.

Най-развити са химическата и нефтопреработвателната промишленост. На второ място по значимост е хранително-вкусовата промишленост, представена от мелничарска, солодобивна, консервна, винарска, пивоварна, млечна, месна и др. Следват корабостроене и кораборемонт. Промишленият облик на Бургас се допълва от редица други отрасли като дървопреработване и производство на мебели, текстил и др.

Бургас е център на селскостопански район със специализация в зърнопроизводството, лозарството, животновъдството, добива на цвекло, памук и фураж, птицевъдството.

Градът е много важен транспортен възел, с всички видове транспорт. Пристанището е свързано с жп линии София–Бургас, Бургас–Поморие, а през Карнобат – с Варна–Шумен. Край кв. Сарафово е изградено голямо летище за полети по вътрешни и 64 външни линии.

Като курорт е известен с приятния климат, топлото море и тъмния цвят на пясъците, имащи лечебен ефект. Централният плаж се намира под морската градина. Градът има и северен плаж, близко до квартал Изгрев, в съседство със солниците.

Общината попада в континентално-средиземноморската климатична област. Близостта на Черно море, както и специфичните природни условия (езерата) определят характера на климата. Средната годишна температура е 12,8°С.


История

В античността на територията на днешен Бургас римляните построяват малък град, наречен Деултум. Император Веспасиан го основава като военна колония на ветерани. По-късно е преименуван на Девелт, откъдето произлиза названието на село Дебелт. Още три села са включени в днешните предели на града – Кастрицион, Скафида и Росокастрон. Около минералните извори в околността се изгражда и селището Аква калидае. През Средновековието е издигната малка крепост, наречена Пиргос. Тя се използва за наблюдателница.

Първите писмени сведения за града като селище се появяват в творчеството на византийския поет Мануил Фил (XIII в.). По-късно сведения за Бургас дава турският историк Хаджи Калфа (XVII в.). Той употребява две имена – Бургос и Пиргос. Името му произлиза от гръцкото “пиргос” или “бургос” със значение на “крепост”, “кула”, което идва от многото рибарски кули – бурги, в околността. В турския регистър от 1676 г. за военни доставки за турската армия селището е записано като град Бургас, а в документ от 1730 г. – като пристанище Бургас.

По време на Българското възраждане се засилва стремежът към създаване на българско училище и православно-християнски храм. От Цариград пристигат учени българи, които създават бургаската община. Това са Димитър Бракалов, Стефан Жечков, Никола Камбуров, Яни Русалиев, Георги Джелепов. В предосвободителния период в Бургас има само гръцко училище. Българските училище и църква се откриват през 1868 г.

На 6.02.1878 г. Бургас е освободен от отряда на полковник Лермонотов. Руската войска е посрещната от цялото гражданство, духовенство и намиращите се в града чуждестранни консули. На 7.02.1878 г. е организирана новата администрация – първата българска градска община. За кмет е назначен Нико Попов. Архитектурният пейзаж на града по това време е печален: кални улици, пристанищни складове, полусрутени къщи.

През 1891 г. е утвърден първият градоустройствен план на Бургас. Обособяват се 289 квартала, не са забравени и зелените площи – оформят се 7 градини. Към така очертания град през 1912 г. се присъединява нова част от подарените земи на благодетеля Александър Георгиев Коджакафалията.

Бургас бързо се развива през първото десетилетие на XX век. Започва изграждането на централната част с хубава приморска градина, общински градини, голямо казино на морския бряг, общински Хали, търговска палата. За развитието на бургаското пристанище от голямо значение е довършването на жп линията Бургас–Ямбол.

През 1927 г. в Бургас е открита първата българска фабрика за радиоапарати “Тулан”.

През втората половина на ХХ век Бургас се превръща в промишлено-стопански център и международно известен туристически град. Постепенно се разраства и развива и населението му се увеличава почти стократно. Става център на Южното Черноморие. Строят се множество заводи, нефтохимически комбинат, снабдяващ цялата страна с над 30 нефтени продукта, развива се селскостопанско производство от землището край града. Произвеждат се големи количества сол и желязо, които се изнасят и зад граница.


Културни и исторически забележителности

В Бургас и околностите му има множество забележителности, които представят националната култура и духа на Черноморското крайбрежие.

Окръжният исторически музей е основан през 1925 г. В него има зала “Археология” с богата колекция от старите черноморски колонии. Представени са множество керамични съдове, битови предмети, монети и накити от античността, каменни надгробни плочи, плочи на тракийски конници, сечива и макети на древни селища. Има експонати от по-новата история, снимки на възрожденци и народни будители, на българи от този край, оставили диря в историята ни.

Художествената галерия е създадена през 1946 г. В нея има зали за чуждестранно изкуство, произведения на български живописци и икони на възрожденски иконописци.

Морската градина е разположена на висок бряг и привлича посетителите с красиви цветни лехи, дървета и скулптури. Тук има бюст на полския поет и революционер Адам Мицкевич, пребивавал в града през 1850 г. В градината се намират казиното, малък зоопарк и Летният театър, в който ежегодно се провежда Международният фолклорен фестивал и пеят част от гостите на попфестивала “Златният Орфей”.

Катедралната църква “Св. св. Кирил и Методий” е интересна с красивите си стенописи и дървения си олтар.

Етнографският музей съдържа интересна сбирка от традиционни кукерски маски и характерните за региона костюми, битови предмети и обредни атрибути. Има видеозала, където се прожектират филми с етнографска и историческа тематика, изложени са множество традиционни български тъкани и шевици, характерни за областта. Помещава се в къща от 1873 г., обявена за паметник на културата.

Природонаучният музей съдържа много експонати, разказващи за геологическите особености на земята и на региона, на флората и фауната. Изложени са над 1200 експоната, свързани с насекоми и влечуги. Представени са повече от 140 вида риби, растения от Странджанския край, защитени и ендемитни видове.

Филхармонията, Операта и Драматичният театър се помещават в три отделни сгради и функционират през целия сезон. Наред с Кукления театър те дават културния облик на града с интересните си концерти и представления.


Редовни събития

Бургас е домакин на много фестивали и празнични чествания: Дните на класическата немска и австрийска музика в края на април; Международен фестивал на детските хорове – края на май; Международен театрален фестивал на малките форми – “Театър в куфар” – май, юни; Триседмичен фестивал на операта и класическата музика в памет на диригента Емил Чакъров – юли; Международен фолклорен фестивал и Седмица на изкуствата за деца – август; Международна поп и джаз среща “Бургас и морето” – септември; Международен турнир по състезателни танци – декември.


Околности

В околностите също се намират интересни забележителности. Бургаското езеро е най-голямото естествено езеро в България с площ от 27,6 кв. км. Езерото е обитавано от различни животински видове, сред които 60 вида риби, 60 безгръбначни и 254 вида птици. В езерото гнездят много пеликани, ибиси и чапли. Поморийското езеро се намира на 20 км северно от Бургас и е оградено от балнеологочен курорт. Атанасовското езеро е разположено между летището и града. Тук гнездят много прелетни и морски птици. Наблизо има биосферен резерват. Езерото предлага благоприятни условия за риболов, плуване и отдих. Мандренското езеро е разположено на 10 км южно от града и също е важен орнитоложки резерват с огромни птичи популации през лятото. В езерото са се формирали красиви малки лагуни и е отлично място за отдих. Езерата Атанасовско, Вая, Мандра и Поморийско образуват най-големия комплекс от естествени влажни зони у нас с обща площ 9500 ха. Единствено тук в България и Черноморския басейн са запазени традиционните солници – тези на Атанасовско и Поморийско езеро. Мандра – превърнато в язовир през 60-те години, е съхранило забележителни по своята консервационна стойност територии – Пода, Узунгерен, Устие на р. Изворска.

Островът Св. Анастасия е на 6 км югоизточно от града. На острова има отлично запазена стара църква, която впечатлява с архитектурата си. Обществените минерални бани са на 13 км северозападно от града по посока Айтос. Останки от римски град, наречен Аетос, са били открити в близост до минералните извори. Мястото е известно заради лечебната си кал.

Курортният комплекс е известен и с Бургаските минерални бани (на 15 км от града), които са един от най-древните български балнеологични центрове. Минералната вода е с температура 41°С. Първите сведения за извора са от IV в. пр.Хр.