Римски град Никополис ад Нестум
Древният римски град Никополис ад Нестум – „град на победата на река Места”, е издигнат от император Марк Улпий ТраянТРАЯН (Traianus) Марк Улпий (53-117). Римски император от 98; от династията Антонини. Присъединява Дакия и Северозападна Африка, Велика Армения и Партия. При него в днешните български земи са изградени пътища, градове покрай Дунав и във вътрешността. Опекун на Хадриан, който наследява след него властта. през 106 г., ознаменувайки победата си над даките. Своят стопански и културен разцвет градът изживява през ІІ–ІV в., а вторият подем е в края на V в. Градът е опустошен през 577 г. след славянските нашествия. Върху развалините на римското селище израства средновековен град Неврокоп, чийто разцвет се датира към Х–ХІV в. Поради кръстопътното си положение долината на р. Места често е ставала терен на военни действия.
Останките се намират в местността Заграде в село Гърмен, на около 7 км североизточно от град Гоце Делчев. Обявени са за паметник на културата с национално и международно значение. При археологическите разкопки в местността са разкрити някои от укрепителните елементи на града Никополис ад Нестум – южна крепостна стена, част от източна крепостна стена и една от портите. Открити са основите на много обществени и култови сгради, надгробни могили. В ръцете на археолозите, а днес в колекцията на Историческия музей в Гоце Делчев, са попаднали много свидетелства за културата и живота на древните обитатели на тази земя. Сред откритията са малка статуя на Хермес, съдове от бронз, керамика и стъкло, фрагмент от оброчен релеф на Тракийския конник, монети от злато (над 90) и други материали (над 20), златен пръстен и други предмети. Монетите на града и развитието на монетосеченето в него не са добре проучени.
За късноантичната каменна пластика от особено значение е откритата олтарна маса. Тя не е достигнала цяла до наши дни – намерени са осем нейни части, от които седем се съхраняват в музея на град Г. Делчев. Тя представлява кръгъл плитък диск, изработен от бял мрамор, с диаметър 115 см и добре полирана горна повърхност. Украсена е с релефна рамка, която обикаля цялата периферия на дъното. На нея са изобразени четири сцени, които са разделени помежду си от четири глави. Три от сцените са с ловни мотиви, а четвъртата представя фантастични морски животни. Образите, служещи за разграничители, са на Хефес, Артемида, Аполон и Атина. Находката е открита сред руините на сграда в северозападната част на античното селище.
Сред интересните находки е мраморно корито, датирано от IV в. Свързано е с раннохристиянска базилика и се предполага, че е служело за изпълнение на кръщения. Мраморният съд е дълбок около 70 см и дълъг 2 м. В двата му края е разположен по един релефен кръст от гръцки тип. В средата коритото е украсено от релефна четирилистна розетка, позиционирана в кръг. Сред останките може да се разпознае и градска баня с канализация, спомагаща събирането на лечебните води.
Непосредствено до Никополис ад Нестум са открити две раннохристиянски базилики с датировка IV в. Едната е в самия център на с. Гърмен, а другата на няколко километра югоизточно от местността Грамадето. Смята се, че украсата им е част от декорацията на целия комплекс. Характерни са мозаечният под и геометричните, животински и флорални мотиви. Открита е мраморна плоча (с. Скребатно), част от олтарна преграда, която има правоъгълна форма с размери 85 х 43 см. Украсата й се състои от гръцки тип кръст с височина 20 см, който стои върху ваза с ромбове и кръгове. От нея излизат растителни мотиви – лозови клонки с гроздове. Открито е сходство между тази плоча и други, намерени в околностите и съседни села (с. Ореше), които са прилежащи към територията на античния град. Намерените още две плочи с идентична украса навеждат учените на мисълта, че в околностите е имало и друга раннохристиянска базилика.
Проучената от изследователите територия на Никополис ад Нестум е около 13 ха и открива 280 м крепостни стени. Открива се връзка между този град и превърнатите в римски селища черноморски гръцки колонии Месамбрия, Одесос, Аполония, както и с гарнизонните крайпътни станции, станали по-късно градове – Монтана и Сторгозия. Добре запазени до наши дни паметници от този период са варненските терми, античният театър в Тримонциум, останките от Никополис ад Иструм (построен също от Траян I град) и др.
География
Село Гърмен е разположено в Югозападна България, в пазвите на Родопите. Гърмен е общински център от област Благоевград. Отстои от столицата София на 127 км. Населеното място се намира на 500–700 м над морското равнище.
Община Гърмен, чийто център е едноименното село, се разпростира на 388 479 дка, по-голямата част от които е горски фонд. Към общината се причисляват шестнайсет села – Гърмен, Балдево, Огняново, Скребатно, Осиково, Рибново, Марчево, Лещен, Горно Дряново, Ковачевица, Дебрен, Дъбница, Хвостяне, Крушево, Ореше и Долно Дряново. На територията на община Гърмен съжителстват четири етнорелигиозни групи – българи, турци, помаци и роми. През землището на общината преминават реките Места и Канина. Поминъкът на местното население е отглеждането на тютюн и алтернативни селскостопански култури. Природните особености на района предпоставят дърводобива и събирането на диворастящи плодове и гъби. Гърменци се занимават и с добива на каменни тикли за облицовка. Начупеният планински релеф, топлите климатични условия, красивата природа, минералните извори и археологическите паметници благоприятстват развитието на туризма в региона.
Места за посещение
В района на Гърмен се намират много природни забележителности. Любопитство и неосъзнато преклонение предизвикват два чинара на коленопреклонна възраст – общо над 1300 г. Вековното дърво, с което се гордее селото, впечатлява и с размерите си. Обиколката на стъблото му достига 8 метра. Към впечатлителните природни красоти трябва да се добавят Синият вир, пещерата Маноиловата дупка, резерватът с вековна гора „Тъмната гора” и скалните образувания Каляйските скали и Кози камък. Попадайки в прегръдката на очарователната природа, човек може да се порадва и на четирите минерални лечебни извора. В центъра на балнеоложки комплекс Огняново може да се види реконструирана римска баня, която се използва и днес.
В района се намират малки манастири и параклиси, които изграждат културното наследство – „Св. Архангел”, „Св. Неделя”, „Св. Георги”. Храмът „Св. Архангел” първоначално е бил тракийски светилник, а по-късно различните завоеватели на земите са го ползвали за различни цели. Цялото землище на общината е осеяна с останки от древни времена, могили, римски мостове, гробове и пр. Възрожденското архитектурно наследство е представено в селата Лещен и Ковачевица, които са обявени за национални архитектурни резервати и паметници на културата.
Интерес представляват запазените традиции и самобитният начин на живот на местното население. Окото на ценителя може да се порадва на пъстрите шевици и декоративните тъкани (черги, цедилки, шарени чорапи, месали), създавани по способа, по който са тъкани преди векове. Съжителството на различните етноси подсилва колорита на бита и нравите. В общината функционират осем читалища, към някои от които има архивни хранилища, запазили много поверия, разкази, спомени, песни, обичаи и ритуали. Старите ритуали не са съхранени само в аналите, някои от тях са още живи и се изпълняват. Миналото се поддържа и надгражда и от петнайсетина самодейни състава. Занаятчийството в най-древната си форма се е запазило в изработката на тъпани, калайдисване и изработката на метални съдове и сечива за земеделието.
Възможности за туризъм
През общината минават няколко екопътеки. Преспиването на територията на община Гърмен е подсигурено от няколко хотела („Минерални извори”, „Черният кос”, „Рай”, „Елис”, „Виктория”, „Майц” и „Бохема”), предлагащи басейни и съвременен лукс, както и квартири в частни селски къщи.
Полезна информация
Община Гърмен
тел.: +359 7523/20 40; 20 44
факс: +359 7523/31 79
е-mai: obs_garmen@infotel.bg
Георги Бакалов
БАКАЛОВ, Георги – български професор по история, работещ в областта на медиевистиката. Роден е на 15 май 1943 г. в гр. Неврокоп (днешен Гоце Делчев) в дома на учителя Петър Бакалов. До 1963 г. живее в Черепиш, Врачанско. Същата година завършва и филиала на Софийската духовна семинария в Черепиш.
От 1967 г. до 1971 г. учи в Историческия факултет на Софийския университет и завършва с отличие. След това става научен сътрудник в Института по балканистика при БАН в секция „Византия и балканските народ през Средновековието”. Специализира в Института за Югоизточна Европа в Румъния. През 1975 г. печели конкурс и е назначен за редовен асистент в Историческия факултет, където работи и до днес.
Научно-преподавателската кариера на Георги Бакалов започва с избирането му за старши асистент през 1977 г. През 1981 г. защитава докторска дисертация на тема „Владетелската титулатура в Средновековна България и елементите на византийската титуларна традиция” и е избран и за главен асистент. Три години по-късно става доцент по Византийска история. През 1995 г. получава професорско звание с труда си „Византия. Културно-политически очерци”.
От 1990 до 1993 г. е заместник-декан на Историческия факултет, а от 1993 до края на 1999 г. – и декан на същия факултет. От 2000 до 2003 е ръководител на катедра История на Византия и балканските народи. През ноември 2003 е избран за заместник-ректор по научно-изследователската дейност на Софийския университет „Св. Климент Охридски”.
Освен с научно-преподавателска дейност, проф. Георги Бакалов се занимава и с обществена и научно-популяризаторска дейност. Той е главен редактор на две исторически списания и е член на няколко редакционни колегии. Автор е на шест книги, 150 статии и студии и 14 учебници и учебни помагала за средното и висшето училище.
Римски град Никополис ад Нестум География Места за посещение Възможности за туризъм Полезна информация Георги Бакалов