География

Враца е град в Северна България. Административен център е на област Враца и община Враца. Разположен е в полите на Врачанския Балкан. Намира се на 112 км северно от София, на около 40 км югоизточно от Монтана, на 14 км северозападно от Мездра.

Враца представлява отправна точка към ждрело Вратцата и пещерата Леденика. На юг от него е разположен Врачанският Балкан, на север се издига Милин камък, а на изток са върховете на бърдото Веслец.

Градът е разположен на 370 м над морското равнище.

Град Враца е част от Природен парк „Врачански Балкан”. Паркът обхваща по-голямата част от Врачанската планина и масива на Лакатнишките скали. Тук се намират едни от най-интересните пещери и пропасти – около 500 (Темната дупка, Змейова дупка, Хайдушка пропаст, Гардюва дупка, Калната пропаст и др). Един от притегателните центрове в парка е Врачанската екопътека.

На територията на Природен парк „Врачански Балкан” са установени над 700 вида висши растения – приблизително 1/5 от флората на България. 56 вида от тях са обявени за редки и защитени от изчезване, а 26 вида са под закрилата на Закона за защита на природата. Не по-малко интересна е и фауната на парка. Защитени от ЗЗП са 138 вида животни, като от тях 21 вида са вписани в Червената книга на България. Висока природозащитна стойност имат безгръбначната фауна и дневните грабливи птици, между които черен щъркел, египетски лешояд, скален орел, белоопашат мишелов и др.

Враца е един от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз с регионалния исторически музей и пещерата Леденика, както и връх Околчица във Врачанския Балкан.

Климат

Климатът на Враца е умереноконтинентален. Формира се главно под влияние на океански въздушни маси от умерените географски ширини, които нахлуват предимно от запад и северозапад. С най-висока средномесечна температура се характеризира месец юли, а с най-ниска – януари. Броят на дните със снежна покривка е 62.


Икономика

В община Враца са развити текстилна промишленост (производство на памучни платове и коприни), шивашка, хранително-вкусова промишленост (хлебопроизводство, сладкарство, месопреработка, млекопреработка), производство на строителни материали (цимент), мебелна и лека промишленост, машиностроителна (производство на стругове и фрези), металолеене и металообработка и др.


История

Следите от човешка дейност по тези места датират от новокаменната ера – преди около 6000 г. пр.Хр. Първоначално местните жители се прехранвали от земеделиe и скотовъдство. През по-късен период започват да се занимават и с грънчарство. В село Градешница е открита керамика със специфични надписи, които се смятат за едни от най-старите в Европа. В това време започва и развитието на медния рудодобив.

В периода около V–IV в. пр.Хр. тук започват да се заселват трибалите – племе, известно със своята войнственост. През 425 г. пр.Хр. те нанесли поражение на одрисите, а след това и на армията на Филип Втори Македонски. През 335 г. пр.Хр. се изправят и срещу войските на Александър Македонски, като битката завършва със споразумение за сътрудничество.

Предполага се, че от този период датира и едно от най-големите съкровища, откривани по родните земи и най-голямото тракийско такова – Рогозенското съкровище. То се състои от 165 сребърни съдове, намерени през 1985 г. Предполага се, че е било притежание на местен тракийски владетел от племето трибали. По някои от съдовете са гравирани и различни дарствени надписи. В тях са включени имената на различни тракийски владетели и на майсторите златари, изработили съдовете. Фиалите са най-много – общо 108 на брой, а това е два пъти повече, отколкото са всички фиали в музеите в Европа.

През VI–IV в. пр.Хр. на територията на Враца се развива културно, икономическо и политическо средище. През III в. пр.Хр. ситуацията се променя значително и трибалите започват да търпят сериозни поражения. Причината е появата на келтите. През 179 и 168 г. пр.Хр. племето е победено и от германското племе бастари.

Началото на римската експанзия по тези земи започва през 28 г. пр.Хр. В продължение на около 400 г. Враца е част от Римската империя. Римляните оценили стратегическото разположение на земите около Искърския пролом и ги превърнали в непристъпна крепост. Тя контролирала най-късия път от Дунава към юг и запад и към богатите рудни находища, намиращи се във високите части на Врачанската планина.

През Средновековието градът носи името Вратица – раннославянска форма на умалителното врата, вратичка, вратица. Името било продиктувано от особеностите на самата местност, представляваща тесен планински проход, подобен на врата. Според легендите при османското нашествие, използвайки географското разположение на района и здравите стени на крепостта, дълго време успешно се е отбранявал Радан войвода.

По време на османското владичество по тези земи Враца представлява гарнизонно и попътно селище. То нееднократно е опустошавано и впоследствие възстановявано. Първото разрушение е нанесено при управлението на влашкия владетел Михай Витяз през 1596 г., а в началото на XIX век, по времето на Осман Пазвантооглу, на територията на града се води ожесточено сражение между видинския феодал и султанските войски.

В края на XVIII и през XIX век Враца се утвърждава като голям занаятчийски, търговски и административен център. Тук се развиват абаджийството, кожарството, златарството, а продукцията се изнася за Лион, Виена, Букурещ и Цариград. Към средата на XIX в. са издигнати вече 2500 къщи. Подем се забелязва и в духовния живот на града – строят се храмове и училища. Тук работи Софроний Врачански. Родом от Враца са Иван Замбин (първият български дипломат в Русия), Димитър Хаджитошев (виден политически деец).

По време на Априлското въстание Враца е център на трети революционен окръг. Един от основните революционери е Стоян Заимов. Впоследствие в този окръг не избухва въстание поради големия брой османски войски, съсредоточени в региона в очакване на война със Сърбия.

Градът е освободен от османско владичество на 9 ноември 1877 г.

След Освобождението Враца става част от новосъздаденото Княжество България. Градът се развива като значим производителен център, в който традиционното занаятчийство прераства в модерна за времето си индустрия. Още през Възраждането тук се произвежда високоценено вино. След създаването на Княжество България в района се създават условия за развитие на лозарството, като врачанските вина получават признание и в чужбина. На международния конкурс за вина и ликьори през 1896 г. в Брюксел врачанинът Стефан Кръскьов получава специалната награда.

Постепенно след Освобождението западат занаятите и икономиката на града е в рецесия.

През 1896 г. в града е открита опитна станция по бубарство – най-старото научноизследователско учреждение в България в областта на селското стопанство. Скоро след създаването си тя прераства в Държавна образцова бубарница. Качеството на произвежданата във Враца коприна намира международно признание.

До края на 50-те години на XX век от занаятчийско-търговски градът се превръща в индустриален център на региона.


Редовни събития

Празникът на града се чества на 1 юни.

Ботеви дни – провеждат се ежегодно от 24 май до 2 юни. Посветени са на Христо Ботев и неговата чета. Честванията включват богата културна програма – конкурси, рецитали, изложби и концерти. Като кулминация на тържествата се считат митингът-заря на първи юни и поклонението на 2 юни на връх Околчица. От 2004 година те се провеждат под патронажа на президента на България. В рамките на Ботевите дни председателят на ученическия общински съвет получава символичния ключ на града и изпълнява представителните функции на Детски кмет.

Международна Ботевска награда – учредена е с Указ № 1695 на Държавния съвет на Народна република България от 1972 г. Присъжда се на поети и публицисти за принос в световната литература.

В средата на месец май се провежда Национален фестивал на малките театрални форми. Той се организира от Министерството на културата, община Враца и Драматично-куклен театър – Враца.

Младежки музикален форум и форум на младия слушател – провежда се ежегодно през месеците октомври и ноември, като организатори са община Враца и Врачанската филхармония.

Всяка година през месец август в близост до пещера Леденика се състои и Рокерски събор.

В последните години се чества и Празник на черешата.

Други редовни събития, провеждани във Враца, са: Международен фолклорен фестивал “Врачанска пролет”, Национален конкурс за млади изпълнители „Дико Илиев”, Национален пленер за ученици „Врачанска есен”, Пролетен фолклорен празник, Графити фест, Празник на старата градска песен „Мара Врачанка” и др.


Културни и исторически забележителности

Паметник на Христо Ботев

На 27.05.1890 г. е открит първият паметник на Христо Ботев. Той представлява и първият скулптурно-архитектурен паметник в Княжество България. Издигнат е предимно със средства на дарители, въпреки че начинанието се е поддържало и от Стефан Стамболов – близък приятел и съратник на Христо Ботев. Автор на скулптурата е Густав Еберлайн, който получава помощ от младия художник Антон Митев.

Първият паметник изобразява Ботев в естествен ръст. В дясната си ръка той държи сабя, а в лявата – свитък хартия, в краката му са разпилени листове. Върху постамента на паметника са изписани 190 имена на четници. Прикрепени са и барелефи на Давид Тодоров, Мито Цветков и поп Коста Буюклийски – голяма табела с текст и четири лъвски глави, из чиито уста бликала вода.

Металните плочи на паметника са отлети във Виена.

Паметникът е открит тържествено от княз Фердинанд. Сред гостите са министър-председателят Стефан Стамболов, майката на Ботев, съпругата му Венета и дъщеря му Иванка.

Паметникът е демонтиран през 1955 г.

На 2 юни 1964 г. се открива сегашният паметник на Христо Ботев. Изработен от бронз и сив гранит, той се извисява на 12 метра височина. Дело е на скулптора Владимир Гиновски. До паметника гори вечен огън, донесен от Одеса. а Върху архитектурните тела има релефи със сюжети от Ботевото творчество. Паметникът е част от скулптурно-архитектурен ансамбъл, включващ в себе си площад, стилизиран лъв, шадраван и тревни площи. Те са изработени от архитектите Делчо Сугарев и Иван Иванчев.

Етнографски комплекс „Софроний Врачански”

Етнографско-възрожденски комплекс „Софроний Врачански” е част от Регионалния исторически музей. Представлява архитектурно-етнографска музейна експозиция, създадена през периода 1972–1987 година. Включва три възрожденски къщи и училище „Възнесение”, намиращи се в съседство с православния храм-паметник „Свети Софроний епископ Врачански”.

Експозицията представя традиционния бит, занаятите и културата на населението от Врачанския регион от края на XIX до средата на XX век.

В една от къщите е поместен специален раздел, посветен на бележития музикант, диригент и автор на хора – Дико Илиев. Тук можете да посетите и Музея на файтоните с мемориална част, посветена на дейността на Димитър Орозов – предприемач и производител на луксозни файтони.

Църква „Свето Възнесение”

Църквата “Св. Възнесение” е построена през 1848 г. върху основите на стара култова сграда. Тя е сред най-внушителните църковни храмове в България до 70-те години на XIX век.

Построена е с дарения на по-заможните жители на града. Дърворезбованият иконостас е дело на Антон Станишев от Дебър. Иконите са резултат от съвместната работа на Димитър Зограф и сина му Станислав Доспевски. Освен с високите си художествени качества тези икони са ценни и с ктиторските си надписи. През 1893 година грънчарският еснаф във Враца дарява на църквата 11 изящни сребърни кандила, изработени от майстор-златар Мишон Коцов.

Църквата е реконструирана в края на 30-те години на XX век, като към западната й фасада е прибавена кула камбанария.

С Възнесенската църква са свързани важни събития от националноосвободителното движение на България. На 28 август 1872 година тук пее Васил Левски. В нощта на 18 срещу 19 май 1876 година, когато във Враца се провъзгласява въстанието, в двора на църквата се развява осветеното знаме на врачанските борци за свобода. Тук е проповядвал и П. Р. Славейков (1848 г.).

В женското отделение на храма са погребани трима руснаци, паднали в сраженията от Руско-турската освободителна война.

В миналото при храма е имало метох. Впоследствие през 1822 г. тук било открито народно училище, носещо името на храма. Неговата дейност спомага за разрастването на просветното дело във Враца и Врачанско.

Църквата “Св. Възнесение” е част от Етнографско-възрожденския комплекс “Софроний Врачански”. В нея е експонирана постоянната изложба “Старобългарско изкуство от Врачанско”. Тя представя иконопис, дърворезба и златарство от XVII-XIX век, част от историко-художественото наследство на Врачанския край.

В близост до църквата е издигнат паметник-монумент на големия роден книжовник и светец Софроний Врачански.

Възрожденско-етнографски комплекс

Във възрожденско-етнографския комплекс са включени къщата на Хаджитошеви, къщата на Григория Найденов (член на местния революционен комитет и опълченец), къщата на Иван Замбин, църквата “Възнесение”. Пред комплекса има бюст-паметник на В. Левски.

Държавна филхармония – Враца

Началото на Държавната филхармония – Враца, е поставено през 1909 г. с основаването на Музикалното общество “Орфей”. То изнася множество концерти и спектакли със симфонична, оперна и оперетна музика. Оркестърът има в състава си 52-ма професионални музиканти. Изнася до 70 концерта през творческия сезон. В репертоара на оркестъра има произведения от всички стилове и жанрове. Гост-диригенти на филхармонията са били изтъкнати музиканти от Австрия, Белгия, Великобритания, Япония, Италия, Германия, Канада, Франция и САЩ.

Всяка година през месеците октомври и ноември Филхармонията организира Международен младежки музикален форум.

Библиотека „Христо Ботев”

Библиотека “Христо Ботев” е създадена през 1954 г. Фондът й наброява около 250 хиляди библиотечни документа, като периодичните издания са над 100.

Катедрален храм „Свети Апостоли”

Катедрален храм „Свети Апостоли” е построен през 1898 г. на мястото на по-старинна църква. Тя е избрана за катедрален храм на Враца. Църквата впечатлява със своите забележителни архитектура и интериор. Интерес представляват дърворезбованият иконостас, архиерейският трон, витлеемската звезда и амвонът. Впечатление правят също така стенописите и художествената декорация – фигуралните композиции, издържани в православно-византийския стил с фина хармония на тоновете, придават тържественост на храма.

Митрополитски храм „Свети Николай”

Църквата „Свети Николай” е разположена в центъра на града. Тя е построена през 1865–1867 г., като в изграждането й са участвали жителите на града. На същото място по време на османското владичество е имало друга църква, от която са запазени ценни икони и стенопис.

В двора на църквата са погребани видни и заслужили личности от Враца, а в самия храм се съхраняват в общ гроб тленните останки на врачански митрополити.

Благодарение на своите архитектура и богат интериор църквата „Свети Николай” се нарежда сред най-ценните културно-исторически паметници в града.

Църква „Свети Царей”

Църквата „Свети Царей” е строена в продължение на дълги години – изграждането й започва в края на XIX в. и завършва в началото на XX в. На същото място е имало старинен храм от ХVI век. Жителите на града наричат „Свети Царей” царската църква, тъй като е на името на светите равноапостоли Константин и Елена, признали християнството за официална религия в Римската империя.

Интересен характерен елемент е иконостасът, който е зидан. Дърворезбени са единствено царските двери и архиерейският трон. Иконите са рисувани в православно-византийски стил, но си личи и известно западно влияние.

Регионалният исторически музей с художествена галерия (РИМХГ)

Първата обществена музейна колекция е уредена през 1925 г. в местната мъжка гимназия. По-късно нейните експонати са пренесени в читалището, а през 1953 година – в градския музей. Впоследствие той прераства в окръжен народен музей и окръжен исторически музей на културата. Регионалният исторически музей отваря врати през 1980 година. Състои се от 9 зали и 3 къта, обозначени по периоди.

Първата зала носи името „Праистория”. Тук се съхраняват оръдия на труда и предмети от бита от епохата на неолита. Изложена е богата експозиция на две култури от медно-каменната епоха – Градешница и Криводол. Преобладават глинените съдове, но посетителите могат да разгледат и битова керамика, украсена със символични елементи, жертвеници, уникална колекция от идолни пластики, глинени плочки, на които са изрязани символични знаци и пиктограми, оръжие и предмети от бита на траките и др.

В зала „Античност и Средновековие” е представен много дълъг период от време. В раздела, посветен на късноантичната и ранновизантийската епоха, са изложени експонати от I–VI век. Тук са представени битът, материалната и духовната култура на местните тракийски племена, които са настъпили след превземането на Балканския полуостров от римляните. В няколко витрини са изложени оръдия на труда, оръжие, керамика.

Разделът, посветен на Българското средновековие (от края на VII до края на XIV век), се състои основно от археологични материали, демонстриращи богатството на материалната и духовната култура на българския народ през този период.

В отделна зала са изложени трите тракийски съкровища, открити на територията на Враца и околностите – Бекьовско, Врачанско и Галичко. Тук посетителите могат да видят сребърни кани от Букьовци, изображения върху сребърни апликации от Галиче, сребърни и златни предмети от Могиланската могила – златен лавров венец, сребърни и златни съдове, сребърен позлатен наколенник с красиви изображения от тракийската митология. Представени са също така монети и украшения от благородни метали, датиращи от Късната античност и Българското средновековие.

Представено е също така развитието на бижутерийното дело в града – в три витрини са изложени изделия от злато.

В залата, посветена на Българското възраждане и националноосвободителната борба, са изложени оригинални предмети, илюстрации и фотодокументи за събитията, в които са участвали жителите на Враца. Голям брой са експонатите, свързани с живота и последните дни на поета революционер Христо Ботев.

Тук се съхранява и най-древният човешки скелет, откриван в България – предполага се, че е женски и е на 9 хиляди години.

Към Историческия музей функционират и два други комплекса – Етнографско-възрожденският комплекс „Софроний Врачански” и комплексът, посветен на Никола Войводов.

Драматично-куклен театър – Враца

Драматично-кукленият театър във Враца е основан през 1938 година. Разполага със собствена театрална сграда, състояща се от голям салон с 748 места, камерна зала със 100 места, куклена зала с 80 места и балетна зала със 70 места.

ДКТ е домакин на ежегоден фестивал на малките театрални форми, който се провежда всяка година през месец май.

Кула на мешчиите

Кулата на мешчиите се е превърнала в един от символите на града. Формата й представлява правилна призма. Изградена е от камък на 13 метра височина. Предполага се, че е от XVI в. Тогава местните нотабили – аяни, имали особено значение. Те играели важна роля в обществения живот – определяли размера на изискваните от държавата данъци, намесвали се във взаимоотношенията между поробените българи и османската власт. Смята се, че кулата е построена за техни нужди. В онова смутно време честите народни движения, въстания, войни и разбойнически действия създават постоянна заплаха за местните аяни и органи на властта. В миналото приземието се е използвало като склад, а на трите етажа е имало жилищни помещения. В края на XIX век кулата е била преустроена като градски часовник. През 2006 година тя е реконструирана, монтиран е циферблат, както и ново художествено осветление.

Куртпашова кула

Куртпашовата кула е със значително по-малки размери от Кулата на мешчиите, но се отличава с оригинална архитектура, напомняща на средновековен замък. По време на османското владичество е имало няколко такива. Представлява укрепено жилище на местен феодал. Датира от XVII век.


Околности

Хълм Калето

На хълма Калето се намира паметникът “Вестителят на свободата”. Всяка неделя оттук се носят звуците на бойна тръба – сигналът на руския войник, казака Петлак, възвестил на 9 ноември 1877 г. освобождението на града. На стотина метра зад паметника се издига висок белокаменен обелиск, на който са изписани имената на опълченците от Врачанско. В южния край на града, където река Лева напуска пролома Вратцата, се намира старата занаятчийска част – квартал Кемера. Реставрират се всички едновремешни работилници и дюкяни.

Комплекс „Вестителят над Враца”

Комплексът „Вестителят над Враца” е разположен в подножието на Врачанския Балкан. До него водят стръмни каменни стъпала, както и алеи, тръгващи от центъра на Враца. Най-интересните обекти тук са Туристическият дом, известен още като Хижата, и паметникът „Вестителят на свободата”. Хижата е построена през 1926 г. с помощта на доброволен труд от страна на врачани и туристи. На един от етажите е експонирана изложба със снимки, подредена от Българския туристически съюз и Регионалния исторически музей. Тя представя историята на врачанското туристическо движение.

Комплекс „Вестителят” е любимо място за разходка както на врачани, така и на гостите на Враца. Оттам се разкрива чудесна гледка към по-голямата част от града и към красивата планина.

Пещери

Една от най-интересните български пещери е Леденика. Тя е открита случайно от местен планинар. Името на пещерата е заимствано от първата зала, в която температурата пада до минус 20 градуса и се образува голяма ледена колона. Тези минимални стойности представляват своеобразен феномен, тъй като в останалите части на пещерата температурата е постоянна – около 8-16 градуса.

Леденика е относително плитка пещера – около 300 м. Тук посетителите могат да се полюбуват на изключително красиви зали и формирования – Езерото на мечтите, Проходът на грешниците и др. Тук се намира и най-атрактивната пещерна зала на Балканите – Концертната зала (дълга 60 м, широка 46 м и висока 22,7 м). Тъй като тя е голяма и с невероятна акустика, тук са се изнасяли концерти.

Пещера Понора – на около 30 км от Враца. Тя е една от най-големите водни пещери в България с дължина от около 4 км. Състои се от просторни водни галерии и множество вторични пещерни образувания. Пещерата е постоянен понор за водите на река Лиляшка. Накрая завършва със един подводен сифон, който е достъпен само за водолази.

Водопади

Водопад Скакля е един от най-високите български водопади с височина от 141 м. Той впечатлява със своето величие и красота. Разположен е във Врачанския Балкан, сред зелени гори и непристъпни скали. Гледка към него се разкрива от различни части на Враца.

Национален парк „Христо Ботев”

Национален парк „Христо Ботев” е разположен в местността Околчица – на 20 км югоизточно от Враца. На това място в началото на юни 1876 г. се разиграва последната драма, с която завършва героичната епопея на Ботевата чета. Войводата е убит, както и по-голямата част от четниците, останалите са заловени или пръснати из Балкана.

През 1937-1939 г. на връх Околчица е издигнат 35-метров паметник с опълченски кръст, чиято цел е да увековечи подвига на Ботев и четата му. Проектът е на арх. Петър Дограмаджиев и инж. Никола Новоселски.

На около 300 м от паметника се намира хижа „Околчица”. Всяка година на 2 юни в района се провеждат национални тържества в чест на Ботев и всички паднали за свободата на България. Един ден по-рано пристигат участниците в националния туристически поход по стъпките на Ботевата чета по алеята от козлодуйския бряг и се изгражда цял палатъчен град.

Ботевият път

През 1936 г. се ражда идеята за очертаване на Ботевия път от Козлодуй до Околчица с помощта на трайни дървесни насаждения. През 1946 г. започва реализацията на идеята – трима изследователи на Ботевото дело – Димитър Осинин, Павел Делирадев и Иван Велков, определят бойния път на четата. Три години по-късно този път е маркиран с 53 пътепоказателни камъка и шест паметни плочи. През 1954 г. започва очертаването му с дървесна растителност.

Официалното изграждане на алеята-паметник от козлодуйския бряг до лобното място на Христо Ботев във Врачанския Балкан е поставено на 27.05.1958 г. с Постановление на Министерския съвет.

Всяка година от 27 май до 2 юни желаещите извървяват 120-километровия маршрут от козлодуйския бряг до връх Околчица.

Проходи

Проход Вратцата е притегателно място за алпинисти и туристи. Намира се непосредствено южно от града. От най-високата точка на скалите до пътя в неговото подножие денивелацията е близо километър. Най-стръмните отвеси са 400-метрови гладки скали. От тях към р. Лева се спускат стръмни сипеи, а в множеството пещери живеят диви животни.

Особено впечатляващ е западният скален масив, по който се редуват невероятни отвеси, достигащи 350 м височина. Целият район е карстов (както и цялата Врачанска планина) и представлява любимо място на скалните катерачи. Маркирани са десетки категоризирани маршрути от най-различна трудност.

През Римската епоха тук е имало висока крепостна стена с порта. Тя е била 200 метра дълга и един метър широка. По-късно тук се намира средновековният български град Вратица.


Полезна информация

Етнографски комплекс „Софроний Врачански”,

пл. „Христо Ботев”

Телефони: 359 92/20209

Работно време:

9,00–13,00 и 15,00–19,00

Почивен ден – неделя

Възрожденско-етнографският комплекс

ул. „Генерал Леонов”

тел. 092 20209