Паметник „Създателите на българската държава”

По случай честването на 1300 години от създаването на българската държава на 28 октомври 1981 г. е изграден паметникът „Създатели на българската държава”. Архитектурният комплекс е дело на творчески колектив с ръководител проф. Крум Дамянов. Капсула със завет към бъдещите поколения е вградена в мястото, на което се намира Симеоновата композиция.

Разположен е на 500 м н.в. в Шуменското плато – най-високата част на Дунавската равнина. Оттук можете да се насладите на панорамна гледка към града или да започнете туристически маршрут към Шуменското плато. От Шумен до комплекса се стига по 1300 стъпала. Алеята започва от сградата на Драматичен театър „Васил Друмев” и се състои от три части. Първата представлява тринайсет водни каскади, дело на арх. Борис Камиларов. Втората част, която е по-тясна и стръмна, включва отклонения с места за отдих и зелени площи. Третата част извежда посетителите до фигурата на Аспарух. По средата й е изградена мраморна колона, донесена от втората българска столица – Велики Преслав.

Паметникът е изграден от 8 бетонни блока. Част от вътрешното пространство са 21 скулптури и мозайки, разположени на 540 кв. м площ. Пресъздадени са най-важните моменти от българската история през периода VІІ–Х век, когато държавата е управлявана от владетелите Аспарух, Тервел, Крум, Омуртаг, Борис I и Симеон I.

В началото на паметника е разположена фигурата на основателя на българската държава – хан Аспарух. В неговите крака лежи куче, животно, използвано от прабългарите за жертвоприношение. Зад хана има кон, едно от най-важните животни в ежедневието на предците ни. Над опашката му е изписана част от „Именник на българските ханове” – най-стария български писмен документ.

В галерията на хановете на 18 метра височина са издигнати фигурите на хан Тервел (останал в историята като отличен дипломат) и хан Омуртаг (известен със засиленото строителство по време на неговото управление). Около тях са изписани надписи от стари хроники. Под тях е разположен Читаларският надпис: „Човек и добре да живее, умира, и друг се ражда…” Приемането на християнството е пресъздадено чрез фигурата на княз Борис.

Залата, наречена „Златния век”, е посветена на цар Симеон I. Тук са увековечени и книжовниците Климент, Наум и Ангеларий, боляри (без чиято помощ владетелят не би могъл да управлява) и воини (без които не би могла да се спечели нито една битка). В три отделни пана е показано развитието на българския език. На първото са пресъздадени символите, използвани от славяни и прабългари, личи знакът на Тангра. На него са изобразени воини, приветстващи хана. На второто е изписана глаголицата на св. Кирил и Методий. Изобразените фигури и техните лица внушават идеята, че приемането на християнството е било труден процес. За третото пано е използвана кирилица. Изрисувани са св. Кирил и Методий и техните ученици Наум, Климент, Ангеларий, Сава и Горазд и др. Тези мозайки са дело на 12 български художници.

Върху паметника на 52 м височина е поставена фигурата на лъв. Тя тежи 1000 тона и е изградена от 2000 елемента.


География

Шумен е град в Североизточна България. Намира се в област Шумен, административен център е на община Шумен. Разположен е на около 200 м надморска височина в Шуменското поле.

През града преминава р. Поройна.

Климат

Климатът в Шумен е умереноконтинентален. Зимата е относително студена, а лятото е горещо. Средната температура през януари е -0,5°C, а средната юлска температура е 22°C.


Икономика

В Шумен е добре развита леката промишленост – предимно преработваща, текстилна, шивашка и хранително-вкусова. В града функционират завод за производство и ремонт на тежки машини и камиони, химически завод, както и завод за асансьори. Развива се туризмът.


Редовни събития

На всеки две години в Шумен се организира Карнавал на плодородието. През месец април културната програма включва провеждането на Национални детски празници. Също на две години се състои Национален конкурс за изпълнение на унгарска и българска поезия.


История

Шумен възниква като укрепление около VII век. През следващите векове се развива като феодален град. В него има дворец, вътрешна крепост, църкви, работилници, жилищни сгради и др. При разкопки са открити останки от бронзовата епоха и тракийско селище, свидетелстващи за ранното заселване на региона.

През периода XII–XIV век Шумен се утвърждава като важен военен, административен и икономически център.

През 1444 г. Шумен е разрушен от войските на Владислав Варненчик. Тогава селището се премества на днешното място на Шумен.

За първи път в писмен документ се споменава през 1153 г. от арабския пътешественик Идриси. Присъства с името Симеонис (Шимеонит).

Има различни теории за произхода на името на града. Според някои изследователи то идва от името на цар Симеон. През XIV век е познат като Шумна или Шумен. Други изследователи смятат, че то идва от „шума” поради особеностите на местността.

След превземането на Шумен от османските войски той е превърнат в укрепен военен град. В него е разположен гарнизон. По това време тук се заселват много турци, евреи, татари, арменци. Наричан е с различни имена – Шумена, Шумна, Шумулар, Сумунум. През последните векове на османското владичество започва да се нарича Шумен.

През XVIII–XIX в. градът се утвърждава като занаятчийски център. За първи път в България тук на 11 май 1813 г. се чества празникът на братята св. Кирил и Методий.

След неуспеха на Унгарската революция през 1848 г. в Шумен намират убежище много унгарски революционери. Един от тях е Лайош Кошут, включил се активно в културния живот на града. Те спомагат за създаването на първия български симфоничен оркестър през 1851 г. Няколко години по-късно (1856 г.) отварят врати първото Девическо класно училище и първото читалище. В Шумен Васил Друмев написва въздействащата повест „Нещастна фамилия” (1860 г.)

Шумен е освободен от османско владичество на 16 юли 1878 г.

През периода 1950–1965 г. градът носи името Коларовград.

Шуменски университет

След Освобождението, през 1879 г., в Шумен е открит първият педагогически курс. През 1919 г. той се преобразува в Педагогически институт за прогимназиални учители. През 1964 г. вече е Факултет филиал на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. През 1995 г. той се обособява и се основава Шуменският университет „Епископ Константин Преславски”. Носи името на ученика на Кирил и Методий.

Част от структурата му са: пет факултета в Шумен, един Колеж в Добрич и един Департамент във Варна. Факултетите, в които се обучават студентите, са Факултет по хуманитарни науки, Факултет по математика и информатика, Факултет по природни науки, Педагогически факултет, Факултет по технически науки.


Културни и исторически забележителности

Театри

Първото театрално представление в България е поставено от Шуменския драматично-куклен театър „Васил Друмев”. Днес в него играят 30 актьори.

Ежегодно от 11 до 16 май в театъра се организират Друмеви театрални празници „Нова Българска Драма”. Целта им е да се популяризират драматичните произведения на български автори.

В Шумен има и детско-юношески театър – „БИС”, създаден през 1990 г. Младите актьори са носители на редица награди от различни конкурси – Националния рецитаторски конкурс за Левски през 1997 г., конкурса в Калофер през 1998 г., Националния детски фестивал в Габрово през 2002 г., Международния театрален фестивал във Варна през 2004 г., Националните детски театрални празници и от Карнавала на плодородието в Шумен и др.

Паметник „Създателите на българската държава”

По случай честването на 1300 години от създаването на българската държава на 28 октомври 1981 г. е изграден паметникът „Създатели на българската държава”. Архитектурният комплекс е дело на творчески колектив с ръководител проф. Крум Дамянов. Капсула със завет към бъдещите поколения е вградена в мястото, на което се намира Симеоновата композиция.

Разположен е на 500 м н.в. в Шуменското плато – най-високата част на Дунавската равнина. Оттук можете да се насладите на панорамна гледка към града или да започнете туристически маршрут към Шуменското плато. От Шумен до комплекса се стига по 1300 стъпала. Алеята започва от сградата на Драматичен театър „Васил Друмев” и се състои от три части. Първата представлява тринайсет водни каскади, дело на арх. Борис Камиларов. Втората част, която е по-тясна и стръмна, включва отклонения с места за отдих и зелени площи. Третата част извежда посетителите до фигурата на Аспарух. По средата й е изградена мраморна колона, донесена от втората българска столица – Велики Преслав.

Паметникът е изграден от 8 бетонни блока. Част от вътрешното пространство са 21 скулптури и мозайки, разположени на 540 кв. м площ. Пресъздадени са най-важните моменти от българската история през периода VІІ–Х век, когато държавата е управлявана от владетелите Аспарух, Тервел, Крум, Омуртаг, Борис I и Симеон I.

В началото на паметника е разположена фигурата на основателя на българската държава – хан Аспарух. В неговите крака лежи куче, животно, използвано от прабългарите за жертвоприношение. Зад хана има кон, едно от най-важните животни в ежедневието на предците ни. Над опашката му е изписана част от „Именник на българските ханове” – най-стария български писмен документ.

В галерията на хановете на 18 метра височина са издигнати фигурите на хан Тервел (останал в историята като отличен дипломат) и хан Омуртаг (известен със засиленото строителство по време на неговото управление). Около тях са изписани надписи от стари хроники. Под тях е разположен Читаларският надпис: „Човек и добре да живее, умира, и друг се ражда…” Приемането на християнството е пресъздадено чрез фигурата на княз Борис.

Залата, наречена „Златния век”, е посветена на цар Симеон I. Тук са увековечени и книжовниците Климент, Наум и Ангеларий, боляри (без чиято помощ владетелят не би могъл да управлява) и воини (без които не би могла да се спечели нито една битка). В три отделни пана е показано развитието на българския език. На първото са пресъздадени символите, използвани от славяни и прабългари, личи знакът на Тангра. На него са изобразени воини, приветстващи хана. На второто е изписана глаголицата на св. Кирил и Методий. Изобразените фигури и техните лица внушават идеята, че приемането на християнството е било труден процес. За третото пано е използвана кирилица. Изрисувани са св. Кирил и Методий и техните ученици Наум, Климент, Ангеларий, Сава и Горазд и др. Тези мозайки са дело на 12 български художници.

Върху паметника на 52 м височина е поставена фигурата на лъв. Тя тежи 1000 тона и е изградена от 2000 елемента.

Томбул джамия

Томбул джамия в Шумен е най-голямата джамия в България и втора по големина на Балканския полуостров след „Султан Делим” в Одрин.

Изградена е през 1744 г. Истинското й име е „Шериф Халил паша”, но е по-известна с прозвището Томбул джамия, което се дължи на формата на купола. Комплексът на джамията се разпростира на 1730 кв. м площ. Той се състои от основна сграда (молитвена зала), двор и пристройка, в която има дванайсет стаи. Молитвената зала е украсена с растителни и геометрични фигури и надписи от Корана на арабски език. Минарето на джамията се издига на 40 метра височина.

Томбул джамия е обявена за паметник на културата и е една от 100-те национални туристически обекта.

Историко-археологически резерват „Шуменска крепост”

Шуменската крепост е разположена на 3 километра западно от града. Най-старите предмети, открити при разкопки тук, датират от ранножелязната епоха (XII в. пр.Хр.). По-късно римляните изграждат крепост на това място. При нападенията на авари и славяни през VII век тя е разрушена. Възстановена е от хан Омуртаг, като стените й са изградени наново. През XI в. византийците я завладяват. По време на Втората българска държава е преустроена. Изграден е външен укрепителен пояс, отбранителните кули са подсилени. Крепостта успява да остане непревзета по време на татарските нападения през 1271–1277 г.

Шуменската крепост е превзета от османските нашественици през 1388 г. Тя продължава да съществува в началните години на османското владичество, като в нея е разположен гарнизон. Но през 1444 година, по време на кръстоносния поход на Владислав III Ягело, Шуменската крепост е разрушена и опожарена, а гарнизонът – избит. Към края на ХV век османските войски достигат до Виена. Загубила стратегическото си разположение, крепостта постепенно е изоставена. Каменните блокове на стените й са използвани при построяването на казарма, джамия и бани в Шумен.

Днес Шуменската крепост, състояла се от предградие, вътрешен и външен град, представлява музей на открито. Съхранили са се не само стените й, но и части от жилищните сгради и уличната мрежа.

Исторически музей – Шумен

През 1857 г. възрожденският учител Сава Доброплодни урежда в Шумен първата музейна сбирка. Днес фондът на музея наброява над 150 000 музейни единици, които разкриват историята на града от халколита до днес. Експонатите са подредени в 9 отдела. Основната експозиция се състои от около 15 000 предмета, изложени в няколко зали – Праистория, Античност, Средновековие, Възраждане, Християнска култура XVII–XIX век, Съкровищница.


Околности

В близост до Шумен се намират първите две столици нa Българската държава – Плиска и Велики Преслав. Друга забележителност е Мадара.

Парк Кьошковете се намира непосредствено до града, на територията на природен парк Шуменско плато. Тук можете да се разходите из вековните букови гори или да разгледате средновековни скални манастири.

Северно от Шумен се намира конезавод „Кабиюк”. Представлява красив парк с хиподрум. Тук можете да разгледате музей на коня, лятната резиденция на княз Александър Батенберг (сега музей), параклис с ценни икони.


Полезна информация

Комплекс

„Създатели на българската държава”

тел. 054 52598, 52107

Работно време от 8,30 до 17,00 ч., без почивен ден.

Градски исторически музей

бул. „Славянски” №15

тел. 054 57410

Работно време от 8,30 до 17,00 ч.

Шуменска крепост

Работно време

Лятно: 9,00–19,00 ч.

зимно: 9,00–17,00 ч., без почивен ден