Архитектурно-етнографският комплекс „Етър”
Архитектурно-етнографският комплекс „Етър” е разположен в живописна местност в Габровския Балкан, по течението на река Сивек, ляв приток на река Янтра. Той се намира на 8 км южно от град Габрово.
Етъра е единственият в Югоизточна Европа действащ музей на открито. Изграждането му започва през 1963 г. и продължава 13 години – до 1976 г. Музеят се изгражда по идея, проекти и ръководство на Лазар Донков чрез три основни метода: реставрация на оригинални образци („Бойчинската воденица” – караджейка от 1780 г., тепавица от средата на XIX в.), в повечето случаи чрез пренасяне на оригинални съоръжения и чрез пресъздаване на обекти по снимки, чертежи, макети.
Входът на Етъра е оформен с мозаично пано с две фигури на българки с носии, които посрещат гостите с хляб, и макет на възрожденска къща. Създаден е от художниците А. Ангелов и Ив. Донков през 1975 г.
Музеят заема площ от 7 ха. Тук е поместена уникална експозиция, представена от архитектурни образци, обособени в Занаятчийска чаршия, жилищни интериори, различни действащи работилници – общо 50 обекта. Целта на музейната експозиция е да разкрие архитектурата, бита и стопанското минало на Габрово и Габровския край през Възраждането – втората половина на ХVІІІ в. и ХІХ в. Това е време, когато в града се развиват над 26 занаята, чиито изделия намират пазар в Букурещ, Виена, Марсилия, Анадола.
В Етъра се пресъздава типичното българско занаятчийско селище преди 150 години чрез малките калдъръмени улички, каменните чешми, мелниците, газовите лампи, часовниковата кула, старите възрожденски къщи. В работилниците и до днес се практикуват над 25 занаята – резбарствоРезба – художествена обработка на кост, дърво, камък или друг материал. Върху него с помощта на специални инструменти (длета от желязо със стоманени резци и с дървени дръжки) се издълбават различни орнаменти, изображения, декоративни мотиви, създават се художествени произведения. Резбата бива плоска, ажурена и релефна., бакърджийствоМедникарство, казанджийство; занаят за изработване на предмети за бита от мед, кавалджийствоЗанаят за изработване на кавал. Кавалът е духов музикален инструмент, съставен обикновено от три части, украсен с пастирска резба с линеарни или фигурални орнаменти., хлопкарствоЗанаят, който включва изработването на ковани звънци и бронзови – ляти, както и изработването на камбани за черкви., фурнаджийство, шекерджийствоЗанаят; изработване на захарни изделия, билкарство, ножарство, тъкачество, гайтанджийствоПървото индустриално производство в България, създадено в Карлово и усъвършенствано в Габрово около 1830 г. Производство на гайтан (шнур; ширит; кант, изплетен от вълнени или памучни нишки, служи за обшиване и украса на шаячните дрехи на българите и облеклото на турската армия през XIX в)., кожухарство, стругарствоВ миналото е бил художествен занаят, а днес е художествено-индустриална дейност, свързана с изработването на архитектурни детайли от камък или дърво, детайли за мебели, декоративни предмети от дърво или камък., грънчарство. Посетителите могат да наблюдават процеса на изработване на сребърни орнаменти, грънчарски съдове, медни сечива, плетени изделия, традиционни ястия и носии. За ценителите на занаятите се организират специализирани обучения. В Етъра, както в миналото, занаятчията произвежда и сам продава изделията си. Така посетителите могат да наблюдават старинната технология, оригиналните инструменти, да разговарят с майсторите и да отнесат със себе си ръчно изработен предмет от метал, кожа, глина, дърво, вълна, козина и др.
Къщите в Етъра са копия на съществували сгради в Габрово и региона и са построени през 1967–1973 г. Възрожденската габровска къща е красива и удобна. Двуетажна, талпена или паянтова, тя е с широки стрехи под каменни покриви и просторни чардаци. Фасадите са измазани в бяло, синьо или червена охра.
Занаятчийската чаршия представя 16 образци на балканската архитектура, разкриващи самобитния талант на възрожденските строители. На горните етажи са показани жилищни интериори, домашно тъкачество, иконописно ателие. На долните етажи са експонирани занаятчийски работилници: папукчийска – за изработване на цървули, кожухарска, бакърджийска, хлопкарска, куюмджийска – за изделия от сребро, дърворезбарска, грънчарска, шарланджийска, каруцарска, мутафчийска – за изделия от козина, шекерджийска, работилница за народни музикални инструменти, ножарска, фурна и билкопродавница. Къщата излиза на улицата, за да може работилничките да са непосредствено до посетителите. В следствие на тази надпревара за излизане напред уличната линия придобива формата на дъга. Улиците са тесни, силно уплътнени и на места стрехите на къщите се допират. Друга характерна особеност са силно наддадените еркери, които осигуряват простор за вторите етажи. Двуетажни, с резбовани еркери и конзоли, с розети по вратите и просторни чардаци – възрожденските къщи подсказват доброто икономическо състояние на собствениците.
Къщата на габровския търговец Петър Сака е построена през 1850 г. до Баев мост в Габрово. Възстановена е в музея през 1970 г. Тя е пример за влиянието на Средиземноморието в архитектурата – фасадата й е изпъстрена с рисувани колони с много прозорци – 21 на брой. Откритият чардак преминава в закрито помещение „кьошк”. Първият етаж е търговски дюкян, а на втория е показан интериор на търговско жилище.
В Етъра се намира единствената в България сбирка на народна техника на вода. Тя съдържа 10 обекта и е една от богатите и добре организирани технически сбирки сред европейските музеи на открито. Това е причината водното колело да се превърне в емблема на Етъра. Най-важната особеност на сбирката е, че всички обекти са в действие, така както в миналото, благодарение на оригиналната вадищна система, оформена на две нива. На първото ниво са разположени точило, тепавица, воденица-караджейка, валявица и струг за гаванки. А на второто – гайтанджийска одая, воденица-долапкиня, струг за бъклици, бичкиджийница и валявица от с. Стоките.
Най-голямо приложение като двигател водата намира при изработването на гайтан. Началото на механичното му производство се поставя около първите десетилетия на XIX в., когато започва да функционира първата българска машина за плетене на гайтан. Занаятът започва да се развива в Габровско през 30-те години на XIX в., а от 60-те години се утвърждава като един от най-практикуваните в района. Гайтанджийската одая в експозицията на Етъра е пренесена през 1964 г. от местността Тепавиците край Габрово от 60-те години на XIX в. Особено интересна е вратата й, на която са записани различните природни бедствия – наводнения, снеговалежи, през месец май.
В съседство с одаята се намира бояджийницата. В нея е монтирано огнище за пърлене на гайтан, казани за боядисване, място за свиване и теглене на готовия гайтан.
Мутафчийският занаят е бил един от най-добре развитите в миналото. Свързан е с отглеждането на кози, от които се доставя суровината за изготвяне на мутафчийските изделия. То процъфтявало благодарение на разрастването на занаятите и търговията и все по-широкото използване на кираджийските кервани. През Възраждането в няколко от най-големите средища на мутафчии работели стотици майстори. В големи количества се тъкали мутафчийски чували и торби за пренасяне на различни стоки, конски колани и зобни торби за коне. Между тях са характерните и за Габровско големи прешови (чували за жито) и черги в естествените цветове на козината.
Хлопкарската работилница е разположена на първия етаж на къщата от с. Нова махала. В нея се изработват ковани звънци и бронзови – лети, както и камбани за черкви. В Габровско се произвеждат само ковани хлопки от желязна ламарина, а занаятът е известен под името хлопкарство. Хлопките предпазват животното от загубване. Първоначално носят наименованието „траки”. Те са сплескани, оформени само със студено изчукване и нямат хубаво звучене. Друг вид са „рогатите” – без да им се мачкат рогата. Най-разпространени били т.нар. обли хлопки. Работилницата е сравнително голямо помещение, тъй като всички инструменти и материали се съхраняват вътре: дървени въглища, желязна ламарина, оджак с мях, маса за кроене на ламарина. Инструментариумът е твърде разнообразен: резачка за ламарина, ножици, железни калъпи, „чаши” за студено изчукване, калъпи за горещо изчукване, наковални и йорсове, чукове и др.
По време на Възраждането бакърджийството се специализира в производство на домашни съдове и църковна утвар. Причината е, че медта се кове най-лесно от всички метали, които се използват в народните занаяти. Освен това медта е най-топлопроводимият метал в нашето занаятчийско производство. По този начин, от една страна, бакърът е особено приложим за съдове, които са в досег с огъня, а от друга, често пъти им предава твърде специфични форми – високи столчета, дълги дръжки, широки дъна и др. За разлика от среброто и златото обаче медта лесно оксидира, което води до друга особеност в производството – калайдисването или посребряването на целите съдове или на тези части от тях, които са в досег с храната или течността. Бакърджиите произвеждат всякакви изделия за бита: синии, подноси, джезвета, павури, котлета, сахани, тасове, котли, гюмове, ибрици, кани, кипчета, черпаци, чаши, сервизи за кафе, вино и ракия и др., както и ритуални съдове – дискоси, купели и др. В музея бакърджийството е представено в къщата с работилница на бакърджията Трифон Кънев от Габрово. Тя е копие на оригиналната къща, построена през 1872 г. южно от църквата „Св. Богородица” (в центъра на Габрово).
Ковашкият занаят е сред първите в Габрово, който според османския закон от 1772 г. създава своя еснафска организация. Най-силно се развива ножарството. Изделията на габровските ножари се изработват от желязо и стомана. Ножове без стомана не са работени, защото еснафските правила не позволяват. В своите проучвания историкът на Габрово д-р Петър Цончев твърди, че по тип и варианти габровските ножове надхвърлят 150 вида. Повечето от тях за съжаление днес не са запазени и са известни само като названия: кулаклии – ножове с раздвоено подобно на уши разширение на задната част на дръжката, изработена от рога, кост или метални сплави; кокони – луксозно изработени, елегантни, с по-малки размери ножчета с релефно оформени и богато украсени чирени от бяла или оцветена кост или рога; двоечки, троечки – универсални ножове с различни големини; кантарлии – ножове с пиринчена дръжка, в която е монтиран кантарен механизъм от разграфен лост с кукичка, закачен в разтегната пружина. Използват се за претегляне на малки тежести Изработват се и големи количества малки ножове, чието острие се сгъва и закрива частично в дръжката, изработена от дърво или рог.
Табакхана се нарича работилницата за обработка на кожи. Обикновено тя е доста обширно помещение. В кожарското производство се употребяват сурови кожи от биволи, биволици, волове, крави, телета, коне, магарета, катъри и др. За обработката се използвали следните материали: вар и пепел, кучници и кокоши курешници, дъбови кори, паламуд (чашка на плот от дъбово дърво), смрадлика, морска сол и трици. До Освобождението в Габрово са изработвали четири вида кожи: папукчийски гьон от биволски и едри волски кожи; кюселе – полуобработен гьон за цървули от по-дребни говежди и конски кожи; сахтиени – от кози и мешини – от овчи кожи за лица и хастар на обувки.
В експозицията на табакханата в Етъра могат да се видят големи и малки дървени корита, бакърен казан, постав (четвъртит дървен сандък), менгеме, чебъри, ведра, крини, дърмони, дървени магарета, няколко вида „железа” за саркисване и дръгнене – стири, бланжири, билюри, бочаци; кавале, върху което се поставят кожите за механичната обработка, заменило по-раншното дърво, наречено куспия, както и мраморни плочи, заедно с табашки кламери за опъване на кожите. Прави впечатление големият чардак, който за сметка на намалената жилищна площ е служил за сушене на кожите. Експонираната в музея табакхана е копие на работилницата на Иван Иванов Голосманов, строена около 1865–1870 г.
В шарланджийската работилница могат да се преработват и сусам, ленено и маково семе, слънчоглед.
Бичкиджийницата е съоръжение за бичене на талпи и дъски. Тя заменя големия ръчен трион (крап). В Габровско бичкиджийниците се появяват по-късно, в сравнение с всички останали технически съоръжения на вода – в края на XIX век. Бичкиджийницата представлява временна защитна сграда от дъски, в която е монтирано същинското съоръжение. Встрани се намира голям конусовиден кош, в който се нагнетява водата, отведена от вадата до него. В долния си край кошът е стеснен и водната струя от него задвижва малко водно колело – долап. На дървена ос е закрепен своеобразен колянов вал – курбел. Той осъществява възвръщателното движение на триона. Бичкиджийницата, експонирана в Етъра, е пренесена от село Топлеш, Габровско, съществувала там от края на XIX век.
Запазен е и кабинетът на Лазар Ив. Донков (1908–1976), инициатор, основател и първи директор на Етнографски музей „Етър”. На бюрото е личният му дневник, ксерокопие на записките „Кратки бележки по изграждане на Етнографски парк-музей „Етър”, 1971; книгата на д-р П. Цончев „Из стопанското минало на Габрово”. Снимките във фотоалбума са направени от Донков – заснети са моменти от изграждането на занаятчийската улица. На 7 IX 1994 г. Л. Донков е обявен за Почетен гражданин на Габрово.
Изградената в Етъра църква „Свето Богоявление” е копие на храм от с. Радовци, община Дряново от 1868 г. Архитектурата на сградата е интересна с това, че съчетава балканска къща, култова сграда и училище. През 1975 г. църквата е обявена за паметник на културата от местно значение. Изграждането й в Етъра се осъществява през периода 1998–2004 г. с дарения. Тематико-експозиционният план е дело на уредника от Исторически музей – Габрово, Красимира Чолакова. Иконостасът със Царските двери са дело на тревненски майстори от края на ХІХ век. Църквата е осветена на 24 VI 2006 г. от Негово високопреосвещенство Григорий – Великотърновски митрополит.