География
Златоград е най-южният град в България. Той се намира в област Смолян, в близост до границата с Гърция. Разположен е в Родопа планина, на около 500 метра надморска височина. Градът е втори по големина в областта след Смолян и е административен център на община Златоград.
Златоград се намира в живописна долина. Оттук минават Голяма река и Малка река, които в центъра на града образуват река Върбица.
Климат
Районът спада към континентално-средиземноморската климатична област, южнобългарската климатична подобласт и източнородопския нископланински климатичен район. Лятото е умерено, а зимата е сравнително мека. Най-топло е през юли със средна температура от 20,6°С, а най-студено е през месец януари – средната температура тогава е -0,8°С.
Икономика
В Златоград се добива оловно-цинкова руда. Красивата природа в съчетание с наличието на богато културно-историческо наследство спомагат за развитието на туризма. В града функционира и предприятие за производство на сурови памучни тъкани.
История
В „Исторически бележник”, документ от XVIII век, Златоград се споменава с името Беловидово. Причината градът да е наречен така е строителството преди всичко на бели къщи. Бели са зидовете, които ограждат всички старовремски къщи, в същия цвят са стените и стаите им. В дворовете на повечето има кладенци, оградени с дъбови кошове, и стрехи от едноулучени керемиди. По време на османското владичество е преименуван на Даръдере, което се запазва до 1934 г.
Най-ранните археологически находки в региона датират от епохата на енеолита. Многобройни са следите от траките. Едно от най-впечатляващите открития се намира в местността Белите камъни и представлява светилище, посветено на Бога Слънце. То е най-голямото между уникалните светилища, разположени край пътя между Перперикон и Златоград.
При разкопки в местностите Чойневи лъки и Джерахови ниви са открити средновековни некрополи, датиращи от Х–ХІІ век. В близост до връх Света Неделя са намерени останки от тракийско погребение – скелет, конска глава, фибули и маронийски монети от преди 2000 години.
Археологическите разкопки, намерените останки от старо селище, развалини на църкви, крепостни стени, пътища и мостове свидетелстват, че този край през различните епохи е населяван от траки, славяни и българи.
През 1852 година с обществени средства и труд златоградчани построяват взаимно училище. Тук от 1978 година се помещава музейната сбирка „Просветното дело в Средните Родопи”. В Златоград е открит най-старият писмен паметник от Родопското възраждане – „Златоградски писмовник” (1852 г.)
Във възрожденска къща е разположена и музейната сбирка на пощите, телеграфа и телефона. Нейната експозиция също представлява интерес за гостите на Златоград.
Културни и исторически забележителности
Кръстата гора
Върхът Св. Илия и параклисите „Св. Равноапостоли Константин и Елена”, „Св. Атанас” и „Св. Неделя” , намиращи се на едноименните върхове около Златоград, формират така наречената Кръстата гора. Името произлиза от факта, че четирите върха образуват кръст. До трите параклиса се стига по маркирани екопътеки. В миналото местните жители вярвали, че градът е пазен от бедствия и злини благодарение на своето разположение в тази сакрална зона.
Църкви
Църква „Успение Богородично”
Църквата „Успение Богородично” се намира в центъра на Златоград. Построена е през 1834 година, което я превръща в една от най-старите църкви в Средните Родопи. Тя е вкопана около половин метър, трикорабна, едноабсидна.
Част от иконите в нея са нови, а останалите са възрожденски, рисувани най-вероятно през XIX век. Майсторите зографи са неизвестни, но личи стилът на Самоковската и Тревненската школа. Иконостасът е красив, една от иконите е дело на Захари Зограф.
След нейното построяване, в една от постройките на двора, се премества, откритото през 1830 г. в Стоянковата къща килийно училище.
В църквата се съхранявали стари ръкописи, църковнославянски книги и утвари, донесени от Света гора и Божи гроб. В нея била укрита и съставената по време на турското робство „История” за Делю Войвода. Тя изчезва по време на борбите за самостоятелна църква.
Изграждането на християнския храм станало със специалното разрешение на султана. По това време Султан Махмуд ІІ, съобразявайки се с клаузите на Одринския мирен договор от 1829 г., позволявал възстановяването на стари разрушени християнски храмове. Златоградчани били едни от първите, които се възползвали от това позволение. Ферманът съдържал не само разрешение за строителство на ниска, вкопана в земята черква, скрита зад високи зидове, но и пожелания на султана за мирно и братско съжителство на даръдерци от двете верски групи.
Мястото за построяването на храма е определено да бъде върху развалините на храм, разрушен от турците около 1722 г. Тук се погребвали християните. Изграждането е съпътствано от много трудности. Денем майсторите градели, нощем недоволни османлии разрушавали построеното. Двамата братя Готовци решили да се справят сами с нарушителите. Една нощ те се скрили пред днешното училище „Васил Левски”. Същата нощ трима души се запътили към строежа. Братята, покрити с бели чаршафи, се изпречили пред злосторниците. Единият умрял от страх, а другите двама били удушени и хвърлени в близкия кладенец. Този случай не минал незабелязано. На братята се наложило да избягат в Гърция, а строежът на храма бил спрян. След доста подкупи е издействано ново разрешение от местната власт и майсторите продължили изграждането на църквата.
За да се предпазят строителите от камъни, хвърляни от минувачи или живеещи в съседните къщи, и за да се съхранят строителните материали от крадци, била построена осмоъгълна ограда.
За разлика от къщите в Златоград, църквата е била покрита с каменни плочи, за да се предпази покривът от хвърляните камъни.
През 1834 година след много усилия църквата е завършена.
Храмът е разделен на три части: олтар, мъжко и женско отделение, разделени чрез решетъчна ограда.
Години след построяване на църквата, когато става разрешено биенето на камбаната, е изградена дървена камбанария в северозападната част на храма. Тя е съборена от силна вихрушка през 1930 г.
Иконостасът е изработен на място и представлява дървена конструкция без резби и орнаменти. Иконите са изработени през периода 1834–1859 г. Те са донесени предимно от Света гора, тъй като през тези години жителите на Дъръдере имали постоянни взаимоотношения със Светогорските манастири. Интересно е, че някои от малките икони са по-стари и от самия храм. Те са донесени от параклиси и храмове, съществували преди 1834 г.
Неизвестно кога на ламарина са изписани образите на дванайсетте апостоли и Вседържителя от художника Влашо от Асеновград.
Църквата „Свети Георги”
Годината на построяване на църквата „Св. Георги” се разкрива от надпис на северната фасада – 1871 г. Храмът представлява голяма, куполна едноапсидна псевдобазилика с открит притвор на запад.
„Свети Георги” е осветена на 23 юли 1872 г. от пловдивския митрополит Панарет и дякон Максим.
Камбанарията, съхранена и до днес, е построена през 1911–1912 г.
Храмовата икона на св. Георги е изписана от представителя на Дебърската школа Нестор. Той е рисувал и част от иконите на иконостаса.
Някои от иконите са донесени от Света гора и имат ктиторски надпис. Други са от Трявна и Самоков.
Музейни сбирки
Музейната сбирка „Просветното дело в Средните Родопи”
Музейната сбирка „Просветното дело в Средните Родопи” е открита в Златоград през 1978 година. Единствената друга подобна сбирка е уредената в Априловската гимназия в Габрово.
Тук посетителите могат да видят автентични класна, учителска и битова стая.
Музейната сбирка проследява развитието на просветното дело в региона, както и разкрива дейността на народни будители като Яков Змейкович, Ангел Киряков, Тодор Крушовалиев, Златка Димитрова и др.
Експозицията показва как учениците се обучавали, използвайки взаимноучителната методика (по-големите ученици обучавали по-малките). В програмата на децата били включени четене, писане, граматика, история и ботаника. Учебниците и помагалата се отпечатвали в Солун и благодарение на пловдивските книжари достигали до българските ученици. Един от първите учебници, използвани в златоградското училище, е Неофитовото евангелие, издадено през 1859 г. в Лондон. Просветителят Ангел Киряков го използвал тайно от гръцките духовници, за да учи жадните за знания златоградски деца да пишат и четат на български език. В класната стая са изложени използваните при обучението пясъчници, восъчници, мастилници, карти, сметало и пръчка, с която наказвали по-буйните.
Училището станало светско след 1880 г. Важна роля в този процес има Яков Змейкович (1740–1813 г.). Той е роден в с. Вруток (Македония) в семейство на български земеделци. Премества се да живее в Златоград през 1880 г. Целта му е да възпитава национално съзнание в малките деца. Преустановява преподаването на турски и гръцки език, въвежда тържествени беседи, подкрепя честването на 24 май, спомага за създаването на слято девическо училище.
На втория етаж на постройката се намира т.нар. миндерлък – пресъздаден е битовият кът на взаимното училище. Тук учителите са се отморявали, а от чардака са следели за дисциплината на учениците, които в обедната почивка играели на двора. Част от мебелите на чардака са автентични и ръчно изработени.
В едно от помещенията е пресъздадена учителска възрожденска стая. По стените са окачени тъкани килими, изработени от козина.
Музейна сбирка на съобщенията
Музейната сбирка на съобщенията в Златоград е единствената в България. Музеят отваря врати през 1987 година. В момента е под управлението на Български пощи. Експозицията е разположена на площ от 200 кв. м. Къщата, в която е уредена, е обявена за паметник на културата.
Представени са богат снимков материал и документи, пресъздаващи историята и развитието на града от създаването на първата българска поща. Изпожени са около 300 експоната: марки, стари телефонни и телеграфни апарати, фотоси, морзови апарати, кантари, ръчни пощенски теглилки, ведомост за заплати от 1913 г., пощенски трактове.
Етнографски музей
Историко-етнографската музейна експозиция е поместена в една от двете постройки, носещи името Александрови къщи. Те са строени през втората половина на ХІХ век.
В първата зала са експонирани археологически находки от Златоградския етнокултурен ареал. Те датират от различни епохи: тракийската, римската, византийската, има находки и от Първата българска държава. Втората зала е посветена на основните поминъци на местното население (земеделие и скотовъдство) и традиционните уреди и съдове, използвани в домакинствата. Тук посетителят може да разгледа сечива за ръчна обработка на почвата, оръдия на труда, съдове за млекопреработка, битови предмети и др.
Особен интерес представлява колекцията на традиционно облекло от Златоград и региона. Представени са празнични носии и уникалната еднопрестилчена носия (образец на най-стария тип женско облекло).
Вторият етаж се състои от просторен салон, две стаи и чардак. В салона са изложени характерни за Средните Родопи накити и обреден реквизит. Един от уникалните експонати е традиционна шапка от женска носия с пълен набор от метални украси към нея.
Тук са изложени също така невестин чеиз и пано от традиционни женски чорапи. В първата стая е изложен отвесен стан, на който от вълна и козя козина са се изработвали големи постелки и завивки. Втората стая пресъздава уредба, характерна за втората половина на ХІХ – началото на ХХ век. В миналото тя е служела едновременно за спалня, кухня и работно помещение.
Етнографски ареален комплекс
Етнографският ареален комплекс е една от най-впечатляващите забележителности в община Златоград. В България това е първият и до момента единствен частен етнографски ареален комплекс. Комплексът е открит на празничния 24 май 2001 г. Три години по-късно е включен в списъка на 100-те национални туристически обекта на България.
Обектите запознават посетителя с културните, природните, географските и историческите особености на Златоград, неговите жители и техния начин на живот. В комплекса са включени културно-исторически обекти, места за настаняване, заведения за храна (предлагат се типични родопски ястия) и развлечения. Той се намира в един от кварталите на града, известен с името „Стария град”, състоящ се от няколко улици с обитаеми къщи с традиционна архитектура. Единствено тук можете да опитате „въртяно кафе”, приготвено на горещ пясък и поднесено със специален ритуал.
Едно от най-интересните неща е демонстрацията на традиционни за региона занаяти. През цялата година тук автентично обзаведените работилници функционират, а стопаните им са готови да покажат на туристите тънкостите на своите занаяти – предачество, плетачество, тъкачество, абаджийство, гайтанджийство и терзийство, ножарство. Тук можете да видите 100-годишна шевна машина или начина на изработване на средновековни мечове. Единствено в този комплекс се изработва кози рог, който се прикрепя към специална дървена дръжка.
Във воденицата можете да видите валявица (дървено съоръжение; благодарение на него вълнените тъкани стават по-меки, впоследствие започва да се използва и за пране), тепавица (съоръжение за обработка на вълнени и домашни платове, той ги прави по-плътни) и воденица караджейка (в нея се мели брашно, което след обработка става черно на цвят). Впечатляват и големите дървени чукове.
За интересуващите се от шивашкия занаят ще е интересна терзийската работилница. В нея се изработва облекло, а по-пълна представа за занаята може да се добие от документалните снимки по стените и колекцията от старинни ютии и шевни машини.
В гайтанджийската работилница правят впечатление машините за плетене на гайтани, датиращи от първата половина на ХІХ век.
В сарашката работилница посетителите могат да се запознаят с начина на изработване на седла (седларство), ремъчни принадлежности за впрягане на коне, юзди и др. (хамутчийство), обшиване на седлата с подплънки от слама, вълна и други материали (тапицерство).
Майстор на произвеждането на ножове ще ви разкрие своите умения в ножарската работилница. Тук можете да се запознаете и с историята и разновидностите на хладните оръжия.
Златарската работилница е една от най-интересните. Във витрини са изложени руди и кристали, добивани в мините на Златоградско, и ювелирни произведения. Можете да погледате умението на майстора или да си закупите уникален сувенир.
Най-ранният занаят, свързан с металообработването, е представен в медникарската работилница.
Един от най-древните домашни занаяти е грънчарството и в комплекса той е представен от действаща работилница.
Още преди два века Златоград е известен със своите майстор-тъкачи. И до днес функционира тъкачна работилница.
Редовни събития
Градът празнува своя ден на 21 ноември, тъй като тогава Златоград е освободен от османското владичество.
Света Неделя (7 юли) се чества с курбан на връх Света Неделя.
Делюви празници се отбелязват през последната седмица на месец септември. Празненствата включват фолклорно надпяване между самодейци.
Околности
На връх Света Неделя, разположена на 8 км от Златоград, има църковно-манастирска крепост. Съхранен е и параклис – „Свети Атанас”.
Полезна информация
Просветното дело в Средните Родопи
Работно време: всеки ден
за групи: организирано, превод
телефон: 03071/ 25 51, 03071/ 24 18
уебсайт: www.zlatograd.bg
ел. поща: zlatograd@unacs.bg
Музейна сбирка на съобщенията
Работно време: всеки ден от 9,00 до 17,00 ч.
за групи: организирано, превод
телефон: 03071/24 86
Етнографски музей
Работно време: всеки ден от 9,00 до 17,30 ч.
за групи: организирано, превод
телефон: 03071/ 41 66, 25 88, 03071/ 25 17
адрес: 4980 Златоград, ул. „Евгения Пачилова”
уебсайт: www.eac-bg.com
ел. поща: eac@eac-bg.com