География
Козлодуй е град в Северозападна България. Разположен е в Дунавската равнина. Намира се в област Враца, в която е втори по големина след Враца. Административен център е на община Козлодуй.
Разположен е в близост до брега на река Дунав. Този регион е известен с плодородната житница на България, наречена Златия.
Отстои на около 129 км от София.
Около града са реките Огоста и Цибрица.
История
Първоначално селището е било разположено на 3 км западно от река Огоста, в местността Четате. Има две версии за произхода на името на града: според едната то идва от турската дума „козлудере” (нисък дол), а според другата има латински произход – Козлодуй означава „ъгъл на ледовете”. Няма точни данни кога селището се премества на днешното място.
Траките са първите племена, заселили се на територията на Козлодуй, за които има сведения. Според археолозите градът е построен върху останките на тракийско селище от желязната епоха. В близост са открити редица ценни находки: останки от римското укрепление Регианум, пътна станция, имитирани от траките сребърни тетрадрахми на македонския цар Филип IIФилип II е цар на Македония от 359 до 336 г. пр. Хр. Когато се възкачва на престола, той е на 23 години. Филип II е най-младият син на цар Аминта III. Роден е в Пела. По време на неговото управление Македония се превръща в централизирана държава. Реогранизира войската, като въвежда македонска фаланга, усъвършенства конницата, полага основите на военния флот в Македония. Баща е на Александър Македонски и Филип III Аридей. На него е кръстен най-големият град в Тракия – Филипополис (днешен Пловдив). Убит е от заговорници., бронзова позлатена фибулаЗакопчалка за дреха (безопасна игла) от метал, използвана от късната бронзова епоха до ранното средновековие. с гравирани върху нея образи на тримата синове на император Константин I, (Константин II, Констаций II и Констанс), римски монети и др. Тук е разположен и старобългарският отбранителен Хайредински окоп Прабългарско землено укрепление с дължина 24 km, широчина на насипа 10 m, височина 2,20 m; западно от насипа има ров с широчина 2,40 m и дълбочина 3,50 m. Изграден е в края на 7 в. за отбрана на българската държава от северозапад. Прегражда областта между десния бряг на река Дунав до левия бряг на река Огоста при днешното с. Хайредин, Врачанско. Използван е до началото на 9 в.(VII–VIII век), който е частично съхранен.
През римската епоха на Балканите някои от тракийските селища продължават да съществуват. При разкопки в центъра на Козлодуй е открито такова селище. Намерени са некропол, римски гробници, изградени от тухли. По-късно оттук минава важният римски крайдунавски път.
В документи от XIV век селището се споменава с името Котослук. Пътешественикът Доменико Сестини, посетил го през 1780 г., споделя, че тогава са били развити бубарство и обработването на кожи със смрадлика.
По време на османското владичество Козлодуй е нападан и разграбван от кърджалиитеУчастници в различни по народностен и социален състав разбойнически отряди. Действат в източните балкански провинции на Османската империя по време на феодалните междуособици (кр. на XVIII нач. на XIX в). Влизат в съюз с бунтуващи се срещу централната власт паши или аяни; подкрепят отцепническите движения. Опустошават много селища в българските земи..
След Руско-турската война от 1828-29 г. стотици български семейства от селата, разположени на десния бряг на Дунав, се преселват във Влашко. От Козлодуй се изселват около 100 семейства, които се преместват в румънските села Слобозия Съпатъ, Мъчежу, Сърбеску, Джигера и Поду Завалулу. След 1830 г. някои от тези семейства се завръщат в Козлодуй, като с тях идват и румънски селяни.
Около средата на XIX в. в Козлодуй идват да живеят българи от други краища на страната. С указ на княз Фердинанд от 5 юни 1901 г. тук се преселват около 105 бедни семейства, идващи от Босилеградска околия.
През 1865 г. в Козлодуй е открито училище.
На 17 май (стар стил) четата на Христо Ботев слиза на Козлодуйския бряг от парахода „Радецки”.
На 23 ноември 1877 г. градът е освободен от османско владичество от 8-и кавалерийски полк с командир Александру Перец.
На 6 април 1970 г. започва да се изгражда атомна електроцентрала в Козлодуй. На 31 декември 2004 г. с постановление на Народното събрание блоковете 1 и 2 на АЕЦ „Козлодуй” са изведени от експлоатация. След две години блокове 3 и 4 на АЕЦ „Козлодуй” също са спрени.
Днес градът е един от стоте национални туристически обекта, определени от Българския туристически съюз.
Редовни събития
Ежегодно на 27 май се организират събития, свързани със слизането на Ботевата чета на българска земя. Ботевите дни се честват с тържествена проверка и митинг-заря. Всяка година се провежда и поход от Козлодуй до връх Околчица. Участниците извървяват маршрута от 27 май до 2 юни. Най-многобройни са били участниците в похода през 1976 г., когато са се включили 8600 туристи.
В района на Козлодуй има голямо природно разнообразие на птици и растения. Българското дружество за защита на птиците редовно организира мероприятия, свързани с орнитологията. Различните клубове по екология и природа в учебните заведения също организират акции по почистване, изследване и защита на природата в района.
На 29 юни се чества Денят на река Дунав. По случай празника корабът „Радецки” плава един час, като желаещите могат да се качат на борда безплатно.
Икономика
В региона са развити селското стопанство и електропроизводството.
Културни и исторически забележителности
Национален музей „Параход „Радецки”
Основната дейност на музея е да популяризира делото на Христо Ботев, бойния път на Ботевата чета, националноосвободителното движение и др. Създаден е през 1982 г. Включва кораба „Радецки” и картинна галерия, създадена през 1989–1990.
В момента корабът „Радецки” се намира на специално предназначено място в лимана на козлодуйския бряг. Възстановяването му започва през май 1966 г. От 1993 г. извършва организирани плавания по река Дунав в рамките на територията на България.
Днес туристите, любителите на историята и всички желаещи имат възможността да пренощуват в кораба. Той разполага с леглова база за 40 души. В салона, в който е подредена експозицията на музея, могат да се провеждат културни прояви, бизнес срещи, концерти и др. Той е копие на салона от 1876 г. Тук се съхраняват мастилницата и перодръжката на капитана, управлявал кораба в нощта на неговото превземане от четниците. На посетителите се предлагат значки „Радецки”, дипляни, съдържащи информация за Ботевата чета, съчинения на Ботев и др.
В картинната галерия, част от Национален музей параход „Радецки”, се съхраняват стотици художествени произведения на скулптурата, графиката и живописта.
Кораб „Радецки”
Австрийският пътнически кораб „Радецки” е построен през 1851 г. Носи името на фелдмаршал Йозеф Венцеслав Радецки. На носа на кораба е поставен негов бюст. Корабът е предназначен за редовни рейсове по река Дунав между пристанищата Галац и Оршова.
Параходът „Радецки” е част от българската история, тъй като с него четата на Ботев преминава нелегално от Румъния в България.
В началото на април 1876 г. под ръководството на Христо Ботев, Никола Обретенов и Георги Апостолов започва сформирането на чета, която трябва да премине на територията на България веднага след обявяване на Априлското въстание. За воевода е избран Ботев.
На 16 и 17 май 1876 „Радецки” прави редовен курс към Виена, като спира на няколко румънски пристанища. На тях, облечени като обикновени пътници, се качват четниците и Ботев.
Преди да издаде заповед за превземането на кораба, Ботев пише своето безсмъртно писмо, адресирано до жена му Венета и неговите деца. В писмото воеводата излага своите искания и изрича останалата в народностното съзнание фраза: „Тук се слуша мойта воля…”
Той връчва на капитана Дагоберт Енглендер Драгобер Енглендер е роден през 1848 в град Баден край Виена. Името на капитана на „Радецки” ще остане завинаги свързано с подвига на Ботевата чета. Благодарение на помощта му в България са изпратени важни материали, свързани с превземането на парахода – Доклад до централния инспекторат във Виена, протокол с показанието на екипажа на Радецки за завладяването и спомени на капитана за събитията.
Докладът е писан на 30 май 1876 г. В него се съобщава, че „Радецки” е нападнат от въстаници на 29 май (стар стил) приблизително един час след отплаването му от пристанище Бекет. Капитанът е принуден от 6 въоръжени лица да чуе исканията на четниците. Описва преговорите с тях и воеводата им, униформата, въоръжението, как параходът стига до Козлодуй и продължава пътя си.
Вторият документ – протокол с показанията за завладяването на „Радецки” – е от 1 юни 1876 г. Те пресъздават случилото се на борда на „Радецки” и действията на четниците. От показанията на капитана проличава симпатия към българските борци за свобода. Когато параходът пристига във Видин, на капитана е наредено да превози турска войска, но той отказва.
През 1888 г. Енглендер разказва на Захари Стоянов за спомените си относно май 1876 г. През 1925 г. той изпраща в България няколко ценни за българите предмета: флага на парахода, оригиналното позволително, печата на парахода, копие от доклада, който капитанът представил на консулите на Австро–Унгария в Русе и Видин и на генералния инспекторат на параходното дружество, подробно изложение за всичко, което е видял в този ден, копие от писмото на Ботев на френски език до капитана и пътниците, две дъски от борда на „Радецки”. Едната е била изрязана от мястото, на което Ботев е застанал, принуждавайки капитана да му повери парахода, за да слезе на българския бряг с четата.
писмен ултиматум да акостира на българския бряг край Козлодуй. Капитанът Дагоберт Енглендер изпълнява искането на българските четници, като на сбогуване им пожелава успех.
Параходът е използван до 1918 г., но през 1924 г. е бракуван и унищожен. В началото на 60-те г. на ХХ век в България започва инициатива за възстановяването му. Благодарение на събраните дарения в периода 1964–1966 г. е построено точно копие на кораба, като за целта са ползвани стари чертежи и снимки.
В навечерието на 90-годишнината от гибелта на Ботев корабът тържествено е открит и обявен за музей. Днес е част от Стоте национални туристически обекта.
Маршрут Ботевият път
През 1954 г. се осъществява идеята да се изгради алея, която да показва пътя, изминат от Ботевата чета от Колзодуйския бряг до връх Околчица.
След Освобождението доброволци изграждат първите дървени паметници на признателност към делото на Ботевата чета. По-късно алеята е маркирана с каменни знаци и малки възпоменателни каменни плочи. По случай 25-годишнината от подвига на Христо Ботев и другите бунтовници е положена основата на бъдещия паметник на връх Околчица. През 1926 г. на върха е поставен четириметров православен руски кръст – такъв носели опълченците по време на националноосвободителните борби. През 1939 г. е завършено изграждането на паметник на връх Околчица. Той е висок 28 м и има формата на осмоконечен кръст. През 1947 г., поради политически причини, на мястото на кръста е сложена петолъчна звезда. След промените през 1991 г. паметникът възвръща автентичния си вид.
През 1954 г. започва очертаване на пътя с растителност. Около паметниците и историческите места се оформят десет лесопарка с различна площ.
Паметник на Христо Ботев
През 1882 г. по инициатива на местните жители на козлодуйския бряг е изграден Оброчен каменен кръст. Той е съхранен и до днес. След изгниването на първия дървен опълченски кръст е поставен нов.
През 1932 година на Крушов баир (местността, намираща се в непосредствена близост до пристанището, построено на мястото на слизане на Ботевата чета) е направен жив паметник на Христо Ботев, а с акациеви дръвчета са изписани инициалите на българския революционер.
През 1947 г. юнкери от царското военно училище даряват на жителите на Козлодуй бюст на Христо Ботев и той е положен на пиедестал в центъра на града.
Полезна информация
Национален музей „Параход Радецки”
ул. „Хр. Ботев” №82
Работно време:
9:00–18:00 часа, без почивен ден
Корабът предлага възможност за нощуване.
География История Редовни събития Икономика Културни и исторически забележителности Полезна информация