Мемориален комплекс „Защитниците на Стара Загора 1877”
Една от най-интересните и посещавани забележителности на Стара Загора е мемориалният комплекс „Защитниците на Стара Загора 1877”. Той е висок 50 м. Намира се в крайградския парк „Българско опълчение”. Паметникът е издигнат през 1977 г. на историческата Чадър могила, в памет на загиналите в ожесточените битки, водени в региона в името на свободата на родината. Българските въстаници се сражавали под командването на подполковник Калитин.
Стара Загора
Стара Загора е град в Южна България. Намира се в Община Стара Загора, която включва Стара Загора и петдесет села. Общият брой на населението е 178 000 души, от които повече от 155 000 са жителите на града. Той е разположен в полите на Средна гора на 197 м надморска височина. Отстои на 231 км източно от София, 90 км североизточно от Пловдив и 70 км югозападно от Сливен.
През територията на Стара Загора преминават транспортните коридори 4, 8 и 9.
Релефът на региона е нископланински и равнинен.
Климатът на града е умереноконтинентален със силно средиземноморско влияние, което нахлува през долината на река Марица. Средната годишна температура е 12,5°С. Лятото е горещо и сухо, а зимата – мека, без силни снеговалежи.
В района виреят рядко срещаните в България екзотични дървесни видове магнолия, кедър, смокиня, лавър (дафиново дърво), нар, бадем, райска ябълка, кипарис.
Всяка година тук се организират множество културни прояви – фестивалите на оперното и балетното изкуство, на детската песен, на тракийски песни и танци, ритуалите за Лазаровден с фолклорните песни и танци и много други.
Стара Загора е известен като Града на липите, правите улици и творците. Тук са родени писателите Георги Бакалов, Кирил Христов, Димитър Подвързачов, Николай Лилиев, Веселин Нанчев, оперната изпълнителка Христина Морфова, художниците Антон и Георги Митови, Васил Костакиев, Марио Зеков, Атанас Михов, Димитър Гудженов.
История
Стара Загора е един от най-древните градове в България и Югоизточна Европа. Още през новокаменната епоха (VII–VI хил. пр.Хр.) благоприятните природо-географски условия обуславят възникването на първите уседнали селища, свързани с развитието на земеделието и скотовъдството. Неолитните жилища край Стара Загора са най-старите запазени от този вид в Европа, а медният рудник е най-старият европейски. Днешният град е основан от траките под името Берое, което в превод означава желязо. Най-вероятно причината е, че още в древността в местността се е добивал този метал.
В началото на II в. римският император Марк Улпий Траян преустройва града и го преименува на Улпия Августа Траяна. По времето на Римската империя Августа Траяна е сред градовете, имащи право да секат собствени монети – привилегия, отдавана на най-големите търговски и икономически центрове на империята. Той се е нареждал на второ място по големина в провинция Тракия след Филипопол, като се е разпростирал на площ от 484 декара. Мощни укрепителни съоръжения са го ограждали. Улпия Августа Траяна е бил център на административна област с права на муниципия, с основни управленски структури буле (градски съвет) и демос (народно събрание). От античния град са проучени отделни сектори: части от укрепителната система, Южната и Западната порта, форума, аудиториума, термите, обществени и частни сгради с цветни подови мозайки, уличната мрежа и некрополи.
Областта Загоре влиза за първи път в границите на България след обсадата на Константинопол от арабите през 717 година. Тогава хан Тервел оказва помощ на империята с конница и пехота, и побеждава 30-хилядната арабска армия. В знак на благодарност Византия отстъпва на България стратегическата област Загоре, с център Берое. По време на Втората българска държава (ХІІ–ХІV век) градът носи името Боруй (на старобългарски думата „бору” означава крепост). Той е бил административен център на Боруйската хора (област) – една от деветте хори в Средновековна България. След това градът многократно преминава последователно във владение и на Византия, и на България.
При посещението си в града през 784 г. византийската императрица Ирина възобновила крепостните стени, за да удържи натиска на младата българска държава, и му дала своето име – Иринополис. В периода VI–VII в. византийците го преименуват на Верея.
През 1372 г. турците завладяват Стара Загора, който има изключително стратегическо местоположение, тъй като се намира в близост до проходите на Стара планина, водещи до малкото останала свободна територия на Търновското царство. Османците преименуват града на Загра Атик. В превод от турски означава антична, стара крепост. По-късно се видоизменя на Ески Загра – стара, многовековна Загора.
През турското владичество градът е административен център на Ескизарската каза, обхващаща 109 села. През Възраждането Стара Загора е също така важно занаятчийско и търговско средище, в което се развиват 50 занаята и действат повече от 70 дюкяна. Любопитно е, че той е първият български град, преименуван с българско име още преди Освобождението, тъй като почти всички български градове и села с турски имена си сменят названията едва през 1934 година. Причината е голямата настойчивост на старозагорци. През 1854 г. по инициатива на учителя Тодор Шишлов старозагорският елит взема решение Ески Загра да се прекръсти на Железник. Тогава се полага началото и на общинското самоуправление. Това име не успява да се наложи и през 1870 г. при учредяването на Старозагорската епархия на църковния събор в Цариград се взема решение в официалните документи на Османската империя градът да фигурира с преведеното на български турско име – Стара Загора. Обособява се Старозагорската епархия, която и до днес съществува в същите граници, обхващайки района на Стара Загора, Казанлък, Нова Загора, Чирпан, Харманли и Свиленград.
През Възраждането в града преобладава българското население. То взема дейно участие в просветното движение и националноосвободителните борби. През 1841 г. тук е основано класно училище, което прилага програмата и методите на габровската Априловска гимназия. През 1863 г. е открито девическо класно училище. В петокласното училище от 1859 г. са преподавали Неофит Рилски, Иван Богоров, П. Р. Славейков, а ученици са били Васил Левски, Райна Попгеоргиева и др.
През 1869 г. Васил Левски основава в Стара Загора един от първите революционни комитети. Ярка проява на борбата на местните жители срещу османския поробител е Старозагорското въстание от 1875 г. То претърпява крах, като основните причини са липсата на достатъчно време за подготовка, слабата организация и недостатъчното оръжие и средства.
По време на Освободителната война градът на няколко пъти е изгарян от турските башибозуци. През 1875 година (преди Старозагорското въстание) в града има 4419 дома с 25 550 жители и заедно с Пловдив (24 500 жители) са най-големите на територията на днешна България.
На 31 юли 1877 година край Стара Загора се провежда една от най-големите битки от Руско-турската война (1877–1878), при която градът е опожарен и сринат до основи от османците. Единствената обществена сграда, която оцелява, е Ески джамия. Избити и безследно изчезнали са повече от 14 500 души. Руснаците са принудени да се изтеглят от Тракия. По време на Освободителната война, само в този район българите дават повече жертви от падналите по време на Априлското въстание.
Градът е освободен от руските войски, предвождани от ген. Гурко, непосредствено след победата при Шипка и Шейново на 9 януари 1878 г. Съгласно Берлинския договор Стара Загора остава в пределите на Източна Румелия до Съединението през 1885 година.
След Освобождението Стара Загора започва да се развива с бързи икономически темпове. Градът е застроен по нов план, който следва строго геометрична система – прави, перпендикулярно пресичащи се улици. Този градоустройствен план се спазва и при по-нататъшното му застрояване и така се съхранява уникалният облик. Планът е изработен от известния чешки архитект Лубор Байер. Основният камък е положен на 5 октомври 1879 г. от губернатора на Източна Румелия Алеко Богориди. В България единственият друг град със същия устройствен план е Нова Загора. С шахматна планировка са най-модерните и големи градове в света – Мексико сити, Буенос Айрес, Пекин, Токио и др.
В Стара Загора се намира най-старият в Тракия български театър – Драматичен театър „Гео Милев”. През 1925 г. е открита втората в страната опера, първата отваря врати в София. На 13 декември 1927 г. започва историята на радиото в Стара Загора, а на 1 февруари 1936 г. стартира редовната програма на втората в България радиостанция – Радио Стара Загора след Радио София.
Места за посещение
Цялата централна част на града е обявена за археологически резерват. Едни от най-значимите паметници в Стара Загора са от Средновековието и датират от ХI–ХII в. Сред тях се открояват петте каменни релефа със стилизирани изображения на животни. Един от тях – лъвицата с лъвчето – става централен мотив в герба на града.
Градски исторически музей
Историческият музей в Стара Загора е основан на 28 май 1907 година като музей към археологическото дружество „Августа Траяна”. Тогава е открита и първата музейна експозиция. Първите археологически разкопки са проведени през 1911 г.
Структурата на музея е изградена през 50-те години, като са обособени 9 отдела. Създадени са реставраторско и консервационно ателие и специализирана библиотека за историческа и археологическа литература. Започват да се реализират планови и спасителни археологически разкопки на редица обекти – Азмашката селищна могила, тракийската вила рустика и могилният некропол в чашата на язовир „Чаталка”, халколитните медни рудници в местността Аибунар (Мечи кладенец), на територията на античния и средновековен град Августа Траяна – Верея, в района на комплекса „Марица-изток” и други. Регионалният исторически музей в Стара Загора може да се похвали с една от най-богатите праисторически колекции в света. Интерес у посетителите предизвикват колекциите от античен бронз, антично стъкло, тракийски колесници и др. Нумизматичният фонд се състои от над 20 000 монети и съхранява най-пълната сбирка от монети, сечени в Августа Траяна. В експозицията на музея се обръща специално внимание на националноосвободителните борби през Възраждането, както и на събитията по време на Руско-турската освободителна война. Тук посетителите могат да видят уникални материали, разкриващи културно-историческото развитие на града и района от края на ХІХ и през ХХ век.
В музея се организират лектории, изложби и конференции.
Могили
В Стара Загора се намира Берекетската селищна могила – най-голямата праисторическа в България. Тя е била висока 17 м и е имала диаметър при основата 250 м.
Азмашката могила е първата цялостно проучена в национален мащаб.
Музей „Неолитни жилища”
Представя две жилища, датиращи от VІ хил. пр.Хр (новокаменната епоха). Те са най-добре запазените в Европа от този период. Селището, към което са принадлежали, е било опожарено. Покъщнината е била затрупана и това е спомогнало за съхранението й в продължение на хилядолетия. Жилищата са едностайни с общи преградна стена и покрив, направен от слама и шума. Били са изградени от дървени колове, преплетени с тънки пръти, намазани със смес от глина и слама. По пода са намерени голям брой керамични съдове – между 80 и 120 съда във всяко от жилищата. В зърнохранилищата са открити овъглени зърна от пшеница, ечемик, фий, леща и др. От открития богат домакински инвентар може да се установи нивото на развитие на земеделието през периода на ранния неолит.
В музея има постоянна експозиция „Праисторическото изкуство в Старозагорско”, в която са изложени най-интересните и съхранени образци, открити при археологически проучвания – глинени съдове, култова пластика, красиви накити, изработени от мрамор, кост, глина и мидени черупки.
Аязмото
Една от забележителностите на Стара Загора е паркът „Методи Кусев” (Аязмото). Той е разположен върху склоновете на Средна гора в северната част на града и заема площ от 2600 дка. Местността е превърната от гол скалист и безводен баир в красив лесопарк благодарение на възрожденския деятел митрополит Методий Кусев. Залесяването му започва през 1895 г., а тържественото откриване се състои на 1.XI.1996 г. Тук има зоологическа градина, която е най-голямата по площ в България. В Аязмото се намира и Централната астрономическа лаборатория за космически изследвания „Юрий Гагарин” към Българската академия на науките. В парка се намират и църквата “Св. Теодор Тирон”, паметникът на Алеко Константинов, алеи на здравето, спортни площадки. Паметникът на Методий Кусев (1838–1922) е дело на скулптора Валентин Старчев и архитекта Танко Серафимов.
Форум на Августа Траяна
Форумът на античния римски град Августа Траяна е археологически обект, разположен в централната част на Стара Загора. Намира се зад Съдебната палата и Стария театър.
Разположен в централната укрепена част на римския град, той е бил средище на местните първенци и важно място за обсъждане на градските проблеми. Представлява площад с амфитеатрален аудиториум, терми, крепостни стени, западна порта и част от главната търговска улица. Разкритият при археологически разкопки участък е с площ около 7 дка.
Площадът е застлан с каменни плочи, а в центъра му е запазен постамент, върху който е била поставена императорска конна статуя. Девет реда каменни седалки са разположени амфитеатрално с лице към площадното пространство. Театронът е можел да побира над 1300 седящи зрители. Античното съоръжение е уникално и е строено не по-късно от ІІІ в. Зад него е разкрита южната фасада на градските терми. Сградата е разполагала с повече от 10 просторни зали.
Главната антична улица, която започва от западната порта, продължава в източна посока. Широка е 6 м и е застлана с масивни каменни плочи. По нейното протежение са разкрити основите на множество търговски и стопански сгради.
Днес при античния форум е изградена трибуна за зрители и форумът се използва за сцена за редица оперни, театрални, балетни и фестивални прояви. Тук са поставяни „Кармен”, „Аида”, „Атила”, „Хубавата Елена”, „Набуко”.
Късноантична подова мозайка – IV век
В централната част на Августа Траяна е разположен богат жилищен дом, като от него е запазена само гостната зала. Представлява квадратно помещение с размери около 10 метра. Запазеният под е украсен с многоцветна мозайка. В композиционно, художествено и техническо отношение мозайката е един от най-добрите образци на римското провинциално изкуство от VI век.
Късноантична обществена сграда с мозайка
В югоизточния край на Августа Траяна, непосредствено до крепостната стена, може да се посети представителна зала от обществена сграда. Тя е с площ 130 кв. м, с преддверие и портици. Подът е покрит с многоцветна мозайка, в която чрез алегории е заложена идеята за отделните годишни сезони и кръговрата на живота (ІV–VІ в.).
Къща-музей „Градски бит ХІХ век”
Музейната експозиция показва домашна уредба и образци от градско облекло от края на ХІХ век. Изложена е богата колекция от предмети, принадлежали на заможни старозагорски семейства.
Музеят се помещава в Хаджиангеловата къща. Тя е построена през 1883 г. за семейството на старозагорския търговец Ангел Хаджипетков от дебърски майстор. Тя е типичен представител на късния тип симетрични къщи без портик. В обзаведените две гостни стаи, всекидневна, салон и спалня традиционните местни предмети са съчетани с модерни за времето си европейски и руски образци. Върху восъчни фигури са изложени традиционните за този период ежедневни и празнични костюми.
Хилендарски метох
Хилендарският метох представлява възстановка на метоха на Хилендарския светогорски манастир, съществувал в града преди последния пожар. Той е разположен в двора на църквата “Св. Димитър”. Тук е представена веществено-документална експозиция “Левски в Старозагорско”. Тя проследява тригодишния престой на Апостола в града (1855–1858 г.) и ролята му при изграждането на местните революционни комитети. Показана е точна възстановка на учебната стая от Светиниколското училище, в което учи бъдещият апостол на свободата.
Ески джамия
Ески джамия е завършена през 1409 г. Това е единствената оцеляла сграда след опожаряването на Стара Загора през Руско-турската освободителна война.
Художествената галерия
Художествената галерия в Стара Загора съхранява над 4000 произведения на изкуството в различни раздели. В златния фонд на галерията се съхранява богата колекция от средновековни български икони и щампи, както и творби на Георги Данчов, Станислав Доспевски, братя Митови, Иван Пенков, Цено Тодоров, Владимир Димитров-Майстора, Давид Перец, Дечко Узунов и др.
Други
В Стара Загора могат да се посетят астрономическа обсерватория и планетариум. Те се намират на последния етаж на езикова гимназия „Р. Ролан”.
Стара Загора е и голям културен център. В него функционират: Драматичен театър “Гео Милев”, помещаващ се в красивата сграда на Стария театър в центъра на града, Държавна опера и Държавен куклен театър.
В Балабановата къща е уредена експозицията на старозагорските занаяти от края на XIX век.
Къщата, в която е живял Гео Милев при пребиваването си в града, е превърната в музей.
Милев, Георги Касабов
МИЛЕВ, Георги Касабов, с псевдоним Гео Милев (15.I.1895 – след 15.V.1925 в София).
Роден е в Радне махле, днес Раднево, в учителско семейство. Баща му се премества по-късно в Стара Загора, където основава книжарница и издателство. Баща му изоставя учителството и урежда книжарница и издателство в Стара Загора. Следва романска филология в Софийския университет (1911–1912); продължава образованието си в Лайпциг (1912–1914), където слуша лекции по философия и по театрално изкуство и пише дисертация за Р. Демел. През декеври 1913 г. в сп. „Листопад” се появяват първите му публикации – „Литературно-художествени писма от Германия”. През юли 1914, след започването на Първата световна война, заминава за Лондон, където се запознава с английската литература, изучава английски език. Среща се с емигриралия белгийски поет Емил Верхарн. При Гео Милев идеята за бунта, за рушенето приема екзистенциален, социален и естетически смисъл. Тя се движи от жеста на несъгласието в една от ранните му творби „Грозни прози” (1918 г.) през конвулсиите на гнева в „Експресионистично календарче за 1921”, в поемите „Ад” и „Ден на гнева” до стихията на бунта в поемата „Септември”. Цялото творчество на поета до „Септември” (поемата, за която е арестуван, осъден и заплаща с живота си) е „репетиция” за нея. През януари 1924 година, няколко месеца след погрома на септемврийския метеж, Гео Милев започва издаването на сп. „Пламък”. В сравнение с „Везни” то е по-директно публицистично, по-пряко обвързано с политическия живот.
Околности
На 8 км северозапад от Стара Загора се намира местността Мечи кладенец. Тук са открити най-старите експлоатирани медни рудници в Европа (V хил. пр.Хр.). Медодобивът и развитието на металургията благоприятстват подобряването на поселищната система през каменно-медната и бронзовата епоха.
На 15 км северозападно от града са разположени Старозагорските минерални бани. Минералните води в района имат лечебни свойства по отношение на заболявания на опорно-двигателния апарат, периферната нервна система, гинекологични, бъбречно-урологични, стомашно-чревни и чернодробно-жлъчни болести.
В местността Мечи чал са открити древни медни мини, датиращи от IV хилядолетие пр.Хр.
Ваканционното селище Ягода се намира на 20 км северно от Стара Загора.
На североизток е разположено село Караново, в което може да се посети Карановската селищна могила.
Туристически и научен интерес представляват пещерите Меча дупка, Цепнатината, Змейова дупка, Депсиза, Тончови дупки, Ямата и др. Те са проучени, но са необлагородени.
Из "Експресионистично календарче за 1921"
Януари
В този ден съм аз роден.
В този ден между ледените зъби на студа глъхне прехапан последният рев на снежните бури. Голямата мечка настръхна замръзнала – бяла – от лед; между блестящите и ледни зъби – разтрошеният диск на Полярната звезда.
Тишина и неподвижност на синия мраз; под безтрепетните зари на северното сияние.
Над прага на моята съдба стои беловласият старец Водолей: на моята съдба неспирната струя, която той излива – замръзна, моята съдба.
В този ден съм аз роден и сърцето ми, новородено, замръзна в миг: огромен светъл къс от лед.
Аз вярвах, че прозрачен светъл ангел донесе между своите нежни пръсти сърцето ми – далече от блажените предели. Той не дойде: издъхна нежното сърце в ледените нокти на мраза.
В този ден съм аз роден. Сърцето ми замръзна: огромен светъл къс от лед.
Не любя аз. Сърцето ми е лед – камък, желязо – жестоко. Не любя нищо, никого. Не любя!
О, книга на враждите!
Аз грабвам в ръка сърцето си – огромен леден камък – и чакам: готов за бой.
Горко на меките чела!
Май
Някога имаше пролет и лято, и всички сезони. Някога имаше май.
Някога с първия топъл дъх на пролетните морета прелитаха в шумни дъги лястовички, прелитаха влюбени славеи – и румени рози цъфтяха пред всеки прозорец.
Някога…
Никога!
Никога не е имало пролет и май – и лястовички, и влюбени славеи, и рози пред всеки прозорец. Никога не е имало радост. Никога не е имало щастие. Никога не е имало идилия, никога Теокрит и Виргилий.
Лястовички и славеи има само в учебника по зоология. Рози цъфтят само по картините. А май е порой от небесна вода, която облива калните улици – неспирно, ден и нощ – в мрака на глуха, влажна нощ, когато покрай тъпата светлина на изоставен посред безлюдната улица фенер минава с широки крачки черен силует на работник с торба на гръб, а след него подбягва разплакано дете.
Кой бърза тъй късно през дъжд и мрак?
Септември
Когато в полунощ от седмия етаж разтворя душния прозорец високо над града – в безкрайността на здрачните кръгозори трептят разеяни безбройни светлини – прозорци, витрини, фенери, – градът лежи като огромна хилядоглава, хилядоока хидра, която един ден внезапно ще се изправи страшна и свирепа: пред осветените прозорци с копринени завеси, над безгрижните покриви, под които екнат акорди на пиано, оркестри, грамофони, изтягат се тлъсти бедра в гладко изгладени панталони по меки плюшени фотьойли, отоманки – върху обкичени с книжни цветя естради извиват се женски нозе, позабулени с прозрачни роклички от тюл, люлеят се посред шампанско разголени гърди пред груби погледи, размътени от похот.
О, свирепа хидра на разплата, хилядоглава, хилядоока с безбройните светлини на нощния град, очакващ дванайсетия час.
Далече, из утробата на черни облаци, се ражда кървава луна.