География
Село Могилица се простира по двата бряга на горното течение на река АрдаРека в Южна България, десен приток на Марица. Извира от Ардин връх. Илиза от границите на България при с. Славеево, Хасковска област. Влива се в Марица западно от Одрин. Общата й дължина е 271,7 км. Максимален отток през февруари и март, минимален – август и септември. Нейни притоци са Черна река, Давидковска река, Боровица, Върбица, Крумовица и др., в живописната Родопа планинаРодопа е планина, разположена на териториите на България и Гърция. Част е от Рило-Родопския масив. Дълга е около 220–240 км. Общата й площ е 18 000 кв. км, като част от територията на България са 14 571 кв км. Поради особеностите в релефа Родопите се делят на две части – Западни (високи) и Източни (ниски). През Родопите протичат реките Арда, Рата, Въча, Чепинска река, Стара река, Върбица. Най-високият връх е Голям Перелик (2191 м).. Селото отстои на 25 км югоизточно от Смолян по поречието на река Арда, и на около 250 км от София.
Климатът е преходно средиземноморски – мека и снежна зима и прохладно лято.
История
Една от най-големите атракции на селото е големият феодален замък (конак) – днес познат като Агушевите конаци.
Агушевите конаци са построени през XIX век. На надпис, поставен върху входа на един от дворовете, е изписана годината 1843. Строители са български майстори, изградили конака по поръчката на Агуш ага и неговите трима синове. Агуш ага бил един от най-богатите и влиятелни хора в цялата Родопска планина. Богатството му било много голямо и се увеличило още повече след всяко негово участие във военни операции на османската власт.
Изграждането на Агушевия конак продължава повече от 20 години.
Комплексът се състои от три сгради (конаци) с различни функции, заемащи площ от около 4 дка. Жилищните помещения имат общо 221 прозореца, 86 врати и 24 комина. Всеки конак има вътрешен двор, кладенец, стаи за господарите, стаи за прислугата, салони, коридори, тунели и тайници. Стените на помещенията са красиво изписани. Те, както и комините, са боядисани в бяло, а гредите и портите са тъмнокафяви. Комините са зидани от дялан камък. Чардаците са широки. Към всеки конак има и стопански помещения – обор, плевня, хамбар и др. Дворовете са отделени един от друг с вътрешни зидове, а отделно трите сгради са оградени с общ зид.
За жените е отредена отделна сграда. Интересно е да се отбележи, че във високите зидове са вградени въртящи се долапи. Така, при разговор или предаване на вещи, лицето на жената може да остане скрито. Подобно решение се дължи на факта, че жените трябва да прикриват своето лице.
На югоизточния ъгъл се издига кула. Тя е имала отбранителни функции, като за целта са оформени два реда шахматно разположени бойници. Стрехите на покрива са украсени със стенописи. При вътрешното оформление са използвани чам, орех и череша. Кулата наподобява морски фар. Според преданието това не е случайно. Легендата разказва, че един от синовете на Агуш ага служил в османския флот в Беломорието, но го сполетяла беда – разболял се тежко – и се наложило да се прибере при семейството си. От тъга той се затворил в конака. Баща му поръчал изграждането на кула, наподобяваща фар, за да напомня на сина му за неговата военна служба.
В стаите в миналото са били експонирани колекции на традиционни произведения на българските занаяти – кърпи, черги, чанове и украшения. Помещенията, в които са живели членовете на семейството на Агуш ага, са широки и светли, с камина в почти всяко едно. На прозорците са сложени дървени решетки от ситна плетеница. Любопитен факт е, че една от стаите е с удвоени врати и стени. Причината не е известна. В същото помещение има специално направен канал за подслушване на разговорите в горната стая.
Почти едновременно с конака в Могилица Агуш построил и по-малък, но също много красив Летен конак. Той се намира в съседното село Черешово. Идеята му била той да изпълнява функцията на лятна резиденция на семейството. Със строежа се заел самобитен майстор. Името му не е известно, но и до днес се разказва легенда, свързана с него. Когато строителят завършил изграждането на конака, отишъл да си получи уговореното заплащане. За да не построи на друга толкова красива сграда, Агуш ага с един замах на ятагана си му отрязал дясната ръка.
Днес наследниците на Агуш ага са възстановили собствеността върху конака. В момента Агушевите конаци не са отворени за посещения за туристи и могат да се разглеждат само отвън. Българската държава е изнесла музейния реквизит.
Околности
Районът представлява мозайка от дъхави ливади, тучни пасища, грижливо обработени насаждения и прохладни широколистни, иглолистни и смесени гори. През последните години се засилва екотуризмът, дължащ се на уникалната комбинация от запазена природа, живи традиции и топло гостоприемство на местните хора.
На северозапад от Могилица, близо до махала Черешките, можете да посетите Калето – стара крепост от времето на траките, използвана и от славяните.