География
Стара Загора е град в Южна България. Намира се в Община Стара Загора, която включва Стара Загора и петдесет села. Разположен е в полите на Средна гора на 197 м надморска височина. Отстои на 231 км източно от София, 90 км североизточно от Пловдив и 70 км югозападно от Сливен.
През територията на Стара Загора преминават транспортните коридори 4, 8 и 9.
Релефът на региона е нископланински и равнинен.
Климатът на града е умереноконтинентален със силно средиземноморско влияние, което нахлува през долината на река Марица. Средната годишна температура е 12,5°С. Лятото е горещо и сухо, а зимата – мека, без силни снеговалежи.
В района виреят рядко срещаните в България екзотични дървесни видове магнолия, кедър, смокиня, лавър (дафиново дърво), нар, бадем, райска ябълка, кипарис.
Всяка година тук се организират множество културни прояви – фестивалите на оперното и балетното изкуство, на детската песен, на тракийски песни и танци, ритуалите за Лазаровден с фолклорните песни и танци и много други.
Стара Загора е известен като Града на липите, правите улици и творците. Тук са родени писателите Георги Бакалов, Кирил Христов, Димитър Подвързачов, Николай Лилиев, Веселин Нанчев, оперната изпълнителка Христина Морфова, художниците Антон и Георги Митови, Васил Костакиев, Марио Зеков, Атанас Михов, Димитър Гудженов.
История
Стара Загора е един от най-древните градове в България и Югоизточна Европа. Още през новокаменната епоха (VII–VI хил. пр.Хр.) благоприятните природо-географски условия обуславят възникването на първите уседнали селища, свързани с развитието на земеделието и скотовъдството. Неолитните жилища край Стара Загора са най-старите запазени от този вид в Европа, а медният рудник е най-старият европейски. Днешният град е основан от траките под името Берое, което в превод означава желязо. Най-вероятно причината е, че още в древността в местността се е добивал този метал.
В началото на II в. римският император Марк Улпий Траян ТРАЯН (Traianus) Марк Улпий (53-117). Римски император от 98; от династията Антонини. Присъединява Дакия и Северозападна Африка, Велика Армения и Партия. При него в днешните български земи са изградени пътища, градове покрай Дунав и във вътрешността. Опекун на Хадриан, който наследява след него властта.преустройва града и го преименува на Улпия Августа Траяна. По времето на Римската империя Августа Траяна е сред градовете, имащи право да секат собствени монети – привилегия, отдавана на най-големите търговски и икономически центрове на империята. Той се е нареждал на второ място по големина в провинция Тракия след Филипопол, като се е разпростирал на площ от 484 декара. Мощни укрепителни съоръжения са го ограждали. Улпия Августа Траяна е бил център на административна област с права на муниципия, с основни управленски структури буле (градски съвет) и демос (народно събрание). От античния град са проучени отделни сектори: части от укрепителната система, Южната и Западната порта, форума, аудиториума, термите, обществени и частни сгради с цветни подови мозайки, уличната мрежа и некрополи.
За първи път областта Загоре попада в границите на България през 705 г. по време на управлението на хан ТервелТЕРВЕЛ (неизв.). Хан (700-721). Предполага се, че е син на хан Аспарух (681-700). През 704 подпомогнал с 15-хилядна войска сваления и заточен в Херсон (на Кримския полуостров) византийски император Юстиниан II (685-695) да заеме престола, за което получил титлата кесар (най-високата, която се давала само на императора и на членовете на неговото семейство). За пръв път титлата била дадена на чужденец. С нея той се титулува в своите оловни печати. На България била дадена и областта Загоре (на юг от Стара планина, около Айтос, Сливен и Ямбол), с което българската държава получила своето първо разширение южно от Стара планина и трайно установяване в Тракия. Бил увеличен и определеният през 681 данък, плащан от Византия на българската държава. През 708 византийският император нарушил договора и предприел поход, но при Анхиало (дн. Поморие) войските му били разгромени. През 716 Т. сключил мирен договор с византийския император Теодосий III (713-716), според който на България били признати всички териториални придобивки; двете страни се задължавали да си предават политическите бегълци; Византия трябвало да плаща ежегоден данък, а преминаващите през България византийски стоки се пломбирали и обмитявали. Българите се задължавали да подпомогнат Византия в борбата и с арабите, които през 717 обсадили Цариград. С удържаната победа над многочислената арабска армия българите спасили не само византийската столица, но и предотвратили нахлуването на арабите в Източна Европа. Управлението на Тервел се характеризира със стремежа му да обедини останалите извън пределите на страната славяни от българската група и да укрепи държавата.. През 716 г. той подписва договор с Византия, който потвърждава Загоре като българска територия, налага ежегоден данък на Византия за България, постановява, че двете държави трябва да си разменят политическите бегълци, и урежда помежду им мита и такси. По време на Втората българска държава (ХІІ–ХІV век) градът носи името Боруй (на старобългарски думата „бору” означава крепост). Той е бил административен център на Боруйската хора (област) – една от деветте хори в Средновековна България. След това градът многократно преминава последователно във владение и на Византия, и на България. През 784 г., когато е в пределите на Византия, Константин VI и майка му Ирина го посещават. Императрицата заповядала да застроят Берое и го преименувала на Иринупол. В периода VI–VII в. византийците го преименуват на Верея.
През 1372 г. турците завладяват Стара Загора, който има изключително стратегическо местоположение, тъй като се намира в близост до проходите на Стара планина, водещи до малкото останала свободна територия на Търновското царство. Османците преименуват града на Загра Атик. В превод от турски означава антична, стара крепост. По-късно се видоизменя на Ески Загра – стара, многовековна Загора.
През турското владичество градът е административен център на Ескизарската каза, обхващаща 109 села. През Възраждането Стара Загора е също така важно занаятчийско и търговско средище, в което се развиват 50 занаята и действат повече от 70 дюкяна. Любопитно е, че той е първият български град, преименуван с българско име още преди Освобождението, тъй като почти всички български градове и села с турски имена си сменят названията едва през 1934 година. Причината е голямата настойчивост на старозагорци. През 1854 г. по инициатива на учителя Тодор Шишлов старозагорският елит взема решение Ески Загра да се прекръсти на Железник. Тогава се полага началото и на общинското самоуправление. Това име не успява да се наложи и през 1870 г. при учредяването на Старозагорската епархия на църковния събор в Цариград се взема решение в официалните документи на Османската империя градът да фигурира с преведеното на български турско име – Стара Загора. Обособява се Старозагорската епархия, която и до днес съществува в същите граници, обхващайки района на Стара Загора, Казанлък, Нова Загора, Чирпан, Харманли и Свиленград.
През Възраждането в града преобладава българското население. То взема дейно участие в просветното движение и националноосвободителните борби. През 1841 г. тук е основано класно училище, което прилага програмата и методите на габровската Априловска гимназияВ Габрово на 2 II 1835 г. е открито Първото българско светско училище по метода Бел-Ланкастер. Построено е с даренията на родолюбивите габровци Васил Априлов, Никола Палаузов, Васил Рашеев и др. За нуждите на училището се създават първите учебници, помагала и пособия. През 1872 г. Габровското училище прераства в Първата пълна гимназия в поробените български земи, а през 1889 г. е преименувана на Априловска гимназия. Тук са учили много известни българи – Алеко Константинов, Емануил Манолов и др.. През 1863 г. е открито девическо класно училище. В петокласното училище от 1859 г. са преподавали Неофит РилскиБългарски възрожденски книжовник и просветител, духовник. Роден е през 1793 г. в град Банско. Светското му име е Никола поп Петров Бенин. Работи като учител в редица български градове – Стара Загора, Габрово, Самоков, Копривщица и Казанлък. По молба на Васил Априлов заминава за Букурещ, където изучава взаимоучителния метод. Поканен е да бъде уредник на първото Габровско взаимно училище и да напише учебници за нуждите му.
През 1835 г. излизат от печат написаните от него „Болгарска граматика” (първото системно научно описание на особеностите на българския език) и „Таблици взаимоучителни”, а през 1852 г. – „Словар греко-славянский”. Превежда Езоповите басни, Евангелието, педагогическа и религиозна книжнина. През 1836 създава първия български глобус.
Неофит Рилски умира на 4 януари 1881 г. в Рилския манастир.
, Иван БогоровБългарски възрожденски книжовник, журналист, езиковед, почетен член на БКД (1884 г). По образование е медик. Написва първата граматика на българския език – „Първичка българска граматика”, която отпечатва в Букурещ през 1844 г. В Лайпциг издава първия български вестник „Българский орел” (1846 г). Пише статии за „Цариградски вестник” в продължение на три години. Основава първото българско икономическо списание „Журнал за наука, занаят и търговия” (1862). По-късно в Букурещ издава вестник „Народност” и подготвя „Академичен български речник”. В Пловдив издава „Книговище за прочитание” и „Селски лекар”. Написва „Упътване за български език” и „Чисто-българска наковалня за сладкодумство”. По време на Руско-турската война служи като преводач.
Работи за чистотата на езика – създава нови думи; краен пурист. Подготвя (1842 г.) първия фолклорен сборник „Български народни песни и пословици. Книга 1”. Занимава се с преводаческа дейност, участва в създаването на речници.
, П. Р. Славейков, а ученици са били Васил Левски, Райна Попгеоргиева и др.
През 1869 г. Васил Левски основава в Стара Загора един от първите революционни комитети. Ярка проява на борбата на местните жители срещу османския поробител е Старозагорското въстание от 1875 г. То претърпява крах, като основните причини са липсата на достатъчно време за подготовка, слабата организация и недостатъчното оръжие и средства.
По време на Освободителната война градът на няколко пъти е изгарян от турските башибозуци. През 1875 година (преди Старозагорското въстание) в града има 4419 дома с 25 550 жители и заедно с Пловдив (24 500 жители) са най-големите на територията на днешна България.
На 31 юли 1877 година край Стара Загора се провежда една от най-големите битки от Руско-турската война (1877–1878), при която градът е опожарен и сринат до основи от османците. Единствената обществена сграда, която оцелява, е Ески джамия. Избити и безследно изчезнали са повече от 14 500 души. Руснаците са принудени да се изтеглят от Тракия. По време на Освободителната война, само в този район българите дават повече жертви от падналите по време на Априлското въстание.
Градът е освободен от руските войски, предвождани от ген. Гурко, непосредствено след победата при Шипка и Шейново на 9 януари 1878 г. Съгласно Берлинския договор Стара Загора остава в пределите на Източна Румелия до Съединението през 1885 година.
След Освобождението Стара Загора започва да се развива с бързи икономически темпове. Градът е застроен по нов план, който следва строго геометрична система – прави, перпендикулярно пресичащи се улици. Този градоустройствен план се спазва и при по-нататъшното му застрояване и така се съхранява уникалният облик. Планът е изработен от известния чешки архитект Лубор Байер. Основният камък е положен на 5 октомври 1879 г. от губернатора на Източна Румелия Алеко Богориди. В България единственият друг град със същия устройствен план е Нова Загора. С шахматна планировка са най-модерните и големи градове в света – Мексико сити, Буенос Айрес, Пекин, Токио и др.
В Стара Загора се намира най-старият в Тракия български театър – Драматичен театър „Гео Милев”. През 1925 г. е открита втората в страната опера, първата отваря врати в София. На 13 декември 1927 г. започва историята на радиото в Стара Загора, а на 1 февруари 1936 г. стартира редовната програма на втората в България радиостанция – Радио Стара Загора след Радио София.
Места за посещение
Цялата централна част на града е обявена за археологически резерват. Едни от най-значимите паметници в Стара Загора са от Средновековието и датират от ХI–ХII в. Сред тях се открояват петте каменни релефа със стилизирани изображения на животни. Един от тях – лъвицата с лъвчето – става централен мотив в герба на града.
Градски исторически музей
Историческият музей в Стара Загора е основан на 28 май 1907 година като музей към археологическото дружество „Августа Траяна”. Тогава е открита и първата музейна експозиция. Първите археологически разкопки са проведени през 1911 г.
Структурата на музея е изградена през 50-те години, като са обособени 9 отдела. Създадени са реставраторско и консервационно ателие и специализирана библиотека за историческа и археологическа литература. Започват да се реализират планови и спасителни археологически разкопки на редица обекти – Азмашката селищна могила, тракийската вила рустика и могилният некропол в чашата на язовир „Чаталка”, халколитните медни рудници в местността Аибунар (Мечи кладенец), на територията на античния и средновековен град Августа Траяна – Верея, в района на комплекса „Марица-изток” и други. Регионалният исторически музей в Стара Загора може да се похвали с една от най-богатите праисторически колекции в света. Интерес у посетителите предизвикват колекциите от античен бронз, антично стъкло, тракийски колесници и др. Нумизматичният фонд се състои от над 20 000 монети и съхранява най-пълната сбирка от монети, сечени в Августа Траяна. В експозицията на музея се обръща специално внимание на националноосвободителните борби през Възраждането, както и на събитията по време на Руско-турската освободителна война. Тук посетителите могат да видят уникални материали, разкриващи културно-историческото развитие на града и района от края на ХІХ и през ХХ век.
В музея се организират лектории, изложби и конференции.
Могили
В Стара Загора се намира Берекетската селищна могила – най-голямата праисторическа в България. Тя е била висока 17 м и е имала диаметър при основата 250 м.
Азмашката могила е първата цялостно проучена в национален мащаб.
Музей „Неолитни жилища”
Представя две жилища, датиращи от VІ хил. пр.Хр (новокаменната епоха). Те са най-добре запазените в Европа от този период. Селището, към което са принадлежали, е било опожарено. Покъщнината е била затрупана и това е спомогнало за съхранението й в продължение на хилядолетия. Жилищата са едностайни с общи преградна стена и покрив, направен от слама и шума. Били са изградени от дървени колове, преплетени с тънки пръти, намазани със смес от глина и слама. По пода са намерени голям брой керамични съдове – между 80 и 120 съда във всяко от жилищата. В зърнохранилищата са открити овъглени зърна от пшеница, ечемик, фий, леща и др. От открития богат домакински инвентар може да се установи нивото на развитие на земеделието през периода на ранния неолит.
В музея има постоянна експозиция „Праисторическото изкуство в Старозагорско”, в която са изложени най-интересните и съхранени образци, открити при археологически проучвания – глинени съдове, култова пластика, красиви накити, изработени от мрамор, кост, глина и мидени черупки.
Аязмото
Една от забележителностите на Стара Загора е паркът „Методи Кусев” (Аязмото). Той е разположен върху склоновете на Средна гора в северната част на града и заема площ от 2600 дка. Местността е превърната от гол скалист и безводен баир в красив лесопарк благодарение на възрожденския деятел митрополит Методий Кусев. Залесяването му започва през 1895 г., а тържественото откриване се състои на 1.XI.1996 г. Тук има зоологическа градина, която е най-голямата по площ в България. В Аязмото се намира и Централната астрономическа лаборатория за космически изследвания „Юрий Гагарин” към Българската академия на науките. В парка се намират и църквата “Св. Теодор Тирон”, паметникът на Алеко Константинов, алеи на здравето, спортни площадки. Паметникът на Методий Кусев (1838–1922) е дело на скулптора Валентин Старчев и архитекта Танко Серафимов.
Мемориален комплекс „Защитниците на Стара Загора 1877”
Една от най-интересните и посещавани забележителности на Стара Загора е мемориалният комплекс „Защитниците на Стара Загора 1877”. Той е висок 50 м. Намира се в крайградския парк „Българско опълчение”. Паметникът е издигнат през 1977 г. на историческата Чадър могила, в памет на загиналите в ожесточените битки, водени в региона в името на свободата на родината. Българските въстаници се сражавали под командването на подполковник Калитин.
Форум на Августа Траяна
Форумът на античния римски град Августа Траяна е археологически обект, разположен в централната част на Стара Загора. Намира се зад Съдебната палата и Стария театър.
Разположен в централната укрепена част на римския град, той е бил средище на местните първенци и важно място за обсъждане на градските проблеми. Представлява площад с амфитеатрален аудиториум, терми, крепостни стени, западна порта и част от главната търговска улица. Разкритият при археологически разкопки участък е с площ около 7 дка.
Площадът е застлан с каменни плочи, а в центъра му е запазен постамент, върху който е била поставена императорска конна статуя. Девет реда каменни седалки са разположени амфитеатрално с лице към площадното пространство. Театронът е можел да побира над 1300 седящи зрители. Античното съоръжение е уникално и е строено не по-късно от ІІІ в. Зад него е разкрита южната фасада на градските терми. Сградата е разполагала с повече от 10 просторни зали.
Главната антична улица, която започва от западната порта, продължава в източна посока. Широка е 6 м и е застлана с масивни каменни плочи. По нейното протежение са разкрити основите на множество търговски и стопански сгради.
Днес при античния форум е изградена трибуна за зрители и форумът се използва за сцена за редица оперни, театрални, балетни и фестивални прояви. Тук са поставяни „Кармен”, „Аида”, „Атила”, „Хубавата Елена”, „Набуко”.
Късноантична подова мозайка – IV век
В централната част на Августа Траяна е разположен богат жилищен дом, като от него е запазена само гостната зала. Представлява квадратно помещение с размери около 10 метра. Запазеният под е украсен с многоцветна мозайка. В композиционно, художествено и техническо отношение мозайката е един от най-добрите образци на римското провинциално изкуство от VI век.
Късноантична обществена сграда с мозайка
В югоизточния край на Августа Траяна, непосредствено до крепостната стена, може да се посети представителна зала от обществена сграда. Тя е с площ 130 кв. м, с преддверие и портици. Подът е покрит с многоцветна мозайка, в която чрез алегории е заложена идеята за отделните годишни сезони и кръговрата на живота (ІV–VІ в.).
Къща-музей „Градски бит ХІХ век”
Музейната експозиция показва домашна уредба и образци от градско облекло от края на ХІХ век. Изложена е богата колекция от предмети, принадлежали на заможни старозагорски семейства.
Музеят се помещава в Хаджиангеловата къща. Тя е построена през 1883 г. за семейството на старозагорския търговец Ангел Хаджипетков от дебърски майстор. Тя е типичен представител на късния тип симетрични къщи без портик. В обзаведените две гостни стаи, всекидневна, салон и спалня традиционните местни предмети са съчетани с модерни за времето си европейски и руски образци. Върху восъчни фигури са изложени традиционните за този период ежедневни и празнични костюми.
Хилендарски метох
Хилендарският метох представлява възстановка на метоха на Хилендарския светогорски манастир, съществувал в града преди последния пожар. Той е разположен в двора на църквата “Св. Димитър”. Тук е представена веществено-документална експозиция “Левски в Старозагорско”. Тя проследява тригодишния престой на Апостола в града (1855–1858 г.) и ролята му при изграждането на местните революционни комитети. Показана е точна възстановка на учебната стая от Светиниколското училище, в което учи бъдещият апостол на свободата.
Ески джамия
Ески джамия е завършена през 1409 г. Това е единствената оцеляла сграда след опожаряването на Стара Загора през Руско-турската освободителна война.
Художествената галерия
Художествената галерия в Стара Загора съхранява над 4000 произведения на изкуството в различни раздели. В златния фонд на галерията се съхранява богата колекция от средновековни български икони и щампи, както и творби на Георги Данчов, Станислав Доспевски, братя Митови, Иван Пенков, Цено Тодоров, Владимир Димитров-Майстора, Давид Перец, Дечко Узунов и др.
Други
В Стара Загора могат да се посетят астрономическа обсерватория и планетариум. Те се намират на последния етаж на езикова гимназия „Р. Ролан”.
Стара Загора е и голям културен център. В него функционират: Драматичен театър “Гео Милев”, помещаващ се в красивата сграда на Стария театър в центъра на града, Държавна опера и Държавен куклен театър.
В Балабановата къща е уредена експозицията на старозагорските занаяти от края на XIX век.
Къщата, в която е живял Гео Милев при пребиваването си в града, е превърната в музей.
Околности
На 8 км северозапад от Стара Загора се намира местността Мечи кладенец. Тук са открити най-старите експлоатирани медни рудници в Европа (V хил. пр.Хр.). Медодобивът и развитието на металургията благоприятстват подобряването на поселищната система през каменно-медната и бронзовата епоха.
На 15 км северозападно от града са разположени Старозагорските минерални бани. Минералните води в района имат лечебни свойства по отношение на заболявания на опорно-двигателния апарат, периферната нервна система, гинекологични, бъбречно-урологични, стомашно-чревни и чернодробно-жлъчни болести.
В местността Мечи чал са открити древни медни мини, датиращи от IV хилядолетие пр.Хр.
Ваканционното селище Ягода се намира на 20 км северно от Стара Загора.
На североизток е разположено село Караново, в което може да се посети Карановската селищна могила.
Туристически и научен интерес представляват пещерите Меча дупка, Цепнатината, Змейова дупка, Депсиза, Тончови дупки, Ямата и др. Те са проучени, но са необлагородени.
Полезна информация
Форум Августа Траяна
Адрес: бул. “Митрополит М. Кусев” 33
Приемно време: 8,30–12,00 и 12,30–17,00 ч.
Почивни дни: неделя и понеделник
Музей „Неолитни жилища”
Адрес: на територията на МБАЛ “Проф. д-р Ст. Киркович”
Приемно време: 8,30–12,00 и 12,30–17,00 ч.
Почивни дни: неделя и понеделник
Късноантична сграда с мозайка
Адрес: Пощенската палата – сутерен
Приемно време: 8,30–12,00 и 12,30–17,00 ч.
Почивни дни: събота и неделя
Къща-музей „Градски бит XIX в.”
Адрес: ул. “Димитър Наумов” 68 (Хаджиангеловата къща)
Приемно време: 8,30–12,00 и 12,30–17,00 ч.
Почивни дни: неделя и понеделник
Късноантична подова мозайка – IV век
Ул. “Генерал Столетов”, зад Операта
Раб. време: от 9,00 до 12,00 и от 14,00 до 17,00 ч.
Почивни дни: събота, неделя и понеделник
Художествената галерия
Бул. “Цар Симеон Велики” 110
Тел. +359 42 22843, 21380
Раб. време от 9,00 до 12,00 и от 14,00 до 18,00 ч.
Почивни дни: неделя и понеделник
Хилендарският метох
тел. +359 42 32086
Раб. време от 9,00 до 12,00 и от 14,00 до 17,00 ч.
Почивни дни: събота, неделя и понеделник
Къща-музей “Гео Милев”
Ул. “Гео Милев” 37
Тел. +359 42 23450
Раб. време: от 8,30 до 16,30 ч.
Почивен ден: неделя
Драматичен театър “Гео Милев”
Бул. “Митрополит Методий Кусев”
Тел. +359 42 26978, 22267, 22273
Държавна опера
Ул. “Генерал Столетов” 111
Тел. +359 42 24416, 29584
Държавен куклен театър
Ул. “Генерал Гурко” 46
Тел. +359 42 25508, 25408, 48095
Милев, Георги Касабов
МИЛЕВ, Георги Касабов, с псевдоним Гео Милев (15.I.1895 – след 15.V.1925 в София).
Роден е в Радне махле, днес Раднево, в учителско семейство. Баща му се премества по-късно в Стара Загора, където основава книжарница и издателство. Баща му изоставя учителството и урежда книжарница и издателство в Стара Загора. Следва романска филология в Софийския университет (1911–1912); продължава образованието си в Лайпциг (1912–1914), където слуша лекции по философия и по театрално изкуство и пише дисертация за Р. Демел. През декеври 1913 г. в сп. „Листопад” се появяват първите му публикации – „Литературно-художествени писма от Германия”. През юли 1914, след започването на Първата световна война, заминава за Лондон, където се запознава с английската литература, изучава английски език. Среща се с емигриралия белгийски поет Емил Верхарн. При Гео Милев идеята за бунта, за рушенето приема екзистенциален, социален и естетически смисъл. Тя се движи от жеста на несъгласието в една от ранните му творби „Грозни прози” (1918 г.) през конвулсиите на гнева в „Експресионистично календарче за 1921”, в поемите „Ад” и „Ден на гнева” до стихията на бунта в поемата „Септември”. Цялото творчество на поета до „Септември” (поемата, за която е арестуван, осъден и заплаща с живота си) е „репетиция” за нея. През януари 1924 година, няколко месеца след погрома на септемврийския метеж, Гео Милев започва издаването на сп. „Пламък”. В сравнение с „Везни” то е по-директно публицистично, по-пряко обвързано с политическия живот.
Из "Експресионистично календарче за 1921"
Януари
В този ден съм аз роден.
В този ден между ледените зъби на студа глъхне прехапан последният рев на снежните бури. Голямата мечка настръхна замръзнала – бяла – от лед; между блестящите и ледни зъби – разтрошеният диск на Полярната звезда.
Тишина и неподвижност на синия мраз; под безтрепетните зари на северното сияние.
Над прага на моята съдба стои беловласият старец Водолей: на моята съдба неспирната струя, която той излива – замръзна, моята съдба.
В този ден съм аз роден и сърцето ми, новородено, замръзна в миг: огромен светъл къс от лед.
Аз вярвах, че прозрачен светъл ангел донесе между своите нежни пръсти сърцето ми – далече от блажените предели. Той не дойде: издъхна нежното сърце в ледените нокти на мраза.
В този ден съм аз роден. Сърцето ми замръзна: огромен светъл къс от лед.
Не любя аз. Сърцето ми е лед – камък, желязо – жестоко. Не любя нищо, никого. Не любя!
О, книга на враждите!
Аз грабвам в ръка сърцето си – огромен леден камък – и чакам: готов за бой.
Горко на меките чела!
Май
Някога имаше пролет и лято, и всички сезони. Някога имаше май.
Някога с първия топъл дъх на пролетните морета прелитаха в шумни дъги лястовички, прелитаха влюбени славеи – и румени рози цъфтяха пред всеки прозорец.
Някога…
Никога!
Никога не е имало пролет и май – и лястовички, и влюбени славеи, и рози пред всеки прозорец. Никога не е имало радост. Никога не е имало щастие. Никога не е имало идилия, никога Теокрит и Виргилий.
Лястовички и славеи има само в учебника по зоология. Рози цъфтят само по картините. А май е порой от небесна вода, която облива калните улици – неспирно, ден и нощ – в мрака на глуха, влажна нощ, когато покрай тъпата светлина на изоставен посред безлюдната улица фенер минава с широки крачки черен силует на работник с торба на гръб, а след него подбягва разплакано дете.
Кой бърза тъй късно през дъжд и мрак?
Септември
Когато в полунощ от седмия етаж разтворя душния прозорец високо над града – в безкрайността на здрачните кръгозори трептят разеяни безбройни светлини – прозорци, витрини, фенери, – градът лежи като огромна хилядоглава, хилядоока хидра, която един ден внезапно ще се изправи страшна и свирепа: пред осветените прозорци с копринени завеси, над безгрижните покриви, под които екнат акорди на пиано, оркестри, грамофони, изтягат се тлъсти бедра в гладко изгладени панталони по меки плюшени фотьойли, отоманки – върху обкичени с книжни цветя естради извиват се женски нозе, позабулени с прозрачни роклички от тюл, люлеят се посред шампанско разголени гърди пред груби погледи, размътени от похот.
О, свирепа хидра на разплата, хилядоглава, хилядоока с безбройните светлини на нощния град, очакващ дванайсетия час.
Далече, из утробата на черни облаци, се ражда кървава луна.
Лилиев, Николай
Николай Лилиев (псевдоним на Николай Михайлов Попиванов) (26.V.1885, Стара Загора – 6.X.1960, София).
Роден e в семейство на потомствени учители и свещеници. През 1905–1906 следва 3 семестъра литература в Лозана, откъдето изпраща стихове в списанията „Ново общество” и „Демократически преглед”. През 1907 е чиновник в Долна баня; запознава се с Д. Дебелянов, среща се за първи път с Вл. Василев и Б. Пенев, с които е свързана творческата му съдба. През 1910 Лилиев е представен с 14 стихотворения в първата „Антология на българската поезия. От Вазова насам”, съставена от Д. Подвързачов и Д. Дебелянов. След войната излиза в две издания (едно след друго) първата му книга „Птици в нощта”. През 1922 излиза книгата му „Лунни петна”. След поемата си „Родина” (1925) в продължение на 9 години Лилиев не публикува нови стихове. В края на 1931 се появява антологичната му книга „Стихотворения”, а през март 1934 в „Златорог” излиза цикълът „При морето” – последните стихове, които поетът отпечатва приживе.
Тихият пролетен дъжд…
Тихият пролетен дъжд
звънна над моята стряха,
с тихия пролетен дъжд
колко надежди изгряха!
Тихият пролетен дъжд
слуша земята и тръпне,
тихият пролетен дъжд
пролетни приказки шъпне.
В тихия пролетен дъжд
сълзи, възторг и уплаха,
с тихия пролетен дъжд
колко искрици изтляха!
Филов, Богдан
ФИЛОВ, Богдан (28.III.1883–1.II.1945) е роден в град Стара Загора. Учи в гр. Карлово и гр. Пловдив и завършва класическия отдел на Първа мъжка гимназия в София (1900). Стипендиант на Министерството на народното просвещение в Германия от есента на 1901 г. Учи класическа филология и стара история във Вюрцбург (1901), класическа филология и сравнително езикознание в Лайпциг (1902–1903), а през 1904 г. се прехвърля във Фрайбург, където изучава римска история и археология. През 1906 г. защитава докторска дисертация „Легионите в провинция Мизия". Учител във Втора мъжка гимназия в София и „командирован на занятия" в Народния музей. Специализира в Бон, Париж и Рим (1907–1909). От март 1909 г. е уредник на старовековния и нумизматичния отдел в Народния музей, София. От 1 ноември 1910 г. е „изпълняващ длъжността" директор на Народния музей, а от следващата година е титуляр (1911–1920). През май 1914 г. е назначен за частен хоноруван доцент по археология на източните и класическите народи. При започването на Балканската война (1912) Министерството на народното просвещение го натоварва да открива, да описва и да събира археологически и етнографски старини в Одринско. През Първата световна война е назначен за „археолог” при щаба на Първа отделна армия и заедно с най-изтъкнатите български учени изпълнява задачата по цялостното проучване на освободените земи. Професор по археология (1920–1944). Декан на Историко-филологическия факултет (1924–1925). Ректор на Софийския университет (1931–1932). Създател и директор на Българския археологически институт (1921–1929). Дописен член (1918), редовен член (1929) и председател на БАН (1937–1944). През 1923 г. влиза в берлинската масонска ложа. Председател на Българския ПЕН клуб (1928). Председател на Националния комитет за умствено развитие. Председател на Българо-гръцкото дружество. Като председател на Министерския съвет подписва Тристранния пакт на 1 март 1941 г. във Виена, в резултат на което България се присъединява към държавите от хитлеристката ос и на 12 декември 1941 г. обявява война на САЩ и Великобритания. Свързва икономически, политически и културно нашата страна с интересите на хитлеристка Германия. Във вътрешната си политика е срещу антифашистките сили в страната и за депортирането на българските евреи от Тракия и Македония. След смъртта на цар Борис III е един от тримата регенти на България (9 септември 1943 – 8 септември 1944). След 9 септември 1944 г. е арестуван и осъден от народния съд на смърт. Отнето му е званието „академик”, но на 16 октомври 1991 г. му е възстановено посмъртно. С Решение №172 от 26 март 1996 г. на Върховния съд присъдата му е отменена.