География

Село Огняново се намира в Югозападния регион на България, в крайните западни склонове на Родопите (Дъбрашки дял) и в непосредствена близост до реките Места и Канина. Част е от община Гърмен (общо 16 села), област Благоевград. Надморската височина варира между 500–700 м. Огняново е разположено на 120 км южно от София и на 13 км от град Гоце Делчев. Разстоянията от селото до съседните населени места, известни със своите природни, археологически и архитектурни забележителности (Ковачевица, Лещен, Гърмен, Скребатно), се преодолява за 15–20 минути с автомобил. Огняново е едно от живите села в региона.

Селото е известен балнеологичен курорт. В землището му има два основни минерални извора, чиято температура е 43°С. Минералната вода е бистра, няма цвят и мирис, с ниско ниво на твърдост и слаба минерализация, хидрокарбонатно-сулфатно-натриева, силициева, флуорна. Те се класифицират в IV клас по системата на Карстенс-Александров. Благотворните за здравето свойства на водата са концентрирани в лечението на стомашно-чревни, костно-ставни, неврологични, гинекологични, ендокринни и други заболявания.

В зоната на село Огняново има средиземноморско въздушно течение, което повишава температурата на въздуха с около 4–5°С в сравнение с централната част на страната. Регионът е един от най-екологичните – няма регистрирани индустриални замърсявания, вредни газове и аерозоли. Промишлеността е слабо развита и е концентрирана в сектора на леката промишленост – дървообработка, хранително-вкусова и шивашка.

Основните изповядвани религии са християнство и ислям. В селото успоредно битуват църква и джамия.

Основният поминък на коренните жители са били тютюнопроизводството и тъкачеството, но днес трайно залегнал е туризмът.


История

Някогашното име на село Огняново е било Фотовица, което идва от гръцкото фотос – светлина. С името Огняново селището се сдобива след 1934 г.

Поради близостта си с древния римски град Никополис ад Нестум населеното място е използвано още от древността за балнеоложки център, в който са се възстановявали римските легиони. Останали са балнеоложки съоръжения, които свидетелстват за популярността на лечебните извори. Останките на едно такова съоръжение се намират в центъра на Огняново и след реконструиране функционират и до днес като градска баня. Банята е обявена за паметник на културата.

Сред населението се разпространяват разкази за св. Павел, който през 65 г. е прекарал повече от година из тези места заедно с приятеля си Тито и е благословил с ръката си лечебните извори.

При изкопни работи за разработка на мина за добив на въглища в региона са разкрити пластове от варовит мергел, което свидетелства, че някога областта е била дъно на сладководен басейн.


Места за посещение

В община Гърмен има открити и разработени четири лечебни минерални находища, две от които са на територията на село Огняново. Сумарният дебит на общо 24 термоминерални извора е 102 л/сек, а температурата на водата е около 39–40°С. Едното находище се нарича „Крайречно” и е локализирано на две основни места – в района на Градските бани (1,5 км на север от селото) и „Мирото”, включващо два от най-горещите открити басейни (42,5°С). Достъпът до този басейн е свободен по всяко време на денонощието. Оформен е като бетонно съоръжение с правоъгълна форма и приблизителни размери 3 на 4 м, дъното на което е покрито с дребни камъни. Водата идва директно от извора, преминава през басейна и се оттича. Температурата на водата е само с няколко градуса по-ниска от тази на извора.

Второто находище на минерални извори е „Крайселско”, което се намира на около 600 м северно от селото, в района на Селските бани. Тук извират общо седем извора, чиято вода е бистра и безцветна, но със слаб мирис на сероводород. Общият дебит на тези извори е 17 л/сек, а химичният им състав се състои от минерали (средно 270 мг/л), флуорни (средно 5,3 мг/л), натриеви соли, калций, хидрокарбонатно-сулфатни съединения и pH 8,1–9,4. Подходящи са за външно и перорално лечение на храносмилателния тракт, опорно-двигателната и дихателната система, сърдечносъдови, гинекологични и ендокринни заболявания, както и подобряват обмяната на веществата. Около находището са изградени няколко ведомствени почивни станции и един профилакториум, чийто общ леглови капацитет е 500 легла. Освен за балнеолечение и профилактика, водите от извора се използват и за хигиенни, питейно-битови нужди и отопление.

Като своеобразни забележителности на с. Огняново могат да се посочат естествените акациеви насаждения, чийто цъфтеж изпълва въздуха с упойващ аромат. В селото е и единият от двата вековни чинара в община Гърмен, които имат обща възраст над 1300 години. Атракция и своеобразно предизвикателство, което искат да преодолеят гостите на лечебното селище, е въженият мост.

Днес Огняново е изграден и работещ балнеологичен туристически обект. В региона са изградени много хотели, почивни станции, заведения за хранене и частни вили.


Културен календар

Ежегодно на християнския празник Голяма Богородица, отбелязван на 15 август, в селото се провежда традиционен събор в чест на Св. Богородица. Празникът продължава два дни, а програмата му включва концертна програма и борби.


Околности

В непосредствена близост до Огняново са селата Лещен, Ковачевица, Гърмен, Тешево. В село Тешево е запазена кула, която е служела на римските легиони да предават съобщенията си на запад. Древният прототип на днешната поща е бил огневият сигнал, изпращан от огневите кули. Тешевското съоръжение представлява уникално свидетелство за инженерните постижения навремето.

За да се стигне до балнеоложкия център, се минава през общинското селище Гърмен. Там се намира известният древен римски град Никополис ад Нестум, създаден през 106 г. от император Траян IТРАЯН (Traianus) Марк Улпий (53-117). Римски император от 98; от династията Антонини. Присъединява Дакия и Северозападна Африка, Велика Армения и Партия. При него в днешните български земи са изградени пътища, градове покрай Дунав и във вътрешността. Опекун на Хадриан, който наследява след него властта. по повод победата му над даките. Голяма част от крепостните стени и основите на много общински сгради са разкрити при разкопките и изучаването му. В околната прилежаща територия са открити много могили, базилики и светилища.

Село Лещен е почти „мъртво” селище, защото постоянните му жители са около 5 души. То е известно с красивите си къщи с просторни чардаци, кичести и просторни дворове и тиклени покриви. Петнайсет от общо трийсетината къщи са преустроени в къщи-хотели. Лещен е предпочитана дестинация за много българи и чужденци, търсещи уюта, тишината и красотата на девствената природа.

Архитектурният ансамбъл от къщи в село Ковачевица е обявен за паметник на културата. Всички постройки в региона са известни с каменните си основи, покриви от дялан камък, широки чардаци, малки прозорчета и бели варосани фасади. Ансамбълът е типичен представител на възрожденската архитектура. Ковачевица понякога е наричано „българския Холивуд”, защото тамошните къщи са купени и реставрирани от известни български писатели, артисти и поети. Интерес представлява и църквата „Св. Никола”, построена през 1847 г.

В региона се намират известни планински забележителности като скалните образувания Каляйските скали и Кози камък, които са смятани за тракийски светилища, мистичната местност Синия вир, резервата с вековните дървета „Тъмната гора” и живописния каньон на река Канина. За любителите на подземните разходки в района се намира пещерата Маноилова дупка, която е най-дългата в Дъбрашкия дял на Родопите.

Интерес представлява и манастирът „Св. Георги” в гр. Хаджидимово.


Комплекс „Петрелийски”

Комплекс „Петрелийски” е един от новите хотели в района на село Огняново. Той е разположен в непосредствена близост до каньона на река Канина, така че от прозорците и терасите към стаите се открива живописна природна гледка. Капацитетът на комплекса е общо осем двойни стаи и осем апартамента (70 кв. м). Стените на помещенията са декорирани с автентични картини, а подовете са изпълнени изцяло от каменни плочи. При решението на баните е използвано съвместяване на традицията, чийто образ е камъкът, и луксът на съвремието в санитарното обзавеждане. Стаите са със самостоятелен санитарен възел, телевизор, кабелна телевизия, интернет връзка и тераса. Всяка стая има собствена камина.

Хотелът разполага със собствен открит басейн с минерална вода (35°С) и ресторант.

Местоположението на хотела предразполага към организирани туристически екскурзии до всички природни, археологически, етнографски и археологически забележителности в околността.


Никола Парапанов

ПАРАПАНОВ, Никола – български военен деец, майор, участник в българското националноосвободително движение в Македония.

Роден е през 1874 година в село Фотовица (днес с. Огняново), Неврокопско. През 1900 г. завършва Военното училище в София. Участник е в Горноджумайското въстание през 1902 година и Илинденско-Преображенското – през 1903 г. През юни 1912 година става войвода на чета в Македония. По време на Балканската война през 1912 г. четата извършва нападения върху турски военни подразделения и обози, прекъсва телефонни и телеграфни линии. През октомври 1912 г. Никола Парапанов заедно с четата си атакува Петрич и освобождава града от османско робство. Определен е за военен комендант на Петрич. От март 1913 г. участва в Междусъюзническата война като командир на 15-а щипска дружина от Македоно-одринското опълчение. По време на Първата световна война (1915–1918) е дружинен командир в 28-и стремски пехотен полк. Награден е с орден „За храброст – четвърта степен”.

География История Места за посещение Културен календар Околности Комплекс „Петрелийски” Никола Парапанов