Тетевен, Исторически музей
Благодарение на доброволния труд и даренията на тетевенци и благотворителния комитет „Георги Бенковски” през 1932 г. отваря врати „Дом-паметник на загиналите за национално освобождение тетевенци”. До входа е изградена паметна плоча, на която са изписани имената им. Тук е подредена първата музейна сбирка. Днес фондът се състои от около 4600 експоната.
Проектът за музея е дело на архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. Музеят е разширен и преустроен през 1974 г. Открита е нова експозиция, проследяваща развитието на града от Древността до Освобождението от османско владичество. Основните експозиции са три: Археология, Етнография и Възраждане. Първата включва оръдия на труда от късния палеолит и неолит и предмети, свързани с материалната и духовната култура на траките – съдове, култова пластика, оброчни плочи. Във втората са пресъздадени занаятите, характерни за Тетевенския район – резбарство, тъкачество, златарство. Интерес представляват традиционните носии. В третата са изложени снимки, документи и предмети, показващи участието на тетевенци в националноосвободителните борби.
География
Тетевен е град в Централна Северна България. Намира се в област Ловеч, административен център е на община Тетевен. Разположен е в Стара планина на 415 м надморска височина.
През града преминава река Вит.
Тетевен отстои на 68 км югозападно от Ловеч и на 120 км от София.
Климат
Климатът в Тетевен е умереноконтинентален – зимата е сравнително мека, а лятото е прохладно.
Редовни събития
Празникът на града се чества на 1 ноември, деня, в който Тетевен е освободен от османско владичество.
История
Най-старите предмети, открити в Тетевенския край, датират от II–IV век. Едни от първите заселници са тракийското племе серди.
Откритите в региона монети са свидетелство, че тук е имало римско селище. Намерени са бронзови сестерции от времето на управлението на римските императори Траян и Комод.
За първи път името Тетевен се споменава в документ от 1421 година. Преди това се среща като Тетювен или Тетювене.
По време на османското владичество жителите му изпълняват военни и охранителни ангажименти, като в замяна получават определени права. Тук се подвизават хайдутите Костин, Дели Пало, Данчо, Ангел, Нягол. През XVI–XVII век търговията и занаятите в Тетевен се развиват и градът е в разцвет. Тетевенски търговци пътуват из Европа и Азия. По време на османското владичество градът носи името Алтън Тетевен (Златен Тетевен).
През 1801 г. кърджалии опустошават и опожаряват Тетевен. Голяма част от населението е избито, а друга напуска града. Постепенно останалите в него жители успяват да го възстановят. Така през 50-60-те години на XIX век Тетевен се превръща в един от занаятчийските центрове на България. Развиват се абаджийство, кожухарство, резбарство, дърводелство, копринарство, златарство. През 1871 г. в близост до Тетевен (с. Гложене) Васил Левски основава един от най-многочислените тайни революционни комитети. Тетевенци стават част от четите на Ботев, на Панайот Хитов и др.
Близо до Тетевен, в местността Костина, загива Георги Бенковски.
Градът е освободен от османско владичество на 1 ноември 1878 г. Тетевен започва да се развива като туристически град.
Културни и исторически забележителности
Исторически музей – Тетевен
Благодарение на доброволния труд и даренията на тетевенци и благотворителния комитет „Георги Бенковски” през 1932 г. отваря врати „Дом-паметник на загиналите за национално освобождение тетевенци”. До входа е изградена паметна плоча, на която са изписани имената им. Тук е подредена първата музейна сбирка. Днес фондът се състои от около 4600 експоната.
Проектът за музея е дело на архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. Музеят е разширен и преустроен през 1974 г. Открита е нова експозиция, проследяваща развитието на града от Древността до Освобождението от османско владичество. Основните експозиции са три: Археология, Етнография и Възраждане. Първата включва оръдия на труда от късния палеолит и неолит и предмети, свързани с материалната и духовната култура на траките – съдове, култова пластика, оброчни плочи. Във втората са пресъздадени занаятите, характерни за Тетевенския район – резбарство, тъкачество, златарство. Интерес представляват традиционните носии. В третата са изложени снимки, документи и предмети, показващи участието на тетевенци в националноосвободителните борби.
Околности
На 12 км източно от Тетевен се намира село Рибарица. То е едно от най-дългите в България и предпочитана туристическа дестинация. Рибарица е сред основните изходни пунктове за туристически преходи в Тетевенския Балкан. На десния бряг на река Костина (ляв приток на Бели Вит) се намира лобното място на Георги Бенковски, убит на 25 май 1876 г. Тук е издигнат негов паметник. Всяка година на тази дата се организират тържества в негова памет. Актьори пресъздават събитията, довели до смъртта на войводата.
На 3 км южно от Тетевен можете да видите водопада на река Козница (ляв приток на р. Бели Вит).
Тетевенският Балкан е част от Национален парк „Централен Балкан”. В него, близо до града, са разположени два природни резервата – „Боатин” и „Царичина”.
На 12 км северозападно от Тетевен се намира село Гложене. Там можете да посетите Гложенския манастир.
Полезна информация
Исторически музей – Тетевен
пл. „Сава Младенов”
тел.: 0678/2005
Работно време:
9,00–12,00 и 14,00–17,00 ч.
Без почивен ден
От 1 ноември до 1 май почивни дни са събота и неделя
Личности
Георги БЕНКОВСКИ (истинско име: Гаврил Груев Хлътев) (между 1841 и 1842-12.V.1876)
Български революционер, един от ръководителите на Априлското въстание 1876. Роден в Копривщица, в семейството на дребен търговец занаятчия. Първоначално учил в основното училище в родния си град. Станал най-напред терзийски и абаджийски чирак, а след това се занимавал с търговия. Поради това много пътувал из обширните краища на Османската империя. През средата на 70-те г. на XIX в. се озовал в Букурещ, където попаднал в средата на българската революционна емиграция. Запознал се с революционно-демократичните идеи на В. Левски и Хр. Ботев. Във връзка с подготовката на Старозагорското въстание 1875 бил включен в групата на Ст. Заимов, на която била възложена задачата да подпали Цариград. По това време той приел името Бенковски, което носел един полски емигрант. След неуспеха на Старозагорското въстание той се завърнал отново в Румъния и взел участие в подготовката на Априлското въстание. Бил определен от Гюргевския революционен комитет за помощник-апостол на IV – Пловдивски, революционен окръг. В началото на 1876 заедно с П. Волов се прехвърлил в България и пристъпил към трескава дейност в определения му район: основавал комитети, грижел се за набавяне на оръжие, организирал тайна комитетска поща и пр. За кратък срок се изявил като талантлив организатор и народен водач и станал фактически ръководител на IV революционен окръг. Благодарение на неговата неуморна работа подготовката на въстанието в този окръг се разгърнала в най-големи мащаби. На Оборищенското събрание 1876 Бенковски се наложил като най-ярка личност; по негово настояване на апостолите било дадено пълномощие да ръководят въстанието; застанал начело на комисията за изработване на конкретен план за действие. След преждевременното избухване на въстанието в Копривщица Бенковски дал сигнал за неговото обявяване в Панагюрище и в целия революционен окръг. Чрез специални куриери отправил апел и до другите революционни окръзи да последват примера на панагюрци. За по-голяма подвижност из района на IV революционен окръг организирал специална конница, наречена "Хвърковата чета", която обикаляла различните въстанически пунктове и окуражавала въстаналото население, водила сражения с башибозушките потери. След разбиването на въстаниците на връх Еледжик и в Панагюрище се отправил с група свои другари към Стара планина с намерение да се прехвърли в Северна България и там да се свърже с останалите революционни окръзи, като вярвал, че те също са въстанали. В случай че те не са се вдигнали на борба, възнамерявал да премине в Румъния, да организира нова чета и да се върне отново в България, за да продължи борбата. В Тетевенския балкан, край с. Рибарица, Бенковски и придружаващите го няколко души били предадени от местен овчар на турските власти. При преминаването на р. Костина бил убит из засада.
Серди – тракийско племе населявало главно Софийската котловина.
Тетевен, Исторически музей География Редовни събития История Културни и исторически забележителности Околности Полезна информация Личности