Пантеон на възрожденците
Пантеонът на възрожденците е национален паметник-костница. Изграден е по случай 100-годишнината от Освобождението на България. Строителството му е завършено на 28 февруари 1978 г. Проектът е дело на архитект Никола Николов. Разположен е на площ от около 4456 m2. Висок е 22 м.
В мраморна зала са положени останките на 39 бележити българи, сред които Любен Каравелов, Захари Стоянов, Стефан Караджа, Панайот Хитов, Баба Тонка, Никола Обретенов, Панайот Волов, Ангел Кънчев и др. Във вътрешната част са изписани имената на 453-ма въстаници – участници в Ботевата чета, Червеноводската чета, Априлското въстание и др. В средата на пантеона под позлатения купол гори вечен огън.
През 2001 г. тук е изграден параклис „Св. Паисий Хилендарски”.
Пантеонът е сред 100-те национални туристически обекта.
География
Русе е град в Северна България. Намира се в област Русе, център е на община Русе. Разположен е в най-западната част на крайдунавската низина – Побрежието. Градът е най-голямото българско пристанище на река Дунав.
Отстои на 320 км североизточно от София, 203 км северозападно от Варна и 106 км североизточно от Велико Търново. Разположен е в близост до границата с Румъния и на 72 км от столицата й Букурещ.
На територията на град Русе се пресичат европейски транспортни коридори №7 и №9.
Климат
Климатът в Русе е умереноконтинентален. Средната годишна температура е 12,1°С (мин. -2°С, макс. 33°С).
Редовни събития
През месец март в Русе ежегодно се провежда Международен фестивал за симфонична и кантатно-ораториална музика „Мартенски музикални дни”. През юли се състои фолклорен фестивал „Златна гъдулка”. Културната програма през ноември включва организирането на Международен джаз фестивал.
История
Първоначално на територията на Русе е основано тракийско селище. През I в. тук римляните построяват крепостта Сексагинта приста (в превод означава „пристанище на 60 кораба”). Възниква по време на управлението на император Веспасиан, който изгражда фортификационна система по северната граница на Римската провинция Мизия. Крепостта е разположена на главния път, свързващ Сингидиум (сега Белград) с делтата на Дунав. Сексагинта приста се утвърждава като важна крепост и станция на дунавската флотилия, тъй като превозът на прехрана, продукти и оръжие се извършва по реката.
През VI век крепостта е разрушена след нападения на авари и славяни.
През периода на Първото българско царство (VII–ХІ век) и Второто българско царство (XII–XIV век) тук съществува укрепено селище. Името му е Русе. Местоположението му позволява осъществяването на оживена търговия със земите отвъд Дунав.
През 1388 г. османските нашественици го превземат. През XVI в. селището е познато като Руси, а през XVII в. е преименувано на Русчук. През XVIII век е включено в укрепената система, включваща още градовете Шумен, Варна и Силистра. Развива се и се превръща в един от най-големите дунавски османски градове. През XIX век е избран за административен център на Дунавския вилает, простиращ се от Варна и Тулча до София и Ниш. По това време Русчук е водоснабден.
Жителите на Русе участват активно в националноосвободителните войни. Русенският революционен комитет няколко пъти е определян за централен в този регион. Тук действат Баба Тонка, Никола Обретенов, Ангел Кънчев, Захари Стоянов, Георги Икономов, Иларион Драгостинов и др. Читалище „Зора” е едно от огнищата на националната борба.
Тук през 1866 г. е изградена първата железопътна линия Русе–Варна.
Осъществяването на търговия и контакт с чужди народи (предимно с австро-унгарци) дава своето отражение върху начина на обличане на местните жители, както и върху архитектурата на града.
Русе е освободен от османско владичество на 20 февруари 1878 г. от руските войски, предвождани от ген. Тотлебен. През 1881 г. отваря врати първото морско техническо училище, а две години по-късно започва работа първата метеорологична станция. През XIX век в Русе има 14 консулства. В края на XIX век и началото на XX век се построяват сгради с красива външна и вътрешна декорация, проектирани и построени от италиански, австрийски, немски и български архитекти.
През периода 1913–1940 г. Южна Добруджа е част от територията на Румъния.
Изграждането на Дунав мост през 1954 г. спомага за развитието на Русе и утвърждаването му като икономически и транспортен център. Започва да се инвестира в корабостроене, тежко машиностроене, производство на металорежещи машини, електроника, приборостроене и др. Развиват се химическата (нефтопреработване, производство на бои) и леката промишленост. Изгражда се пристанище. В Русе отваря врати и университет.
През 1977 г. силно земетресение поврежда някои от сградите в Русе.
Културни и исторически забележителности
Първоначално на територията на Русе е основано тракийско селище. През I в. тук римляните построяват крепостта Сексагинта приста (в превод означава „пристанище на 60 кораба”). Възниква по време на управлението на император Веспасиан, който изгражда фортификационна система по северната граница на Римската провинция Мизия. Крепостта е разположена на главния път, свързващ Сингидиум (сега Белград) с делтата на Дунав. Сексагинта приста се утвърждава като важна крепост и станция на дунавската флотилия, тъй като превозът на прехрана, продукти и оръжие се извършва по реката.
През VI век крепостта е разрушена след нападения на авари и славяни.
През периода на Първото българско царство (VII–ХІ век) и Второто българско царство (XII–XIV век) тук съществува укрепено селище. Името му е Русе. Местоположението му позволява осъществяването на оживена търговия със земите отвъд Дунав.
През 1388 г. османските нашественици го превземат. През XVI в. селището е познато като Руси, а през XVII в. е преименувано на Русчук. През XVIII век е включено в укрепената система, включваща още градовете Шумен, Варна и Силистра. Развива се и се превръща в един от най-големите дунавски османски градове. През XIX век е избран за административен център на Дунавския вилает, простиращ се от Варна и Тулча до София и Ниш. По това време Русчук е водоснабден.
Жителите на Русе участват активно в националноосвободителните войни. Русенският революционен комитет няколко пъти е определян за централен в този регион. Тук действат Баба Тонка, Никола Обретенов, Ангел Кънчев, Захари Стоянов, Георги Икономов, Иларион Драгостинов и др. Читалище „Зора” е едно от огнищата на националната борба.
Тук през 1866 г. е изградена първата железопътна линия Русе–Варна.
Осъществяването на търговия и контакт с чужди народи (предимно с австро-унгарци) дава своето отражение върху начина на обличане на местните жители, както и върху архитектурата на града.
Русе е освободен от османско владичество на 20 февруари 1878 г. от руските войски, предвождани от ген. Тотлебен. През 1881 г. отваря врати първото морско техническо училище, а две години по-късно започва работа първата метеорологична станция. През XIX век в Русе има 14 консулства. В края на XIX век и началото на XX век се построяват сгради с красива външна и вътрешна декорация, проектирани и построени от италиански, австрийски, немски и български архитекти.
През периода 1913–1940 г. Южна Добруджа е част от територията на Румъния.
Изграждането на Дунав мост през 1954 г. спомага за развитието на Русе и утвърждаването му като икономически и транспортен център. Започва да се инвестира в корабостроене, тежко машиностроене, производство на металорежещи машини, електроника, приборостроене и др. Развиват се химическата (нефтопреработване, производство на бои) и леката промишленост. Изгражда се пристанище. В Русе отваря врати и университет.
През 1977 г. силно земетресение поврежда някои от сградите в Русе.
Културни и исторически забележителности
Център
Централната част на града впечатлява посетителите със своята архитектура, повлияна от виенската. С цел да бъде опазен архитектурният облик на града през 1893 г. Русенската община приема правилник за изграждането на частните сгради. Според него всички къщи по главната градска улица трябва да бъдат украсени с „пластическа каменна декорация”.
Пантеон на възрожденците
Пантеонът на възрожденците е национален паметник-костница. Изграден е по случай 100-годишнината от Освобождението на България. Строителството му е завършено на 28 февруари 1978 г. Проектът е дело на архитект Никола Николов. Разположен е на площ от около 4456 m2. Висок е 22 м.
В мраморна зала са положени останките на 39 бележити българи, сред които Любен Каравелов, Захари Стоянов, Стефан Караджа, Панайот Хитов, Баба Тонка, Никола Обретенов, Панайот Волов, Ангел Кънчев и др. Във вътрешната част са изписани имената на 453-ма въстаници – участници в Ботевата чета, Червеноводската чета, Априлското въстание и др. В средата на пантеона под позлатения купол гори вечен огън.
През 2001 г. тук е изграден параклис „Св. Паисий Хилендарски”.
Пантеонът е сред 100-те национални туристически обекта.
Къща на Захари Стоянов
Къщата е изградена през 1898–99 г. Тя е закупена от съпругата на Захари Стоянов – Анастасия Обретенова, след смъртта му в Париж.
По случай 100-годишнината от освобождението на България през 1978 г. в сградата е подредена експозиция, посветена на Стоянов. Тя включва снимков материал, документи, портрети, лични вещи, литературни произведения, представящи живота на българския революционер и писател, първи издания от негови книги. Пресъздаден е абаджийският дюкян, в който е работил Захари Стоянов.
Специално внимание е обърнато на дейността на П. Хитов, Филип Тотю, Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Изложени са сабите на Г. С. Раковски и Стефан Караджа.
Отделна зала е посветена на семейство Обретенови.
Пристанище
Дунав мост свързва Русе с румънския град Гюргево и е най-краткият път до столицата на северната ни съседка Букурещ. Благодарение на него през Русе преминава голяма част от външната търговия на България със и през Румъния.
Национален музей на транспорта
Националният музей на транспорта и комуникациите се помещава в сградата на най-старата железопътна станция в България. Тя е построена през 1864 г. от английска фирма. Начело на екипа са Уйлям Гладстон и инженерите братя Баркли. Използвана е за гара до 1956 г. Тя има историческа и емоционална стойност, тъй като от нея жителите на Русе изпращали на заточение заловените въстаници от четите на Филип Тотю, Хаджи Димитър, Ботев и от въстанията през 1875–1876 г.
Тук можете да разгледате вагони на султан Абдул Азис, на цар Фердинанд и цар Борис III.
Къща на Никола Обретенов – музей „Баба Тонка”
Сградата е построена от Никола Обретенов след Освобождението. От 1958 г. е превърната в музей „Баба Тонка”. Тук можете да се запознаете с революционната дейност, извършвана в града и приноса на семейството на Баба Тонка Обретенова. То участва активно в националноосвободителните борби и в обществения живот в Русе след Освобождението. Посетителят се запознава с икономическия и политическия живот на Русенския край през епохата на османското владичество. През 90-те години къщата е реституирана и експозицията се премества в къща музей „Захари Стоянов”.
Русенски университет „Ангел Кънчев”
Русенският университет „Ангел Кънчев” е автономно държавно висше училище. Решението за неговото преобразуване е взето на 21 юли 1995 г. от Народното събрание. Преди тази дата то е Висше техническо училище, създадено на 12 октомври 1945 г.
Основните звена на Русенския университет са Аграрно-индустриален факултет, Машинно-технологичен факултет, Факултет „Електротехника, електроника и автоматика”, Транспортен факултет, Факултет „Бизнес и мениджмънт”, Факултет „Природни науки и образование”, Юридически факултет.
Част от структурата на университета са Педагогически факултет и Технически колеж в Силистра и Технологичен колеж в Разград.
Исторически музей – Русе
Регионалният исторически музей в Русе отваря врати за посетители на 1 януари 1904 г. Първоначално е музейна сбирка към мъжката гимназия „Княз Борис I”. Придобива статут на градски музей през 1937 г.
Сградата е трябвало да служи за дворец на Александър Батенберг, но след построяването на царския дворец в София сменя своето предназначение. Първо се използва за окръжно управление, а от 1948 г. тук се помещава Окръжният съд. В подземието на сградата са извършвани инквизиции на офицери русофили. То било свързано чрез подземен тунел с къщата на градоначалника Мантов и затова било познато като „Мантовата гробница”.
Експонатите са подредени в 5 отдела – „Археология”, „Природа”, „Етнография”, „История на България XIV–XIX век и нова история”. Фондът на музея наброява около 120 000 единици. Експозициите на Регионален исторически музей – Русе, включват Исторически музей – Русе, Сексагинта приста, Средновековен град Червен, Ивановски скални църкви, Музей на градския бит, Пантеон на Възрожденците, Семейство Обретенови, Музейна зала Тома Кърджиев, Пещера Орлова чука.
Колекциите на Историческия музей в Русе са: „Траки и ранна античност”, „Праистория”, „Късна античност и Ранно средновековие”, „Второ българско царство”, „Сватба от Русенско”, „Боровско съкровище”.
Музей на градския бит
Сградата на музея е изградена през 1865–1866 г. Първоначално в нея се е помещавало консулството на Прусия. Тогава постройката е наричана още къщата на Калиопа, тъй като местните жители оприличавали на нея съпругата на пруския консул Калиш. След Освобождението тя е закупена от русенския търговец Стефан Камбуров. Той наема през 1886 г. австриеца живописец Шарл Шаусберг, който изписва стените и таваните на втория етаж.
В сградата от 1987 г. е разположен Музей на градския бит. Експозицията разкрива ежедневието на русенци от края на XIX и началото на XX век и ролята на модерността в него. Представени са търговските и културните връзки на града с Европа. Интересна е подредената през 2007 г. колекция „Храна и хранене в Модерността”. На втория етаж е пресъздадена уредбата на характерен богат градски дом.
Паметник на Свободата
Паметникът на Свободата е издигнат в центъра на Русе през 1909 г. Превърналият се в символ на града паметник е дело на италианския архитект Арнолдо Дзоки.
Представлява колона, върху която стои статуята на жена (бронзова, висока над 3 м), която държи меч в лявата си ръка, а дясната сочи посоката, от която са дошли освободителите. Върху нея има 2 лъва. Единият е разкъсал окови, а другият пази меча и щита на свободата. Жената символизира свободна България. При западната страна са поставени две оръдия от Освободителната война.
На паметника е изписано „На поборниците и опълченците, които са взели участие в Освободителната война на България през 1876–1877 г.”.
Паметникът е част от герба на града.
В Русе има паметници също така на падналите борци през Сръбско-българската война от 1885 г., на кап. Райчо Николов, Баба Тонка Обретенова, Стефан Караджа и др.
Художествена галерия – Русе
Русенската художествена галерия е създадена на 30 април 1933 година. Първоначално тя се помещава в Дома на изкуствата и печата. През 1947 г. е преместена в сградата на Драматичния театър, изградена през периода 1898–1902 г. по проект на Георг Ланг, Раул-Паул Бранк и Франц Шолц. През 1979 година Художествената галерия отново сменя своя дом и оттогава се помещава в Изложбена зала с площ 2800 кв. м.
Тук се съхраняват около 3000 творби на български и чуждестранни автори. Те са подредени в няколко колекции: „Родно изкуство”, „Новите художници от 30-те години”, „Съвременни художници”.
Околности
Природен парк „Русенски Лом” се намира на около 20 км от Русе и е един от десетте природни парка на България. Носи името на река Русенски Лом – последния десен приток на Дунав. Разположен е на площ от 3260 хектара. Разпростира се по поречията на реките Мали, Черни и Бели Лом. Общата му дължина е 42 км. Обявен е за защитена територия през 1970 г. Флората му се състои от 902 вида (23% от флората на България), сред които 30 балкански и 1 български ендемити.
В близост до Русе се намират още два парка – „Приста” (на 6 км) и „Липник” (на 12 км).
На около 25 км южно от Русе можете да разгледате пещерата Орлова чука. Тя е втората по дължина в България.
Единственият действащ скален манастир в България – Басарбовският манастир, се намира на около 15 км от Русе.
Ако посетите Русе, разгледайте също така „Иванови скални църкви” (включен в списъка със защитените световни културни паметници на ЮНЕСКО) и „Средновековен град Червен” (национален паметник).
Полезна информация
Исторически музей
Работно време: 9,00–12,00; 14,00–17,00
Почивни дни: събота и неделя
Пантеонът на възрожденците
Телефон: 082/82-09-98
Работно време: 9,00–12,00, 13,00–17,30 ч.
Почивни дни: неделя и понеделник
Музей на градския бит
ул. „Фердинанд” 36
Телефон: 082/82-09-97
Работно време: 9,00–12,00, 13,00–17,30 ч.
Почивни дни: неделя и понеделник