География

Нос Калиакра се е образувал в най-югоизточната част на Добруджанското плато, там където морският бряг на юг от устието на р. Дунав завива на запад. Той се намира в област Добрич, община Каварна. Дълъг е около два километра и е широк няколко десетки метра. Разположен е в близост до селата Българево и Свети Никола, на 12 км от Каварна и на 60 км североизточно от Варна.

Брегът на нос Калиакра е стръмен, като отвесните му скали са високи около 70 метра. Те представляват твърди варовици и конгломерати, образувани в някогашно плитко сарматско море. Пурпурночервената им окраска се дължи на железните окиси, с които са наситени. Прибойните вълни са издълбали в подножието пещери, ниши, подмоли и арки, до които може да се стигне само откъм морето. Силната абразия е предизвикала образуването на множеството подводни скали.

Нос Калиакра е обявен за природен и археологически резерват и е един от Стоте национални туристически обекта.

Тук има музей, ресторант, морски фар, морска радиолокационна станция, метеорологична станция и параклис. При археологически разкопки, извършени през XX век, на Калиакра са открити останките на антични и раннохристиянски некрополи.


История

През IV век пр.Хр. траките от племето Тиризи се заселват в областта и дават първото име на нос Калиакра – Тиризис. Под водата, в подветрената част на носа, археолозите откриват десетки каменни и оловни котви – свидетелства за активното му използване.

Според античния географ Страбон Калиакра е била столицата на цар Лизимах – един от наследниците на Александър Македонски и управител на Тракия. Според преданието той криел в пещерите край носа несметните си съкровища, заграбени при походите срещу Персия.

Траките изграждат укрепление на това място, а през елинистичната епоха е построена втора крепостна стена. Тракийската крепост е разширена през 341–342 година, когато се дострояват кръгли кули, започва строителство на жилищни постройки и извън нея. През втората половина на IV век е издигнато и трето укрепление, изградено от десетметрови стени, дебели 2,90 м.

През V–VI в. крепостта е част от 15-те провинции на Скития. Тогава тя носи името Акре Кастелиум (от акре – нос, и кастелиум – крепост). Придобива значението на укрепено ядро при набезите на варварски племена. През 513 г. началникът на федератите (наемници от варварските племена) Виталиан организира бунт срещу византийския император Анастасий I. Той стига до Созопол, но е отблъснат от императорските войски. Решителната битка се води под стените на крепостта Калиакра. Победата е извоювана от войниците на императора с цената на десетки хиляди убити и от двете страни. Виталиан остава жив и дори след преговори запазва длъжността си, но впоследствие е коварно убит.

Според някои изследователи през VII век настъпва упадък на крепостта и селището, тъй като славяни и прабългари не проявяват интерес към тази територия. В източници от X в. Калиакра се среща със славянските имена Тетрасида и Тетрасиада; Тетрисиас, Триса, Тириза и Тириста.

След създаването на българската държава Калиакра се превръща в преден пост на отбраната по море. Интересно е, че Византия никога не се опитва да я щурмува. Византийските десанти се извършват на по-удобни места – Поморие, Несебър, Варна. Археологическите разкопки показват, че е била заселена от прабългарско население.

Най-ранно датираната западноевропейска карта, в която се споменава съвременното наименование Калиакра, е тази на италианеца Петрус Весконте от 1318 г.

Калиакра придобива особено значение през ХIII–ХIV в., когато процъфтява морската търговия на България с италианските морски републики Венеция и Генуа. Оттук се осъществява износът на добруджанското жито и Калиакра бързо се превръща в най-големия износен център по Северното ни Черноморие. Населението се увеличава и морската крепост започва да се отбелязва върху италианските морски карти с червен цвят – така се обозначават големите административни селища.

През втората половина на XIV в. Калиакра става столица на Карвунското княжество (деспотство) на българските владетели Балик и Добротица и изживява своя най-голям разцвет. Княжеството обхваща североизточните български земи, откъснати от централната власт. Добротица дава съвременното име на крепостта – Калиакра. Любопитно е, че на него е кръстена област Добруджа, тъй като това е турското произношение на името му. Според писмените сведения по това време тук има мощен средновековен град, в който владетелят сече собствени монети. Крепостта се превръща и в църковно средище. Днес на носа има останки от крепостните стени, съхранени са също така част от водопровода, баните и резиденцията на княза. Деспотите на Калиакра са първите родни владетели, които започват изграждането на български военноморски флот. Галерите им участват в успешни битки в Черно море при Маврокастро (Белгород-Дниестровски), Мидия, Трапезуид.

Карвунското княжество е едно от последните български владения, които попадат под османско владение през 1393–1394 г. При една неуспешна за българите битка турците превземат крепостта. Населението й е прогонено, а тук се настанява османски гарнизон. През 1402 г. влашкият войвода Мирча Стари завзема земите около Калиакра, но по-късно същата година тя oтново преминава във владение на османските войски. През 1403 г., когато турците са разгромени при Анкара, Калиакра е превзета от италианския пират Сапагрузо. Следва татарско нашествие, което е отбито. През 1444 г. до нос Калиакра достигат войските на полския и унгарски крал Владислав III Варненчик по време на похода му срещу Османската империя, които обаче също са отблъснати. В старите турски законници Калиакра присъства като пристанище с митница Килагра или Чeлигра бурун.

На 31 юли 1791 г. край бреговете на Калиакра се разразява една от най-големите морски битки в Черно море. Руската ескадра, водена от адмирал Фьодор Ушаков, успява да надвие многократно превъзхождащата го турска армада на Хюсеин паша. В деня на сблъсъка в подветрената страна на носа се събира огромен турски флот – към черноморската и средиземноморската ескадра на султана се присъединяват корабите на васалния на Високата порта по това време Алжир. Този флот се готви да атакува бреговете на Русия, но когато голяма част от екипажите са на брега, за да товарят вода и храни за похода, той е атакуван от руската ескадра, водена от адмирал Ушаков. Тази победа се оказва решаваща за изхода на Руско-турската война от 1787–1792 г. На носа е поставена плоча с барелеф на руския адмирал Фьодор Фьодоров Ушаков (роден 1745, починал 1817 година), а по повод 215 години от победата, на 10 август 2006 г., е издигнат и негов паметник. Монументът представлява фигура в цял ръст. Надписът под паметника гласи: „Тук, при нос Калиакра, на 31 юли 1791 година ескадрата под командването на адмирал Ф. Ф. Ушаков удържала блестяща победа, като разбила и обърнала в бягство ескадрата на Османската империя”. През 2001 година Ф. Ф. Ушаков е канонизиран от Руската православна църква.

Между двете световни войни Калиакра се намира в румънска територия.

През август 2006 г. нос Калиакра е оборудван със система за художествено осветление, състояща се от над сто цветни прожектора.


Значение на нос Калиакра

Местоположението на нос Калиакра определя неговото ключово значение за корабната навигация в Черно море. Още през XIII в. светлинната навигация на носа се споменава в турски източници.

През периода 1856–1866 френско дружество изгражда в България седем фара, един от които е на Калиакра.

При Шабленското земетресение през 1901 г. фарът е засегнат и се налага изграждането на нов. При строежа му са използвани дялани камъни от крепостните стени. Кулата му е кръгла и е висока 9,7 м.

През 1927 г. тук е поставен радиофар, а през 30-те години фарът е модернизиран. През 1955 г. отново му е направено обновление и до него е поставен наутофон. В мъгла сирената издава звуков сигнал на всеки 30 секунди, който представлява морзовият знак „К“. През 2002 г. Калиакра става част от новата навигационна система по Българското Черноморие по технологията VTMIS.


Легенди

Има множество легенди, свързани с нос Калиакра. Една от най-популярните е за четиридесетте български девойки, които завързват косите си една за друга и се хвърлят в морето, за да не попаднат в ръцете на османските поробители. В тяхна памет в началото на нос Калиакра има обелиск, наречен Портата на 40-те девици.

Друго предание разказва за свети Никола – покровителя на моряците. Светецът бил подгонен от турците и за да успее да им избяга, Бог удължавал земната площ под краката му. Така бил създаден носът. В крайна сметка светецът бил заловен, а днес на мястото има изграден параклис, символизиращ гроба му. Малък нос северно от Калиакра носи името Свети Никола.

Интересна е една от хипотезите за произхода на днешното име на носа – Калиакра. В превод от гръцки то означава добър/красив нос. В миналото при внезапно започващи бури в Черно море много от минаващите оттук кораби намирали убежище в защитената акватория. Най-вероятно те дават името на морския нос. То навярно е използвано за първи път от античните гърци през VII–VI век пр.Хр., когато започва корабоплаването им в Черно море. Известно време новото име се е използвало паралелно със старото Тиризис.


Културни и исторически забележителности

Исторически забележителности

По десния бряг на нос Калиакра алея отвежда туристите към малка пещера, в която е разположен музей с ценни археологически експонати. Тук посетителите могат да видят експозиция от предмети от бита на населението, а също и макет-възстановка на крепостните стени на Калиакра, включващ осветление и озвучаване.

Други интересни неща за разглеждане са останките от крепостни стени и ровове, църкви, гробници, кладенци, жилищни помещения и стопански постройки от Античността и Средновековието. На морското дъно са открити каменни котви и слитък от благородни метали. Слитъкът е с размери 25х12х1,4 см и тегло 1,455 кг – съдържа 32% злато, 18% сребро, 43% мед и малки количества сяра и никел. Предполага се, че произхожда от Египет. Слитъкът и каменните котви са доказателство, че местното тракийско население е осъществявало контакти със Стария свят. Открит е и гроб със следи от кремиране. В него са намерени разбита глинена урна, пепел, обгорени кости, лампа, каничка, монета, повредени бронзови украшения и три златни копчета, както и керамичен лакримарий.

Природни забележителности

Резерват „Калиакра”

Част от носа и местността около него е обявена за природен резерват през 1941 г., а през 2003 г. средновековната крепост Калиакра и акваторията около село Българево на площ 5359,1 дка са обявени за археологически резерват. Калиакра е една от първите защитени територии в България. Това е единственият резерват в България, включващ и защитена морска акватория.

В резерват „Калиакра” има уникална природа. Единствено тук в България се срещат степни тревни съобщества (степта Калекайря). Животинският свят също е много богат. Преди е можел да се види тюленът монах, а днес – да се наблюдават делфини, аристотелеви корморани, скален кос, папуняк, дебелоклюна чучулига, черногърбо каменарче и други редки видове. Птиците, които се срещат на територията на резервата, са общо 32 вида по платовидната част и още 12 по скалните корнизи. Оттук минава и пътят на прелетните птици, отлитащи на юг – Via Pontica. Любителите на птиците могат да наблюдават красивото явление всяка година – над 150 вида птици прелитат над територията на резерват „Калиакра”. Скални масиви на носа са убежище на бухала, белоопашатия мишелов, застрашени от изчезване влечуги, включени в Червената книга на България. Тук е едно от малкото места на Стария континент, където могат да се наблюдават розовият скорец, черногърбото каменарче и 5 вида чучулиги, характерни за Балканския полуостров.

Със своите многобройни пещери в отвесните подводни и надводни скали, той привлича много морски птици и водни животни, сред които черноморския тюлен.

Растителният свят включва 450 вида, от които 45 са застрашени от изчезване или са ендемични. Пример са малката перуника, теснолистият божур, хибридният мак, коило, клинавчета.

На територията на резервата са документирани 101 пещерни жилища, които са използвани в продължение на хилядолетия като жилища, гробници или църкви.

На север от Калиакра се намират две малки влажни зони – Болата и Тауклиман (Птичия залив). Тук гнездят интересни водолюбиви птици – малък воден бик, малък гмурец, патици.


Полезна информация

Музей

Работно време: 10,00–19,00 ч.,

без почивен ден