История


Крепостта Баба Вида

Името на крепостта е свързано с легендата за един български болярин. Той имал обширни владения от Карпатите до Стара планина. След неговата смърт трите му дъщери – Вида, Кула и Гъмза – разделили владенията на своя баща. Двете по-малки сестри – Кула и Гъмза – се омъжили прибързано. Съпрузите им с лека ръка пропилели бащиното наследство. Най-възрастната сестра – Вида – останала сама за цял живот. Под нейно ръководство бил изграден замък, в който тя доживяла до дълбока старост, като успешно отбранявала своите поданици и земи от чужди нападения. В знак на благодарност след смъртта й хората от този край дали на замъка нейното име – “Баба Вида” или “Бабини Видини кули”.

„Баба Вида” е национален паметник на културата (1964 г.) и единственият изцяло запазен средновековен замък в България. Издига се на брега на р. Дунав в североизточната част на град Видин. На това място, доминиращо над околните низини, са съсредоточени още от древността крепостните съоръжения на града. Устояла на не едно вражеско нападение, крепостта е достроявана и разширявана неколкократно. Обособяват се различни строителни периоди: античен – I–IV в., български – Х–ХIV в., османски – XV–XIX в. Реставрационната дейност е от ХХ в.

Строежът на “Баба Вида” започва през втората половина на X век върху останките на античната крепост Бонония. Заедно със заобикалящия я ров заема площ от 9,5 дка. Крепостта има форма, близка до квадрат, ориентиран с ъглите си по световните посоки, със страна около 70 м. Изградена е от две стени – вътрешната е висока, състои се от 9 кули – 4 ъглови и 5 странични, докато външната е по-ниска, свързана с 2 кули. Стените са построени от тухли и камъни (ломен камък), споени с хоросан. До известна степен строителството е и декоративно – съществуват запазени и до днес тухлени пояси, слепи аркирани ниши, различни геометрични фигури. Между двете стени се образува външен двор. Заградената от вътрешната стена площ е застроена с прикрепени към нея засводени помещения, които обкръжават малък вътрешен двор. Това е жилищната част на замъка, където се намирали и покоите на владетеля. Помещенията са разположени на два етажа. Достъпът до горната тераса е осигурен с вити стълби и една рампа за изтегляне на оръдия, както и чрез дървени стълби в някои от кулите. Замъкът крепост е достъпен само от север, където се намира входната кула. В миналото към нея над рова, запълван с вода от р. Дунав, се е минавало по дървен подвижен мост (сега каменен). Открити са и останки от параклис от XIII–XIV век.

По време на почти цялото Второ българско царствоВъзобновяване на българската държавност през 1186 г. чрез освободителното въстание на Петър и Асен. Първоначално обхваща земите между Дунав, Черно море и Стара планина. Столица – Търново. Началото на XIII в. – цар Калоян продължава освобождаването на българските земи; най-голям териториален обхват и политическа мощ Второто българско царство достига при цар Иван Асен II. Видинската крепост е най-важното укрепление в Северозападна България. Най-голямо разширение на крепостта има по времето на цар Иван Срацимир. През този период са построени значителен брой вътрешни стени и кули. Именно тогава крепостта добива вид, близък до този, който има и днес. Тук са живели преди това бдинските феодали княз ШишманИВАН ШИШМАН (неизв.-1395). Последният владетел (1371-1393) на Търновското царство, син на цар Иван Александър от брака му с втората му съпруга Сара (еврейка, която след покръстването си приела името Теодора, като на първата му жена), упорит борец против османските нашественици. Заел търновския престол след смъртта на баща си и след лишаването на по-големия му брат Иван Срацимир от трона. Това станало причина за създаване на враждебни отношения между двамата братя, което не им позволило да обединят силите си против напора на османските нашественици. Същевременно засилените сепаратистични тенденции (откъсването на Добруджанската и Видинската област) довело до чувствително отслабване на българската държава в териториално, икономическо и политическо отношение. За да спре нашествието на османските турци, ИВАН ШИШМАН дал сестра си Мара (Кера Тамара) за жена на турския султан Мурад I (1362-1389). Но този компромис не дал трайни резултати. След победата на сърбите в битката при Плочник (1387) той направил опит да влезе в съюз със своите западни съседи. През следващата година обаче османските турци предприели настъпателни действия против Търновското царство и обсадили ИВАН ШИШМАН в Никополската крепост. Поставен в безизходно положение, той бил принуден да сключи мир с тях при тежки условия. Този мир обаче не продължил дълго. През 1393 последвало ново нападение на османските турци, в резултат на което било покорено Търновското царство. ИВАН ШИШМАН успял да избяга и известно време се укривал в Никополската крепост. През 1395 бил пленен и убит. Заради неговата борба против османските поробители името му било възпято в народния епос. и неговият син деспот Михаил Шишман. За нуждите на тези владетели е имало няколкоетажни жилищни сгради, стопански помещения и църква, на чието място са сегашните помещения около вътрешния двор на замъка.

“Баба Вида” продължава да играе роля в отбраната на града и през османското владичество. В края на XVII и началото на XVIII в. едновременно с изграждането на османското Кале тя е превърната в цитадела на новата крепост. Появата на огнестрелното оръжие поставя нови изисквания към този род съоръжения. Дострояват се още един ред помещения около вътрешния двор. Средновековните бойници са запълнени с каменен градеж, а зъберите са оформени с нови тесни отвори за стрелба.

Строежът на осмоъгълната кула към р. Дунав и на два контрафорса се приписва на австрийците, които през 1689 г. завладяват Видин за известно време.

През втората половина на XVIII в. крепостта се използва предимно за склад на бойни припаси и за затвор. Стените на две от помещенията в североизточната част на вътрешния двор са покрити с врязани черти и знаци – рабоши. С тях безименни затворници са отброявали дните, прекарани тук. В една ниша е останала бесилката на затвора.

Естественият декор на средновековния замък е признат за незаменим от мнозина именити кинематографисти като Анджей Вайда, Донатас Банионис, Золтан Варкони. В „Баба Вида” са снимани епизоди от популярните български филми „Сватбите на Йоан Асен”, „Боянският майстор”, „Князът”, „Мера според мера”. В подземията, наподобяващи гръцкия зандан, са снимани и кадри от серийния филм „Капитан Петко войвода”.

През 1964 г. в „Баба Вида” е открит летен театър, в който всяка година се провеждат театрални дни.

Замък „Баба Вида”,

тел. 094/ 22884

История Крепостта Баба Вида