География

Смолян е град в Южна България. Административен център е на община Смолян и областен център. Смолян е най-големият град в Средните РодопиПланина в България и Гърция, част от Рило-Родопския масив. Площ 14 737 km2 (в България 12 233 km2), средна височина 785 m. Морфографски се дели на Западни и Източни Родопи – по долините на Скаличица (Каялийка), Боровица и Върбица.

Отстои на около 167 км от София, 7 км от Пампорово, 16 км от Чепеларе.

Климат

Климатът в града е преходноконтинентален. Характеризира се с мека и снежна зима и прохладно лято.


Икономика

В Смолян се развиват машиностроителна, металообработваща, дървообработваща, хранително-вкусова, текстилна (килими, губери и др.), шивашка промишленост. Отглеждат се картофи и тютюн. Градът е също така туристически и курортен център.


История

Предполага се, че името на града идва от славянското племе смоляни, които населявали региона през VII в. През годините Смолян е носил различни имена – Аетос, Езерово, Ахъ-Челеби, Пашмакли и т.н.

Регионът, в който възниква Смолян, е населяван от дълбока древност. Според античния гръцки историк Херодот в Родопа траките се установили преди около 2500–3000 г. пр.Хр. Предполага се, че това са били койлалетите. При разкопки, направени през 1936 г., в близост до града са открити останки от крепостта Аетос (крепостни зидове, изградени от камък и хоросан) и старо славянско селище Могилата. През I в. пр.Хр. селищата в Родопа планина са завладени от римляните и стават част от пределите на Римската империя, като през този период се изграждат каменни пътища. През Средновековието тук се заселват славяни, а вече през IX по времето на хан Пресиян, влиза в пределите на Първата българска държава.

Стратегическото разположение на региона (близостта на планината до сърцето на Османската империя) е причина тук да бъдат осъществявани три вълни на масови помохамеданчвания (XV–XVII в). Въпреки оказаната силна съпротива, голяма част от населението на Родопите е принудено да приеме исляма.

На 18 юни 1960 г. селата Смолян, Райково и Устово се обединяват и така се създава град Смолян. Днес всяко едно е квартал на града.

Всяко село има своята история. Квартал Смолян е наследник на изчезналото село Езерово, което се намирало на 3 км над днешния град, до Смолянските езера. През XVII век по време на османското иго и опитите на официалната власт да помохамеданчи българското население жителите му оказали силна съпротива. Това се превърнало в причина турците да го разрушат до основи. Част от жителите загинали, други избягали в планината, а приелите мохамеданската вяра се заселили край Черна река. Новото селище било наречено Пашмаклъ. То е преименувано на Смолян след Освобождението.

Според преданието село Райково е основано от близкия приятел на Момчил юнак – Райко. При опита за помохамеданчване жителите му героично се съпротивлявали, давайки множество жертви, но запазили вярата и селото си. Първият писмен документ, в който се споменава селището, е от надписа върху камък на Мазолската чешма (1572). През годините се развива като занаятчийско селище. Произведените тук аби, шаяци и черги се търсели от цялата Османска империя. Икономическото процъфтяване на селото по времето на Възраждането довежда до изграждането на хубави къщи с типична родопска архитектура, на черкви и училище.

В миналото Устово е имало важно значение, тъй като се намира на важен кръстопът – тук се пресичали старите пътища от Пловдив за Ксанти и Гюмюрджина и от Драма през Неврокоп (Гоце Делчев) за Кърджали и Одрин. Това предопределило до голяма степен неговото икономическо и историческо развитие. Устово се утвърдило като важен пазарен център и занаятчийско селище. Тук се развили медникарството, калайджийството, обущарството, златарството, кожухарството, абаджийството и др. Произведенията на местните майстори се продавали много добре, най-вече в Истанбул и Смирна (Измир). В началото на XIX век селището достигнало своя икономически и културен разцвет. Строителството се интензифицирало. През 1830 г. в селището било открито първото килийно училище. В Устово са родени Сава Стратиев (изтъкнат борец срещу гръцкото влияние в България) и Стою Шишков (учител, етнограф и книжовник).

Смолян е освободен от османско владичество на 21 октомври 1878 г. След Освобождението целият Смолянски край остава под турска власт чак до 1912 г.

Години наред жителите на Габрово и Смолян спорят кой от двата града е най-дългият в България. След приемането на новия градоустройствен план на Смолян към града са включени трите нови курортни ядра – Хайдушки поляни, Райковски ливади и Смолянски езера. С прибавянето им Смолян става най-дългият град в страната – 24 км.

Смолян е част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.


Културни и исторически забележителности

Исторически музей – Смолян

Историческият музей в Смолян е най-старият и най-големият в Средните Родопи. Основан е през 1935 г. от Стою Шишков. Целите му са издирване, изучаване, съхранение и популяризиране на наследството на жителите, населяващи централната част на Родопския масив.

От 1982 г. музеят се помещава в специално построена сграда, разположена в центъра на града. Музейният фонд се състои от около 150 000 експоната, представящи археологията, историята, бита и културата на родопчани. Експозицията е разположена на площ от около 2000 кв. м площ. Четири нива са предназначени за постоянната изложба „Културно-историческото богатство на Родопите от древността до наши дни”, като са отделени и фоайета за временни изложби. Постоянната експозиция се състои от два раздела: Археология (Праистория, Траки, Средновековие) и Етнография (Традиционно облекло, Обреден реквизит, Традиционни занаяти, Родопска архитектура, Традиции и съвременност).

Археологическите находки включват находки от епохата на средния палеолит и енеолита, експонати, свързани с присъствието на траките по тези земи от къснобронзовата епоха до късната античност, материали, свързани с живота на славяните, обитавали региона. Едни от най-интересните експонати са култов съд, открит в Ягодинската пещера и датиращ от епохата на енеолита; тракийски бронзов шлем от ІV–ІІІ в. пр.Хр., късноантична лампа във формата на сърна от с. Хвойна, бронзова матрица с две лица, намерена край Смолян, и др.

Колекцията „Народно облекло” на Смолянския исторически музей е една от най-богатите в страната. Тя показва разнообразието на народните носии през XIX и първата половина на XX век. Тук посетителят се запознава с бита и традициите на жителите на Средните Родопи и развитието на традиционното облекло. Представени са еднопрестилчена носия (дълга риза, опасана с престилка, използвана е през лятото), саяна носия (дълга риза, горна дреха с деколте и престилка), сукманена носия (дълга риза, горна дреха, пояс, престилка и връхна дреха). Експонирани са и различните забрадки, използвани с всяка една от носиите. Интерес представлява и мъжката чернодрешна носия (състои се от дълга риза, потури от дебел вълнен плат, горна дреха, калпак).

Колекцията „Обреден реквизит” разкрива обичаите на местните хора, свързани с ритуалите преди сватба и различни празници. Експонирани са обредни хлябове, накити, чеизи и др.

От традиционните занаяти са представени пастирската дърворезба (особено впечатление правят овчарските геги), ковачеството, медникарството и тъкачеството.

В залата, посветена на родопската архитектура, са изложени множество снимки, както и макети на родопски възрожденски къщи. Родопската къща е една от най-сложните по отношение на план, композиция, архитектурно-художествено оформление.

Експозицията „Традиции и съвременност” показва традиционните обичаи на родопчани, като акцентът е върху Сурвак, Марта, Кукерски игри, Великден, Гергьовден, Предой и др. Местната специфика при празнуването им е представена чрез многообразен обреден реквизит и снимков материал. Изложени са и традиционни музикални инструменти, използвани в Средните Родопи – гайда, тамбура, гъдулка, кавал.

Има възможност при желание музейният екип да подготви демонстрация и възстановка на старите обичаи, обредните практики и традиционните умения на родопчани.

Туристически забележителности

Планетариум Смолян

Планетариумът в Смолян отваря врати на 6 септември 1975 г. Той е един от най-големите в Европа и една от най-посещаваните забележителности на града. Целта му е да развива научноизследователска дейност в областта на астрономията, обучение и популяризиране на астрономическите знания.

Сградата на Планетариума се състои от голяма звездна зала, обсерватория, библиотека, заседателна залa за семинари и кинопрожекции. За „сърце” на Планетариума се счита кръглата звездна зала. Тя е с диаметър 12,5 м и има 150 седящи места. В центъра й е разположен основният проектор – планетариум за космически полети, произведен в заводите за оптика „Карл Цайс” в Йена, Германия. Той пресъздава изкуствено звездно небе, което е точно копие на истинското.

Към Планетариума е изградена и обсерватория. Тя разполага с няколко телескопа. При ясно небе през него посетителите могат да наблюдават Слънцето. Всяка сряда вечер се предоставя възможността на желаещите да наблюдават луната, планетите, двойни звезди, звездни купове, мъглявини. В залата се представят и звездни спектакли (сеанси). Те са около 70, като продължителността им е около 35-40 минути.


Околности

В близост до град Смолян се намира Смолянският водопад. Той е висок 20 м и е разположен на Крива река. Водопадът е част от екопътека, водеща своето начало от резерват „Сосковчето”. Преминаването по нея става само със специално подготвен водач.

На 16 км северно от града е разположен курортът Пампорово.

На 10 км северно от Смолян са Смолянските езера. Те са наричани още „смарагдовите очи на Родопите”. От 20 в момента са останали 8 – Керяновия гьол (наричано още Платеното), Милушевия гьол, Силажа, Османовия гьол, Лагера, Тревното езеро, Бистрото езеро (най-голямото), Мътното езеро (най-дълбокото).

Ако посетите Смолян, може да отидете и до интересната забележителност Агушевите конаци. Тя се намира в село Могилица, на 20 км от Смолян.

На 24 км от града се намира архитектурно-етнографски резерват Широка Лъка. В селото можете да посетите над 100 паметника на културата. Интерес представляват възрожденските къщи и църквата „Св. Богородица”. Тук през 1972 г. е открито училище за народно пеене и народни инструменти. В Широка лъка живеят едни от най-добрите гайдари в страната.

Село Момчиловци се намира на 10 км от Смолян. То привлича туристи благодарение на автентичната родопска архитектура, етнографския музей, традиционната местна кухня, красивата природа. В околностите на Момчиловци са изградени 26 параклиса.

На 3 км северозападно от града се намира местността Могилата. При разкопки тук е открит раннохристиянски манастирски комплекс от V–VI в. В центъра са намерени останки от трикорабна базилика. Манастирската обител е построена на площ от 310 кв. м. Състои се от пет помещения и магерница (кухня). Тук е функционирала и стъкларска работилница. Това е най-старата смолянска черква.


Полезна информация

Планетариум

Работно време:

всеки ден от 9,00 до 17,30 часа,

в неделя от 9,00 до 12,30 часа.

Часовете за сеанси в звездната зала са: 9,30, 11,00, 16,30 – за групи над 10 човека; 15,00 – постоянен час за сеанси независимо от броя на посетителите; 14,00 – за чуждестранни посетители.

Исторически музей

Телефон:

359 301 23 753

Работно време:

9,00–12,00 и 13,00–17,00 ч.

санитарен ден: понеделник