География

Кюстендил е град в Югозападна България – областен център на област Кюстендил и административен център на община Кюстендил. Отстои на 86 км от София, на 46 км от Радомир, на 44 км от Дупница, на 60 км от Благоевград, на 22 км от границата с Македония, на 30 км от границата със Сърбия.

Градът е разположен в подножието на планина Осогово на 525 метра надморското равнище, на двата бряга на река Банска. През територията на Кюстендил преминава международен транспортен коридор №8.

Климатът на града е преходноконтинентален, със средна годишна температура 11 С°.

Кюстендил и околностите му са определяни като овощната градина на България (отглеждат се най-вече череши, сини сливи, ябълки и др.).


История

Кюстендил е един от най-древните български градове. Лековитите минерални извори са основната причина през V–ІV в. пр.Хр. тук да се заселят траките – представители на племената пеони, агриани, дентелети и др. От тях най-голямо е племето на дентелетите. Впоследствие името му определя и наименованието на цялата област – Дентелетика.

През І в. градът се утвърждава като важна римска крепост, търговски център и известен балнеологичен курорт, който наричали Пауталия. По време на управлението на император Марк Улпий Траян (98–117) той получава градски права и добавя към името си „Улпия”. Една от най-големите привилегии било разрешението да сече собствени монети. Кюстендил продължава да се развива като административен, стопански и културен център по време на управлението на императорите Адриан (117–138) и Антоний Пий (138–161). Последният поръчва изготвянето на един от най-красивите медальони, правени по това време, за Пауталия, което е доказателство за значението на града. Император Марк Априлий (161–180) изгражда крепостна стена около него. Тук също така била построена една от най-внушителните термални бани в Тракия, разпростираща се на площ от над 5000 кв. м. Водената от император Септимус Северус (193–211) политика била насочена към обединяване на народите от Изтока, поради което по време на неговото управление много търговци, бижутери и сарафи се заселили по тези земи.

През ІV–V век поради засилените нашествия на варварите на хълма Хисарлъка е изградена втора крепост. Тя защитава Кюстендил по време на Първата и Втората българска държава, но е съборена от османските завоеватели през XV в.

През XI в. градът е преименуван на Велбъжд, сведения за което откриваме в грамота от 1019 г. на византийския император Василий II. Той е присъединен към пределите на българската държава от цар Калоян (1197–1207). Едно от важните събития, с които е свързана историята на Велбъжд, е Велбъждката битка. Тя се състои през 1330 г., като едни срещу други се изправят българи и сърби. Българите понасят поражение, а цар Михаил Шишман е убит в битката.

В края на ХІV век в югозападните български земи се обособява Велбъждкото княжество. Начело на неговото управление застава Константин – зет на Иван Александър. Постепенно Велбъжд се развива като раннофеодален град – с две укрепени територии, обособени на базата на класовото разделение на обществото. В началото на ХІІІ в. Велбъжд е присъединен към границите на Втората българска държава.

Завоевателните действия на османските турци започват в средата на ХV в. Век по-късно градът отново е преименуван – Кюстендил, на името на феодалния владетел Константин Драгаш. Това е последната българска крепост, която пада под османско владичество. След установяването на турската власт в Кюстендил се заселват множество турци от Мала Азия, които са привлечени от минералните извори на града. Те изграждат тук около 60 джамии. През втората половина на XVIII в. започват да се заселват все повече българи, предимно от Босилеградско и Кратовско. Кюстендил започва да се развива като търговски град, като установява икономически взаимоотношения със София, Скопие, Сяр, Пловдив. Градът запазва митрополитския си престол, който поддържа връзки с Русия. Руската църква дава материална помощ на българската за възстановяването на манастири и църкви, дарява книги и материали.

През ХVІІІ и ХІХ век жителите на града вземат участие в борбата за независима българска църква и политическо освобождение. В отговор османските войски превземат града и разрушават крепостните му стени.

Впоследствие Кюстендил се утвърждава като един от един от най-големите и най-богатите санджаци в Румелия.

През 1820 г. е основано първото килийно училище в Кюстендил. През 1869 г. е създадено първото читалище в града.

Кюстендил е освободен на 29.01.1878 г., като за първи комендант е назначен подпоручик Н. Савойски.

След Освобождението градът започва да се развива в икономическо отношение, като инвестициите са насочени предимно в промишлеността и търговията. Основават се фабрики и предприятия в сферите на рудодобива, дървообработването и др.


Исторически и културни забележителности

Градски исторически музей

Градският исторически музей в Кюстендил е основан през 1897 г. Отделите са разположени в различни сгради, представляващи културно-исторически паметници. Археологическият отдел се намира в постройка, изградена през 1575 г., която впечатлява с интересната си архитектура. Отдел „Възраждане и националноосвободителни войни” се помещава в къщата на Ильо войвода, а „Етнография” и „Следосвобожденско развитие” – в Енфиеджиевата къща, в която по време на Руско-турската освободителна война е бил отседнал командващият руските войски.


Художествената галерия „Владимир Димитров-Майстора”

През 1972 г. 90-годишнината от рождението на твореца се превръща в повод да бъде открита художествена галерия „Владимир Димитров-Майстора”. Сградата, в която е разположена, прави впечатление с оригиналната си архитектура. Експозицията се състои от около 300 живописни творби и над 1000 рисунки на Владимир Димитров-Майстора. В галерията са експонирани и произведения на други утвърдени художници, родени или живели в града и региона – Кирил Цонев, Асен Василев, Стоян Венев, Никола Мирчев, Борис Колев и др.

Пред сградата е издигнат паметник на Владимир Димитров-Майстора.


Асклепионът на Пауталия

Асклепионът датира от II–III век. Представлява римска водолечебница и храм на Асклепий – бог на медицината. В миналото тя е била разположена на площ от 3500 кв. м. Състои се от големи помещения с отоплителна система, водопроводни канали, архитектурни фрагменти и др.

Други забележителности

Други забележителности, които представляват интерес за посетителите на Кюстендил, са: църквите „Св. Георги” (XII–XIII век), „Св. Богородица” (1816) и „Св. Димитър” (1866), Пирковата кула (XVI–XVII век), стената на хана Девехани (1606), Лекарската къща, Прокопиевата къща. Има издигнати паметници на руските войници, загинали за освобождението на града от османска власт, на загиналите във войните (1912–1918), на Ильо войвода, на П. К. Яворов.


Природни забележителности

Едно от ценните предимства на Кюстендил е наличието на множество минерални извори – около 40 – които извират в подножието на Хисарлъка. Температурата на техните води достига до 73,4° С.


Околности

От Кюстендил започват множество маршрути за походи към Осоговската планина.

В близост до града се намира парк Хисарлъка, чиито борови дървета са засадени в края на XIX и началото на XX век. Тук също така има части от римска крепост, датиращи от II–III век, заведения, пешеходни алеи, беседки. В парка ежегодно се провежда Празникът на пролетта (около 22 март).

На 13 км е разположен интересният средновековен каменен Кадин (Невестин) мост. Той е дълъг около 100 и е широк около 5 метра. Състои се от пет свода, като средният е най-висок и придава заострена форма на моста. Изграден е от големи дялани гранитни блокове, върху които се е съхранил възпоменателен надпис. Обявен е за паметник на културата от национално значение през 1968 г.

На 10 км на север от града може да се посети село Шишковци, където има богата колекция от картини на Владимир Димитров – Майстора. Художникът е живял и работил тук в продължение на 27 години

На 39 км. от града се намира Земенският манастир. В красивия Земенски пролом могат да се наблюдават интересни скални образования – Агапие, Сарая, Гълъбинските скали, Ритлите, карстови извори, неизследвани пещери, живописни меандри, водопади и др.


Полезна информация

Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора”,

ул. „Патриарх Евтимий” № 20,

работно време: 9:00–12:00; 13:30–17:00,

почивен ден – понеделник

Къща музей „Димитър Пешев”

работно време: 9:00–18:00

География История Исторически и културни забележителности Природни забележителности Околности Полезна информация