География
Пещера Магура се намира в Северозападна България.
Отстои на 17 км от Белоградчик, 2 км от село Рабиша, на 35 км от Видин и на около 180 км от София.
Издълбана е във варовиковата Рабишка могила на 461 м надморска височина.
История
Геоложки проучвания разкриват, че образуването на пещера Магура започва преди около 15 милиона години вследствие на дейността на река, образувана през терциера.
Следи от човешко присъствие започват да се появяват преди 12 хиляди години. Триумфалната зала е обитавана по време на раннобронзовата и ранножелязната епоха. Открити са останки от жилища, огнища, пещи, оръдия от камък, кости, метал керамика. Намерени са и следи от животни – кости на пещерна мечка, пещерна хиена, див кон, говедо, елен, сърна и др.
Обитателите на пещерата изграждали своите жилища от дървени колове. Забивали ги в подовата глина на разстояние 25 см един от друг, като ги преплитали с пръти, намазани с глина. Като покрив бил използван скалният таван на Подмола. Подът обитателите на пещерата измазвали с жълта глина. Наличието на овъглени късове стени и изпечена подова мазилка свидетелства, че някои от жилищата са били опожарявани и подновявани.
Едно от най-големите богатства, открити в Магурата, са праисторически рисунки. Те са издълбани в скалата и изрисувани с прилепно гуано (тор). На тях са изобразени танцуващи женски фигури, танцуващи и ловуващи мъже, маскирани хора, различни животни, звезди, оръдия на труда, растения. Проучвания сочат, че рисунките са правени през различни епохи – епипалеолит, неолит, енеолит, началото на раннобронзовата епоха. Впечатляват точността на пресъздадения слънчев годишен календар и прецизността на рисунките като цяло.
Чрез съхранилите се и до днес рисунки разбираме за календара на тогавашните хора, техните празници и ритуали, ежедневието им.
Интересен факт е, че тези изображения имат аналогии в известни праисторически културни центрове в Италия, Иберийския полуостров и Азия.
Пещера Магура
Магурата е една от най-големите български пещери. Тя е и една от първите благоустроени пещери на територията на страната. Пещерата има няколко входа. Най-големият е разположен в южния склон на могилата. Състои се от главна галерия и три странични разклонения, като общата дължина на откритите досега галерии е около 2500 м. Отделните зали впечатляват със своите размери – дължината им е над 200 м, ширината – около 50 м, а височината им достига до над 20 м. Те носят различни имена, като основните са: Триумфалната зала, Прилепната галерия, Залата на сталактоните, Галерията с рисунките, Залата на падналия бор, Залата на тополата, Тронната зала, Тържествената зала, Коридорът на фиордите.
В тях можете да видите различни по форма и размери образувания – сталактити, сталагмити, сталактони (Мадоната, Драконът, Заснежените борчета), пещерни бисери, „пещерно мляко” (представлява образувание, съставено от мека варовита колоидална маса, която се втвърдява, и др. Някои от тях са високи над 20 м. Тук се намира най-големият сталагмит, открит в българските пещери – Падналият бор, с дължина 11 м и диаметър 6 м. Интересен феномен представляват и така наречените Арфи (Камбани), които при удар издават различни звуци. В Тронната зала правят впечатление Тронът, Вкаменената река, Гъбата.
В една от залите в пещерата е създадена уникална изба за производство на вино. По климатични и теренни условия на този район се доближава до тези в областта Шампания във Франция.
Пещерата и районът около нея са обявени за природна забележителност. Магурата е един от стоте национални туристически обекта, избрани от Българския туристически съюз.
Околности
В близост до пещера Магурата е разположено Рабишкото езеро. То има тектонски произход и е дълбоко около 35-40 м. Тук можете да карате сърф, да плувате, има условия за лов и риболов. В езерото има шаран, толстолоб, бял амур, сом и други риби.
Полезна информация за пещера Магура
Лятно работно време: 9:00–16:00 – влиза последната група;
Зимно работно време: 9:00–15:00 – влиза последната група
География История Пещера Магура Околности Полезна информация за пещера Магура