Видин
Видин се намира на най-ниската тераса на Видинската низина по поречието на река Дунав (Северозападна България) и е първото голямо българско пристанище по течението й. Разположен е на 200 км северозападно от София.
През общината преминават два европейски транспортни коридора: №4 – Германия, Австрия, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния (Калафат), България (Видин), Беломорието (Гърция, Турция) и №7 – по река Дунав.
Градът има пристанище, ферибот до Калафат, Румъния и аерогара.
Градът попада в умереноконтинентална подобласт. Климатът е с рязко изразена студена зима с минимална сума на валежите и горещо лято с максимална сума на валежите.
Развити са химическа (полиамидни влакна и автомобилни гуми), хранително-вкусова (вино, тютюнева, мелничарска и др.), шивашка, машиностроителна (водни помпи и др.), порцеланова, керамична, дървообработваща промишленост. Център на богат селскостопански район.
История
Историята на Видин датира отпреди повече от две хиляди години. През III век пр.Хр келтите построяват тук селище на име Дунония (високо и укрепено място). През I в. сл.Хр. земите са включени в пределите на Римската империя. Градът става част от римските провинции Мизия, Горна Мизия и Крайбрежна Дакия. Започват да се строят пътища със съответни пътни станции и военни лагери. Така възниква и се развива една от ключовите крепости на Дунавския лимес (граница) – Бонония. Тя и съседните й крепости са разрушени при нашествието на аварите от 586 г. Поради стратегическото си местоположение обаче скоро е възстановена и се превръща в регионален център. Бонония продължава своето съществуване през Средновековието под името Бдин.
Градът е останал в историята като важна стратегическа крепост, осигуряваща връзка с отвъддунавска България. През 1003 г. войските на Василий IIВизантийски император (976–1025). През 80-те и 90-те г. на Х в. покорява Североизточна България, след което си поставя за цел цялостното подчиняване на българската държава. Заради заповяданото от него ослепяване на пленените български войници по време на Беласишката битка (1014) получава прозвището Българоубиец. Четири години по-късно успява да постигне поставената си цел.
атакуват Видин и след осеммесечна обсада го превземат. Освободен е от византийска власт в самото начало на въстанието на Асен и ПетърОсвободително движение на българите от Северна България против византийското владичество. Повод за избухването на въстанието дала благоприятната обстановка, създадена в края на 1185 г., когато в резултат на дворцов преврат в империята настъпили сериозни вътрешни смутове и тя започнала да търпи поражения в битките срещу външните нападатели от запад и северозапад. Нахлулите в пределите й нормандски племена успели да заграбят Албания и Македония и да стигнат чак до Одрин. Точно в този момент византийският император се решил на една крайно непопулярна мярка – да обложи българското население с извънреден данък, за да напълни хазната във връзка с предстоящата му женитба за унгарска принцеса. Това предизвикало спонтанното надигане на населението в Северна България, към което се присъединили и част от власите, живеещи отвъд р. Дунав. Начело на въстанието застанали двамата търновски боляри, които били недоволни от отказа на императора да им даде искано от тях владение в Стара планина. Под тяхно ръководство въстанието придобило организиран характер и победите не закъснели. За кратко време те освободили по-главните селища от Северна България (без Преслав) и успели да проникнат през старопланинските проходи в Тракия. За цар бил провъзгласен по-големият от двамата Асеневци – Петър (1185–1187). През лятото на 1186 император Исак II Ангел решил да се справи с въстаниците и с голяма войска тръгнал срещу тях. При невъзможността да му се противопоставят Асен и Петър били принудени да изтеглят своята войска на север от р. Дунав. След завръщането на императора в Цариград те отново преминали в българските земи и продължили въстаническите си действия. Опитът на императора повторно да ги разгроми не успял и през пролетта на 1187 г. бил принуден да сключи примирие с тях, с което официално признал възобновяването на българската държава на север от Стара планина. Заради големия си авторитет по време на въстанието начело на държавата като цар бил поставен Асен (1187–1196). (1185–1187 г.).
През 90-те години на XIII век. Бдинска област съществува като самостоятелно феодално княжество с владетел деспот Шишман.
Най-голям разцвет достига в края на XIV в., когато става столица на Бдинското царство на Иван СрацимирИВАН СРАЦИМИР (неизв. – ок. 1398). Владетел на Видинското царство (1371–1396), първороден син на цар Иван Александър от брака с първата му съпруга – влашката принцеса Теодора. За сметка на по-малкия си брат Иван Шишман бил лишен от правото на престолонаследник и в замяна на това получил част от българската държава с център Видин. Там Иван Срацимир се обявил за независим владетел. През 1365 г. в неговите владения нахлули войските на маджарския крал Лудвик I Велики, които го отвели в плен и го затворили в замъка Хумник (Хърватско). Бил освободен в 1369 г. След завръщането си във Видин поддържал враждебни отношения с Търново и успял да заграби временно от него Софийската област. Скъсал изцяло и църковните си връзки с Търновската патриаршия и минал под върховенството на цариградския патриарх. През 1388 г. Иван Срацимир станал васал на султан Мурад I (1362–1389) и пуснал малък османски гарнизон в своята столица. През 1396 г. унгарският крал Сигизмунд III предприел поход против Османската империя. Иван Срацимир се възползвал от това, отхвърлил своя васалитет спрямо султана и прогонил намиращия се в града османски гарнизон. След разбиването на крал Сигизмунд III в Никополската битка (1396) султан Баязид I се насочил към Видин, превзел го, пленил Иван Срацимир и го отвел в Мала Азия. Тук той останал до края на живота си. (1365). Развива се като пристанище и важен търговски център на стоки не само за местни нужди, но и за транзитна търговия с Влашко, Маджарско, Дубровник и др. В евангелие от 1360 г. е отбелязано, че то е написано във „великия и многолюден град Бдин”.
Възходът на града е прекъснат през 1396 г., когато османците го завладяват. Бдинската крепост пада последна под властта на турските нашественици.
През XV–XVII в. Видин е най-голямото търговско пристанище на Османската империя по Долни Дунав, а от XVIII в. се превръща в една от най мощните й крепости. Наричан е “главен град на България”. Между 1794 и 1807 г. става център на самовластния турски военачалник Осман Пазвантооглу, който се обявява за независим владетел на значителна част от земите на Северозападна България. По негово време започва мащабно строителство в града – прокарват се нови улици, издигат се големи административни постройки, строят се джамии, медресета и т.н. Някои са запазени и до днес. Заселването на множество турци след поражението край Виена и освобождението на Сърбия оставя отпечатък върху облика на града от онова време.
Самоотвержена и героична е борбата за национално освобождение на българското население от Видинския край през втората четвърт на XIX век. Избухват бунтове и въстания в Белоградчишко, Видинско и Кулско. Най-известно е Видинското въстание от 1850 г. В него взимат участие 17 000 души.
След като борбата на българите за независима църква се увенчава с успех през 1868 г., Видинският митрополит Антим е избран за първи български екзарх (1872 г.).
Видин е освободен от османското иго през 1878 г. След Освобождението градът коренно променя етническия си състав в полза на българите. През Сръбско-българската войнаВойна между Сърбия и България. Под предлог, че Съединението на Източна Румелия с Княжество България нарушава равновесието на Балканите, сръбският крал Милан Обренович и сръбското правителство започват подготовка за война. 2 ноем. 1885 – сръбските войски нападат България, чиито главни сили по това време са съсредоточени на границата с Турция. 5-7 ноем. – сръбските войски започват да отстъпват при Сливница (виж Сливнишко сражение). 10 ноем. – разбити са при Драгоман, 11 и 12 ноем. – при Цариброд. 15 ноем. – българската армия завладява Пирот. 9 дек. – поради бързата намеса на Австро-Унгария е подписано примирие. 19 февр. 1886 – сключен е Букурещкият мирен договор. след Съединението6 септември 1885 г. Съединение на Източна Румелия с Княжество България. Временно правителство в Пловдив начело с водача на южнобългарските либерали д-р Георги Странски. БТЦРК се саморазпуска. (1885) е защитаван успешно от капитан Атанас УзуновУЗУНОВ, Атанас Цветков (1851–1907). Националреволюционер, заместник на В. Левски, учител..