Музей „Неолитни жилища”
Представя две жилища, датиращи от VІ хил. пр.Хр (новокаменната епоха). Те са най-добре запазените в Европа от този период. Селището, към което са принадлежали, е било опожарено. Покъщнината е била затрупана и това е спомогнало за съхранението й в продължение на хилядолетия. Жилищата са едностайни с общи преградна стена и покрив, направен от слама и шума. Били са изградени от дървени колове, преплетени с тънки пръти, намазани със смес от глина и слама. По пода са намерени голям брой керамични съдове – между 80 и 120 съда във всяко от жилищата. В зърнохранилищата са открити овъглени зърна от пшеница, ечемик, фий, леща и др. От открития богат домакински инвентар може да се установи нивото на развитие на земеделието през периода на ранния неолит.
В музея има постоянна експозиция „Праисторическото изкуство в Старозагорско”, в която са изложени най-интересните и съхранени образци, открити при археологически проучвания – глинени съдове, култова пластика, красиви накити, изработени от мрамор, кост, глина и мидени черупки.
География
Стара Загора е град в Южна България. Намира се в Община Стара Загора, която включва Стара Загора и петдесет села. Общият брой на населението е 178 000 души, от които повече от 155 000 са жителите на града. Той е разположен в полите на Средна гора на 197 м надморска височина. Отстои на 231 км източно от София, 90 км североизточно от Пловдив и 70 км югозападно от Сливен.
През територията на Стара Загора преминават транспортните коридори 4, 8 и 9.
Релефът на региона е нископланински и равнинен.
Климатът на града е умереноконтинентален със силно средиземноморско влияние, което нахлува през долината на река Марица. Средната годишна температура е 12,5°С. Лятото е горещо и сухо, а зимата – мека, без силни снеговалежи.
В района виреят рядко срещаните в България екзотични дървесни видове магнолия, кедър, смокиня, лавър (дафиново дърво), нар, бадем, райска ябълка, кипарис.
Всяка година тук се организират множество културни прояви – фестивалите на оперното и балетното изкуство, на детската песен, на тракийски песни и танци, ритуалите за Лазаровден с фолклорните песни и танци и много други.
Стара Загора е известен като Града на липите, правите улици и творците. Тук са родени писателите Георги Бакалов, Кирил Христов, Димитър Подвързачов, Николай Лилиев, Веселин Нанчев, оперната изпълнителка Христина Морфова, художниците Антон и Георги Митови, Васил Костакиев, Марио Зеков, Атанас Михов, Димитър Гудженов.
История
Стара Загора е един от най-древните градове в България и Югоизточна Европа. Още през новокаменната епоха (VII–VI хил. пр.Хр.) благоприятните природо-географски условия обуславят възникването на първите уседнали селища, свързани с развитието на земеделието и скотовъдството. Неолитните жилища край Стара Загора са най-старите запазени от този вид в Европа, а медният рудник е най-старият европейски. Днешният град е основан от траките под името Берое, което в превод означава желязо. Най-вероятно причината е, че още в древността в местността се е добивал този метал.
В началото на II в. римският император Марк Улпий Траян преустройва града и го преименува на Улпия Августа Траяна. По времето на Римската империя Августа Траяна е сред градовете, имащи право да секат собствени монети – привилегия, отдавана на най-големите търговски и икономически центрове на империята. Той се е нареждал на второ място по големина в провинция Тракия след Филипопол, като се е разпростирал на площ от 484 декара. Мощни укрепителни съоръжения са го ограждали. Улпия Августа Траяна е бил център на административна област с права на муниципия, с основни управленски структури буле (градски съвет) и демос (народно събрание). От античния град са проучени отделни сектори: части от укрепителната система, Южната и Западната порта, форума, аудиториума, термите, обществени и частни сгради с цветни подови мозайки, уличната мрежа и некрополи.
Областта Загоре влиза за първи път в границите на България след обсадата на Константинопол от арабите през 717 година. Тогава хан Тервел оказва помощ на империята с конница и пехота, и побеждава 30-хилядната арабска армия. В знак на благодарност Византия отстъпва на България стратегическата област Загоре, с център Берое. По време на Втората българска държава (ХІІ–ХІV век) градът носи името Боруй (на старобългарски думата „бору” означава крепост). Той е бил административен център на Боруйската хора (област) – една от деветте хори в Средновековна България. След това градът многократно преминава последователно във владение и на Византия, и на България.
При посещението си в града през 784 г. византийската императрица Ирина възобновила крепостните стени, за да удържи натиска на младата българска държава, и му дала своето име – Иринополис. В периода VI–VII в. византийците го преименуват на Верея.
През 1372 г. турците завладяват Стара Загора, който има изключително стратегическо местоположение, тъй като се намира в близост до проходите на Стара планина, водещи до малкото останала свободна територия на Търновското царство. Османците преименуват града на Загра Атик. В превод от турски означава антична, стара крепост. По-късно се видоизменя на Ески Загра – стара, многовековна Загора.
През турското владичество градът е административен център на Ескизарската каза, обхващаща 109 села. През Възраждането Стара Загора е също така важно занаятчийско и търговско средище, в което се развиват 50 занаята и действат повече от 70 дюкяна. Любопитно е, че той е първият български град, преименуван с българско име още преди Освобождението, тъй като почти всички български градове и села с турски имена си сменят названията едва през 1934 година. Причината е голямата настойчивост на старозагорци. През 1854 г. по инициатива на учителя Тодор Шишлов старозагорският елит взема решение Ески Загра да се прекръсти на Железник. Тогава се полага началото и на общинското самоуправление. Това име не успява да се наложи и през 1870 г. при учредяването на Старозагорската епархия на църковния събор в Цариград се взема решение в официалните документи на Османската империя градът да фигурира с преведеното на български турско име – Стара Загора. Обособява се Старозагорската епархия, която и до днес съществува в същите граници, обхващайки района на Стара Загора, Казанлък, Нова Загора, Чирпан, Харманли и Свиленград.
През Възраждането в града преобладава българското население. То взема дейно участие в просветното движение и националноосвободителните борби. През 1841 г. тук е основано класно училище, което прилага програмата и методите на габровската Априловска гимназия. През 1863 г. е открито девическо класно училище. В петокласното училище от 1859 г. са преподавали Неофит Рилски, Иван Богоров, П. Р. Славейков, а ученици са били Васил Левски, Райна Попгеоргиева и др.
През 1869 г. Васил Левски основава в Стара Загора един от първите революционни комитети. Ярка проява на борбата на местните жители срещу османския поробител е Старозагорското въстание от 1875 г. То претърпява крах, като основните причини са липсата на достатъчно време за подготовка, слабата организация и недостатъчното оръжие и средства.
По време на Освободителната война градът на няколко пъти е изгарян от турските башибозуци. През 1875 година (преди Старозагорското въстание) в града има 4419 дома с 25 550 жители и заедно с Пловдив (24 500 жители) са най-големите на територията на днешна България.
На 31 юли 1877 година край Стара Загора се провежда една от най-големите битки от Руско-турската война (1877–1878), при която градът е опожарен и сринат до основи от османците. Единствената обществена сграда, която оцелява, е Ески джамия. Избити и безследно изчезнали са повече от 14 500 души. Руснаците са принудени да се изтеглят от Тракия. По време на Освободителната война, само в този район българите дават повече жертви от падналите по време на Априлското въстание.
Градът е освободен от руските войски, предвождани от ген. Гурко, непосредствено след победата при Шипка и Шейново на 9 януари 1878 г. Съгласно Берлинския договор Стара Загора остава в пределите на Източна Румелия до Съединението през 1885 година.
След Освобождението Стара Загора започва да се развива с бързи икономически темпове. Градът е застроен по нов план, който следва строго геометрична система – прави, перпендикулярно пресичащи се улици. Този градоустройствен план се спазва и при по-нататъшното му застрояване и така се съхранява уникалният облик. Планът е изработен от известния чешки архитект Лубор Байер. Основният камък е положен на 5 октомври 1879 г. от губернатора на Източна Румелия Алеко Богориди. В България единственият друг град със същия устройствен план е Нова Загора. С шахматна планировка са най-модерните и големи градове в света – Мексико сити, Буенос Айрес, Пекин, Токио и др.
В Стара Загора се намира най-старият в Тракия български театър – Драматичен театър „Гео Милев”. През 1925 г. е открита втората в страната опера, първата отваря врати в София. На 13 декември 1927 г. започва историята на радиото в Стара Загора, а на 1 февруари 1936 г. стартира редовната програма на втората в България радиостанция – Радио Стара Загора след Радио София.
Културни и исторически забележителности
Цялата централна част на града е обявена за археологически резерват. Едни от най-значимите паметници в Стара Загора са от Средновековието и датират от ХI–ХII в. Сред тях се открояват петте каменни релефа със стилизирани изображения на животни. Един от тях – лъвицата с лъвчето – става централен мотив в герба на града.
Градски исторически музей
Историческият музей в Стара Загора е основан на 28 май 1907 година като музей към археологическото дружество „Августа Траяна”. Тогава е открита и първата музейна експозиция. Първите археологически разкопки са проведени през 1911 г.
Структурата на музея е изградена през 50-те години, като са обособени 9 отдела. Създадени са реставраторско и консервационно ателие и специализирана библиотека за историческа и археологическа литература. Започват да се реализират планови и спасителни археологически разкопки на редица обекти – Азмашката селищна могила, тракийската вила рустика и могилният некропол в чашата на язовир „Чаталка”, халколитните медни рудници в местността Аибунар (Мечи кладенец), на територията на античния и средновековен град Августа Траяна – Верея, в района на комплекса „Марица-изток” и други. Регионалният исторически музей в Стара Загора може да се похвали с една от най-богатите праисторически колекции в света. Интерес у посетителите предизвикват колекциите от античен бронз, антично стъкло, тракийски колесници и др. Нумизматичният фонд се състои от над 20 000 монети и съхранява най-пълната сбирка от монети, сечени в Августа Траяна. В експозицията на музея се обръща специално внимание на националноосвободителните борби през Възраждането, както и на събитията по време на Руско-турската освободителна война. Тук посетителите могат да видят уникални материали, разкриващи културно-историческото развитие на града и района от края на ХІХ и през ХХ век.
В музея се организират лектории, изложби и конференции.
Могили
В Стара Загора се намира Берекетската селищна могила – най-голямата праисторическа в България. Тя е била висока 17 м и е имала диаметър при основата 250 м.
Азмашката могила е първата цялостно проучена в национален мащаб.
Музей „Неолитни жилища”
Представя две жилища, датиращи от VІ хил. пр.Хр (новокаменната епоха). Те са най-добре запазените в Европа от този период. Селището, към което са принадлежали, е било опожарено. Покъщнината е била затрупана и това е спомогнало за съхранението й в продължение на хилядолетия. Жилищата са едностайни с общи преградна стена и покрив, направен от слама и шума. Били са изградени от дървени колове, преплетени с тънки пръти, намазани със смес от глина и слама. По пода са намерени голям брой керамични съдове – между 80 и 120 съда във всяко от жилищата. В зърнохранилищата са открити овъглени зърна от пшеница, ечемик, фий, леща и др. От открития богат домакински инвентар може да се установи нивото на развитие на земеделието през периода на ранния неолит.
В музея има постоянна експозиция „Праисторическото изкуство в Старозагорско”, в която са изложени най-интересните и съхранени образци, открити при археологически проучвания – глинени съдове, култова пластика, красиви накити, изработени от мрамор, кост, глина и мидени черупки.
Аязмото
Една от забележителностите на Стара Загора е паркът „Методи Кусев” (Аязмото). Той е разположен върху склоновете на Средна гора в северната част на града и заема площ от 2600 дка. Местността е превърната от гол скалист и безводен баир в красив лесопарк благодарение на възрожденския деятел митрополит Методий Кусев. Залесяването му започва през 1895 г., а тържественото откриване се състои на 1.XI.1996 г. Тук има зоологическа градина, която е най-голямата по площ в България. В Аязмото се намира и Централната астрономическа лаборатория за космически изследвания „Юрий Гагарин” към Българската академия на науките. В парка се намират и църквата “Св. Теодор Тирон”, паметникът на Алеко Константинов, алеи на здравето, спортни площадки. Паметникът на Методий Кусев (1838–1922) е дело на скулптора Валентин Старчев и архитекта Танко Серафимов.
Мемориален комплекс „Защитниците на Стара Загора 1877”
Една от най-интересните и посещавани забележителности на Стара Загора е мемориалният комплекс „Защитниците на Стара Загора 1877”. Той е висок 50 м. Намира се в крайградския парк „Българско опълчение”. Паметникът е издигнат през 1977 г. на историческата Чадър могила, в памет на загиналите в ожесточените битки, водени в региона в името на свободата на родината. Българските въстаници се сражавали под командването на подполковник Калитин.
Форум на Августа Траяна
Форумът на античния римски град Августа Траяна е археологически обект, разположен в централната част на Стара Загора. Намира се зад Съдебната палата и Стария театър.
Разположен в централната укрепена част на римския град, той е бил средище на местните първенци и важно място за обсъждане на градските проблеми. Представлява площад с амфитеатрален аудиториум, терми, крепостни стени, западна порта и част от главната търговска улица. Разкритият при археологически разкопки участък е с площ около 7 дка.
Площадът е застлан с каменни плочи, а в центъра му е запазен постамент, върху който е била поставена императорска конна статуя. Девет реда каменни седалки са разположени амфитеатрално с лице към площадното пространство. Театронът е можел да побира над 1300 седящи зрители. Античното съоръжение е уникално и е строено не по-късно от ІІІ в. Зад него е разкрита южната фасада на градските терми. Сградата е разполагала с повече от 10 просторни зали.
Главната антична улица, която започва от западната порта, продължава в източна посока. Широка е 6 м и е застлана с масивни каменни плочи. По нейното протежение са разкрити основите на множество търговски и стопански сгради.
Днес при античния форум е изградена трибуна за зрители и форумът се използва за сцена за редица оперни, театрални, балетни и фестивални прояви. Тук са поставяни „Кармен”, „Аида”, „Атила”, „Хубавата Елена”, „Набуко”.
Късноантична подова мозайка – IV век
В централната част на Августа Траяна е разположен богат жилищен дом, като от него е запазена само гостната зала. Представлява квадратно помещение с размери около 10 метра. Запазеният под е украсен с многоцветна мозайка. В композиционно, художествено и техническо отношение мозайката е един от най-добрите образци на римското провинциално изкуство от VI век.
Късноантична обществена сграда с мозайка
В югоизточния край на Августа Траяна, непосредствено до крепостната стена, може да се посети представителна зала от обществена сграда. Тя е с площ 130 кв. м, с преддверие и портици. Подът е покрит с многоцветна мозайка, в която чрез алегории е заложена идеята за отделните годишни сезони и кръговрата на живота (ІV–VІ в.).
Къща-музей „Градски бит ХІХ век”
Музейната експозиция показва домашна уредба и образци от градско облекло от края на ХІХ век. Изложена е богата колекция от предмети, принадлежали на заможни старозагорски семейства.
Музеят се помещава в Хаджиангеловата къща. Тя е построена през 1883 г. за семейството на старозагорския търговец Ангел Хаджипетков от дебърски майстор. Тя е типичен представител на късния тип симетрични къщи без портик. В обзаведените две гостни стаи, всекидневна, салон и спалня традиционните местни предмети са съчетани с модерни за времето си европейски и руски образци. Върху восъчни фигури са изложени традиционните за този период ежедневни и празнични костюми.
Хилендарски метох
Хилендарският метох представлява възстановка на метоха на Хилендарския светогорски манастир, съществувал в града преди последния пожар. Той е разположен в двора на църквата “Св. Димитър”. Тук е представена веществено-документална експозиция “Левски в Старозагорско”. Тя проследява тригодишния престой на Апостола в града (1855–1858 г.) и ролята му при изграждането на местните революционни комитети. Показана е точна възстановка на учебната стая от Светиниколското училище, в което учи бъдещият апостол на свободата.
Ески джамия
Ески джамия е завършена през 1409 г. Това е единствената оцеляла сграда след опожаряването на Стара Загора през Руско-турската освободителна война.
Художествената галерия
Художествената галерия в Стара Загора съхранява над 4000 произведения на изкуството в различни раздели. В златния фонд на галерията се съхранява богата колекция от средновековни български икони и щампи, както и творби на Георги Данчов, Станислав Доспевски, братя Митови, Иван Пенков, Цено Тодоров, Владимир Димитров-Майстора, Давид Перец, Дечко Узунов и др.
Други
В Стара Загора могат да се посетят астрономическа обсерватория и планетариум. Те се намират на последния етаж на езикова гимназия „Р. Ролан”.
Стара Загора е и голям културен център. В него функционират: Драматичен театър “Гео Милев”, помещаващ се в красивата сграда на Стария театър в центъра на града, Държавна опера и Държавен куклен театър.
В Балабановата къща е уредена експозицията на старозагорските занаяти от края на XIX век.
Къщата, в която е живял Гео Милев при пребиваването си в града, е превърната в музей.
Околности
На 8 км северозапад от Стара Загора се намира местността Мечи кладенец. Тук са открити най-старите експлоатирани медни рудници в Европа (V хил. пр.Хр.). Медодобивът и развитието на металургията благоприятстват подобряването на поселищната система през каменно-медната и бронзовата епоха.
На 15 км северозападно от града са разположени Старозагорските минерални бани. Минералните води в района имат лечебни свойства по отношение на заболявания на опорно-двигателния апарат, периферната нервна система, гинекологични, бъбречно-урологични, стомашно-чревни и чернодробно-жлъчни болести.
В местността Мечи чал са открити древни медни мини, датиращи от IV хилядолетие пр.Хр.
Ваканционното селище Ягода се намира на 20 км северно от Стара Загора.
На североизток е разположено село Караново, в което може да се посети Карановската селищна могила.
Туристически и научен интерес представляват пещерите Меча дупка, Цепнатината, Змейова дупка, Депсиза, Тончови дупки, Ямата и др. Те са проучени, но са необлагородени.
Полезна информация
Форум Августа Траяна
Адрес: бул. “Митрополит М. Кусев” 33
Приемно време: 8,30–12,00 и 12,30–17,00 ч.
Почивни дни: неделя и понеделник
Музей „Неолитни жилища”
Адрес: на територията на МБАЛ “Проф. д-р Ст. Киркович”
Приемно време: 8,30–12,00 и 12,30–17,00 ч.
Почивни дни: неделя и понеделник
Късноантична сграда с мозайка
Адрес: Пощенската палата – сутерен
Приемно време: 8,30–12,00 и 12,30–17,00 ч.
Почивни дни: събота и неделя
Къща-музей „Градски бит XIX в.”
Адрес: ул. “Димитър Наумов” 68 (Хаджиангеловата къща)
Приемно време: 8,30–12,00 и 12,30–17,00 ч.
Почивни дни: неделя и понеделник
Късноантична подова мозайка – IV век
Ул. “Генерал Столетов”, зад Операта
Раб. време: от 9,00 до 12,00 и от 14,00 до 17,00 ч.
Почивни дни: събота, неделя и понеделник
Художествената галерия
Бул. “Цар Симеон Велики” 110
Тел. 359 42 22843, 21380
Раб. време от 9,00 до 12,00 и от 14,00 до 18,00 ч.
Почивни дни: неделя и понеделник
Хилендарският метох
тел. 359 42 32086
Раб. време от 9,00 до 12,00 и от 14,00 до 17,00 ч.
Почивни дни: събота, неделя и понеделник
Къща-музей “Гео Милев”
Ул. “Гео Милев” 37
Тел. 359 42 23450
Раб. време: от 8,30 до 16,30 ч.
Почивен ден: неделя
Драматичен театър “Гео Милев”
Бул. “Митрополит Методий Кусев”
Тел. 359 42 26978, 22267, 22273
Държавна опера
Ул. “Генерал Столетов” 111
Тел. 359 42 24416, 29584
Държавен куклен театър
Ул. “Генерал Гурко” 46
Тел. 359 42 25508, 25408, 48095