Крепостта Мезек
Крепостта в Мезек е най-добре запазената средновековна крепост в Родопите. Намира се в рида Гората на Източните Родопи. Крепостната стена е имала запазени зъбери и платформи, преди те да бъдат разрушени от турските власти с цел набавяне на строителен материал за новостроящата се казарма в Свиленград през 1900 г. Но и сега крепостните стени се издигат на височина до 10 м. Те ограждат площ от около 6,5 декара с форма на неправилен четириъгълник с размери 110/60 м и са изградени от ломен камък, споен с бял хоросан. Отвън се виждат два четириредови пояса от тухли.
Крепостта има само един вход, защитен от кула. До платформата на стената се излизало по три открити, долепени до зида каменни стълби, голяма част от които са добре запазени. Фортификационната система на крепостта е подсилена от девет кули със заоблена форма. Пет от тях са с цилиндрична форма и са разположени на най-уязвимата южна крепостна стена. След извършените през 1983 г. археологически разкопки става ясно, че те са устроени по различен начин и имат различно предназначение. Повечето са кухи отвътре, като комуникацията между етажите се е осъществявала чрез дървени стълби. Вътрешността на една от кулите е била предназначена за затвор.
Крепостта е строена вероятно през края на ХІ и началото на XII в. Укреплението е използвано до падането на района под османска власт. То е изпълнявало функциите на замък или е било предназначено за постоянно пребиваване на гарнизон и неговите командири. Разкрити са няколко зърнохранилища с овъглено жито, където се съхранявали хранителите припаси. Намерени са множество железни върхове на стрели, шпори и конски подкови, свидетелстващи за ежедневието на войниците от гарнизона. Каменни мелници, метални инструменти, огрибки за нощви и други подобни предмети разказват за бита на обикновеното население.
Крепостта е обявена за паметник на културата с национално значение през 1968 г. През 1963 г. и през 1973 г. са провеждани реставрационни и консервационни дейности.