No title found

„Военна гробница – 1916 г.”

Мемориален комплекс „Военна гробница – 1916 г.” се намира на около 10 км от Тутракан. Изграден е в памет на загиналите по време на Тутраканската битка войници. След Междусъюзническата война Южна Добруджа е включена в пределите на Кралство Румъния. През следващите години тук румънците изграждат Тутраканската крепост. Тя има 15 форта (военни укрепления), 2 отбранителни линии, землени укрепления и т.н. Проектът е на френски и белгийски специалисти, а съоръжението е определяно като непревземаемо. През 1916 г. България се опитва да отвоюва своите територии. На 5 и 6 септември за 33 часа българските войници от Преславския, Варненския, Първи и Шести пехотен Софийски и Търновски полк успяват да я превземат. В битката загиват 8000 войници, от които 1764 са българи. В мемориала са положени костите на различните по националност войници. Изградена е и църква.

През 1922 г. е издигнат паметник във формата на обелиск. На него на български, румънски, немски и турски език са изписани думите „Чест и слава на тия, които са знаили да мрат геройски за тяхното отечество”. Постепенно се изписват имената на загиналите в изградената „Алея на славата”.

Пред мемориала са поставени две бойни оръдия.

География

Тутракан е град в Североизточна България. Намира се в област Силистра, административен център е на община Тутракан. Разположен е на брега на река Дунав. Отстои на 69 км от Русе и Силистра.

Климат

Климатът в Тутракан е умереноконтинентален. Характерни са много големи температурни амплитуди. През зимата минималните температури достигат до минус 32ºС, а през лятото максималните – до плюс 40ºС.

Редовни събития

Всяка година на 29 май се организира шествие „По пътя на четата на Таньо Стоянов”. През юли се провежда Кайсиева фиеста. Ежегодно в първата неделя на месец септември в чест на загиналите в битката за Тутракан през 1916 г. на Мемориален комплекс „Военна гробница – 1916 г.” се провеждат възпоменателни тържества. През месец август е празникът на река Дунав.

История

Тутракан възниква като крепост. Изградена е от римляните след една от победите на император Диоклетиан над вражески племена. Той я нарича Трансмариска, което в превод означава „селище зад блатата”. Тук квартирува част от 11-и Клавдиев легион. Доказателство е каменен надпис, датиращ от 18 октомври 294 г. По време на управлението на император Валент (366 г.) и войната му с готите е изграден салов мост на река Дунав. През VI век Трансмариска е епископски център, утвърждава се като голям и важен град. В началото на VII век градът и крепостта са разрушени вследствие на славянски и аварски нападения. През IX век тук се заселват българи. В края на X век Тутракан е превзет от византийците.

През 1388 градът попада под османско владичество. Турските управници на няколко пъти укрепват крепостта в Тутракан.

През XV–XVI век тук се изграждат и функционират много мелници – водни (край река Дунав) и вятърни, разположени по хълмовете на брега.

През XIX век в Тутракан се развиват рибарството, занаятите, лозарството. Тук се строят лодки, гемии и водни мелници. През 1862 г. са построени християнски храм и светско училище, а през 1873 г. е основано читалище „Възраждане”.

В Тутракан се развива усилена революционна дейност. През 1867 г. в града идва четата на Панайот Хитов, чийто знаменосец е Васил Левски, а през 1876 г. – четата на Таньо войвода.

В началото на XX век Тутракан се утвърждава като търговски и най-вече риболовен център. През 1913 г. обаче градът е присъединен към територията на Румъния и започва да запада. По време на Първата световна война на 5 и 6 септември 1916 г. в района на града се води така наречената Тутраканска битка. С нея е извоювана свободата на Тутракан. Радостта е кратка – градът и Южна Добруджа са върнати на Румъния след подписване на Ньойския договор през 1919 г. Тутракан е върнат в пределите на България през 1940 г. благодарение на Крайовската спогодба.

В различни документи Тутракан присъства с множество имена – средновековни арабски географи го наричат Рекран, Закатра, Тракан, Тарака, за други е Туквант, Торкан, Дуракам, Таткракам и т.н.

Културни и исторически забележителности

Военно гробище

Мемориален комплекс „Военна гробница – 1916 г.” се намира на около 10 км от Тутракан. Изграден е в памет на загиналите по време на Тутраканската битка войници. След Междусъюзническата война Южна Добруджа е включена в пределите на Кралство Румъния. През следващите години тук румънците изграждат Тутраканската крепост. Тя има 15 форта (военни укрепления), 2 отбранителни линии, землени укрепления и т.н. Проектът е на френски и белгийски специалисти, а съоръжението е определяно като непревземаемо. През 1916 г. България се опитва да отвоюва своите територии. На 5 и 6 септември за 33 часа българските войници от Преславския, Варненския, Първи и Шести пехотен Софийски и Търновски полк успяват да я превземат. В битката загиват 8000 войници, от които 1764 са българи. В мемориала са положени костите на различните по националност войници. Изградена е и църква.

През 1922 г. е издигнат паметник във формата на обелиск. На него на български, румънски, немски и турски език са изписани думите „Чест и слава на тия, които са знаили да мрат геройски за тяхното отечество”. Постепенно се изписват имената на загиналите в изградената „Алея на славата”.

Пред мемориала са поставени две бойни оръдия.

Църква „Св. Николай”

Църквата „Св. Николай” е изградена благодарение на даренията на тутракански граждани. Осветена е на 14 юли 1865 година. Църквата е трикорабна. Впечатление прави красивата дърворезба на царските порти, иконостасът и стенописите са дело на майсторите зографи на Тревненската живописна школа Захари Цанюв и неговия син Стефан.

В храма са отслужени първата панихида на загиналите в битката за Тутраканската крепост през 1916 година, както и първият молебен за свободата на Добруджа през 1940 година.

Археологически резерват „Античен кастел – Трансмариска”

Археологическият резерват е свързан с крепостта Трансмариска, построена на територията на Тутракан в кр. на ІІІ в. Тя е реставрирана и консервирана.

Етнографски музей „Дунавски риболов и лодкостроене”

В етнографски музей „Дунавски риболов и лодкостроене” се съхранява единствената подобна експозиция в България. Тя е свързана с факта, че тук са работили едни от най-изкусните лодкостроители по цялото продължение на реката.

Сградата, в която се намира етнографският музей, е обявена за паметник на културата от местно значение. Тя е изградена в началото на ХХ в. Тук можете да разгледате уреди, предмети и инструменти за риболов. Имате възможността да научите за лодкостроенето, риболова и тяхното развитие по река Дунав.

В музея се съхранява и интересна минерална сбирка, дарение от НМ „Земята и хората”.

Етнографски музей „Дунавски риболов и лодкостроене” е един от 100-те национални туристически обекта.

Околности

В близост до Тутракан се намира защитена местност Калимок – Бръшлен, разположена на площ от 60 000 дка. Други две защитени местности се намират в региона на града – Пожаревски острови, в която има смесена чаплово-корморанова колония, и Сая кулак, от която тръгва походът „По стъпките на Таньо войвода”.

„Военна гробница – 1916 г.” География Редовни събития История Културни и исторически забележителности Околности