Сините камъни

Сините камъни

Южната, най-високата част на Сливенската планина, Източна Стара планина, на север от Сливен. Висока е 1181 м (връх Българка). Изградена от палеозойски кварцпорфири и от варовици. Живописни скални групи (Куклите, Бъчвата, Камилата, Калояновата кула и др.). Карст; пещери – Змееви дупки, Орлови дупки и др. През 1980 г. е обявен за природен парк. Паркът има богата флора и фауна – дъбови гори, гори от мизийски бук, обикновен габър, сребролистна липа; гнездова територия на голям брой видове грабливи птици; богата безгръбначна фауна.

В Сините камъни е планинският климатичен курорт Карандила, известен с хубавия климат, красивата природа и множеството почивни бази.

На 12 км югозападно от Сливен се намират Сливенските минерални бани, край река Тунджа. Водата, която извира тук, е лековита.


География

Град Сливен е разположен в подножието на южните склонове на Сливенската планина, с която започва Източна Стара планина. На юг и югоизток е отворен към Сливенското поле. Надморската височина на града варира от 180 до 300 м.

Сливенското поле е последното от подбалканските в източна посока. То е част от Розовата долина, но заради изселването, настъпило след Руско-турската война, производството на розово масло замира.

На север от града е разположен природният парк Сините камъни, който включва и местността Карандила, а на изток се намира Долината на прасковите.

Близо до града са Сливенските минерални бани, чиито води лекуват стомашно-чревни и жлъчно-чернодробни заболявания, както и болести на опорно-двигателния апарат и периферната нервна система.

Територията на община Сливен обхваща 48 селища – градовете Сливен и Кермен и 46 села. В релефно отношение в общината има два района – полупланински и планински на север и равнинен на юг.

Сливен се намира в подбалканското поле, в зоната на преходноконтинентален климат, дължащ се на средиземноморското влияние. Характерни за града и региона са меката и кратка зима и сравнително топлото лято. Есента е по-продължителна в сравнение с пролетта. Най-характерното за микроклимата на Сливен е местният вятър „Бора”. Това е планински вятър, характерен за студените месеци, който се спуска по стръмните планински склонове към ниските места подобно на водопад.

Средната годишна температура е около 12,4 ºС, през лятото тя е около 23,2 ºС, а през зимата – 1,2 ºС.

Основният воден ресурс на Сливен е р. Тунджа и нейните притоци – р. Селишка (Аблановско дере), река Новоселска, река Асеновска и Дюлева река, преминаващи през града. Водите на р. Тунджа се използват предимно за битови нужди и за напояване. На 25 км от Сливен е изграден язовир „Жребчево”.

Районът около града е богат на минерални извори.


История

Наименование на града

През различните исторически епохи градът е носел различни имена. Някои от по-известните са: Савулен, Туида, Ислимие, Истилифинус, Селимно, Свилне, Сливно, Сливне. Най-вероятно името на града идва от местоположението му. Става въпрос за сливането на полето и планината.

Античност

На територията на град Сливен са намерени следи от селища, датиращи от новокаменната епоха – VI хилядолетие пр.Хр. В областта Хисарлъка са открити каменни сечива и останки от тракийско селище (тракийска керамика и еластични монети), съществувало около V–III в. пр.Хр. – тракийска керамика и еластични монети. В околностите на днешния град са живеели тракийски племена асти, кабилети, селети. По-късно те били покорени от Филип Македонски, а след това – и от персите, келтите, бастарните.

След началото на римските завоевания през II в. пр.Хр районът на Сливен става част от Римската империя, а през 46 г. пр.Хр. землището на града е включено в римската провинция Тракия.

Първите писмени източници за наименованието на града датират от II–IV в. пр.Хр. Туида (Соида, Цоида) най-вероятно е тракийско название с неизяснено до този момент значение. Името на града е споменато от Хеирокъл и от Прокопий Кесарийски в „За строежите”, където е споменато, че за нуждите на Туида е построен римският път от Анхиало (античното селище, намиращо се до днешния град Поморие) на запад до Сердика.

На надпис от III в. селището е наречено „тържище”. Най-вероятно по това време то е спадало към територията на град Августа Траяна (днешна Стара Загора). За добрите икономически възможности на селището свидетелстват и светилищата на Зевс и Аполон, открити на територията му.

 

След като Константинопол става столица на Римската империя, градът е укрепен, като е построена крепостна стена. Тя е направена от триредови тухлени пояси и стълбове, които завършват с тухлени арки, а на запад е изграден таен проход към реката. Крепостта била разрушена при набезите на хуните през V в. По времето на император Анастасий I тя е възобновена и укрепена много по-добре.

Във вътрешността на града са открити останки на трикорабна базилика. Намерени са останки на по-голям храм, който се е намирал извън самата крепост – свидетелство за това, че селището се е простирало и извън укреплението.

Градът Туида е разрушен около 598–599 г. и временно престава да съществува.

Околностите на днешния Сливен влизат в пределите на Първата българска държава около 705 г. По това време тези земи са заселени със славяни и се причисляват към областта Загора, дадена на Тервел според договора му с византийския император Юстиниан II Ринотмет (византийски император от 685 до 695 и от 705 до 711 г.). Така на мястото на старото тракийско селище Туна възниква ново – старобългарско. Българите използват останките на тракийската крепост и възстановяват стените и водопровода. Едновременно с това строят нови сгради във вътрешността, някои от които са облицовани с мраморни плочи. От този период са намерени и тухли с гравиран върху тях прабългарски Ипсилон.

 

Средновековие

 

Градът просъществува и след падането на Първото българско царство под византийска власт. За първи път през този период той е наречен със сегашното си име – Сливен.

По време на Второто българско царство градът е духовен център, а в околностите му са построени 24 манастира, наричани Малката Света гора.

Османското нашествие през 1388 г. води до разрушаването му и до опожаряването на манастирите.

 

Турско робство

 

След падането на България под османско владичество градът е споменат за първи път в турски регистър от периода 1609–1668 под името Ислимие. През следващите години Сливен е средище на хайдушко движение. Тук са родени редица борци за свободата на България – Хаджи Димитър, Панайот Хитов, Черньо Пехливан, Дамян войвода, Дели Миндо, Арнаут Пеньо, братя Бунарджи и др. Ето защо и днес Сливен е известен като Града на стоте войводи. В неговите околности са разположени и известни местности, свързани с хайдушкото движение – Кушбунар, връх Българка, Габерова поляна, Джендем дере, Равна река, Гунчов кайнак, Хайдушко кладенче, Хайдушки дол, Харамията, Керемидената къшла, Матей, Рамадана, пещерата Хутула, Кална усоя, Хайдушка пътека и др.

 

Възраждане

 

Промишленост

В първите десетилетия на османска власт Сливен е селище на соколари (отглеждащи ловни соколи) и дервенджии (пазачи на проходи).

През ХVII в. градът вече e изградено и добре развито занаятчийско средище. Това става благодарение на водната сила на реките. Най-разпространените занаяти в Сливен са абаджийството и производството на пушки и пищови, както и на железни сечива за земеделски, занаятчийски и домашни потреби. В града са разположени около хиляда дюкяна, а през него годишно минават около 400 търговци.

През Възраждането Сливен се превръща във важен търговско-занаятчийски и културно-просветен център. Самият град е разделен на части – жилищна, търговска и административна.

Всички тези предпоставки водят до откриването на първото промишлено предприятие на Балканския полуостров – текстилната фабрика на Добри Желязков. Това става през 1836 г. Няколко десетилетия по-късно са създадени и други фабрики – тютюнева и спиртна.

 

Дали поради сравнителната си близост до Гърция, или поради друга причина, много от жители на града взимат участие в гръцкото националноосвободително въстание (1821–1829). По-късно те се включват и в Браилските бунтове и Кримската война (1853–1856), а в периода 1867–1868 г. взимат участие във Втората българска легия.

След Освобождението на територията на града се открива първата руска дипломатическа мисия по нашите земи. След изтеглянето на освободителните войски повече от 15 000 души от град Сливен и околните села се преселват в Южна Русия, Бесарабия, Влашко. Това е тежък демографски и икономически удар за града, който възпира дотогавашното му бурно развитие и го лишава от водещата му позиция в българските земи южно от Стара планина.

Жителите на града вземат активно участие и в църковно-националната борба. През 1859 г. те прогонват гръцкия владика, а десетина години по-късно, през 1870 г., Сливенската епархия става част от Българската екзархия.

 

Априлското въстание

По време на Априлското въстане Сливен е център на Втори революционен окръг, с главен апостол Иларион Драгостинов. Подготовката за въстанието в този окръг е слаба. Тук е възприета четническата тактика. На 3 май е сформирана чета начело със Стоил войвода и военен съвет в състав Иларион Драгостинов, Георги Обретенов и Георги Дражев. Знаменосец на четата е Стефан Серткостов. На 7 май четниците се отправят към селата Нейково и Жеравна. И двете села въстават, а част от местните хора (120 души) се присъединяват към четата. Два дни по-късно въстаниците водят бой с османските войски близо до село Раково. Освен многобройните врагове, срещу тях е и времето – започва да вали дъжд, а след това и сняг. Въпреки че четниците успяват да се измъкнат от обкръжилите ги войски и да се насочат към прохода Вратник, няколко дни по-късно те са хванати и всички са избити.

 

Руско-турската освободителна война

По време на войната не се водят сражения край Сливен. Въпреки това са опожарени 800 дюкяна и 100 къщи в центъра на града. Големи заслуги за спасяването на Сливен и околните селища от пълно опожаряваме има митрополит Серафим. Не трябва да се пренебрегва и застъпничеството на сливенския мютесариф пред главнокомандващия на турските войски в Тракия. Градът е освободен от руските войски на 4 януари 1878 г.

Сините камъни География История