Тракийска гробница Голямата косматка
В могилата Голяма Косматка е открита една от най-големите и богати тракийски гробници в България. Тук са намерени над 70 бронзови, сребърни и златни предмета. Тя представлява трикамерна гробница с дромос (коридор) с обща дължина 26 м и височина 20 м.
Според археолозите Голяма Косматка датира от V век пр.Хр. Най-вероятно първо е била изградена могилата, а след това е построен храмът вътре в нея. Впоследствие той започнал да изпълнява функциите на мавзолей на тракийски владетел.
Според редица изследователи гробницата e свързана с династията на тракийския цар Севт ІІІ. На 8 ноември 2004 г., при разчистването на два сребърни съда, са разчетени надписи с неговото име. На входа на коридора са открити 4 златни монети на Севт III, което подкрепя тезата, че той е бил погребаният владетел.
Любопитен е произходът на името на могилата. То произлиза от огромните дъбови дървета, които са я покривали.
Фасадата на храма е с височина 7 метра. В нейния център има вход, зад който няма помещение. От него започва коридор с дължина 13 метра, широчина 1,6 м, а височината му варира между 2,1 и 2,45 м. Той е изграден от обработени камъни, а настилката му е от дървени греди. В миналото входът е бил покрит с дървени талпи, които са изгорели при пожар. Вследствие на това фреските по стените са увредени. В северния край коридорът води до представителна фасада, която е входът за първата от трите камери. Тя е изградена от големи обработени каменни блокове, споени със залети с олово железни скоби.
Първата камера е правоъгълна, със заоблен свод. В нея е намерен скелет на жертвен кон. Втората камера е кръгла, с куполен покрив с височина 4,5 м. Мраморната врата на входа й е украсена с човешки изображения, имитации на железни гвоздеи, както и с пластични орнаменти, украсени в синьо и червено. В нея са открити три човешки зъба, което според археолозите е доказателство, че погребаният тракийски владетел е бил изгорен и са останали само най-здравите части от него. Третата камера представлява помещение, издълбано в гранитен блок, тежащ повече от 60 тона. То е покрито с монолитен каменен блок с триъгълно сечение, като по този начин помещението наподобява саркофаг. Тук е открито ритуално легло на неизвестен досега тракийски владетел. Извършеното в тази камера символично погребение е направено с богати дарове. По пода на камерата са открити множество златни телчета, халки и копчета. Намерени са около 20 златни предмета с общо тегло около 4 кг – конски апликации, начелник, украшения, снаряжение за животно с човешки и животински изображения, както и с растителна украса. Сред откритите вещи особен интерес представлява златен венец с дъбови листа и жълъди. Той е с диаметър около 45 см, като в България има открити не повече от три или четири подобни украшения. Златният венец в могилата Голяма Косматка опровергава някои археолози, които защитават тезата, че подобни венци не е имало преди средата на IV в.
Ценни предмети са открити и върху намиращата се до ритуалното ложе маса два съда от алабастър (повредени от влажната среда) и златен киликс (чаша за пиене на вино с тегло 300–400 грама). Той има две елегантни дръжки и украса от врязани растителни орнаменти по вътрешната страна и по дъното. На дъното му е изобразена звездата на Вергина. Киликсът от Голяма Косматка е вторият златен съд, намиран при разкопки в тракийски гроб след каничката от Могиланската могила във Враца, открита през 1996 година.
До чашата за пиене на вино е открит най-старинният предмет, намиран в тракийски гроб – копие на средиземноморска мида. Съхранени са и двете му части плоска основа и шарнирно свързан корубест капак. Върху основата са прикрепени единадесет многолистни розети от сребро. Сред по-големите златни предмети впечатление правят още главата на елен, привличаща интереса със своя реализъм, и главата на богиня.
Друго уникално произведение на старогръцкото изкуство, намерено в Голяма Косматка, представлява бронзова глава. Тя е на брадат мъж, чиито очи са изработени от полублагородни камъни. Находката е открита на 21 септември 2004 г. при разкопки на дълбочина над 4 м. Главата е била погребана заедно с дъно на голяма делва, за която се предполага, че е около 1,5 м. Уникалното откритие датира от втората половина на V в. пр.Хр. Главата е с естествени размери и е била част от статуя с височина около 1,80 м. Характерните черти на главата и несъвършените белези предполагат, че тя не е на божество или митичен герой. Части от нея са посребрени и позлатени. Експонатът е изложен в Казанлъшкия исторически музей на 15 октомври 2004 г.
Казанлък
Градът на розите и Долината на тракийските царе, Казанлък е десетият по големина икономически обект в страната. Разположен е в географския център на Република България – в Казанлъшката котловина, част от Розовата долина. Той е важен кръстопът: тук се пресичат пътищата София–Бургас и Стара Загора–Велико Търново. Отстои на 194 км от София и на 185 км от Бургас. На север общината граничи с общините Габрово и Трявна, на изток – с община Мъглиж, на юг – с общините Стара Загора и Братя Даскалови, и на запад – с община Павел баня.
Постоянното население на община Казанлък наброява 78 938 д. (2006 г.). Казанлък е втората по население община в областта. В Казанлък е съсредоточено близо 70 % от населението на общината.
История
Казанлък има богато духовно и материално културно-историческо наследство. Първото селище на мястото на днешния град възниква през неолита (VI–V хилядолетие пр.Хр.). През IV–III в. пр.Хр. земите по горното течение на Тунджа стават част от Одриското царство на тракийския владетел Севт IIIСевт III (?) – одриски цар (ок. 330–300 г. пр.Хр.). Управлява в постоянна борба за независимост срещу македоните и главно срещу Лизимах. По подобие на останалите елинистични владетели създава своя столица – Севтополис, и сече монети със собствения си лик.. На 8 км от Казанлък е била разположена блестящата столица на Одриското царство – Севтополис, най-големият тракийски град – днес под водите на язовир "Копринка". Археологиреските открития в Долината на царете през последните години създадоха новини от световен мащаб и преосмислиха историята на траките и тяхната роля в античния свят.
Голяма част от тракийските селища продължават да съществуват и по време на установеното по-късно римско владичество(вила Рустика). Империята изгражда мрежа от пътища със стратегическо значение както и отбранителна верига от крепости по билата на Стара планина и Средна гора (край днешните селища Мъглиж, Енина, Крън, Ръжена, Кънчево, Розово и Бузовгрод), добили с времето и стопанско значение.
След успешната намеса на хан Тервел във Византийските междуособици през 705г., Казанлъшкият край като част от областа Загоре влиза в пределите на българската държава. През XII в. възниква селище, на левия бряг на Старата река (днес Куленска махала) което се счита за начало на Казанлък. От този период са открити масивните каменни зидове и земеделски сечива, както и находка от византийски монети от 1113 г. По време на Второто българско царство долината е административен център на Крънската хора, и наследствено владение на болярина Елтимир.
От 1370 г. районът е под османско иго. Според една легенда армията на Саръджа паша се установила на мястото на днешният квартал “Кулата” под хълма Тюлбето. Когато султан Мурад І посетил военния стан, жителите излезли да го посрещнат облечени в бели дрехи. Красивата природа и облечените в бяло посрещачи възхитили Мурад и той възкликнал: “Акче Къзълар”. В превод това означава: “Хубаво място, където живеят красиви жени и деца”. Под това име градът се среща в редица по-късни турски документи. С времето военната крепост, се превръща и в занаятчийски център. Споменават се 20 занаята – кожарство, медникарство, златарство, абаджийство, папукчийство, бъчварство и най-вече розопроизводство. През 1652 г. известният арабски пътешественик Хаджи Калфа отбелязва, че Казанлък е административен център към Софийския санджак. От ХVIII век Казанлък става център на розопроизводството. Казанлъшкото розово масло печели златни медали на изложенията в Париж, Лондон, Филаделфия, Антверпен, Лиет, Милано.
През Възраждането Казанлък се утвърждава и като важен културен център. От Казанлъшко са редица от най-изтъкнатите дейци в борбата за независимост на българската православна църква – Онуфрий Попович Хилендарски, Иван Найденов, д-р Христо Стамболски, Филип Велев. Килийните училища – при църквата “Света Параскева” в с. Енина, в Мъглижкия манастир и в гр. Шипка бележат първия етап в образователния процес в региона. През 1836 г. под ръководството на бележития български възрожденец Неофит Бозвели започва изграждането на едно от първите взаимни училища в страната. Първото класно училище е открито през 1867 г. През периода 1850–1877 г. в Казанлък има 4 мъжки взаимни училища, едно главно класно и едно девическо училище. През 1860 г. е основано първото читалище, което днес носи името “Искра”. През същата година е създадена и първата публична библиотека.
По време на Руско-турската освободителна война (1877–1878) региона на Казанлък е арена на едни от най-важните за изхода на войната сражения. Непосредствено до Казанлък, на Шипка се решава съдбата на войната. Впоследствие при Шейново е разграмена и пленена армията на Вейсел паша, с което е открит пътя към освобождението на Южна България.
След Освобождението се развиват текстилната промишленост. Днешното акционерно дружество "Розова долина" е основано като предачна фабрика още през 1890 г. от братя Стайнови. Строят се самолети – фабрика "Капрони". През 1924 г. е основана и фабрика "Арсенал" – бележеща началото на военната промишленост, производството на прежди, памук, музикални инструменти и най-вече – розопроизводството. Икономическия възход върви ръка за ръка с културния. В Казанлък продължава развитието на учебното дело. Национално значение придобива педагогическото училище, основано през 1883 г. В края на ХІХ и началото на ХХ в. се развива сериозна издателска дейност. Тук излизат 75 вестници и списания с различна тематика – икономическа, политическа, културна и др. Иван Хаджиенов издава през 1877 г. първия български ежедневник “Секидневний новинар”. Братята от Казанлък Антон и Стефан Попови са основатели на българския национален театър.
След края на Втората световна война Казанлък играе важна роля в икономическото развитие на страната. Отбелязва се подем в хидравликата и пневматиката, оръжейното производство, хранително-вкусовата и текстилната промишленост, производството на етеричномаслени култури, парфюмерията, козметиката и др.
Розопроизводство
Казанлъшкият регион добива световна известност благодарение на развиваното повече от три столетия розопроизводство и производство на розово масло. Това е един от най-важните компоненти на водещите световни марки парфюми и съставка с изключително ценно приложение в козметиката и фармацевтиката. Пренесена от Индия през Персия, Сирия и Турция, маслодайната роза намира тук всички благоприятни за виреене условия – подходяща температура, висока влажност и леки песъчливи канелено-горски почви. В региона има традиции в производството на етерично-маслените култури. Освен розовите, има и лавандулови насаждения. Отглеждат се още мента, копър, резене, салвия, маточина, шипка, голям брой билки и подправки.
Празник на розата
В чест на царицата на цветята в Казанлък ежегодно се провежда празник на розата. Той е един от най-интересните фестивали в България, посветен на красотата и цветята, пролетта и благоуханието на безценната казанлъшка роза. За първи път се чества през 1903 г., като оттогава традиционно се провежда през първите почивни дни на юни. Това е периодът, през който нежната маслодайна казанлъшка роза цъфти и насища въздуха със своя аромат. Днес Празникът на Розата се е превърнал в международно празненство, в което се забавляват хиляди туристи и гости на града. Един от интересните моменти по време на тържествата е избирането на Царица Роза. Избраната Царица Роза слиза от царствена колесница, водена от свитата на цар Севт III и се възкачва на трона, придружена от своите две подгласнички. Пресъздаване на ритуалите “розобер” и “розоварене” също е част от празника.
Култура и културен календар
Територията на общината включва 123 недвижими културни паметника – 60 архитектурни, 10 археологически, 51 исторически и 2 художествени. Със световно значение е един, а с национално значение са общо 14. Останалите са в категориите “с местно значение” (96) и “за сведение” (12). Със световно значение е Казанлъшката гробница – един от деветте обекта в България, включени в списъка на ЮНЕСКО. С национално значение са: тракийските гробници “Оструша”, “Голямата Арсеналка”, “Сашева могила”, “Крън”, “Грифоните”, “Хелвеция”, “Шушманец”, “Севт III”, “Малката могила”, зидан гроб “Светицата”, копие на Казанлъшката гробница, Мъглижката гробница, къщите на акад. Петко Стайнов, Чудомир и Бончо Шанов. Извън населените места се намират 14 мемориални паметници и плочи от периода на Руско-турската освободителна война. В Националния парк-музей “Шипка-Бузлуджа” тези паметници са над 30.
Сред забележителностите на Казанлък са църквите “Успение на св. Богородица”, “Света Троица” и “Св. Пророк Илия”, катедралният храм “Св. Йоан Предтеча”, Девическият манастир. Интересна е и църквата “Света Параскева” в с. Енина, строена по времето на цар Иван Асен II (ок. 1237 г.) и смятана за най-старата в региона. Джамия, строена през XVI в., е най-старата запазена сграда в Казанлък и е действащ мюсюлмански храм.
Истинска среща на културите представлява фолклорният фестивал на младите хора от балканските страни с названието Международен фолклорен фестивал “Младежта на Балканите”. Над 250 танцьори и музиканти от Албания, България, Гърция, Македония, Румъния, Сърбия, Черна гора и Турция представят своите уникални фолклорни традиции. Освен фестивалните изяви, които продължават 5 дни, се организират семинари за обмяна на информация и опит в съхраняването и популяризирането на фолклорната култура.
През 1975 г. Община Казанлък и Съюзът на българските художници започват да организират Национален пленер по живопис и скулптура “В Долината на розите”. Целта е да се популяризират Казанлъшкия регион и неговите специфични характеристики и да се създадат възможности за полезни контакти между творците. Пленерът се провежда в Казанлък през сезона на розобера и в дните на Празника на розата.
Част от празника е и националният фотопленер “Долината на розите”, на който се събират фотографии, запечатали честванията. Той завършва с обща изложба и връчване на приза “Роза” на най-добре представилия се участник.
В Казанлък се организират и други интересни обществени прояви. Чудомировите празници, например, са посветени на един от най-значителните български културни дейци – писателя, художника и общественика Димитър Чорбаджийски–Чудомир. Те се организират ежегодно от 1994 г. насам в периода 25 март (рождения ден на Чудомир) – 1 април (Международния ден на хумора и шегата). Целта е да се предостави възможност за творческа изява и да се стимулира съхранението на духовните ценности на българското общество. Традиция в Чудомировите празници са редица уникални културни прояви – Национален конкурс за хумористичен разказ “Чудомир”, Национален конкурс за весела детска рисунка “Малките нашенци”, Национален фестивал на буфонадата, Национален фестивал за хумористични народни песни и танци “ЗЛАТЕН ТРЪНдафил”, Национален театрален фестивал “Комедийният хит на сезона”, Национален фестивал “Днешните бардове”, Национален салон на сатиричната фотография, Национално изложение за лютиерско изкуство “Експокласика”.
Друг празник, предизвикващ интерес, са Дните на тракийската култура. Близо до столицата на древното Одриско царство – Севтополис, жителите и гостите на Казанлък празнуват възраждането на тракийската култура. През първата седмица на месец септември те стават свидетели на магическите ритуали в свещената земя на траките. Първите в България Празници на тракийската култура са организирани на 23, 24 и 25 септември 2005 г. и съвпадат с честването на европейските дни на културното наследство.
От 1994 г. в града се организира и ежегоден музикален празник в чест на един от най-изтъкнатите български композитори и общественици – академик Петко Стайнов.
Места за посещение
1. Читалище “Искра”, гр. Казанлък, тел: +359 431 62986, e-mail:iskrakaz@abv.bg
2. Исторически музей “Искра” – Казанлък (музей-галерия), ул. “Св.св. Кирил и Методий” 9, работно време 09:00-17:30 ч.
3. Оригинал Тракийска гробница и копие Тракийска гробница – Казанлък телефон за заявки: +359 431 63762, работно време: 09:00-17:00 ч.
4. Гробница “Голяма Косматка”, тел: +359 431 63762, работно време: 09:00-17:00 ч.
5. Гробница “Оструша”, тел: +359 431 63762, работно време: 09:00-17:00 ч.
6. Етнографски комплекс “Кулата” – Казанлък, квартал “Кулата”, ул. “Княз Светополк Мирски” и бул. ”Никола Петков”, тел: +359 431 65733, работно време: 09:00-17:00 ч.
7. Музей на Розата – Казанлък, ул. ”Освобождение” 49, тел: +359 431 63762, работно време 09:00-17:00 ч.
8. Къща-музей “Петко Стайнов” – Казанлък, ул.”Акад. Петко Стайнов” 13, тел: +359 431 65014, работно време: 09:00-17:30 ч.
9. Къща-музей “Чудомир” – Казанлък, тел: +359 431 64419, работно време: 08:30-17:30 ч.
11. Родна къща-експозиция “Акад. Дечко Узунов”, ул.“Княз Светополк Мирски” 9 – Казанлък, тел: +359 431 63762, работно време: 09:00-17:00 ч.
12. Родна къща-експозиция “Проф. Ненко Балкански” – Казанлък, ул. “Ген. Ф. Ф. Радецки” 17, тел: +359 431 63762, работно време: 09:00-17:00 ч.
13. Театър “Любомир Кабакчиев” – Казанлък, ул.”Искра” 1, тел: +359 431 64741, 23691, факс: +359 431 62986, e-mail:teatre@abv.bg