Байракли джамия
Байракли джамия, или Йокуша джамия, е единствената запазена в Самоков. Смята се за паметник на културата с национално значение.
Предполага се, че е построена около 1845 година по поръчка на местния първенец Мехмед Хюсреф паша. При реставрация на джамията на източната стена на молитвения салон са открити план и скици на храма, а също и имената на трима български майстори – Иван, Ристо и Косто. Предполага се, че в случая става дума за самоковските зографи Йован Иконописец, Христо Йовевич и Коста Вальов. Това откритие подкрепя тезата, че е построена от български майстори. В архитектурно отношение са следвани характерните решения за този тип религиозни храмове. Байракли джамия се състои от голям молитвен салон, увенчан с купол, пред него са разположени аркадно преддверие и етаж, предназначен за женското отделение. Молитвеното помещение е с размери 14 на 14,8 метра, а встрани от него има минаре със спираловидна тухлена украса. Покривната конструкция и куполът се носят от леки колони, които се състоят от естествено криви греди. Мюсюлманският религиозен храм е богато изписан отвън и отвътре от зографи от Самоковската школа. Стиловите особености на стенната живопис дават основание тя да бъде приписвана на един от най-големите самоковски възрожденски художник-декоратори – Христо Йовевич.
Байракли джамия е реставрирана в периода 1960–1966 година под ръководството на архитект Никола Мушанов и на художника Георги Белстойнев и оттогава функционира като музей.
Стенописната украса се състои от елементи, характерни за Самоковската школа – гирлянди, букети във вази, драпирани платове и раковини. Стилът е повлиян от западноевропейските барок и рококо. Откъси от Корана са поставени в рамки. На полусводовете са разположени четири барокови композиции. На купола е изобразено слънце, впечатляващо със своите багри, което по необясними причини е било заличено веднага след изобразяването му и е открито едва при реставрацията.
География
Самоков е град в Западна България. Намира се в Софийска област, административен център е на община Самоков. Разположен е на 950 метра надморското равнище в Самоковската котловина, обграден от няколко планини – Рила, Плана, Витоша, Верила, Ихтиманска Средна гора. Отстои на 55 км от столицата София и на 8 км от курорта Боровец.
Градът попада в зона с умереноконтинентален климат – лятото не е горещо, а зимата е сравнително мека, но продължителна.
Самоковската котловина е богата на води. Оттук преминава река Искър – основните £ ръкави Черни и Бели Искър, както и притоците £ Палакария и Шипочаница.
Икономика
В Самоков се развиват основно два икономически сектора: промишлеността (преработваща, текстил, металообработване, дървообработване, производство на оборудване) и туризмът (хотелиерство и обществено хранене).
История
Първото селище на днешната територия на Самоков е основано от римляните. В началото на XIV век то се превръща в рударско. Населението му се състои предимно от занаятчии. Селището се развива, а неговите жители установяват контакт и следват опита на западноевропейските миньори. От тях заимстват саксонските пещи (видни), ковашките работилници (мадани) с духала и големи чукове (самокови – откъдето идва и името на града), движени с водна сила.
Самоков попада под турско иго през 1372 г. По това време градът е икономически и културен център. Утвърждава се като регионален център, управляващ днешните Благоевград, Дупница, Разлог, Ихтиман и други по-малки селища.
През 1828 г. Никола Карастоянов отваря в Самоков първата българска печатница. Тайно донася от Белград първата типографска преса в България и урежда собствена щампарница. С помощта на синовете си Анастас, Сотир и Владимир създава гравьорската школа. През 1835 г. закупува от Будапеща 150 оки букви и печата книги с църковнославянски шрифт, като сам се грижи за разпространяването им. С книгоиздаване се занимавали и други самоковци – Никола Образописов и Георги Клинков. През втората половина на ХIХ век местната индустрия за производство на щампи достига своя разцвет.
В края на XVIII и началото на XIX век тук се формира известната Самоковска художествена (иконописна, живописна и резбарска) школа. За неин основател се сочи Христо Димитров. Той е родоначалникът на един от най-големите и известни зографски родове – Доспейския. Творбите на представителите на школата са изпълнени в духа на традиционното светогорско изкуство и са повлияни от поствизантийската живопис. Дидактичният характер на епохата предполага въвеждането на нови теми и образи. В произведенията на самоковските майстори се забелязва отражение на западните стилове и най-вече на барока. Изгражда се оригинална декоративно-орнаментална система, която намира израз в иконописта и стенописта. Централната композиция е основен принцип, който представителите на школата следват при изработването на дърворезбовани тавани. Те също така използват комбинираните художествени средства на дърворезба със стенопис – отделните елементи не са самоцелни, а оформят едно хармонично цяло. Преобладават флоралните елементи – разцъфнали клонки, листа, подредени в редици или кръгове, извити в долния край във вид на венец, около централния мотив или оста на симетрия. Централният мотив е силно пластичен, на места ажурен, докато рамката около него представлява фриз в геометрична форма с по-дребни повтарящи се елементи.
По време на османското владичество султан Баязид дарил рилските земи на своя везир Кара Мустафа паша, като с фермана си той повелил „раята да е свободна и наравно с мюсюлманите”. Жителите на Самоков се ползвали с редица привилегии – не плащали данъци. Някои били назначавани за „черехори” (майстор-зидари) и трябвало да поддържат старите калета или да строят нови укрепления за османската войска. Градът бил прочут със своите занаятчии и те били търсени от западните части на полуострова до Цариград. Те изградили и белите къщи на тогавашен Самоков, църкви, високи камбанарии, чешми, дюкяни, ханове и др.
Тук са се родили или са работили едни от най-известните български зографи – Христо Димитров и неговите синове Димитър и Захари Зограф, Станислав Доспевски, син на Димитър Зограф, Иван и Никола Образописови, основателят на първото българско списание “Любословие” (1844 г.) – Константин Фотинов. Жителите на града участват в борбата за независима българска църква и в Руско-турската освободителна война.
Поради упадъка на занаятчийството в края на XIX век, Самоков загубва икономическата, културната и административната си сила.
Светецът на Самоков
Свещеномъченик Симеон Самоковски, със светското име Симеон Попович, е светецът на Самоков. Няма данни за рождената му дата, нито за родното му място. Той става Самоковски митрополит в есента на 1734 година, след смъртта на своя предшественик – митрополит Ефрем. Тогава Османската империя воюва на два фронта – с Руската и Австрийската империя. По това време започва и организирана съпротива срещу турците в Самоковската мирополия. Център на заверата е Долнолозенският манастир „Свети Спас”, а ръководител и главен деятел – митрополит Симеон Самоковски. Около 20 юли 1737 година той е арестуван от турците, а митрополитският дом е ограбен и разбит. Свети Симеон е окован и хвърлен в тъмница, където е измъчван 23 дни. Около 18 август Самоковският митрополит е отведен в София. В същото това време по заповед на Али паша Кюппрюлюоглу са обесени около 350 свещеници, монаси и софийски граждани. Той бил заведен под бесилото зад църквата „Света София” на 21 август и обесен. Има няколко любопитни момента, свързани с насилствената смърт на светеца. Когато го окачили на въжето, дървото се строшило. При втория опит се скъсало въжето. Едва на третия митрополитът издъхнал. Трупът му висял три дни, когато въжето отново се скъсало. Али паша забранил да го погребат в София. Тялото на митрополит Симеон Самоковски било положено в притвора на Бельова църква в Самоков.
През 1994 година при археологически разкопки са открити гробна яма с част от мощите на великия мъченик и част от Евангелието, митрополитският жезъл, златоткана митрополитска одежда. Няколко години по-късно мощите на светеца са погребани в Бельова църква, а денят на неговата смърт – 21 август – е обявен за Празник на град Самоков.
Исторически забележителности
Храм „Рождество Богородично” (Бельова църква)
В южния край на Самоков се намира църквата „Рождество Богородично”. Според преданието тя е издигната от местен феодал на име Бельо и по тази причина носи неговото име – Бельовата църква. Тя е най-старата самоковска църква. Изградена е върху основите на късноантична сграда – еднокорабна базилика от ІV–VІ в.
При археологически проучвания на некропола около Бельова църква са открити следи от погребения на монаси от края на ХІ и началото на ХІІ в., както и находки, типични за епохата на Второто българско царство. През 1737 година в Бельова църква са положени мощите на българския светец мъченик Симеон Самоковски.
През 1867 г. започва разширяване и преустройство на храма. Той бил изписан за две години от Никола Ив. Образописов и Димитър Христов, а помощник им бил синът на Захари Зограф – Христо Зографски. Дърворезбованият иконостас е дело на Стойчо Фандъков и Петре Белио Мустак. Иконостасът постепенно бил позлатен. През 1880 г. църквата е постлана с бели мраморни плочи.
Има поверие, че водата от кладенеца в двора на църквата има лечебни свойства. На храмовия празник – Рождество Богородично – тук се извършва водосвет.
Митрополитска църква
От 1557 г. Самоков е център на епархия и седалище на митрополит.
Митрополитската черква „Успение на Св. Богородица” е забележителен архитектурен и художествен паметник. Тя е построена през 1791 г., когато е получен ферман за изграждането й, при условие че няма камбанария. Осветена е през 1793 г. Издигната е на мястото на по-малка църква от ХVІІ век благодарение на даренията на родолюбиви самоковци. За да отговаря на изискванията на османците, тя била наполовина вкопана в земята, а също така била оградена с висок каменен дувар. През 1805 година започнало нейното разширяване и превръщането й от еднокорабна в трикорабна църква. За довършването на новия храм били необходими 25 години. Стените на молитвения салон са изградени от камък. Два реда колони го разделят на три кораба, средният от които е по-широк от страничните. В западната част се намират параклисът и стълбището, водещо към емпорията. От изток е прибавена олтарна абсида, която излиза извън правоъгълния молитвен салон. Колоните на притвора са резбовани.
Смята се, че иконостасът, амвонът, архиерейските и епитропските тронове, двата проскенитарии (малък параклис за храмовата икона) са дело на светогорския майстор Андон. Той вплел ангелчета, цветя и изображения от Стария и Новия завет. Дърворезбата е върху орехови дъски, които конски керван пренесъл от далечния Атон. За майстор-зидарите се знае, че били албанци от Дебърско. Иконите, които били вложени в прорезите на иконостаса, са дело на Христо Димитров. Като цяло иконостасът е създаден през периода 1793–1833 г. и представлява ярък образец на Самоковската резбарска школа. Той бил завършен от майстор Атанас Теладуро, който изработил две нови странични крила на иконостаса. Резбената преграда на олтара представлява цялостна вертикална стена с един цокълен ред, ред на големите икони, архитрав, корниз и лозница, ред на малките икони и богата ажурна венчилка.
В Митрополската църква през 1859 г. борецът за църковна независимост митрополит Авксентий Велешки отслужва архиерейска служба на славянски език и произнася проповед на български език.
След Освобождението е построен нартексът на църквата. Камбанарията е издигната през 1892 г.
Църквата “Успение Богородично” и до днес носи името Митрополитска, макар че съгласно устава на Българската екзархия след смъртта на митрополит Доситей (1907) Самоковската епархия престава да съществува.
Девически манастир
Девическият манастир в Самоков е основан от баба Фота. През 1772 г. тя дарява своите имоти на Рилския манастир и превръща къщата си в малко девическо монашеско общежитие.
Според легендата обаче създаването му е свързано със спасяването на града от Света Богородица. В труден момент тя разпростряла своя плащ-покров над града и така го спасила от разорение. Така Света Богородица била избрана за покровителка на манастира, а неговият патронен празник е 1 октомври – Покров на Пресвета Богородица.
В манастира постъпвали богати овдовели чорбаджийки от Самоков, които си строели килии и вземали при себе си момичета, които да им прислужват. Така постепенно манастирът се разраствал. В средата на ХІХ век там вече живели повече от сто монахини и послушнички. През периода 1837–1839 година са направени разширения и е издигната голяма трикорабна църква. Висок зид обграждал метоха, построена била и магерница. Постепенно бил оформен цял комплекс с жилищни и стопански постройки. Църквата е изградена от камък, представлява трикорабна постройка, разделена от два реда колони, свързани с арки. Олтарът е с три абсиди – едно от първите представителни решения в църковното строителство през Възраждането.
Счита се, че позлатените резби на иконостаса, балдахинът над светия престол и другите църковни мебели са дело на самоковски майстори. Особено впечатление прави изработката на иконостасните царски двери. Интерес представляват изображенията на Богородица с Младенеца и на Исус Христос, на първоучителите Св. св. Кирил и Методий, на св. Никола, св. Йоан Златоуст, Три светители и др.
Редица майстори са участвали в изписването на църквата. Предполага се, че иконостасните икони са дело на самоковския зограф Христо Димитров. Икони е рисувал и Димитър Зограф, а в нартекса може да се види стенопис с Покровителна Богородица, който се смята за дело на Захари Зограф. Дело на самоковските майстори са и стенописите по свода, датирани от Възрожденската епоха.
След Освобождението манастирът продължава да се издържа със сукнарство, а със своята продукция от бяла аба участва в редица изложения – в Лиеж (1905 г.), Лондон (1907 г.), Пловдив (1892 г.) и др. Грамотите могат да се видят и днес в магерницата на метоха.
Днес Девическият манастир продължава да бъде действащ и се ръководи от игуменката Гавриила.
Манастирът е един от 100-те национални туристически обекта.
Църква „Въведение Богородично”
Църквата „Въведение Богородично” е завършена през 1835 година. Представлява трикорабна постройка с полуцилиндрично засводяване, носено от два реда измазани дървени колони. Иконите в нея са дело на самоковски майстори. Тя е най-малката от действащите църкви в Самоков.
Църква „Свети Никола”
Благодарение на провежданите реформи в Османската империя през 1859 г. християните в границите й получават редица религиозни свободи. Същата година самоковци получават ферман, с който им е разрешено да си построят църква. Изграждането на трикуполната „Свети Никола” е завършено през 1860 г. Иконостасът е завършен на следващата година и храмът е осветен тържествено на 26 октомври 1861 г. от архимандрит Хрисант Дойчинов и градските свещеници. Скоро след това от града е изгонен гръцкият владика, а църковната служба започва да се води само на български език. Иконите са дело на самоковски зографи, като липсват стенописи във вътрешната част на храма.
В двора на „Св. Никола” са били погребани видни самоковски личности като Захари Хаджигюров, Захари Зограф и др. Надгробните плочи днес се съхраняват в Историческия музей.
Синагога
Смята се, че около 1855 г. евреите в Самоков взели решението да изградят представителна синагога в града. Строежът започнал със събрани дарителски средства през 1858 г. и приключил две години по-късно. Синагогата е построена по планове на Бет-Амикдаша. Сградата била украсена с богато резбован таван, отделните полета на който били свързани с изписани орнаментални фризове. Майстори зографи от града изписали върху западната вътрешна стена на молитвения салон и върху нишата на източния овални пана с букети в тях.
Исторически музей
Историческият музей в Самоков е основан през 1930 година като музейна сбирка към читалище-паметник “Отец Паисий” благодарение на проф. Васил Захариев, Наум Хаджимладенов, Христо Йончев-Крискарец, Слави Генев и др. Днешната сграда на музея е построена през 1940 година по проект на архитект Юрдан Юрданов.
Фондът наброява около 30 000 експоната. Те са разделени в няколко основни раздела: Етнографски, Археологически, Художествен, Фотографски, Документален. Чрез Етнографската сбирка са пресъздадени битът и поминъкът на старите самоковци. В Археологическата сбирка са експонирани предимно тракийски и късноантични находки. Част от предметите са намерени при археологически разкопки на брега на язовир „Искър” и датират от I в. пр.Хр. Други са от землището на с. Поповяне и датират от III–IV в. пр.Хр.
Едни от най-интересните експонати са образците на Самоковската художествена школа: икони, щампи, рисунки и др. както и лични вещи на известни самоковски зографи – Захари Зограф, Никола Образописов, Христо Йовевич, Иван Иконописец, Станислав Доспевски и др. В сбирките са изложени и произведения на самоковски занаятчии от Възраждането – накити, керамика, дърворезба, ковано желязо, национални носии и тъкани от целия регион. В музея се съхраняват и експонати от първата българска печатница на Никола Карастоянов. Богати са сбирките от национални носии и тъкани от околните села.
Историческият музей в Самоков е един от 100-те национални туристически обекта.
Голямата чешма
В своеобразен символ на града се е превърнала една чешма, изградена в годините на турското владичество в Самоков. Тя е изградена от дялани камъни с мавритански издълбани сводове. Според легендата желязната обеца, с която е украсена една от страните на чешмата, принадлежи на прочутия Крали Марко.
Сарафската къща (Домът на Арие)
Сарафската къща била собственост на еврейската фамилия Арие. Родоначалникът й се заселил в Самоков през 1793 г. Арие били известна и богата фамилия, която притежавала няколко къщи, построени през 50-те и 60-те години на ХІХ в., и участвала в строежа на Синагогата.
До днес не се е запазила т.нар. Голяма Сарафска къща. Тя имала голям салон, дърворезбован балкон, където за знатната фамилия свирел оркестър, а по стените били изписани пейзажи на екзотични заливи с палми и панорами от градове. От другите четири къщи, собственост на Арие, е запазена една, позната под името Сарафска. Съхранени са дърворезбованите тавани и отчасти декоративната украса в салона. Обзавеждането пресъздава духа на епохата. Съчетани са миндери и европейски мебели, ниши алафранги и долапи. В къщата има и турска баня. Тя е била използвана при тържествени поводи – сватби, годежи, раждане на дете и др. Когато идвал в Самоков, везирът Митхад паша отсядал у Арие.
Сарафската къща е отворена в момента като музеен обект.
Читалище-паметник „Отец Паисий”
В центъра на Самоков се издига сградата на читалището. Първото читалище в града е основано през Възраждането, най-вероятно през 1853 г. През 1862 г. тук е изнесено първото театрално представление.
Честванията на 150-годишнината от написването на „История Славяноболгарская” през 1912 г. стават повод читалището да е преименувано на „Отец Паисий”. В следвоенните години идеята за построяване на читалищна сграда се обединява с идеята за издигане паметник на загиналите офицери и войници от Самоковския край. На фасадата на читалището е поставен надпис: „На падналите герои от признателното потомство 1912–1913 г., 1915–1918 г.” Паметните плочи с имената на загиналите са разположени на южната и северната страна. Те са дело на архитектите Никола Ножаров и Ликурго Андреани. Надписите над тях са свързани с важни сражения с участието на части от самоковския гарнизон. Прекрасните барелефи под тях са изработени от скулпторите Иван Лазаров, Николай Димитров и Александър Андреев.
Читалището е осветено през 1923 г. Днес то изпълнява функциите на клуб, кино и театър едновременно, тук са изнасяли представления множество хорове и оркестри, детски танцови, музикални и художествени школи.
Редовни събития
Градският празник на Самоков е на 21 август, когато се чества Успение на св. Симеон Самоковски, покровител на града. Той е свързан с народоосвободителните движения на българите от Западна България по време на Руско-турско-австрийската война.
Честването продължава три дни. На 20 август се организират литийно шествие и литургия в Бельова черква. На 21 август се прави курбан и се представя фолклорна програма, а вечерта жителите на града се забавляват с концерт, фойерверки и различни празнични мероприятия.
От 2003 г. в честванията по повод градския празник е включен и Фестивалът на туристическата песен „Бялата порта на Рила”.
Околности
От Самоков започват туристически маршрути за Рила, където се намират зимните курорти Боровец и Мальовица. На 13 км югозападно от града е разположено курортното селище Говедарци. Балнеоложкият курорт Белчински бани се намира на 13 км западно от град Самоков по поречието на река Палакария. На 27 км в северозападна посока туристите могат да посетят Алинския манастир. На 30 км източно от града е разположено курортното градче Долна баня.
Полезна информация
Митрополска църква
Отворена е всеки ден от 8 до 12 ч.
Богослужения се отслужват в събота и неделя
Девическият манастир
Отворен е за посещения всеки ден
Сарафската къща
Работно време:понеделник–петък: 9–12 ч. и 13–17 ч.
Исторически музей
8,30–12,00 и 13,00–17,30 ч.,
без почивен ден