География

Село Лещен се намира в Югозападния регион на България, крайните южни склонове на Западните Родопи с открит изглед към Пирин. То е едно от шестнайсетте села, съставляващи община Гърмен. Принадлежи към област Благоевград. Разстоянието между София и Лещен е около 220 км. Пътищата са от третокласната и четвъртокласната пътна мрежа. Надморската височина варира от 700 до 1000–1100 м. Районът е известен като един от най-екологичните в страната. Силно развити са селският туризъм и билкарството.


История

Село Лещен датира от дълбоката древност. Разположено е в регион, в който са открити много свидетелства, разкриващи наличието на живот, обществена организация и строителство от древни времена. Селището е имало добре развита търговска база. В миналото Лещен е било общински център и се запазва като такъв до 1934 г. Процесът на намаляване на населението и изместването на общинските центрове изисква пренасянето на документацията и архивите в друга община – село Ковачевица. Днес и двете села не са общини и принадлежат към община Гърмен.

Лещенската църквата „Св. Параскева” е построена през 1836 г. По стените й могат да се видят ярки стенописи, изрисувани с едри щрихи. Последното богослужение в храма е извършено през 1957 г. Днес черквата е отворена и приема желаещите да се помолят и да запалят свещ. Сред сградите с дългогодишна история в селото е килийното училище, построено през 1833 г. Лещенските къщи са носители на характерните черти на ковачевския архитектурен стил.

Поминъкът на населението в миналото са били ковачеството, добивът на златоносен пясък и най-вече дюлгерството. Днес селото се е превърнало в туристическа дестинация. Поради запазения си автентичен стил и изглед Лещен е предпочитана снимачна площадка на музикални клипове и филми.


Места за посещение

Лещен е известно с очарователната си природа и възрожденската архитектура. Изгледът на селото е букет от бели варосани къщи с големи чардаци, просторни дворове и тиклени (каменни) покриви. Безредно накацалите по Родопския склон сгради са свързани с тесни калдъръмени улички. По протежение на главната улица са разположени и сувенирните магазинчета.

Лещен има около 30 къщи, които имат над 300-годишна история. Петнайсет от селските къщи са реставрирани и превърнати в своеобразни хотели. При ремонта им е запазен оригиналният стил на фасадите и интериора. Отличаваща характеристика са каменният цокъл, огради и покриви, малките прозорчета, дървените дюшемета, тъканите ръчно черги и рогозки. Интериорното оформление се състои от мебели и елементи на малката архитектура, останали от предишните епохи, чиито свидетели са самите сгради. Романтиката е подсилена от каменната камина, в която винаги може да блесне огън. Всяка къща има собствена механа, в която гостите на Лещен могат сами да си сготвят храната. За целта те са обзаведени с огнище, което е предизвикателство за всяка домакина, но също има и обикновени печки.

Всичко това е съчетано с елементи от удобствата на съвременния бит като телевизор, кабелна телевизия, компютърна връзка и телефон. Отпечатъкът на XXI век може да се открие и в част от обзавеждането на къщите. Освен камини, в стаите има и печки, подсигуряващи ефективното отопление на помещенията. Снабдени са с вътрешни санитарни възли, обзаведени с оглед на съвременните изисквания.

Хората, решили да почиват в Лещен, могат да се отбият и да похапнат в местното заведение „Кръчма”. То се намира в старинна сграда на мегдана на селото, където преди векове се е помещавало килийното училище. Продуктите, които се използват за приготвянето на предложените в менюто традиционни местни ястия, са от личното стопанство на собствениците. Освен с екологично чистите продукти, „Кръчма” е известна и с оригиналния си начин на обслужване. Менюто и голяма част от посудата, в която се поднася храната, са дървени. Извикването на келнера става посредством интересна система от завързани над всяка маса чепчета, главно въже, свързващо сградата и дървото в двора й, и оповестяващ чан във вътрешността на кухненското помещение.

Не на последно място по причудливост се нарежда и къщата „Глина”. Това е постройка, изградена напълно от глина. Покривът й е от растителен материал. Пред входа й е обособена тераса с ъглов кът за сядане и дървена масичка под формата на гъба. Интериорното обзавеждане е решено отново в синхронно съчетание на особеностите и възможностите на глинения материал и изискванията и нуждите на съвремието. Отворите за прозорци имат причудливи форми, а по стените са разпръснати различни ниши, служещи за етажерки. Всичко е изработено от глина.

Домакините в Лещен предлагат различни развлечения през четирите сезона на годината, свързани със селския бит. Сред забавленията са лов, риболов, планински излети, бране на билки и гъби. Може да се наеме високопроходим автомобил, чрез който да се посетят природните забележителности Козият камък и Черната скала (смятани за тракийски светилища), Синият вир, резерватът „Тъмната гора” и каньонът на река Канина. Организират се и еднодневни екскурзии до Роженския манастир край Мелник. Лещен се намира сравнително близо до минералния курорт Огняново, където може се предлага плуване и балнеолечение. На около 7 км се намира и село Ковачевица, известно с архитектурния си комплекс. Разстоянието до известния ски курорт Банско е приблизително 50 км.


Полезна информация

Резервации и повече информация:

тел.: +359 888 54 46 51, +359 896 64 55 84 (след 12,00 ч.)

e-mail: leshten@yahoo.com


Георги Бакалов

БАКАЛОВ, Георги – български професор по история, работещ в областта на медиевистиката. Роден е на 15 май 1943 г. в гр. Неврокоп (днешен Гоце Делчев) в дома на учителя Петър Бакалов. До 1963 г. живее в Черепиш, Врачанско. Същата година завършва и филиала на Софийската духовна семинария в Черепиш.

От 1967 г. до 1971 г. учи в Историческия факултет на Софийския университет и завършва с отличие. След това става научен сътрудник в Института по балканистика при БАН в секция „Византия и балканските народ през Средновековието”. Специализира в Института за Югоизточна Европа в Румъния. През 1975 г. печели конкурс и е назначен за редовен асистент в Историческия факултет, където работи и до днес.

Научно-преподавателската кариера на Георги Бакалов започва с избирането му за старши асистент през 1977 г. През 1981 г. защитава докторска дисертация на тема „Владетелската титулатура в Средновековна България и елементите на византийската титуларна традиция” и е избран и за главен асистент. Три години по-късно става доцент по Византийска история. През 1995 г. получава професорско звание с труда си „Византия. Културно-политически очерци”.

От 1990 до 1993 г. е заместник-декан на Историческия факултет, а от 1993 до края на 1999 г. – и декан на същия факултет. От 2000 до 2003 е ръководител на катедра История на Византия и балканските народи. През ноември 2003 е избран за заместник-ректор по научно-изследователската дейност на Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

Освен с научно-преподавателска дейност, проф. Георги Бакалов се занимава и с обществена и научно-популяризаторска дейност. Той е главен редактор на две исторически списания и е член на няколко редакционни колегии. Автор е на шест книги, 150 статии и студии и 14 учебници и учебни помагала за средното и висшето училище.

География История Места за посещение Полезна информация Георги Бакалов