Етнографски музей
Етнографският музей се помещава във възрожденска къща на един етаж, построена през XIX в. Тя е позната като Сърбинската къща. Интересна е дърворезбата по вратите и долапите. Запазена е автентичната система за отопление на помещенията и банята.
През 1992 тук е уредена първата етнографска експозиция. Тя включва тъкани (дрехи, носии, черги, килими), дърво, метал, накити, керамика. Фондът се състои от около 14 000 експоната. Посетителите се запознават с бита и обичаите на хората от Северозападна България.
Етнографският музей в Берковица е част от Стоте национални туристически обекта.
География
Берковица е град в Северозападна България. Намира се в област Монтана, административен център е на община Берковица. Разположен е в Западна Стара планина на 405 м н.в. В близост се издига връх Ком (2016 м).
Градът отстои на 24 км от Монтана и на 80 км от София.
История
Най-старите предмети, открити в региона на Берковица, датират от първото хилядолетие пр.Хр. Първите обитатели са представителите на тракийското племе мизи. След тях тук се заселват племето трибали. Траките изграждат стратегически укрепления по околните височини. Те се занимавали със земеделие (предимно отглеждане на пшеница) и скотовъдство (отглеждане на овце), обработвали желязо и добивали злато в поречията на р. Златица и Врещица. През първото хилядолетие сл.Хр. тук се заселват римляни. Регионът се развива в икономическо отношение. От това време са открити римска вила край с. Калиманица, останки от Берковското кале, Лесковското градище и некропол край него, земленият бент под с. Котеновци, свързан с промиването на злато, каменна пластика, накити, монети, оръдията на труда и оръжията, битовата и строителната керамика.
За първи път Берковица се споменава в писмен документ през 1491 г.
По време на османското владичество Берковица е седалище на каза (околия). Утвърждава се като занаятчийски град. Развиват се предимно дървообработването и грънчарството.
През юни 1836 г. избухва Берковското въстание. Предводител е Манчо Пунин от с. Бистрилица и затова то е известно още като Манчова буна или Манчова размирица. Във въстанието взимат участие около 4000 мъже от местността. То избухва след непълното провеждане на поземлената реформа в Османската империя (1834) и бунта на сръбския княз Милош Обренович в Източна Сърбия (1833). Освен Берковско през месеците юли-август въстават и Пиротско и Белоградчишко. Въстанието е потушено. Османското правителство сменя управителите на градовете, но въпросът за земята и данъците остава нерешен. През 1837 отново избухва въстание в Берковско и Пиротско. Предводител е Върбан Пенов от с. Бели мел. Въстанието отново претърпява крах. Решителната битка се състои в Чипровската клисура.
На 13 октомври 1870 г. в Берковица отваря врати девическо училище. По това време е построена и сграда за класното училище „Отец Паисий”. На следващата година е изграден катедралният храм „Св. Николай Чудотворец”. През 1872 г. е основано читалище „Бъдащност”. Две години по-късно е създадено ученическо дружество.
След избухването на Априлското въстание регионът остава пасивен. На 8 юли 1876 г. в Чипровци пристигат четите на Панайот Хитов и други български войводи и Берковският край въстава. След ожесточени боеве при Чипровския манастир въстанието е потушено.
Берковица е освободена на 4 декември 1877 г. Един месец отнема на руските войски, за да победят окончателно турците в сраженията за града.
След Освобождението градът остава околийски административен център, но загубва своето стопанско значение. През втората половина на ХХ век Берковица се развива в икономическо отношение. Построени са няколко завода – дървообработващ, за абразивни инструменти, мрамор, пластмаси, метал. Градът е благоустроен. Засилва се строителството, изграждат се нови училища, читалище, стадион и др.
Полезна информация
Етнографски музей
Работно време:
8,00–12,00 ч. и 14,00–17,00 ч.
събота и неделя: 9,00–12,00 ч. и 14,00–17,00 ч.