Geography

The  village of Zheravna  is  located in Southeast Bulgaria, in the province of Sliven and the municipality of Kotel.  Tucked away in the central part of Stara Planina Mountains, about 600  m above sea level, it lies  15km from Kotel,  45 km from Sliven and 340 km from Sofia.

Zheravna has a mountain climate with a mild winter and a cool summer.


Климат

Климатът в Жеравна е планински – с мека зима и прохладно лято.


История

Наличието на множество извори в местността е една от причините регионът да е заселен още от древността. Открити са монети от ІІ и ІІІ век от н.е., когато траките живеели в римската провинция, установена тук. Съхранени са също така глинени делви и съдове, накити, използвани при тракийски погребения. От този период са и останките от укрепление, намиращо се на близкия връх Вида. Впоследствие славяните се заселват в местността.

Жеравна влиза в пределите на Първата българска държава. На около 15 км от Жеравна, във Върбишкия проход, хан Крум КРУМ

(неизв.-814). Хан (803-814), считан за родоначалник на нова ханска династия, голям пълководец. Първоначално водил политика на мир с Византия и насочил своето внимание към северозападните граници на българската държава, които били застрашени от франките. През 805 се възползвал от тяхната победа над аварите и успял да включи в пределите на България източната част от държавата им. Разширяването на българските владения на запад предизвикало сериозно безпокойство в Цариград и през 807 император Никифор I Геник предприел поход, като стигнал с войските си до Одрин. Възползван от нарушаването на добросъседските отношения, КРУМ на свой ред потеглил на юг. През 808 се насочил по долината на р. Струма и разгромил посрещналите го тук византийски войски, а през 809 превзел Сердика (дн. София). Изплашен от неговите успехи, през 811 византийският император нахлул в пределите на България с голяма войска. Като отхвърлил предложения му от КРУМ мир, Никифор I Геник преминал старопланинските проходи и стигнал до столицата Плиска. След като взел със себе си съкровищата на българския владетел, опожарил я и потеглили назад. По пътя неговите войници ограбвали и опустошавали българските земи. КРУМ успял да организира голяма войска и да привлече на помощ аварите. Той посрещнал византийския император при Върбишкия проход. В сражението, станало на 26 юли 812, византийските войски били напълно разбити, загинал и Никифор I Геник заедно със своите военачалници. След сражението КРУМ заповядал да отрежат главата на Никифор I Геник, която няколко дни била държана на показ, набита на кол. След това, пак по негова заповед, черепът на императора бил обкован със сребро. С него КРУМ пил наздравица в чест на своята победа. През следващата година българският хан предприел нови действия против Византия. Тъй като не разполагал с достатъчно сили, за да се разправи окончателно с нея, той предложил на новия византийски император Михаил I Рангаве мир, като за целта бъде възобновен мирният договор, сключен между Тервел и Теодосий през 716. От Цариград последвал отказ. Византийският владетел потеглил на поход против България, но при Версиникия, близо до Одрин, неговите войски претърпели поражение (22 юни 813). След тази победа КРУМ стигнал безпрепятствено до Цариград. Той отново предложил на византийския император мир. Но след като разбрал намерението на византийците да го ликвидират по вероломен начин, се оттеглил и започнал да се готви за окончателното завладяване на византийската столица. По време на тази усилена подготовка обаче внезапно починал.

през 811 г. извоюва категорична победа над византийската армия на император Никифор I ГеникНикифор I Геник (?–811) е византийски император от 802. Покорява славяните, населяващи Пелопонес, укрепва византийската армия. През 811 преминава Стара планина и опожарява Плиска. Претърпява поражение (26 юли) от българските войски, предвождани от хан Крум в битката във Върбишкия проход и загива заедно с по-голямата част от византийската армия..

По време на Второто българско царство селището се намира на място, на което се пресичат два важни пътя – идващият от Велико Търново през Елена, Кипилово, западните местности на Жеравна и пътят от Преслав, през Козяк, връх Вида, Кореник, местността Усоите за хълма Добромерица.

Според разказите на Пахимер  близо до Жеравна, в Котленския проход, през 1279 г. Ивайло нанася тежко поражение на византийския пълководец Мурин и неговата десетхилядна армия.

След установяването на османската власт по българските земи към селото са присъединени осем отделни махали, намиращи се в близост. Тогава селището получава първо името Бащина, по-късно – Башкариеси, Башкьой (т.е. главно село) и Жеруна. За първи път името Жеравна е използвано от Райно ПоповичРайно Събев Стоянов (около 1773-1858) е български учител и книжовник. Открива (с А. Хаджикринчев) в Котел първото елино-българско училище (1812). Превежда от гръцки и издава книгата „Христоития или благонравие…”, която утвърждава кодекса от нравствени норми на формиращата се буржоазия, както и басните на Езоп. Пише на говорим български език. Осъществява кореспонденция с видни възрожденски културни и обществени дейци. през 1835 г. Предполага се, че коренът на думата произлиза от славянската дума жернов, която означава воденичен камък. Счита се, че селото е наречено така заради многобройните воденици, функциониращи тук в миналото.

Според едно предание тези земи били подарени на сестрата на цар Иван Шишман, дадена за съпруга на султан Мурад. По време на османското владичество Жеравна е превърнато в едно от първите т.нар. войнишки села. Затова то се ползва с редица привилегии. Управлението е поверено на местните първенци. Не било разрешено на турци да се заселват тук, а ако се наложело да посетят селото, трябвало задължително да слязат от коня си и да го водят. Жеравненци били освободени от данъци, но имали задължението да изпращат на султана всяка година определен брой войници за обслужване на сараите и конюшните му. Това задължение по-късно жеравненци прехвърлят на местните цигани. Тъй като те са много добри гайдари, забавляват турските първенци в Цариград. Привилегиите, с които селото се ползва по време на османското владичество, допринасят много за икономическия му възход.

По това време жителите на Жеравна се занимават предимно със скотовъдство. Отглеждат големи стада животни (най-вече овце) по поречието на р. ТунджаТунджа (тракийското й име е Тонзос) е река в България и Турция. Тя е най-големият ляв приток на Марица. Извира от Троянско-Калоферската планина, Средна Стара планина, тече през Подбалканските котловини с посока запад-изток до Зайчи връх (Средна гора), завива на юг, пресича Ямболското и Елховското поле, между Дервентските възвишения и Сакар образува Сремския пролом и при Одрин се влива в Марица. Дължина й е 405,2 км (в България 349,5 км, водосборен басейн 7884 км2). Режимът на Тунджа се формира при различни зонални ландшафтни условия. Тя има около 50 притока: Тъжа, Габровница, Стара река, Радова река, Мочурица, Поповска река, Каменица и др. По течените на Тунджа са изградени два язовира – „Копринка” и „Жребчево”., между Ямбол и Елхово. През лятото предпочитат обширните жеравненски пасища.

Постепенно жеравненци забогатяват, започват да строят къщи, като за целта наемат майстори от Загорето, Трявна, Габрово, Дряново. Благоустрояват улиците, построяват красиви чешми с надписи. През 1828 г. започват да изграждат нова църква. Тя е богато украсена и зографисана от известни тревненски зографи и от жеравненеца Недко Зограф.

Атонският манастир „Хилендар” има метох в Жеравна. Реставриран и подновен, той съществува и днес.

Тук ПаисийПаисий Хилендарски (1722–1773) е български монах (от 1745). През 1761 г. пътува до Сремски Карловци (днес Карловац, Хърватия); премества се от Хилендарския в Зографския манастир на Атонския полуостров, където през 1762 г. завършва „История славянобългарска”. Основните му източници са: историческите съчинения в руски превод на Цезар Бароний („Деяния церковная и гражданская”) и Мавро Орбини („Книга историография”), старобългарската литература, грамотите на българските царе и др. „История славянобългарска” е първото произведение на новата българска литература и историография. С идеите си за просвета, духовна самостоятелност и политическо освобождение Паисий Хилендарски поставя основите на Възраждането на българския народ и на националноосвободителната идеология. Известни са около 50 ръкописни преписа и преправки на „История славянобългарска”. прави един от първите преписи на „История Славяноболгарская”.

През XVIII век в селото отваря врати килийно училище. То се помещава в старата Бутовска църква. В началото на XIX век свещениците поп Стоян, поп Тодор, поп Вълчо и поп Ранко откриват килийни училища и в някои от махалите. В средата на XIX в. в Жеравна идва учителят Стефан ВълковСтефан Вълков е учител и общественик, който спомага много за развитието на образованието в Жеравна. Считан е за учен човек – знае гръцки, турски и руски език. Пише дописки в цариградските вестници, които се получавали и в Жеравна., който осъществява редица промени в образованието. Той открива девическо училище, заменя наустницата, псалтира и апостола с аритметика, граматика, землеописание, отрича жестоките наказания като образователен метод, въвежда публични изпити и 20-дневна годишна ваканция. Благодарение на неговата настоятелност обществено-църковният съвет разрешава построяването на самостоятелна училищна сграда. Строителството й започва през 1866 г. и завършва през 1867 г. Днес в красивата сграда се помещава картинна галерия.

Поради интереса на жеравненци към културата и просвещението дотук достигат първите новобългарски печатни книги: „Неделник” на Софроний ВрачанскиИстинското му име е Стойко Владиславов (1739-1813). Той е български книжовник, учител, общественик и църковен деец. Дядо на княз Стефан Богориди. През 1762 е ръкоположен за свещеник в родния му град Котел, където 30 г. е и учител. През 1765 се среща с Паисий Хилендарски, става негов последовател, преписва „История славянобългарска”. Заради дейността си е преследван от гръцкия владика и турските власти. Въвежда българския език в училищата и в църковната служба. Ръкоположен е за Врачански епископ през 1794 г. Кърджалийските размирици в Северозападна България го принуждават да се пресели във Влашко. Установява се в Букурещ (1803). Начело е на I български комитет в Румъния по време на Руско-турската война 1806-12. Съставя 2 ръкописни нравоучителни сборника, наречени видински, издава „Кириакодромион” (1806) – първата новобългарска печатна книга. Като оригинален творец се изявява най-ярко в автобиографията си „Житие и страдание грешнаго Софрония” (около 1805), отпечатана във вестник „Дунавски лебед”. Проправя пътя на новобългарския език в литературата., Христоматията на Райко Попович, Рибния буквар на Д-р Петър Берон Български учен енциклопедист, просветител, реформатор на учебното дело в България. Завършва медицина в Мюнхен с докторат. Работи като лекар в Крайова през периода 1832-41. След 1843 живее главно в Париж. Владее 9 езика. Създава първата натурфилософска система, изложена в 8-томното му съчинение „Панепистемия” („Всенаука”). Съдейства за развитието на просветното дело в България. През 1824 съставя първия български учебник „Буквар с различни поучения…” (по-известен с наименованието „Рибен буквар”), с който провъзгласява принципите на светското образование. Застъпва се за въвеждане на взаимно обучение и на звучния метод при усвояване на четенето, за девическо образование. Разработва въпроси из областта на метеорологията, физиката, химията, астрономията, математиката; философските му възгледи са изложени в обобщен вид в книгата „Славянска философия”.и др. В Жеравна са родени просветни дейци като Райно Попович, Сава Филаретов, Тодор ИкономовТодор Петров Икономов (1839-92) е български политик и общественик, публицист, учител, редовен член на БКД от 1884 (трансформирало се по-късно в Българска академия на науките). Председател на II велико народно събрание(1 юли 1881). Един от лидерите на Консервативната партия. Министър на вътрешните работи (1880), кмет на София (1880-81), председател на Държавния съвет (1882), министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията (1883-84). Автор на учебници, статии по въпроси на образованието и църковната борба; един от създателите на новобългарския език., Васил Д. СтояновВасил Димитров Стоянов (1839-1910) е български книжовник, публицист, общественик, учител, действителен член на БКД (1869). Участва в I българска легия в Белград. Основен популяризатор на българската литература и култура в Чехия. Един от учредителите на БКД, председател (1882-84), подпредседател (1884-98); пръв редактор на „Периодическо списание на БКД”. Директор на Народната библиотека в София през периода 1884-94. Има публикации за българската литература, история, фолклор, етнография..

Жителите на селото взимат участие и в борбата за отхвърляне на османското владичество. В околностите бродят с четите си Панайот Хитов Панайот Иванов Хитов (1830-1918) е български революционер, войвода. През 1860-64 води хайдушка чета в Стара планина. Главен войвода на четите, преминали в България през 1867; предвожда чета, с която по билото на Стара планина се изтегля в Сърбия. От апр. 1872 е член на БРЦК. Привърженик на идеята за съгласуване на българското революционно движение със сръбското против Османската империя. Войвода на доброволческа чета в Сръбско-турската война 1876 и в Руско-турската освободителна война. През 1885 се включва в движението за съединение на Източна Румелия с Княжество България. Автор на „Моето пътуване по Стара планина и животоописанието на некои български стари и нови войводи”.и Хаджи ДимитърДимитър Николов Асенов (1840-68) е български революционер. Байрактар (1862) на четата на Г. Трънкин и П. Хитов. През 1864 води самостоятелна чета, а през 1866 е хайдутин заедно с Ж. Чернев и Стефан Караджа. От 1865 е емигрант в Румъния. Заедно със Стефан Караджа през 1868 организира и предвожда чета. След битката в местността Канлъдере (при с. Вишовград, Търновско) се оттегля с останалите четници в Стара планина. Убит (18 юли) в сражение на връх Бузлуджа. На Хаджи Димитър са посветени народни песни и произведения на литературата и изобразителното изкуство.. През 1871 г. тук идват Васил Левски Истинското му име е Васил Иванов Кунчев (1837-1873). Идеолог на българската националноосвободителна революция, създател на Вътрешната революционна организация и на Българския революционен централен комитет (БРЦК). През 1858 става монах под името Игнатий. Участва в I българска легия (1862). Учител (1864-67) във Войнягово, Карловско, и Еникьой, Добруджа; знаменосец (1867) в четата на П. Хитов. През есента на 1867 и пролетта на 1868 е в Белград във II българска легия. С помощта на "Българско общество" предприема 2 обиколки из България – 1 дек. 1868 – февр. 1869 и май-авг. 1869. Основава първите революционни комитети. През 1870-72 изгражда Вътрешната революционна организация с ръководен център Привременно правителство в Ловеч. В проектоустава (1871) определя основната цел на освободителната борба: „с една обща революция да се направи коренно преобразуване на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република (народно управление)…” На общо събрание на БРЦК (1872) в Букурещ Левски е утвърден за главен апостол в България. Получава специално „упълномощие”, напуска Букурещ и продължава апостолската си дейност. От 1871 негови помощници са А. Кънчев и Д. Общи. Преустройството на Вътрешната революционна организация и създаването на революционни окръжни комитети в България са спрени от Арабаконашкия обир на турската поща (22 септ. 1872) начело с Д. Общи. Разкритията и арестите стават причина за отказа на Левски да изпълни нареждането на Л. Каравелов за незабавно обявяване на въстание в България. На път за Румъния минава през Ловеч, за да прибере архива на комитета. Остава да пренощува в ханчето на Х. Цонев Латинеца в с. Къкрина, Ловешко, където е заловен от турската полиция. Изправен пред специален съд, Левски се стреми да запази революционната организация. Осъден на смърт и обесен.и Ангел КънчевАнгел Кънчев Ангелов(1850-72) е български революционер. През 1871 е определен за помощник на В. Левски в изграждането на Вътрешната революционна организация. Заедно с Димитър Общи обикаля Тракия. Участва в основаването на Русенския, Троянския революционен комитет и др. Член на масонската ложа в Русе. На път за Букурещ при опит да бъде арестуван от османските власти и се самоубива на русенското пристанище.. С Жеравна е свързана и една героична и тъжна история, случила се по време на борбата за национално освобождение. През 1876 г. към четата на Стоил войвода, която влиза на 7 май в Жеравна, от селото се присъединяват 22-ма четници. Неочаквано вечерта завалява сняг, нещо необичайно за месец май, а на въстаниците предстои сражение с турците в местността Равно будче до с. Нейково. Заради лошото въоръжение и мокрия барут момчетата загубват битката въпреки показаната храброст. На 9 май турците донасят набити на колове главите на седем въстаници: на секретаря на четата Иларион Драгостинов, на сина на баба Тонка – Георги Обретенов, на нейковчанина Дели Ради и на четирима жеравненци: Руско Жейнов, Райно Люцканов, Вендю Цонков и Иван Хаджи Вълков. Турците насила накарват жителите на селото да минат покрай зловещите колове, за да разберат кои са близките им. Когато минава бащата на Руско Жейнов и турският офицер го пита дали има познати сред убитите, той отрича. Но докато се прибира към къщата си, намираща се на стотина крачки от страшната гледка, главата му побелява. Писателят Йордан Йовков обезсмъртява героите в старопланинската легенда „Юнашки глави”.

На 8 април 1878 г. руските войски освобождават Жеравна.

След Освобождението жителите на селото продължават да се занимават предимно с овчарство и занаятчийство. По продължение на цялата главна улица, а и не само, първите етажи на къщите се използват за дюкяни. В жеравненските къщи функционират различни работилници – на обущари, шивачи, абаджии, златари, чехлари, гребенари, фурнаджии, бръснари, кожухари, халваджии, кафеджии, сарачи, ковачи, месари, дърводелци, мандраджии. След Освобождението постепенно овчарите започват да се преселват със своите семейства в Добруджа. Занаятите започват да западат, а много жеравненци напускат селото.

През 30-те години на XX век започва събаряне на празните жеравненски къщи. Благодарение на инициативността на местните жители в Етнографския музей в София са изпратени по една стая от домовете на Хаджи Васил Хаджи Николов, на поп Никола и Киро Кехая. Това били едни от най-хубавите и богати къщи, отличаващи се с разкошни дърворезби.

През 1964 г. село Жеравна е обявено за музеен резерват, а за паметници на културата са определени 172 къщи. Някои датират от Българското възраждане, а други са строени преди повече от 300 години. Повечето са дървени, с каменни основи.


Regular events

Every year in August   Zheravna hosts a festival of folklore costumes. The participants gather in the nearby park Dobromiritsa. The idea is to create a natural and authentic environment away from civilization and the everyday routine, and revive old traditions. The local folks   welcome visitors with dances and songs, bagpipes, fire-dancers and mummers. Original crafts and traditional dishes are also displayed.

The folk costume is obligatory for whoever wants to join the festival.

Participating municipalities have their separate corners where they demonstrate their original skills and traditions.


Cultural and historical monuments

House Museum  Yordan Yovkov

Zheravna is the birthplace of the great Bulgarian writer Yordan Yovkov. Today his house is a museum where visitors can see documents, manuscripts, and photos related to the life and work of the author.

The house is one-storied. The writer lived in it until his 13th year when his family moved to Dobrudja. There is a monument in the courtyard featuring Yovkov seated on a chair and absorbed in thought.

House Museum Yordan Yovkov

Open in winter Monday-Sunday: 8am-noon; 1pm-5pm ; in  summer 9am-6pm

House Museum  Russi Chorbadji

 This is one of the oldest houses in Zheravna. It was built more than 300 years ago. The owner was among the most influential men in the village and participated in its governance. His personal wealth amounted to over 30 000 heads of cattle and several shops.

The house is not very impressive on the outside so that it may not attract unhealthy interest.  The richly decorated interior however   is very beautiful. The house has a drawing room, a living room, a bedroom and a kitchen. The ceiling and the furniture are decorated with woodcarvings. The stylized floral and animal patterns are typical of the period.

The ground floor served as storage for food stuffs, leather and other items that the owner traded in. Today it houses an exhibition displaying various handicrafts that developed in Zheravna during the National Revival period. There is a large loom with fine linen materials woven by local women.

The second floor houses an ethnographic collection that demonstrates the lifestyle of the wealthy inhabitants of Zheravna. There are luxury materials, vessels and other items.

The courtyard is a pleasant place for rest and recreation with lots of flowers and box-trees surrounding an old well.

Church of St. Nicolas

The church was built and consecrated in 1834. Nearby was an older church destroyed by fire in the early 1930s.

The church was painted in 1833-1840 by the masters Yordan Mihailovich from Elena and Georgui and Gencho from Tryavna.

During the Ottoman domination the church was a repository of religious books.

Today the church houses an exhibition of icons, stone plastic and church plate. Here is the oldest icon in the area of Sliven and Kotel.

House Museum Sava Filaretov

Sava Filaretov is a great Bulgarian enlightener and one of the founders of the modern Bulgarian school.

Today Sava Filaretov’s native house is a museum. It is a two-storied structure made of wood . It  is richly decorated with woodcarvings.  The house is situated amidst trees, greenery and flowers.  Worth special attention is the vaulted ceiling. Another interesting feature is the separation of the different rooms according to their function. This is typical of the houses of the late National Revival period.

The second floor houses a museum. Among the most valuable exhibits are the personal belongings

of Filaretov and his family. The exhibition provides a wealth of information about the lifestyle of the inhabitants of Zheravna during the National Revival.


Околности

В близост до Жеравна се намират останки от много манастири, датиращи от XII, XIII и XIV век.

Най-голям и най-богат от тях в миналото е бил манастирът „Света Богородица”, разположен в местността Клепалото. Той е бил построен в подножието на малък хълм, а камбанарията е била построена на върха, за да се чува звънът й в цялата околност. Според една легенда, когато манастирът бил нападнат и разрушен от турците през XVI век, монасите успели да скрият в околните пещери скъпоценности, утвар, одежди, ръкописи. Старите монаси останали и загинали в името на вярата си, а младите взели чудотворната икона на Божията майка и се отправили към Търново. В Арбанаси основали манастир на име „Успение Богородично”, в който и днес може да се види прочутата икона.


Известни личности от Жеравна

Сава Филаретов

Сава Филаретов е един от най-изявените български възрожденци, просветители и учители. Той е от основоположниците на модерното училище в България. Роден е в Жеравна през 1825 г. Още като дете проявява влечение към ученето и след завършване на местното килийно училище баща му го изпраща в Котел. Там той продължава обучението си при известния възрожденски учител Сава Доброплодни и научава гръцки език.

След като завършва котелското училище, Сава Филаретов преподава няколко години в Шумен, след което е изпратен с помощта на шуменските културни деятели да се дообразова в известното Куручешменско училище в Цариград. Там младият Сава получава прякора филарет – любител на добродетелта. Жаждата за знания скоро го отвежда в Одеската семинария, а 5 години по-късно завършва и Московския университет.

След завръщането си в България Сава Филаретов се посвещава на образователната система по българските земи, като налага редица промени. Негово дело е кратък речник и разговорник, предназначен за руските войски, които се подготвяли за освободителната за България война. Просветната му дейност предизвиква подозрението и неодобрението на турската власт и скоро той емигрира в Русия. Там се разболява от туберкулоза и по съвет на лекарите заминава да се лекува в Кайро, където умира на 37 години през 1863 година.


Полезна информация

Къща музей „Йордан Йовков”

Работно време:

зимно: 8,00–12,00 и 13,00–17,00 ч.;

лятно: 9,00–18,00 ч.;

без почивен ден