География
Скравена е село, намиращо се в Западна България. Намира се в Софийска област, част е от община Ботевград. Разположено е в Ботевградската котловина.
Отстои на 5 км от Ботевград, на 55 км от София, 11 км от Правец и на 37 км от Ябланица.
През селото протичат реките Бебреш (река в Северна България, ляв приток на Малкия Искър) и Калница (извираща от Светиилийските възвишения).
Културни и исторически забележителности
Паметник-костница на Ботевите четници
Паметник-костница на Ботевите четници е мемориална костница, в която са поставени черепите на 10 от четниците от четата на Христо Ботев. Те са от групата на Георги Апостолов. Убити са при разгрома на въстаниците в Рашов дол край Ритлите на 2 юни 1876 година (21 май по стар стил). На следващия ден в Скравена са донесени главите им, отрязани и набучени на колове. Всички жители на селото, родното място на Апостолов, са заставени да излязат и да видят шествието на башибозука. По-заможни жители успяват да откупят главите на четниците. Вечерта жените от селото ги измиват, увиват в домашно платно и погребват в двора на църквата. На 3 юни 1930 година тленните останки на българските борци за свобода са преместени в специална витрина в църквата на селото.
Мемориалната костница е изградена през 1982 г. Проектът е на арх. Росица Грънчарова, скулптора Стефана Бояджиева и художника Божидар Овчаров.
След Освобождението в традиция се превръща ежегодното организиране на възпоменателни чествания в Скравена.
Костницата е един от Стоте национални туристически обекта на БТС.
Манастир „Свети Николай”
Манастир „Свети Николай” е разположен на около 2 км североизточно от село Скравена.
Изграден е по време на Втората българска държава. Няколко пъти е разрушаван и отново възстановяван.
Предполага се, че на мястото на наричания още Скравенски манастир първоначално е имало езическо светилище. Вероятно върху неговите останки по време на управлението на цар Петър е построен християнският храм. Комплексът включва еднокорабна, едноапсидна черква с емпория (балкон), триделен притвор с камбанария над него и жилищна сграда.
Легенда разказва, че на свещеника Филип Иванов от малкото село Челопеч се явява св. Николай. Привижда му се манастир, разрушен при падането под Турско робство, който се издига на хълма. Св. Николай възлага на монаха задачата да построи този храм.
Разкопките около манастира започват през 1938–1941 г. Открити са зид, изграден от камък и хоросан, дебел 80-100 см; основите на храм, който е бил опожарен и затрупан с пръст. В храма е намерена килия с размери 3,5 м на 4 м, в която е имало огнище. При разкопките са открити и шест скелета, заемащи различно положение. Една от теориите е, че това са хора, участвали в отбраната на манастира и на намиращото се наблизо в миналото село Грамаде срещу турците. Жителите на Грамаде се съпротивлявали ожесточено срещу османските войници и затова те го разрушили изцяло. Според друга теория скелетите са на славяни и един българин, живели тук, когато е съществувал езическият храм, върху който по-късно е издигнат манастирът.
На 120 м от манастира са открити основите на друга църква.
За построяването на съхранилия се до днес храм са помогнали много християни, една от които е монахиня Людмила (1899–1986). Тя се посветила на изграждането му, което завършва през 1946 г. След смъртта й е погребана в двора на манастира. Иконите и иконостасът са дарение от вярващи.
Освен манастирът забележителност е и старият дъб, издигащ се в неговия двор. Той е на около 520 г. Висок е 25 м. Според преданието, ако го прегърнеш, дървото ще ти даде сили.
Празникът на манастир „Свети Николай” се чества на 9 май.
Манастирът е един от Стоте национални туристически обекта на БТС:
Манастир „Свето Преображение”
Манастирът „Свето Преображение” е разположен на около 4 км северно от Скравена. Изграден е по време на Втората българска държава. Османските завоеватели го разрушават, но през 1608 г. благодарение на св. Пимен Софийски е възстановен. През XIX век отново е сринат, но е издигнат отново през 1930 г.
Посетителите могат да видят фрагменти от стенописи, съхранили се от стария храм, в черквата. До днес е запазена и жилищна сграда.
В близост до манастир „Свето Преображение” можете да посетите пещерата Меча дупка.
Полезна информация
Паметник-костница на Ботевите четници
Телефон: 359 7137 21 31
Работно време:
9,00–18,00 ч., без почивен ден
Ключът за костницата и печатът за притежателите на книжки на БТС се намират в информационния център в читалище „19 февруари”.
География Културни и исторически забележителности Полезна информация