География

Трявна е град в Централна България. Разположен е в долинното разширение на Тревненска река (приток на р. Янтра), в северното подножие на Тревненска планина. Намира се в област Габрово, в която е трети по големина град след Габрово и Севлиево. Административен център е на община Трявна. Отстои на 250 км от София, на 170 км от Варна и на 20 км от Габрово.

Климатът е умереноконтинентален с прохладно лято и мека зима. Той се формира под непосредственото въздействие на Стара планина.


История

Предполага се, че град Трявна възниква през втората половина на XII в. под името Търнава, когато Асеневци разгромяват войските на Исак II и построяват църква на това място. Най-старите официални сведения за Трявна са от XV–XVI в., от времето на османското владичество. Тогава за първи път се появява под името Трявна. През Възраждането Трявна се оформя като процъфтяващ икономически и културно-просветен център. Сред занаятите, развиващи се в града, се отличават иконописта, дърворезбата и дюлгерството. Така се заражда Тревненската художествена школа. Първи представител е Папа Витан Стари. Братята му Койо и Симеон Цоньови и наследниците им създават рода Витановци – неговите представители работят повече от век из цялата страна. Наред с тях творят и др. родове иконописци и резбари – Захариевци, Попдимитрови, Миньовци. Някои от тях продължават своята дейност и след Освобождението. В началния етап от развитието си иконописците от Тревненската художествена школа се придържат към византийската традиция, в началото на XIX в. постепенно внасят нови реалистични моменти (включително пейзаж и битови сцени). Връх в творчеството им са 60-те г. на XIX в. Иконостасите, дърворезбованите тавани и др. са изработени с голямо майсторство от тревненските резбари Д. Ошанеца, Д. Дойковчето, Н. Драгошинов, Г. Марангозов. В края на XIX в. Тревненската художествена школа запада.

В Трявна е създадено и второто светско училище в България – през 1839 г. В него е преподавал видният български писател, публицист и просветен деец Петко Славейков. Тук се ражда синът му – Пенчо Славейков.

Трявна е сред селищата, които се включват в Априлското въстание. С писмо от апостолите на IV пловдивски революционен окръг градът е призован да въстане срещу поробителите. Първоначално местните първенци отказват да се вдигнат на бунт, но на 5 май е организирана чета от войводата Христо Патрев. На 9 май въстаниците водят героични боеве с башибозук и редовна армия.


Културни и исторически забележителности

Даскаловата къща

Построена е през 1804–1808 г. от майстор Димитър Ошанеца и Иван Бочуковеца. Има каменно приземие, паянтов етаж, симетрична планова композиция.

Преданието разказва, че собственикът е бил един от най-богатите хора в града и си поръчал да му построят хубава и голяма къща. Когато я завършили, по стар обичай стопаните поканили гости за освещаването й. Всички много я харесали, но само стопанинът бил недоволен – къщата не била добре украсена. Засегнат от това, майстор Димитър защитил работата си и казал: „Злато, мрамор и сребро за украсата на къщата не са по нашенски, но от дърво такива тавани ще ти направя, каквито няма да видиш никъде”. Като чул това, Иван казал, че може да направи таваните не по-лошо от майстора. Тогава те решили да сключат облог – всеки да направи дърворезба на един таван и така да покаже що за майстор е. Работили шест месеца – от Гергьовден до Димитровден, без да имат право да гледат работата един на друг. Когато завършили, събрали се старите майстори да решат облога. Влезли най-напред в стаята на Иван. Учудени от красотата на тавана, от който греело жарко юлско слънце, решили в един глас да го признаят за майстор. Но когато влезли в другата стая, където работил майстор Димитър, учудването им било още по-голямо, защото от тавана отново греело слънце, но вече спокойно майско слънце. Тогава те казали: „Младият е майстор, но старият е по-добър. Той печели облога между двамата”, и му дали титлата уста – майстор на майсторите.

Слънцата и до днес остават недостижим връх в резбарското изкуство.

Важно е да се отбележи, че в къщата може да се проследи развитието на резбарското изкуство, като се започне от най-простата, т.нар. овчарска резба, и се стигне до църковната, която бележи върха в развитието на дърворезбата.

Даскаловата къща има също и историческа стойност, тъй като на 11 ноември 1871 г. в нея пренощувал Васил Левски – най-ярката фигура на националноосвободителните ни борби срещу петвековното османско иго. По време на Руско-турската освободителна война в стаята с таван, изработен от Иван Бочуковеца, се установил щаб на част от руската армия.

 

Днес е музей на резбарското и етнографско изкуство.

Площад „Капитан Дядо Никола” (църква „Св. Архангел Михаил”)

Това е единственият в страната възрожденски архитектурен ансамбъл, съхранил почти изцяло автентичния си вид. На него гордо издига снага часовниковата кула, построена през 1813 г., с работещ и днес оригинален часовников механизъм. В непосредствена близост до нея се намира и прочутото тревненско школо, което е едно от първите светски училища в България. Построено през 1839 г., днес то е приютило изложба на картини и дървопластика, както и интересна колекция от часовници. В училището е представена и възстановка на класна стая от времето на взаимното училище. На стария площад се намира и църквата „Свети Архангел Михаил” – през 1192 г. българските царе География История Културни и исторически забележителности