География

Балчик е град в Североизточна България. Намира се в област Добрич, административен център е на община Балчик. Разположен е на брега на Черно море.

Отстои на около 402 км от София, на 30 км от Варна, на 37 от Добрич.


Климат

Община Балчик попада в умереноконтиненталната климатична подобласт. Средната годишна температура е 12ºС. Зимата е мека, лятото е слънчево и топло.


История

Траките са първите заселници на територията на Балчик. Най-старите предмети, открити тук, датират отпреди повече от 5 хил. г. – чаши, метални съдове, накити, оръжия и др. Разкрити са и основите на храм на Кибела от елинистическата епоха. През този период тук се е издигнала крепостта Круни или Круной, част от старогръцки полис. Името е свързано със старогръцката дума „извори”, поради много на брой извори в района. В него са намерени статуи от бял мрамор, фризове, 18 мраморни плочи със запазени надписи на старогръцки, фигурални композиции и украса. През IV век пр.Хр колонията е преименувана на Дионисополис (градът на бог Дионис). Според легенда, морето изхвърлило на брега статуя на Дионис, богът на виното и веселието. В полиса се секат монети с образа на бог Дионис. Градът се утвърждава като най-важния център на Северното Черноморие след Одесос (дн. Варна).

В последствие полисът е превзет от войските на Филип II Македонски. В средата на IV в. пр.Хр. те успяват да завладеят целия полуостров – от р. Истрос до Медитерана и от Понта до Адриатика.

Градът е нападан многократно по време на Римската империя и постепенно запада.

Балчик влиза в пределите на Първата българска държава. Градът, преименуван на Карвуна, се развива като важен административен, търговски и пристанищен център. По това време укреплението е единственото от делтата на Дунав до Плиска. Карвуна съществува до началото на XI в. През 40те години на XIV век българският болярин Балик създава независимото Добруджанско княжество с център Карвуна. След него на престола се качва брат му Деспотица. Предполага се, че градът е опожарен през периода 1393–1397 г., т.е. след падането му под османска власт през 1395 г. при управлението на Иванко.

Върху останките на някога развития български средновековен град започва да се изгражда Балчик. В края на XVIII и първата половина на XIX в. тук се извършва усилена стопанска дейност и Балчик се превръща в един от най-развитите търговски центрове на Добруджа.

След Кримската война (1853–1856) градът процъфтява, развива се търговията с жито.

След края на Балканската война през 1913 г. е подписан Ньойският мирен договор, според чиито условия Южна Добруджа става част от територията на Румъния. Впечатлена от красотата на местността, румънската кралица Мария построява в Балчик дворец и ботаническа градина. Те са едни от най-посещаваните забележителности на Балчик днес. Много от представителите на румънската буржоазия построяват вили тук. Балчик се превръща в модерен курортен град. Прокаран е първият асфалтиран път от двореца до града, който е електрифициран. За по-голямо удобство на идващите в Балчик румънци в града е отворено летище.

След подписване на Крайовската спогодба на 21 септември 1940 г. Южна Добруджа отново става част от територията на България.


Редовни събития

В Балчик ежегодно се провежда международният детски фестивал „Усмивките на морето”. Участниците се състезават в седем жанра на музикалното и танцовото изкуство и в пленер на детската рисунка.

Всяка година през юни се организира международният фестивал за съвременно изкуство „Процес-пространство”.

В края на годината се провежда „Балфест”, международен фестивал за документално и репортажно кино.


Исторически музей

Експозицията на Исторически музей – Балчик, проследява развитието на града от VI в. пр.Хр. до 1940 г. Тя е подредена в три зали, посветени на различните периоди. Тук можете да разгледате предмети от керамика и стъкло, епиграфски паметници, монети. Интерес представлява богатата колекция от документи и фотографии, които представят обществено-политическия и стопанския живот на Балчик след Освобождението през 1878 г.


Етнографски музей

Етнографският музей в Балчик е разположен в красива двуетажна къща. Тя е била собственост на местен търговец на жито. Експозицията проследява развитието на занаятите коларство, ковачество, дърводелство, бъчварство. Представени са предмети от бита на местното население – работни и празнични костюми, рибарски мрежи, стан и жътварски инструменти, накити и др.


Възрожденски комплекс

Част от Възрожденски комплекс – Балчик, са Взаимното училище и църквата „Св. Никола”. В училищната сграда са пресъздадени класна и учителска стая от средата на ХIХ век. Църквата „Св. Никола” е изградена през средата на ХIХ век. Стенописите са дело на тревненски майстори. Тук можете да разгледате интересната постоянна изложба „Възрожденски икони от Добруджанския край”.


Художествена галерия

Художествената галерия в Балчик се помещава в интересна сграда от началото на ХХ век. Постоянната експозиция включва произведения на българските художници класици и съвременно българско изкуство. Четири зали са предназначени за временни изложби на български и чуждестранни творци.


Архитектурно-парков комплекс „Дворецът”

Архитектурно-парковият комплекс „Дворецът” се намира на около 2 км югозападно от град Балчик. Разположен е на морския бряг.

Дворецът е изграден по времето, когато Южна Добруджа е част от територията на Румъния. Кралицата на северната ни съседка – Мария Александрина Виктория де Единбург, заповядва тук да бъде изградена лятна резиденция. Желанието й било тя да носи името „Тихото гнездо”. На 7 септември 1940 г. е подписан Крайовският договор и Южна Добруджа отново става част от пределите на България. През 1961 година българската държава откупува „Двореца” от Румъния. Следва реставрация.

Проектът на „Двореца” е дело на италианските архитекти Америго и Аугустино. В изграждането му участват и много български майстори. Съхранени са съществувалите на това място постройки. Старите мелници са реставрирани. Архитектурата на двореца е много интересна, тъй като се преплитат старобългарски, готически, ориенталски и мавритански елементи.

Дворцовият комплекс включва сграда и парк. Част от парка е превърната в ботаническа градина, стопанисвана от СУ „Св. Климент Охридски”. Оттук водят началото си изворите „Бял кладенец” и „Чатал чешма”. В миналото тяхната вода е използвана от мелниците в местността. В комплекса има още помощни постройки и вили. Едни от забележителностите са „Божествената градина”, градина „Английски двор”, „Градината с кръстовидното водно огледало”, „Гетсиманската градина”, „Мостикът на двореца и гаражите за яхти”, „Алеята на виното”, „Алеята на вековете” и др.

Над главния вход на двореца се издига караулното на часовоите. Вляво от входа има втора, желязна врата. Пред двореца е изграден кладенец, който в миналото наричали „Сребърен кладенец”. Причината най-вероятно е бистрата му вода, която е винаги студена. На юг от кладенеца се намира „Градината на Господа”. В нея е изградена каменна чешма. Широк каменен канал разделя градината на две части, във всяка от които има цветни лехи. Из целия комплекс са поставени големи глинени съдове, сложени върху каменни постаменти. Те били закупени от кралица Мария от Мароко.

В миналото румънската кралица приемала румънски ученици от гимназиалните класове, които идвали тук на почивка през лятото. За тях била предназначена отделна сграда.

В близост до морето се намира сграда, построена в старобългарски стил. По стените й, подобно на повечето останали сгради тук, има интересни декоративни пълзящи растения. В тази постройка първоначално живял принц Николай, но той я преотстъпил на сестра си – принцеса Илияна, съпруга на Хагсбурския херцог Антони. Когато се изнасяла, тя взела със себе си по-голяма част от мебелите. До днес са се съхранили няколко старинни шкафа, кресла, кушетки и картини.

На места из двореца можете да видите каменни кръстове, по които личат надписи на черковнославянски език. Те са донесени от манастири от Бесарабия. Част от декорацията на градината е изкуствен водопад, който се спуска от 25 м височина.

Интерес представлява т.нар. Нимфеум – Храм на водата. Той представлява римско-арабска баня, разположена до малък водопад. Каменните колони се издигат на два метра височина. Басейнът е разположен в средата и е с формата на квадрат. На единствената стена, издигната на север, е изградена триструйна чешма, водата от която се влива в басейна. На рождения си ден кралица Мария организирала тържества тук. От банята започва красива каменна алея, наричана „Алеята на белите кремове”. В края й се намира дворцовият параклис „Успение Богородично”. Сградата е изградена от камък. На западната стена е изписан образът на кралица Мария. Тя е представена в естествена големина, държи в ръцете си църква. От другата страна е изобразена нейната дъщеря Илияна с кораб в ръка. След смъртта на кралица Мария сърцето й се съхранява тук в мраморен саркофаг. При отстъплението румънците го взимат със себе си. Интерес представляват старинният трон и иконостасът, донесени от о. Кипър.

В близост до морето върху каменна площадка има басейн във формата на кръст. Частта от дворцовата градина, разположена най-близко до морския бряг, е наричана „Гетсиманската градина”. Каменна стена я отделя от друга градина – „Синята вълна”. Тук има розариум, в който се отглеждат 34 вида рози. Следва градината „Кътчето на принц Томислав” (Томислав е внук на кралица Мария). В нея можете да видите релеф на Дева Мария, която държи в ръце издъхналия Христос. В средата й има каменен басейн.

Малка пещера е използвана като място за отдих на персонала през горещите летни дни. В близост до нея е разположена кухнята. До нея има още две постройки, които в миналото са били воденици.

Една от най-впечатляващите сгради е тази, в която отсядало румънското кралско семейство. Тя е построена в ориенталски стил. Отгоре се издига кула. На нейния връх има специален инструмент. Той се обръща срещу вятъра, който предизвиква лека музика. Интересно е, че покривите наподобяват християнски храм. Най-вероятно причината е, че кралицата изповядвала бахайско учение, проповядващо обединение на различните религии и култ към красотата. На единия ъгъл можете да видите малка статуя на дъщеря й Илиана. Тя държи кораб в ръце, който се свързва с реална случка от нейния живот. По време на буря тя едва не се удавя, но е спасена от рибар. Архитект е италианецът Америко. Долният етаж е бил предназначен за крал Фердинанд, съпруг на кралица Мария. Той се състои от три помещения – спалня, стая за почивка и кабинет. Стълби отвеждат до втория етаж, използван за трапезария с библиотека. Стените са украсени с ятагани и мозаечни плочки. Има и красива веранда. Третият етаж е бил предназначен за кралица Мария. Тук тя е приемала само най-близките си. От нейното пребиваване са запазени писалище, гардероб и часовник. Спираловидни стъпала водят до кулата, от която се открива красива гледка. По стените могат да се видят медни предмети, стари фамилни гербове, снимки. Спалнята на кралицата е обзаведена в ориенталски стил. В банята й имало порцеланова вана, чиято вода се затопляла от специална инсталация за парно отопление. В будоара й можете да видите нейното писалище, умивалник от жълт мрамор, огледало и старинен гардероб. Други две стаи, разположени на същия етаж, са били използвани от камериерките. Тук също има веранда.

До сградата преминава „Алея на виното”. В нейното начало се намира каменният трон на кралицата, върху облегалката са изобразени полумесец и звезда. Ако продължите по нея, ще видите старо водно колело, което в миналото е произвеждало ток, задвижвано от падащата водна струя.

До двореца има и басейн с квадратна форма. До него минава алея, а от двете й страни са издигнати бели каменни колони. Те са подарък от сръбския крал Александър и затова мястото е наричано „Алеята на крал Александър”. В миналото по нея можело да се стигне до постройка, наречена „Кара Дълга” (Черна вълна). Свличане е направило достъпа до нея невъзможен. Подът е постлан с гланцирана мозайка. В средата му има фонтан с басейн.

За да се изкачите до стопанството на двореца, трябва да преминете през своеобразен лабиринт от стени, стъпала, цветя и дървета. В постройките са живели помощниците на кралицата. Има също така лозя и овощни градини. Изграден е и басейн, който се влива в малко изкуствено езеро. Това място е наричано „Градината на принцеса Илияна”. На няколко метра от нея е изграден манастир, който поради свличането е полусрутен.


Ботаническа градина

Ботаническата градина на СУ „Св. Климент Охридски” в Балчик е създадена през 1955 г. Тя е разположена на площ от 65 дка. Осъществява обмен с повече от 450 ботанически градини в света.

Тук се отглеждат повече от 3000 вида растения. Можете да видите втората по големина в света колекция от кактуси – 33 вида палми, някои от които са на повече от 50 години. Интерес представляват и кактусите, по-високи от 5 м.

Срещат се също така екзотични и рядко срещани дървета като каучуково, бонбонено, книжно дърво, древно гинко, метасеквоя, едроцветна магнолия и др.


Места за посещение

Исторически музей

Експозицията на Исторически музей – Балчик, проследява развитието на града от VI в. пр.Хр. до 1940 г. Тя е подредена в три зали, посветени на различните периоди. Тук можете да разгледате предмети от керамика и стъкло, епиграфски паметници, монети. Интерес представлява богатата колекция от документи и фотографии, които представят обществено-политическия и стопанския живот на Балчик след Освобождението през 1878 г.

Етнографски музей

Етнографският музей в Балчик е разположен в красива двуетажна къща. Тя е била собственост на местен търговец на жито. Експозицията проследява развитието на занаятите коларство, ковачество, дърводелство, бъчварство. Представени са предмети от бита на местното население – работни и празнични костюми, рибарски мрежи, стан и жътварски инструменти, накити и др.

Възрожденски комплекс

Част от Възрожденски комплекс – Балчик, са Взаимното училище и църквата „Св. Никола”. В училищната сграда са пресъздадени класна и учителска стая от средата на ХIХ век. Църквата „Св. Никола” е изградена през средата на ХIХ век. Стенописите са дело на тревненски майстори. Тук можете да разгледате интересната постоянна изложба „Възрожденски икони от Добруджанския край”.