Рилски Езера
Седемте рилски езера представляват група езера с ледников произход. Това е най-посещаваната от туристи езерна група в България, част от Стоте национални туристически обекта. Те се намират в Дамгския дял на Северозападна Рила, в околността на вр. Хайдута (2465 м) между 2100 и 2500 метра надморска височина. Разположени са стъпаловидно – представляват вдлъбнатини по склона на планината, като отделните езера са свързани помежду си чрез малки поточета. При преминаването на водата по тези поточета са образувани малки водоскоци и водопади. До средата на циркуса могат да се видят поляни с различни планински цветя, горички от клек и лечебна хвойна, а по-нагоре има големи скални масиви.
Името на всяко от Седемте рилски езера има връзка със специфични външни особености на даденото езеро. Разположеното на най-голяма надморска височина носи името Сълзата заради прозрачността на водите, през които се вижда дъното на езерото. То е и най-малко по площ – около 10 дка. Следващо по височина е Окото, което е с почти идеална овална форма. Окото е най-дълбокото циркусно езеро в България – 37,5 м. То е уникално с това, че през цялата година задържа лед по повърхността си, а от зъбера над него до водната повърхност се спуска голям склон, покрит със сняг дори през горещите летни месеци. Бъбрека е езерото с най-стръмните брегове от цялата група. То е около два пъти по-голямо от Рибното езеро и Трилистника. Четвъртото езеро е Близнака. Това е най-голямото по площ езеро от Седемте рилски езера. Езерото Трилистника е с неправилна форма и невисоки брегове. Най-плиткото езеро е Рибното езеро. Най-ниското от езерата е Долното езеро. В него се събира водата, която изтича от останалите. То дава началото на река Джерман.
Mестността на Рилските езера се посещава обикновено откъм Сапарева баня или откъм Рилския манастир. Изходен пункт за Езерата е хижа „Рилски езера”, като изкачването до най-високото езеро отнема около 2 часа.
Тази чудна природна местност привлича не само туристите. За първи път през 1929 година тук идват представителите на Бялото братство и се установяват на палатков лагер край второто езеро. Всемирно бяло братство e учение и школа на така нареченото езотерично християнство, създадено от Петър Дънов в България през 1897 г. Оттогава до днес те продължават да идват всяко лято тук, на височина около 2300 м. Братството прекарва близо 30 дни през месец август в съзерцание на природата и самовглъбяване.
Рила
Рила е планина в Южна България, част от Рило-Родопския масив и от най-старата суша на Балканите – Македоно-Тракийския масив. На юг граничи с Пирин чрез живописната седловина Предела (1142 м), на север е свързана с Верила чрез Клисурската седловина. Западната й граница е долината на река Струма, на североизток се разделя от Средна гора чрез долината на река Марица и на югоизток – от Западни Родопи чрез Аврамовата седловина.
Рила е блоково-разломна планина (хорст) с куполообразна форма. Изградена е от гранити, гнайси и кристалинни шисти, формирани преди повече от 250 милиона години (през палеозоя). Образуването й започва поради многобройни издигания през периода Терциер. Планината е заледявана на няколко пъти през плиоцена, а алпийският й релеф е формиран при последното (Вюрмското) заледяване преди 10 000–12 000 години. Тогава снежната граница на планината била на 2100 м надморска височина. Над нея ледниците коренно променили съществуващия дотогава релеф, като образували дълбоки циркуси (огромни кресловидни вдлъбнатини, отворени от едната страна), остри карлинги (пирамидални върхове), скални зъбери (назъбени била), трогови и висящи долини, морени и други типични ледникови форми. От този период като завещание са останали езерата, пръснати из цялата планина.
Средната надморска височина на Рила е 1487 м, а общата площ – 2629 км2. Най-високият връх е Мусала – 2925 м. Той е и най-високият на Балканския полуостров. В Европа Рила се нарежда на шесто място по височина след планините Кавказ, Алпите, Сиера Невада, Пиренеите и Етна. По-голямата част от високите върхове (2500–2700 метра надморска височина) имат алпийски изглед, като типичен пример е Мальовица. Останалата част, най-вече Източна Рила, е заета от високопланински ливади.
Предполага се, че името Рила има тракийски произход. Първоначално носела името Донука, Дунакс, Доунакс (затова римляните я нарекли Донукас монс), а по-късно – Роула или Рила, което означава многоводна планина. Названието е свързано с факта, че в Рила има около 200 езера и множество минерални извори в разломните зони (Сапарева баня, Долна баня, Костенец, Баня и др.). По билото на Рила минава Главният български вододел, който съвпада с Главния балкански вододел, разделящ водосборните басейни на Черно и Егейско море. Тук се намират изворите на Искър, Марица и Места. Много притоци на тези реки и на Струма също извират в Рила – Бели, Леви, Прав и Черни Искър, Бяла и Черна Места, реките Белишка, Благоевградска Бистрица, Градевска, Изток, Рилска. На Балканския полуостров най-голямото по площ високопланинско езеро – Второто Смрадливо езеро (24 ха), както и най-високо разположеното езеро – Леденото (2709 м), са разположени в Рила. Освен Седемте рилски езера известни са още Вапски, Грънчарски, Джендемски, Казански (Казанчалски), Манастирски, Маричини, Рибни, Ропалишки, Скалишки (Реджепски), Урдини и Чернополянски (Карааланишки) езера.
Географското разположение на Рила определя нейния климат – по южните склонове е преходносредиземноморски, по северните – умереноконтинентален, а във високите части е типично планински. На връх Мусала падат 2000 мм валежи годишно, като 80% от тях са от сняг. Там са измерени най-ниските температури за планината – абсолютна минимална температура минус 31,2°С при средна месечна температура минус 11,6°С, измерена през февруари. Абсолютната максимална температура, измерена на Мусала, е 18,7°С. Отрицателните температури се задържат средно около 9 месеца, като често продължават до края на юни. Около средата и края на юли се наблюдава устойчиво повишаване на температурата, но дори и през летните месеци температурата не се задържа трайно над 10°С. Това определя краткия вегетационен период във високопланинските части. Той варира от 3 до 6 месеца, като над 2000 м надморска височина трае около 3 месеца. Снежната покривка се задържа средно 200–220 дни в годината, като за ниската зона на планината тя е най-дебела през февруари. Тогава средната месечна дебелина достига 20–30 см. Във високата зона – над 2000 м надморска височина – снежната покривка е най-дебела през март – 70–80 см.
Ветровете в Рила духат предимно от запад и югозапад. По-редки и по-умерени са северозападните и североизточните. Във високите части на Рила относителната влажност на въздуха най-често е в границите от 80 до 85%. Най-сухи са студените зимни месеци.
Въз основа на релефа и на характерни морфографски белези планината се подразделя на четири главни дяла: Източна, Централна, Северозападна и Югозападна Рила.
Източният (Мусаленски) дял е най-обширен и най-висок. Тук се издига най-високият връх, както и 12 от 18-те рилски върха над 2700 м – Мусала, Ястребец, Иречек, Дено, Манчо и др. В тази част са Мусаленските езера, Маричините езера, Ропалишките езера, Леденото езеро. Тук се намира и курортът Боровец.
Централната част (Скакавишки дял) на Рила е най-малката (1/10 част от площта на планината). В този дял са разположени едни от най-известните и посещавани ледникови езера в Рила– Рибни, Джендемски, Манастирски. Тук се намира най-голямото езеро на Балканския полуостров – Смрадливото езеро и се извисяват върховете Канарата, Черна поляна, Рилец. Между реките Леви и Бели Искър се издига билото на Скакавците – Голям Скакавец, Малък Скакавец, Пчелина и Свети Дух. Друго по-известно било е това на Маринковица и Водния чал. То достига до Кобилино бранище – вододелната седловина между Скакавишка и Мальовишка Рила.
Северозападната част заема близо 25% от територията на планината. Тя се простира между Рилска река и Клисурската седловина. Най-високият връх в тази област е връх Голям Купен, висок 2731 м. Тук се намират Седемте рилски езера и Рилският манастир. Северозападният дял е известен с множество труднодостъпни красиви върхове и живописни езера. На територията на югозападната част (Капатнишкия дял) е разположен най-старият резерват в България. Площта на тази част е 30% от площта на планината. С изключение на най-северната си малка част той няма алпийския облик на останалите дялове.
Национален парк
Национален парк „Рила” e най-големият национален парк в България. Заема площ от 81 046 хектара, като горите покриват 53 481 хектара, а безлесната зона е 27 565 хектара. Разположен е на 100 км южно от София, в централните и най-високи части на Рила планина. Целта е чрез него да се опазят саморегулиращи се екосистеми, които притежават голямо биологично разнообразие; съобщества и местообитания на редки и застрашени видове; исторически паметници със значение за науката и културата. Оттук извират едни от най-пълноводните и дълги реки на Балканския полуостров. През парка минават и два основни европейски туристически маршрута – Е4 и Е8. Оформени са 8 главни входа на парка.
По-голямата част от територията на парка е покрита с вековни гори от смърч, бяла мура и бял бор. До момента тук са установени голям брой висши растения – 38,35% от висшата флора на България. Не са рядкост и ендемитите (видове с ограничено географско разпространение). Общият им брой на територията на парка е 57, като от тях локални са 3 вида, български – 18, а 36 вида са балкански ендемити. Реликтите (видове, остатък от минали геологични епохи) на територията на парка наброяват 105 (74 вида от ледниковия период и 31 вида от Терциера). В Червената книга са вписани 98 висши растения, намиращи се на територията на парка, което е 13% от всички в нея. Двадесет от лечебните растения (общият им брой тук е 141 вида) също са в Червената книга, a защитени от Закона за защита на природата са осем вида. Мъховете са 282 вида, гъбите – 233 вида (11,6% от установените в България), а водораслите – 130 вида.
Тази част на Рила планина обитават 2934 вида от безгръбначните и 172 вида от гръбначните животни в България. Могат да се видят 99 вида птици, което е около 30% от гнездящите видове в страната, a 94 от тях са с консервационен статус. От гръбначните животни, които се срещат в Парка, 121 вида са вписани в българската Червена книга, 15 вида – в европейската Червена книга, 24 вида – в червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN), а 158 – в списъците към Бернската конвенция. В световните и европейски списъци за застрашени видове са включени 41 вида от безгръбначните животни.
Според класификацията CORINE (методология за описание на природни местообитания, създадена в рамките на Проекта на Комисията на Европейския съюз CORINE BIOTOPS) тук са представени 60 типа хабитати. От тях 29 са с високо консервационно значение и фигурират в Списъка на застрашените хабитати, изискващи специални мерки за опазване, според Директивата за хабитатите на Европейския съюз и Резолюция 4, свързана с нея.
В парка попадат и просторни билни тревни съобщества, повече то 100 върха с надморска височина над 2000 м, скални стени, пещери, дълбоки каньони, водопади, около 120 езера, като 70 са от ледниковия период.
Места за посещение
Рила е сред Стоте национални туристически обекта. Интересни места за любителите на туризма, историята и природата са връх Мусала, Скакавица, Седемте рилски езера, Рилският манастир, Девическият манастир „Покров Богородичен”, Исторически музей – Самоков. В планината има възможности за алпийско, ледено и традиционно катерене по около 120 трасирани маршрута, съсредоточени в Северозападна и Източна Рила.
Легенда
Преданието разказва, че в миналото Рила планина била жена на име Рилка. Тя се оженила за момъка Пирин въпреки волята на своите родители. Те не давали единствената си щерка на Пирин. Рилка била много красива и работна мома, но и също толкова своенравна. Младите влюбени избягали далеч от хората и се заселили в едно високо и пусто място. Родили им се две деца – момче и момиче. Кръстили ги Искър и Места. Бащата ходел на лов, а майката гледала къщата и децата. Буйни и палави били братът и сестрата. По цял ден се борели, карали и биели, вдигали олелия до небето. Оплаквала се майката на бащата, молела го да ги укроти с бащина дума и мъжка ръка. Ала Пирин не обръщал внимание. Грижа му била да донесе храна и дрехи за челядта си. Веднъж братът и сестрата се скарали жестоко, надумали си тежки думи, дори скочили да се бият. Вдигнала майката ръце да ги възпре и в мъката си през сълзи проклела да се разделят и никога вече да не се видят или срещнат, от тях хората да се плашат и бягат, с гадини, с риби и жаби да живеят. Тъжната майка прибавила и страшните думи и тя да се вкамени, та дума да не продума, обич и милост към тях да няма. Дърветата да й станат рожби, снагата й на земя и камък да се стори, сълзите й извори да станат и от тях реки и потоци да потекат, сладостта им за чудо и приказ да бъде. Рилка поискала и Пирин да се вкамени и да стане като нея, та да не му се присмиват хората, че е баща на такива буйни и проклети деца.
Още не издумала Рилка тежката клетва, и във висинето се явила силна светкавица и разсякла небето, чул се страховит гръм и в миг тя се претворила на планина – такава каквато я виждаме и сега. По същото време Пирин, който бил на лов, също се вкаменил и се сторил на планина – Пирин планина. А двете дечица станали реки. Момичето Места било по-кротко и хрисимо, повело водите си полека надолу из планината, а момчето – Искър, буен и нетърпелив, се впуснал напред, пресякъл планината, спуснал се стремглаво надолу в полето и като нямало къде да намери място за водите си, а те наедрявали и се усилвали от майчините сълзи, ги повел към Балкана, проправил си път и се слял с водите на Дунав – буен и неудържим като него.
Оттогава той не е чул нищо за сестра си, както и Места не чула дума за Искър. Майка им ги гледа до някое време, а после ги губи от погледа си. Пирин никога не вижда Искър и постоянно тъгува за мъжката си рожба. Затова тази негова страна, която гледа към Софийското поле, винаги е тъмна и зелена, рядко я огрява слънце. По-често спира бащински поглед на Места и тогава се усмихва, разхубавява се и мами хората към себе си, та и те да погледат отвисоко хубавата му дъщеря и да й се порадват заедно с него.
Полезна информация
Хижи и заслони в Рила:
1. Белмекен (2224 м)
2. Вада (1410 м)
3. Венетица (1400 м)
4. Гергиница (820 м)
5. Грънчар (2187 м)
6. Гургулица (1150 м)
7. Добърско (1750 м)
8. Еверест ’84 (2709 м)
9. Елешница (865 м)
10. Заврачица (2178 м)
11. Иван Вазов (2300 м)
12. Кобилино бранище (2145 м)
13. Ледено езеро (2710 м)
14. Ловна (1654 м)
15. Мальовица (1960 м)
16. Марица (1900 м)
17. Македония (2166 м)
18. Мечит (1670 м)
19. Мусала (2389 м)
20. Отовица (1420 м)
21. Пионерска (1520 м)
22. Рилски езера (2150 м)
23. Рибни езера (2230 м)
24. Седемте езера (2196 м)
25. Семково (1750 м)
26. Скакавица (1876 м)
27. Страшното езеро (2465 м)
28. Трещеник (1764 м)
29. Хр. Смирненски (1860 м)
30. Чакалица (1850 м)
31. Чакър войвода (2000 м)
32. Шумнатица (1306 м)