Героите на Сливница
През 1935 г. в центъра на гр.Сливница е издигнат гранитен монумент “Героите на Сливница”, в основата на който, на дълбочина 1,60м е поставена бутилка, в която се съхранява писмо със следния текст:
”Днес, 10 ноември 1935 –то лето, през мъдрото царуване на Борис III – цар на всички българи и нейно величество Йоанна – милостивата царица на българите, всред площада на покритото с вечна слава с.Сливница се положи основният камък за увековечаване паметта на безсмъртните покойници-паднали за величието на българското племе през войните 1885, 1912, 1913, 1915, 1918 г.”.
Паметникът е висок 20 метра, скулптурната група символизира духа, който притежава българският войник-един пада в боя, но другарят му облекчава неговите последни минути със своята братска любов, вдига пушката си високо с лице, обърнато към столицата, сякаш казва: ”Все пак победихме!”
На западната страна на паметника е поставено оръдие, обърнато с дулото в посоката, откъдето е дошло нападението срещу Родината ни. От източната страна стои надпис с паметните думи на Вазов:”Българио, за тебе те умряха”
География
Сливница е град в Западна България. Намира се в област София, административен център е на община Сливница. Разположен е на 600-800 м надморска височина в северозападната част на Софийската котловина.
Отстои на 22 километра от София, на 25 км от границата със Сърбия.
Икономика
В района на Сливница се добива варовик. Развиват се земеделието, ремонтът на тежкотоварни и лекотоварни автомобили. В близост до града има 3 язовира.
Редовни събития
Празникът на града се чества на 24 май.
През месец октомври се провежда национален туристически поход-поклонение „По алеята на безсмъртието – Сливница 1885”. Участниците минават по стъпките на героите, воювали за Съединението на Княжество България с Източна Румелия, осъществило се на 6 септември 1885 г.
Ежегодно се организира турнирът по ускорен шахмат „Сливница Оупън”. Той се провежда в съботата преди Великден.
История
В миналото тук е имало сладководно езеро. То постепенно се е запълнило с отлагания от глини, пясъци и чакъли от намиращите се наблизо планини. Първите заселници се установили в региона още в древността. Най-старите открити предмети датират от каменно-медната епоха (V–IV хилядолетие пр.Хр.). По-късно тук се заселват траки, трери и цилатери. При археологически разкопки в района на Сливница са намерени тракийско светилище, гръцки и византийски монети, изображения на тракийски конник, гръцкия бог Асклепий и др.
В историята градът е останал с множество имена – Калинка, Калкали, Хекал, Хелкали, Алкалия, Силибрика.
По време на управлението на хан Аспарух селището е в пределите на Византийската империя. Присъединено е към територията на България от хан Крум през 809 г.
Два пъти кръстоносци преминават през землището на Сливница – през 1095–1096 г. и през 1146–1147г. Оттук минава пътят на османските войски при завладяването на Балканския полуостров, а през 1443 г. – на полския крал Владислав Варненчик при похода му срещу Османската империя.
По време на османското владичество тук се заселват избягали от опожареното от турци село Портарево. Постепенно се оформят махалите (кварталите) на селото – първо възниква Войнишка махала, след това Адамова, Портарева, Долна махала, Горна махала. Адамова махала се намира под връх Могила. Тук Вазов сътворява произведението „Новото гробище над Сливница”. Централната част на града, наричана „Паланка”, първоначално възниква като самостоятелно селище, което има защитни функции.
Сливница е опожарявана и разрушавана няколко пъти.
Един от най-важните моменти в историята на Сливница са боевете, водени в региона по време на Сръбско-българската война в периода
Културни и исторически забележителности
Паметник-костница
Паметник-костницата е построена в памет на загиналите в боевете край Сливница през 1885 г., както и във войните през 1912–1918 година. Изграждането започва през 1930 г. За направата му са използвани варовикови блокове. Паметникът е изграден в посока изток-запад и представлява кръст, поставен върху двустъпален постамент. Височината му е 4 м. Върху източната част е издълбан Георгевски кръст за храброст, под който върху мраморна плоча е изписана историческата 1885 г. Върху южното рамо на паметника е поставена мраморна плоча, на която личат годините 1912–1913, а на северното рамо – 1915–1918 г.
Монумент „Героите на Сливница”
Изграждането на монумента започва през 1935 г. В основите е поставена капсула, съдържаща послание към идните поколения. То е следното: „Днес, 10 ноември 1938 лето, през мъдрото царуване на Борис III – цар на всички българи, и Нейно величество царица Йоанна, милостива царица на българите, всред площада на покритото с вечна слава село Сливница се положи основният камък за увековечаване на безсмъртните покойници, паднали за величието на българското племе, паднали през войните от 1885, 1912, 1913, 1915, 1918 година”.
Паметникът е висок 20 метра, площта му е около 700 кв. метра. Изграден е от червен бетон.
В източната част са изработени две скулптури. Те изобразяват български войници. Единият е ранен, а другият е вдигнал високо пушката си. Тук личат и думите на Иван Вазов – „Българийо, за тебе те умряха”. В западната част има оръдие, насочено на запад (посоката, от която е нападната страната ни през 1885 г.). В западната са изписани имената на загиналите в боя. В центъра е поставена статуя на жена – символ на майка България, която тъжи за загиналите си чеда. За направата й е използван полублагородният метал кварцит.
През 2003 г. паметникът на „Новото гробище над Сливница” е избран за един от 100-те национални туристически обекта на БТС.
Паметници
В двора на началното училище „Св. св. Кирил u Meтoдий” са издигнати паметници на капитан Васил Данаджиев и подпоручик Иван Бобев. В града има и музей на Първа пехотна софийска дивизия.
Храм „Св. св. Кирил и Meтoдий”
Православният храм „Св. св. Кирил и Meтoдий” е най-старата обществена сграда в Сливница. Изграждането му започва през 1873 г. и завършва през 1879 г. В него са идвали Княз Александър Батенберг, цар Фердинанд, цар Борис III, Петър Стоянов, Екзарх Йосиф I, Патриарх Кирил, Патриарх Максим.
Околности
В близост до град Сливница можете да посетите местата, на които се е водила битката на младата българска армия, водена от княз Александър I Батенберг (5–7 ноември 1885 г.) по времето на Сръбско-българската война – хълмовете Три уши, Пуклина и Мека црев.
Много красива е местността Пеклюк. Трите варовикови скали Пеключки камик, Равни камик и Кривша заедно с река Пеклюк образуват живописно ждрело, дълго около 50 м.
Интересно е и Алдомировското блато, в което се срещат редки видове растения и водолюбиви птици.