Гложенски манастир

Гложенският манастир е разположен в живописна местност в северната част на Стара планина. Манастирът се намира на 870 метра надморска височина на източния склон на планинския рид Лисец от Западния Предбалкан, под връх Камен Лисец. Отстои на 3 км югозападно от село Гложене, на 14 км югоизточно от Ябланица и на 15 км северозападно от Тетевен.


История

Според преданието първоначално манастирът е построен през XIII век, когато по тези места се заселва украинският княз Георги Глож с благословията на цар Иван Асен IIИван Асен II  (неизв.). Български цар (1218-41). Син на Иван Асен I. Заема престола, като отстранява Борил с помощта на руски и кумански дружини. Чрез брака си с маджарската принцеса Ана Мария сключва мир с Унгария и присъединява Белградска и Браничевска област. Поддържа мирни отношения с Епир и Латинската империя. Разбива епирския владетел Теодор Комнин в Клокотнишката битка 1230. България достига най-голямото си териториално разширение (с излаз на 3 морета – Бяло, Черно и Адриатическо). Покровителства външната и вътрешната търговия, сече първите златни монети. През 1235 възстановява православието и Търновската патриаршия.. Има различни легенди защо князът идва да живее тук. Едната разказва, че е гонен от татарите и е потърсил убежище при българския цар. Според друга тези земи са подарък в знак на благодарност за помощта, която Георги Глож оказва на цар Иван Асен II в битката при Клокотница. Преданието продължава как княз Глож основава селище, което и до днес носи името му – Гложене.

В близост до днешното село киевският княз започва да гради храм и манастир. Едно от свидетелствата за истинността на това предание е кръглият бронзов манастирски печат, на който пише: „Сие печат от манастира Киева храм стаго Георгиа на гора Лисец в лето Христо 1776”. Също така в Киевско-Печорското евангелие от 1745 г. се намират преписки, в които се споменава, че манастирът е основан от киевчани.

В манастира князът поставя чудодейната икона на свети Георги. Тук легендите отново се различават – едната разказва как Георги Глож я донася със себе си, а според другата иконата се озовава на това място по Божията воля. Преданието продължава как един ден стените на манастира се напукали по необясними причини и иконата изчезнала. Тогава монасите забелязали лъч светлина. Оказало се, че това е отразената светлина от сребърния й обков, а самата тя била на върха на висока скала. Монасите я върнали в манастира, но на другата сутрин пак липсвала. Намерили я на същото място. Това се случило и на третия ден. Три пъти иконата с изобразен св. Георги върху чимширено дърво изчезвала от манастира и се оказвала на върха на скалата. Така през 1230 г. князът решил да последва Божия промисъл и да изгради манастира на върха на скалата.

За кратко време двата манастира съществуват паралелно, свързани от тунел помежду си. Този проход е използван многократно от Апостола на свободата Васил Левски за бягство от турците. Тунелът е затрупан от земетресение през 1928 г., а старата манастирска сграда е унищожена от пожар през 1856 г.

Манастирският храм е създаден с основаването на новия манастир през XIV век. Той е еднокорабен, с масивен тухлен свод, богато украсен със стенописи. Има сведения, че църквата се е състояла от две помещения (наос и преддверие).

Стенописите в наоса са били не по-стари от XV–XVI век. На източната стена в олтарната част най-горе е била изобразена сцената „Петдесетница”, а под нея – „Жертвоприношение Авраамово”, „Благовещение”, „Въведение в храма” и две фигури на светци. В конхата на апсидата е била разположена „Св. Богородица”, а под нея – „Мелисмос”. На западната стена над входа е било традиционното „Успение Богородично”. Под тях, вляво от входа, са били изобразени „Тайната вечеря”, три медальона и фигурата на св. Пантелеймон, а вдясно – „Неверие Томиш”, три медальона и фигурите на св. Константин и Елена. Притворът също е бил покрит със стенописи от по-късно време. На южната стена е бил разположен ктиторски портрет на „Пею, Владу, Станчул, Петко – ктитори тетевенски”. От запазеното копие на този портрет по стиловите и сюжетните му особености може да се заключи, че живописта е от края на XVIII – началото на XIX век. За съжаление и първата, и втората живопис вече не съществуват. Части от стария иконостас са пренесени върху новия, който е с неполихромирана възрожденска резба. Иконите от първия ред на иконостаса, който включва „Деисиса” (Св. Богородица, Христос и Йоан Кръстител) и патрона св. Георги, най-вероятно са от първата половина на XIX век.

Монашеските жилища, разположени в масивна двуетажна сграда, с дълбоки зимници от към спадащите скатове, са построени през 1858 г. на мястото на опожарените през 1856 г. килии.

По време на османското нашествие манастирът оцелял, макар че изпаднал в крайно бедно състояние, тъй като загубил собствеността си върху селата Малък Извор и Гложене, дарени му още от княза. Интересен факт е, че светата обител не е била опожарявана, нито някога там са успели да влязат врагове на православната вяра.

През 1904 и 1913 г. първоначалната манастирска църква пострадала значително при двете земетресения. От тогавашния вид на манастира е запазен само каменният тунел, през който единствено може да се влезе в двора. Той е наречен Пресеченик или Пресечена скала. В една от монашеските килии в пода се намира продълговата дълбока ниша, която вероятно е изпълнявала функцията на дяконски ниши и тук са се съхранявали най-цените църковни вещи. Оцеляват също така части от иконостаса и чудотворната икона. При разчистване на руините на старата черква в основите на каменния зид, на самия ръб на скалата, са намерени корени на дряново дърво и десет позлатени копчета. Предполага се, че тези копчета са били на княз Георги Глож. При северния край намират гроб и по запазените одежди разбират, че това е мястото, където е погребан княз Глож.

Сегашната църква е построена през 1931 година върху основите на старата и представлява сравнително тясна, но висока постройка. В старата църква имало интересен дърворезбован иконостас, пренесен впоследствие в новата.

Чудотворната икона на св. Георги е храмова. Централната част на иконата със сюжет „Св. Георги на кон убива змея” е покрита със сребърен обков с размери 28 на 24 сантиметра. Около иконата допълнително е нарисувано житието му. Сега тя се съхранява в Ловчанската митрополия, а в черквата има нейно копие.

Сериозна просветна дейност се развива в манастира в края на XVIII и началото на XIX век, когато тук е бил един от големите културни центрове в областта. Под негово ръководство и средства в близкото село Малък извор се създават метох и килийно училище. Към писмените паметници, произлизащи от манастира, спадат едно киевско-печорско евангелие от 1716 г. и редица месецослови, пролози, жития на светии, кондики и други. В Гложенския манастир наред с многото старопечатни книги, съдържащи безброй интересни преписки, поменици от XVIII–XIX в., са се пазели и няколко художествено оформени дървени и метални мощехранителници с обкови и надписи от XVIII и XIX в. Значителна част от това богатство днес е разпиляна. С много голямо значение са второто килийно училище и метохът, които Гложенският манастир основава в Ловеч.

Търновският митрополит Климент, който под светското име Васил Друмев написва „Нещастна фамилия” и „Иванко – убиецът на Асеня, е тясно свързан с Гложенския манастир. На 14 февруари 1893 г. той произнася във Велико Търново реч в защита на православието и против католицизма. В същия ден има и молебен за сгодяването на ФердинандФЕРДИНАНД I Сакс-Кобург-Готски (1861-1948). Германски принц, български княз (от 25 юни 1887) и цар (22 септ. 1908 – 3 окт. 1918). Син на княз Август, австрийски генерал, и на княгиня Клементина, дъщеря на френския крал Луи Филип. През 1893 сключва брак с княгиня Мария-Луиза Бурбон-Пармска. След провъзгласяване независимостта на България през 1908 Фердинанд I е обявен за цар. Повторно сключва брак с Елеонора фон Рейс Кьостриц. До 1912 се стреми да бъде в добри отношения с руско-френския съюз; търси доброжелателството и на Великобритания, Австро-Унгария, Италия. През 1913-15 под влияние на Фердинанд I българската външна политика се ориентира към австро-германския блок, към който България се присъединява (1915). По време на царуването му България претърпява 2 национални катастрофи – в Междусъюзническата война 1913 и в I световна война 1914-18. Абдикира на 3 окт. 1918 в полза на сина си Борис III. До смъртта си живее в гр. Кобург, Германия, и получава пенсия от германското правителство., който е католик. Тогавашният министър-председател Стефан СтамболовСТАМБОЛОВ, СТЕФАН. (1854-1895). Роден в гр. Търново. Учи в родния си град (1866-1869), а след това е стипендиант в Духовната семинария в Одеса (1870-1872). Изключен от семинарията заради връзки с руските революционери. През 1873 г. е учител в Търново, а след това се прехвърля в Румъния, където попада сред българската революционна емиграция. Делегат е на Търновския революционен комитет на Общото събрание на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ (20-21 август 1874). През есента на 1874 г. е определен за апостол на БРЦК за вътрешността на страната. Живее в Цариград (1874). От април 1875 г. се прехвърля в Букурещ и участва в Общото събрание на БРЦК на 12 август 1875  г., което взема решение за въстание. Избран е за апостол на Старозагорския революционен окръг и става един от ръководителите на Старозагорското въстание (1875). След неуспеха на въстанието заминава за Румъния, където присъства на събранието на БРЦК в Гюргево (1 октомври 1875), на което е решено да се организира голямо въстание в България през пролетта на 1876 г. Определен е за главен апостол на I (Търновски) революционен окръг. Под негово ръководство се насрочва общо събрание на окръга в гр. Горна Оряховица (24-25 април 1876) за определяне на деня на въстанието. След разгрома на Априлското въстание се прехвърля в Румъния и участва в ръководството на Българското централно благотворително общество. Участва в Руско-турската освободителна война (1877-1878) като секретар на военния пратеник на Славянския комитет и се грижи за Българското опълчение. След Освобождението през 1878 г. се установява в Търново като адвокат. Участва активно в движението против Берлинския договор и е един от основателите на Търновския комитет „Единство". Активен член на Либералната партия. Народен представител във II-VIII (1880-1895) обикновено народно събрание (ОНС). Подпредседател на II (1880) и IV (1884) и председател на IV (1884-1886) ОНС. Обявява се против режима на пълномощията на княз Александър Батенберг (1881-1883). Дописен и редовен член на Българското книжовно дружество (1884). Участва в Съединението (1885) и в Сръбско-българската война (1885) като доброволец. След детронацията на княз Батенберг (9 август 1886) застава начело на контрапреврата, а след абдикацията на княза влиза в регентския съвет (26 август 1886 – 25 юни 1887). Свиква III велико народно събрание (ВНС) за избирането на Фердинанд за български княз (1887). Отцепва се от Либералната партия и полага основите на Народнолибералната партия (стамболовисти) (1887-1895). Като председател на Министерския съвет и министър на вътрешните работи (1887-1894) въвежда диктаторски методи на управление и преследва опозиционните водачи – установява т.нар. стамболовистки режим. Преследва русофилите и потушава сурово офицерските бунтове в градовете Русе и Силистра през 1887 г. Провежда политика на откъсване от Русия и се стреми към ориентиране към Австро-Унгария, Германия и Великобритания. С непримиримата си политика към Русия затруднява международното признаване на избора на българския княз, заради което Фердинанд го заставя да подаде оставка (19 май 1894). Съсечен на 3 юли 1895 г. в гр. София от политическите му противници и на 6 юли умира от нанесените му рани. осъжда речта като провокация срещу царската особа, което се оказва и удобен повод да се освободи от водача на русофилите в царството. Граждански съд осъжда Климент на вечно заточение. Първоначално той е настанен в Петропавловския манастир край Лясковец, но на 11 август 1893 г. е преместен в Гложенския манастир, където прекарва 9 месеца – до 24 май 1894 г. На монасите е разрешено да му дават само солена риба и вода през вратата. Това влошава сериозно здравословното му състояние. С падането на правителството на Стефан Стамболов завършва и заточението на Васил Друмев. След това той отново е възстановен за митрополит на Търново, където умира след 7 години и бива погребан в катедралата в Царевец. Там и до днес се съхраняват мощите му. Неговата килия в Гложенския манастир е превърната в музей.

Дякон Левски често е намирал радушен прием в непристъпния манастир при своя приятел, игумена Хаджи Евтимий (1864–1895 г.), който е бил член на тайния революционен комитет. И до днес се пази скривалището на Апостола на свободата.

Понастоящем Гложенският манастир е действащ мъжки манастир и паметник на културата, част от Ловчанската епархия.


Гложене

Гложене е село в Северна България. Намира се в община Тетевен, област Ловеч.

Първите следи от човешко присъствие в земите на днешно Гложене са открити в пещерата Моровица. Те са свидетелство, че местността е била обитавана още през късния палеолит (каменната епоха). Според преданията селото е основано през XIII век от киевския княз Георги Глож, който построява и Гложенския манастир.

През 1871 г. Васил ЛевскиЛЕВСКИ, Васил (истинско име: Васил Иванов Кунчев), Дякона, Апостола (1837-1873). Идеолог на българската националноосвободителна революция, създател на Вътрешната революционна организация и на Българския революционен централен комитет (БРЦК). През 1858 става монах под името Игнатий. Участва в I българска легия (1862). Учител (1864-67) във Войнягово, Карловско, и Еникьой, Добруджа; знаменосец (1867) в четата на П. Хитов. През есента на 1867 и пролетта на 1868 е в Белград във II българска легия. С помощта на "Българско общество" предприема 2 обиколки из България – 1 дек. 1868 – февр. 1869 и май-авг. 1869. Основава първите революционни комитети. През 1870-72 изгражда Вътрешната революционна организация с ръководен център Привременно правителство в Ловеч. В проектоустава (1871) определя основната цел на освободителната борба: "с една обща революция да се направи коренно преобразуване на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република (народно управление)…". На общо събрание на БРЦК (1872) в Букурещ Левски е утвърден за главен апостол в България. Получава специално "упълномощие", напуска Букурещ и продължава апостолската си дейност. От 1871 негови помощници са А. Кънчев и Д. Общи. Преустройството на Вътрешната революционна организация и създаването на революционни окръжни комитети в България са спрени от Арабаконашкия обир на турската поща (22 септ. 1872) начело с Д. Общи. Разкритията и арестите стават причина за отказа на Левски да изпълни нареждането на Л. Каравелов за незабавно обявяване на въстание в България. На път за Румъния минава през Ловеч, за да прибере архива на комитета. Остава да пренощува в ханчето на Х. Цонев Латинеца в с. Къкрина, Ловешко, където е заловен от турската полиция. Изправен пред специален съд, Левски се стреми да запази революционната организация. Осъден на смърт и обесен. основава тук един от най-многочислените тайни революционни комитети.

На 8 март 2007 г. към Гложене са присъединени обезлюдените села Зоренишки дол, Лозето, Топилища и Асен.


Околности

Близо до манастира се намира пещерата Моровица, която със своите 3025 м подземни галерии е сред най-дългите в България. Общата й дължина е 3,25 километра, а дълбочината й е 150 м. От светата обител до пещерата се стига за 45 минути. Входът й впечатлява със своите размери. Следва широка хоризонтална галерия, която отвежда до пропаст. Дотук може да се стигне без използването на специални алпийски съоръжения. До дъното на Моровица се стига след преодоляването на още два отвесни прага от 25 до 40 м. Пещерата е изключително интересна, тъй като в нея могат да се забележат много от видовете прилепи, които се срещат в България. Тук са открити предмети, които са останали от първобитните хора. Находките се съхраняват в историческия музей в Тетевен.


Полезна информация

В комплекса на Гложенския манастир се предлага настаняване.

Телефон за връзка: +359 9160/388

Гложенски манастир История Гложене Околности Полезна информация