Връх Снежанка
Връх Снежанка се намира на 15 км от град Смолян и на 260 км от столицата София. Висок е 1926 м. Тук средната годишна температура е 3,5 градуса, като през лятото е 12 градуса, а през зимните месеци – 6 градуса. Дебелината на снежната покривка е 140–150 см.
Туристите имат възможност да достигнат до върха с помощта на три лифта. За скиорите са направени множество ски писти, които тръгват от върха.
На Снежанка е изградена телевизионна кула, която се издига на височина 2082 м. От кафе-панорамата се открива забележителна гледка към Рила и Пирин, като при ясно време може да се види и Бяло море.
Връх Снежанка е един от Стоте национални туристически обекта.
География
Планината Родопи е част от Рило-Родопския масив и Македоно-Тракийския масив, която представлява сложна система от ридове, котловини, тесни ждрела и дълбоко всечени речни долини. Разпростира се на териториите на две държави – България и Гърция. Над 83% от площта на планината, или 14 576 кв. км от нея, се намират в южната част на българската територия. Общата й площ е 18 000 кв. км. Това е най-обширната планина в България с дължина от около 220–240 км и ширина до 100 км. Родопите се нареждат на седмо място по височина между родните планини, тъй като най-високият й връх – Голям Перелик – е 2192 м.
Границата на Родопите с Рила и Пирин се очертава от седловината Юндола, долината на река Ядреница, Аврамовата седловина, река Дрешенец и долината на река Места. На север планината е по-стръмна и граничи с Горнотракийската низина, а на юг плавно преминава в полетата на Беломорска Тракия.
Родопите са една от най-старонагънатите български планини. Съставени са от гнайси, амфиболити, карст и гранит. За разлика от другите планини от Рило-Родопския масив планината Родопи не е заледявана през Ледниковата епоха и тук не могат да се наблюдават типичните ледникови форми.
Част от реките, пресичащи Родопите, са Марица, Места, Струма, Доспат, Въча, Чепеларска. Тук има и редица язовири: Доспат, Широка поляна, Тошков чарк, Батак, Голям Беглик, Въча, Кричим, Кърджали, Ивайловград, Студен кладенец и др.
Развиват се различни стопански дейности – рудодобив, металургия, дърводобив, дървообработка, производство на електроенергия, земеделие, туризъм.
В миналото Родопите са били познати под името Славееви или Доспатски планини.
История
Родопите са били населявани още от древността. Първите следи от човешко присъствие датират от старокаменната епоха (20 000–15 000 г. пр.Хр). Предмети и рисунки от този период са открити в Ягодинската пещера, Харамийската пещера и др. Траките се установяват тук през 2000 г. пр.Хр. Те оставят след себе си богато наследство – крепости, селища, некрополи и светилища. Траките живеели в укрепени селища и се занимавали със земеделие, скотовъдство, рудодобив и дърводобив. Според легендата Родопите са родното място на героя от тракийската митология Орфей, прочут със своята музика, омайваща зверове и хора.
Тракийските племена непрекъснато водели битки – както помежду си, така и с гърци, перси и римляни. След векове на ожесточени борби римляните завладели Тракия и тя станала римска провинция. Тогава били подобрени пътищата по билата на планините, построени били градове и мостове, изградена била тръбопроводна мрежа, свързваща минералните извори.
През VII век на Балканския полуостров се заселили славяните. Те станали поданици на Византия и след известно време започнал процесът на асимилация на местното население. Само в Родопите се запазили траки; някои – елинизирани (каракачани), а други – романизирани (власи). Каракачаните останали в Родопите, а голяма част от власите постепенно се преселили на север от Дунав.
В края на VII в. на Балканския полуостров дошли българите, отвоювали големи територии от Византия и заедно със славяните създали държава. Средновековието се характеризира с продължителни феодални междуособици. Останки от крепости от Второто Българско царство могат да се видят край с. Широка лъка, крепостта Градището, изградена от деспот Слав, се намира край с. Гела, крепостта Турлата, издигната в началото на Х век., е разположена на едноименния връх.
През XIV в. османските турци завладели Балканския полуостров и Родопите станали част от Османската империя. Разрушени били много храмове и паметници на културата, опожарени били селища и манастири, а голяма част от населението била принудена да приеме исляма. В планината се заселили юруци (турско номадско племе от скотовъди). Те зимували с многобройните си стада по Беломорието и Одринска Тракия, а летните месеци пребивавали тук. В началото на XVIII в. болест довела до смъртта на голяма част от техните овце. Юруците решили да продадат своите земи и те били изкупени от българи – и християни, и мюсюлмани. Те продължили да се занимават с номадско скотовъдство.
По време на въстанията и войните в края на XIX и началото на XX в. били ограбени и опожарени редица родопски села, а жителите им били избити или принудени да емигрират. След 1912 г. почти цялата планина станала част от територията на България.
След Втората световна война в Родопите били изградени язовири и пътища, развиван бил рудодобивът, селищата били електрифицирани. След 60-те години на XX век са построени и уредени много музеи, галерии, паметници на родопския фолклор и местната история. Основават се музикални фолклорни ансамбли и училища. Цели квартали от родопските градове и селища са обявени за архитектурни резервати и комплекси. Започва провеждането на традиционни фестивали и събори.
Из цялата планина могат да се видят исторически паметници – на полковник Серафимов и 21. пехотен полк на връх Средногорец, паметникът на Дельо войвода в Златоград, паметникът на Орфей в Смолян и много други.
Организираното туристическо движение в Родопите датира от 1916 г. Първата хижа в Родопите – „Перелик”, е построена през 1936 г. За разлика от Рила и Пирин, тук туристическите маршрути са по-леки и по-безопасни, като някои от тях спадат към международните туристически маршрути.
Географски особености
Особеностите в релефа на Родопите обуславят делението на планината на две части – Западни (високи) и Източни (ниски). Границата между тях се очертава от река Каялийка, преминава по нейната долина, седловината Китка и долините на реките Горна Арда и десния й приток – река Маданска.
Западни Родопи
Западните Родопи се разпростират на територия от 8732 кв. км. Разположени са между Рила и Пирин на запад (долината на река Яденица, седловината Юндола, Аврамова седловина, долината на река Дрещенец, долината на река Места), Горнотракийската низина на север, Източните Родопи на изток (долината на река Каялийка или Скаличица, седловината Китката, долината на река Боровица, долината на река Върбица, седловината Три камъка) и Беломорската низина на юг.
Средната им надморска височина е 1098 м, а най високите точки достигат до над 1800–2000 м. Тук се извисяват повече от 10 върха с височина над 2000 м. – Голям Перелик (2191), Широколъшки Снежник (2188), Баташки Снежник (2082), Голям Персенк (2091), Турлата (1800) и др.
Долината на р. Въча разделя Западните Родопи на две части – Дъбрашко-Баташка (западна) и Переликско-Преспанска (източна). На запад от река Въча са разположени котловините Чепинска, Баташка, Девинска и Доспатска. Също така ридовете Дъбраш, Сюткя, Алабак и Къркария. В тази част най-висок е вр. Голяма Сюткя (2186 м). На изток от река Въча се намират курортът Пампорово, Смолянските езера, ридовете Върховръшки, Чернатица, Мурсалица, Преспа, Радюва планина, Добростан, котловините Смолянска, Чепеларска и Хвойненска. Тук се издига най-високият връх на Родопите – Голям Перелик (2191 м).
Западната част на Родопите е по-голямата (представлява 66% от цялата й площ), по-високата, по-развитата и по-посещаваната от Източната. В този дял любителите на планината могат да посетят живописни ждрела – Триградското, Буйновското, на река Мостова Сушица, скалния феномен Чудните мостове, язовирите „Доспат”, „Широка поляна”, „Иглика”, „Батак”, „Тошков чарк”, езерото Чайра, архитектурните резервати Широка Лъка, Ковачевица, Момчиловци, Косово, туристическите центрове Батак, Смолян, Велинград, Девин, Чепеларе, Пампорово, Бачковският манастир, Асеновата крепост, пещерите Дяволското гърло, Ягодинска и др.
В северното подножие на връх Преспа се намира най-високо разположеното българско село – Манастир (над 1500 м).
Източни Родопи
Източните Родопи се характеризират с преобладаващ нископланински и хълмист релеф. Те заемат 34% от общата площ на планината, а средната им надморска височина е около 320 м. Връх Вейката (1464 м) е най-южната българска точка и най-високият връх в родната част на Източните Родопи. Най-високият връх в източната част на планината е връх Орлицата в Гърция – 1483 м.
В миналото на мястото на Източните Родопи се намирал воден басейн с активен подводен вулканизъм. Вследствие тук освен седиментни скали се образували и вулканични андезити, риолити, туфи и др. Под влиянието на външните релефообразуващи сили от тези скали са се оформили причудливи скални образувания.
В тази част се намират язовирите „Кърджали” и „Студен кладенец”. В тях, както и в реките Боровица и Върбица, има възможности за практикуването на воден туризъм. На север от река Арда се намират ридовете Чуката, Гората, Драгойна и Мечковец, Вълчеполска котловина и Хасковска хълмиста земя. Районът е богат на термални извори. Чистият планински въздух спомага за лечението на респираторни и други заболявания.
Климат
Влияние върху климата на Родопите оказва разположението на планината в югоизточната част на Балканския полуостров, където се усещат студени въздушни маси от север и топъл средиземноморски бриз. В Западните Родопи преобладава планински климат, тъй като надморската височина там е голяма. Средногодишната температура варира от 5 до 9°С, като преобладават летните валежи. Поради по-малката надморска височина в Източните Родопи климатът е по-мек, като средните годишни температури варират между 12 и 13°С. Максимумът на валежите е през декември, а минимумът – през август.
Флора и фауна
Голямото климатично и почвено разнообразие обуславят наличието на растително многообразие. На територията на планината са установени над 2000 вида висши растения, от които 90 са балкански ендемити и силно застрашени от изчезване видове.
В ниските части на Източните Родопи преобладават субсредиземноморските нискостеблени видове – вергилиев дъб, брекиня, габър, дива круша, драка, червена хвойна и др. На височина над 800 м има гори от обикновен горун, мизийски бук, габър, ясен, явор, шестил и др. В иглолистния пояс, който е развит предимно в Западните Родопи, се срещат обикновен смърч, бял бор, черен бор и бук. На по-голяма височина преобладават храстовата растителност и алпийските ливади.
В Източните Родопи има 86 защитени територии.
Една от най-известните е резерватът Вълчи дол (1981 г.), който се намира южно от язовир „Студен кладенец”. Посетителите имат възможност да видят изключително разнообразие на грабливи птици – 23 вида, от които 21 са включени в Червената книга (черен, белоглав и египетски лешояд, царски орел, черен щъркел). От растенията, включени в Червената книга, са установени 14 вида, сред които родопската горска майка, родопският силивряк, хипомаратум, сръбски ранилист и др. Достъпът до резервата е ограничен, придвижването става по определени пътеки, като всяко посещение задължително се съгласува предварително с РИОСВ–Хасково.
Други резервати са: Боровец, Борака, Чамлъка и Женда, създадени с цел опазване на естествени находища на черен бор. Защитените местности с цел опазване на находища на редки растения и пещери с колонии на прилепи са Орешари, Находище на венерин косъм, Рибино, Гюргена, Дупката и Ликана. Защитените местности, в които могат да се видят разнообразни местообитания и голям брой видове от разнообразни групи, са: Момина скала, Патронка, Черната скала, Меандрите на Бяла река, Хамбар дере, Юмрук скала, Средна Арда, Големият сипей и Гюмюрджински снежник. Защитената местност Дефилето, разположена до гр. Харманли, е обявена с цел опазване на красивия ландшафт.
Има 13 природни забележителности, опазващи единични екземпляри от вековни или редки дървета и храсти – пърнар, летен дъб, чинар, орех, триделнолистен ериолобус, тракийски и зимен дъб и др. Също така 22 природни забележителности, опазващи находища на редки растения или групи дървета – находища на градински чай, синя хвойна, родопски силивряк, блатно и снежно кокиче, източен чинар, летен дъб, ела, божур, родопска горска майка, турска леска и момина сълза. „Кован кая” е природна забележителност, опазваща гнездови находища на редки птици – дроздове, скална зидарка, испанско каменарче, белоглав и египетски лешояд, белоопашат мишелов, булдогов прилеп и черен щъркел.
Защитени територии в Западните Родопи са Дупката, Купена, Червената стена, Мантарица, Беглика, Казаните, Кастракли, Валявиците, Хвойната, Шабаница, Свински дол.
Редовни събития
Роженски събор
По традиция се провежда веднъж на две години през последните събота и неделя на месец август. Началото е поставено преди 100 години – през 1898 г. Тогава границата на България и Турската империя е минавала през връх Рожен и постепенно родовете от двете страни на границата започнали да се събират на върха. На събора през 1961 г. своето първо представление изнася самобитният гайдарски оркестър „Сто каба гайди”, който се превръща в символ на Роженския събор.
Широколъшки пясъци
В първите дни на месец март в с. Широка лъка се провежда карнавал. Една от атракциите са група мъже, които се преобразяват с кожени маски. Те изпълняват древни сцени и танци под ритъма на стотиците вързани по телата им чанове. По традиция те се събират на Пес понеделник и обикалят селото. По време на обиколката им старите хора се стремят да откъснат по нещо от маскираните, за да има плодородие и изобилие по домовете им.
Празник на млякото
Провежда се ежегодно в родопското село Смилян през последната събота и неделя на месец август. Празникът е в чест на млякото и кравите. Празнично облечени в родопските си носии, стопаните извеждат от оборите своите най-красиви и млеконадойни крави, окичени с цветя, мъниста и звънчета. Така пременени, животните участват в конкурса „Мис крава”. В продължение на два дни селото се оглася от родопски песни и хора.
Песнопонеделник
На този празник с кукерски игри се отбелязва настъпването на пролетта. Те се провеждат в Широка лъка в първия неделен ден на месец март. Маскирани мъже, облечени в кози кожи, с боядисани в червено саби и гърбици от слама, със звънци и чанове, с маски и застрашителни жестове, ритуално прогонват зимния студ и болестите.
Рупчоски обичай “Старци”
В понеделник след Месопустна неделя има обичай да се съберат няколко мъже, които се маскират и окичват главата си с пера. Преобразени по този комичен начин, тръгват из селото. С тях винаги върви един мъж, преоблечен в традиционна за региона носия. Той играе ролята на “невестата”. Вярва се, че ако не се изпълнява този обичай, годината ще е безплодна.
Игнажден (20 декември)
Смята се, че от този ден започва коледният празничен цикъл. Св. Игнатий Богоносец се приема като покровител на огъня – земен модел на слънцето. През целия ден жените не работят нищо. Тези забрани се спазват, за да няма пожари през годината и да не се запалят снопите през лятото.
Гергьовден (6 май)
Това е един от най-големите празници в Родопите. Известен е още като най-големия овчарски празник – на този ден овчарите напускат Беломорското поле, за да тръгнат към домовете си във високата планина. В миналото на 6 май жените бързали сутринта да отидат с децата на реката, за да се премият за здраве и да се предпазят от магии. На хорото през деня се хващали най-старите баби и една от тях го водила с орехови листа в ръка. На този ден овчарите подквасвали първото издоено мляко с роса, но прибавяли и киселици, тъй като ако вземели подквас от крава, щяло да й секне млякото. Каквато и трева да се откъснела на този ден, била лековита. Всеки овчар заколвал агне. В Момчиловци спазвали традицията в дъждовно време да колят бяло, а иначе – черно агне.
Гергьовден бележи началото на новата стопанска година.
Фолклор
Песни и музикални инструменти
Родопите са една от най-богатите и интересни във фолклорно отношение български области. Родопската песен е разнообразна, тя е емоционална, изразителна и се изпълнява най-често на един глас. Тук са застъпени популярни различни жанрове: обредни, митически, юнашки, исторически, хайдушки, битово-социални, съвременни, любовни. Много от обредните песни се изпълняват и до днес по време на празниците – Васильовден, Еньовден, Гергьовден. В Родопите най-често срещаният символ за героичност е Момчил юнак. Едни от най-емоционално натоварените песни в родопското народно творчество са тези на историческа тематика. Те разказват за неволите на българското население по време на османското владичество, като едни от най-въздействащите са за насилственото помохамеданчване в региона.
Най-разпространеният и типичен народен музикален инструмент в Родопите е т.нар. каба гайда. Тя има много мек, топъл и звуково наситен тон. В миналото предимно овчарите свирели на гайда. Днес умението да свирят на този уникален инструмент са запазили хората най-вече в Широка лъка, Гела, Стойките, Чокманово и др.
Носия
Родопската носия спада към женската сукманена носия и се изработва от вълна. Състои се от риза, сукман, пояс, престилка. В различните краища на планината тя има своите вариации, като за най-разнообразна се счита среднородопската. Разликите могат да се открият в нюансите на тъканите, орнаментите и декорациите.
Ризата се изработва от ленено или памучно платно. Тя е туникообразна, с дълги прави ръкави, които са широко отворени в долния си край. Украсена е с широки цветни ивици по края на платното, а по ръкавите – с пъстри орнаменти. Полата също е декорирана по краищата с шевица от копринени конци. За сукмана е използван тъмносин вълнен или домашно приготвен плат, като отличителна черта са тесните му клинове. Неговите ръкави са над лактите, деколтето е с елипсовидна форма, а декоративните елементи са пъстроцветни. Полата също е украсена с едри бодове, в повечето случаи от жълти конци. Характерна част от носията е поясът. Женският се изработва от вълна и се отличава с необичайната си големина – широк е около 35 см и е дълъг 2–3 м. Друг елемент от носията е престилката, наричана още „родопски мендил”. Тя представлява цветно съчетание от жълти, червени и зелени багри. Връхната дреха също е изработена от вълна, тя е къса до кръста, разтворена отпред, с дълги ръкави. По краищата и лицевата част са извезани различни орнаменти, предимно растителни елементи.
В миналото прическата на жените подсказвала тяхното семейно положение. Тя била много семпла – гладко сресани коси, сплетени на плитки. Момите били с непокрити коси, а невестите слагали кърпа.
Мъжката носия се състои от туникообразна риза с широки ръкави, събрани в долния край с тесен колан, потури, чиито крачоли се стесняват постепенно надолу, горна дреха (копаран), която е с дължина до кръста, с дълги ръкави, още една връхна дреха (джамадан), също отворена отпред, елек без ръкави. Всички елементи от носията са изработени от домашна вълнена тъкан в естествения й тъмен цвят. Тя е украсена с орнаменти, обточвания по ръбовете и шевовете (преди всичко спирали, кръгове и растителни елементи). Както при женската носия, така и при мъжката задължителен елемент е поясът, който е вълнен в огненочервен до оранжево-жълт цвят.
Традиционна родопска кухня
Една от най-известните забележителности на този край е родопската храна. Сред родопските специалитети са марудник (вид катми, които се приготвят от брашно и мляко и се изпичат върху нагорещена тикла. Поднасят се топли, намазани с масло и с домашно сладко), клин (вид баница, поднасян с кисело мляко), пататник (смес от настъргани картофи, яйца, сирене и подправки, запечена между две тестени кори във фурна), чеверме.
Места за посещение
Каменните гъби
На площ от 30 дка са разположени скални форми, наподобяващи гъби. Техните „пънчета” са оцветени в розово, тъй като са съставени от минерала клиноптилолит. „Гуглите” им имат зелен цвят благодарение на минерала селадонит, от който са изградени. Туфите, от които са се оформили каменните гъби, са резултат от интензивна подводна вулканична дейност, датираща от времето на палеогена. След оттеглянето на морето и последователното издигане на морското дъно върху тях започнало действието на ерозията. Долният (розовият пласт) се оказал по-мек и по-лесно се поддавал на действието на слънцето, вятъра и дъжда. Горният (зеленикавият пласт) съдържа по-здрави минерали, най-вече вулканично стъкло. Така в продължение на хилядолетия са се образували тези причудливи форми и багри.
Можете да ги откриете на изток от с. Бели пласт, Кърджалийско.
Каменната сватба
Преди 40 милиона години Източните Родопи са били дъно на плитко море, което постоянно било разтърсвано от вулканична дейност. Така от утаената вулканична пепел и скални късове са се образували красиви скали – риолитови туфи. След оттеглянето на морето, вследствие на вертикални движения на земната кора, те се издигнали и били изложени на действията на природата. Тогава в продължение на милиони години под влияние на слънцето и вятъра са се оформили скални образувания, наподобяващи хора, коне, птици, стълбове. Разнообразните им окраски в розово, червено и кафяво се дължат на наличието на различни метални окиси в състава на скалите. Според легендата тук се състояла сватба, но природата решила да вкамени присъстващите, защото се възмутила от нечистите помисли на свекъра към невестата.
Намира се до с. Зимзелен, на около 3 км източно от Кърджали.
Вкаменената гора
Представлява природен феномен, съставен от около двайсет пъна, които наподобяват обгорели от огън дървета. Височината им достига до 1,5 м, а дебелината им варира между 0,4 и 0,6 м. Те са разположени на площ от 120 м. Съществуват две тези за формирането на Вкаменената гора, като се предполага, че тя е от периода на терциера, т.е. е на 30 млн. години. Според едната каменната гора е образувана от седиментни скали, съставени от плътно споени фини песъчинки и стари скални късове. Според защитниците на втората теза в миналото тук е имало гора, а в близост до нея се намирало древно терциерно море. При започналата интензивна вулканична дейност тя е била частично засипана и изгорена от горещия материал. Част от затрупаните с вулканичен материал дървета са се съхранили. Високата температура е довела до овъгляването на цели дървета или части от тях, като при някои се е запазил скелетът на дървото. През по-късните етапи на вулканичната дейност през тези скелети са протичали води, носещи със себе си кремъчно вещество и са запълнили кухините. По този начин се оформили вкаменените дървета. Уникалното на Равенската гора е, че дърветата са прави, като подобен феномен не е познат. Днес същите сили, които са създали Вкаменената гора, продължават да действат и да я разрушават.
Вкаменената гора е обявена за защитен обект, категория “природна забележителност” от 9.02.1970 г.
Скален прозорец, скалните феномени Главата, Момата, Слона
Скалният прозорец се намира в Големия дол на с. Костино, Кърджалийско. Представлява естествен скален мост, висящ във въздуха, с отрязано от всички страни платно. Височината му е 10 м, дължината – 15 м, а ширината – 7 м, дебелината на платното е 1,5 м. Трите колони са еднакво високи, изградени са от масивни зелени вулканични туфи. Обявен е за защитен природен обект през 1975 г.
Природната забележителност Главата е интересното скално образувание, което, погледнато от източната страна, прилича на човешка глава. Каменният блок е с височина 7 метра и ширина 5 метра. Намира в близост до с. Широка лъка, по горския път за с. Кукувица, на 100 м от шосето.
Момата се нарича скално образувание, което по форма прилича на девойка с хурка в ръка. Образувана е вследствие на ерозия на скалите и въздействието на външните земни сили. Може да бъде разгледана на около километър от с. Широка лъка.
Слонът е друга скала, чиято форма наподобява фигурата на това животно, като ясно се очертават неговите глава и хобот. Появата й най-вероятно е свързана с разрушаване на древна пещера от реката или при земетресение. Намира се непосредствено след разклона на пътя Девин–Смолян, преди началото на с. Настан.
Чудните мостове
Природният феномен, известен още с името Ер Кюприя, е част от пропаднала при земетресение пещера с огромни размери. Разположен е по течението на р. Айдарско дере в близост до рида Чернатица. Водата е прокопала тунел в скалите и поради различната им твърдост по-меките части се срутили. Вследствие на атмосферни процеси в мраморните скали са се оформили два красиви естествени скални моста. Първият е по-голям – широк е 12–15 метра, дължината му е 96 метра, а височината варира от 14 до 43 м. Неговият отвор е дълбок 45 м. На около 200 м по-надолу се намира вторият мост. Той е дълъг приблизително 60 м.
Чудните мостове се намират на 1450 м надморска височина на площ от 40 хектара. Природният феномен е обявен за защитена територия през 1949 г.
Тракийски светилища
Орлови скали е наименованието на древно тракийско светилище, функционирало през 1 хил. пр.Хр. Представлява скален монолит, на който са издълбани повече от 100 трапецовидни ниши. Тук траките поставяли урни с праха на мъртвите. Орлови скали се намира в близост до Арда, като подобен тип светилища е характерен само за Източните Родопи.
Друг култов комплекс, изграден от траките преди няколко хилядолетия, е Глухите камъни. Представлява скален монолит с височина 30 м, върху който са издълбани стотици трапецовидни ниши. Предполага се, че са използвани за погребални урни и това е било едно от най-големите тракийски светилища преди Христа. В близост са разположени мегалитни гробници, като две от тях са отлично съхранени. Първата се състои от помещение, издълбано в гранитната скала, с дължина 2 м и широчина 1,5 метра. 33 издялани в камъка стъпала отвеждат до върха, на който е разположена гробницата мавзолей. Тя е с много по-големи размери. Предполага се, че тук е погребан знатен тракийски вожд.
В миналото целият погребален комплекс е бил ограден с голяма крепостна стена, като основите са се запазили и до днес.
Глухите камъни се намира на няколко километра от село Малко Градище в Североизточните Родопи.
Тракийското светилище Пармаккая се намира сред дъбовите гори на Улудере. То представлява скала, на която са изсечени 43 скални ниши. В подножието й има пещера, дълбока 10 м, която завършва с изсечена в нея гробница. Светилището е изградено от траките и се е съхранило до днес.
Белинташ е друг древнотракийски култов център, разположен на красив и непристъпен скален масив. Към върха на скалата се достига по каменни стъпала. Те отвеждат към площадка, на която могат да се видят много обредни урни и корита с улеи за ритуали, жертвени съдове. Отлично запазени са два резервоара с дълбочина 2,5 метра и диаметър 1,6 и 1,9 метра. Под Белинташ са открити старинни гробове, а на близък склон – тракийско поселище с интересни керамични находки. Оттук се открива величествена гледка към Кръстова гора, Сушица и Кушматила.
В околностите има още десетки скали с изсечени върху тях трапецовидни ниши и скални гробове.
Триградско и Буйновско ждрело
И двете ждрела впечатляват със своята красота и живописност. Триградското се намира по поречието на р. Триградска, на 2 км под с. Триград. Същинската част на ждрелото се разпростира на 2–3 км по протежение на реката. От двете страни се издигат мраморни скали с височина до 250 м, които образуват тесен пролом, наречен Тунела. Най-ниската част е местността Буков мост (946,5 м надморско равнище), а най-високата е при връх Кулата (1543 м надморско равнище). Природната забележителност е обявена за защитена територия през 1963 г.
Буйновското ждрело е разположено от двете страни на Буйновска река. Тук планински води са издълбали варовиковите скали, създавайки красив природен кът.
Халката
Язовир „Кърджали” също е сред привлекателните туристически атракции в Родопите. Тук туристите могат да се насладят на красиви заливи и полуострови, над които се издигат стръмни склонове, отличаващи се с причудливи скални форми. Най-интересна сред тях е Халката, представляваща скала с огромен процеп в средата. От нея се открива красива гледка към язовир „Кърджали” и селата в околността. По околните върхове има много останки от древни крепости, като най-запазена е средновековната Патмос. Тя се намира на красив полуостров, разделящ язовира на два ръкава.
Вулканът на лешоядите
В Източните Родопи, на 60 км източно от гр. Кърджали и на същото разстояние на югоизток от гр. Хасково, река Арда си е пробила път през праисторически двукратерен вулкан, образувайки приказен каньон. В рамките на вулканичния кратер са създадени четири защитени територии. Природната забележителност Кован кая обхваща скални комплекси, сипеи, открити терени, разположени по северния бряг на р. Арда и е обявена за защитена територия с цел опазване на редки и застрашени видове птици.
По скалните вулканични ниши гнездят включените в Червената книга на България белоглав и египетски лешояд. Тук може да се срещне и черният лешояд, наричан още картал. Освен лешоядите тук могат да се наблюдават и други застрашени и редки видове – черен щъркел, белоопашат мишелов, син и пъстър скален дрозд и др.
В непосредствена близост се намира защитената местност Патронка. Тя обхваща една от най-красивите и недостъпни части от долината на река Арда, непосредствено преди вливането й в язовир „Ивайловград”. Тя е създадена с цел опазване на уникални дъбови гори, редки и застрашени растителни видове. Тук обитават 77 вида птици. Могат да се видят и включените в Червената книга на България черна каня и осояд. Тук гнездят 9–11 от общо 30-те български двойки белоглав лешояд. В района намира убежище и застрашеният в Европа ястребов орел.
Пещери
В Родопите има множество пещери, като някои са облагородени и достъпни за посещения, а други – не.
Пещера Карангил (с. Широко поле, Кърджалийско) е образувана във варовикови скали. Тя е триетажна, като дълбочината й е 650 м. Обитава се от различни видове прилепи. В пещерата се намира и единственото в света находище на паяк.
Пещерите Инклер, наричани още Стремските лабиринти (село Стремци, община Кърджали), представляват запазени галерии на мини за добив на злато. Те датират от І–ІІІ в. сл.Хр. и са изградени от римляните. Общата им дължина е 460 м. Галериите наподобяват лабиринт, откъдето идва и името им.
Снежинките (под село Дъждовница, Кърджалийско) представляват седем пещери, намиращи се под средновековна крепост Асара. Най-голямата от тях е с дължина 110 м и излиза до крепостта като таен вход.
В Тилкин (село Опълченци, община Кърджали) се намират единствените находища на сляп пещерен бръмбар в света. Общата й дължина е 125 м. Била е обитавана в древността.
Пещера Карабекирова (село Глухар, Кърджалийско) също е била населявана от първобитни хора през неолита. Образувана е на скален венец над р. Върбица.
Една от най-интересните и посещавани пещери в Родопите е Дяволското гърло. Тя се намира в Триградското ждрело и се е формирала вследствие на пропадане на земните пластове. Името на пещерата е свързано с вярването на местните хора, че преди хилядолетия траките хвърляли тук загиналите воини и вождове, като смятали, че това е входът на подземното царство. Също така в чест на боговете на подземния свят народът принасял в жертва най-красивите девойки, за да умилостивят злите сили. И до днес е разпространено преданието, че каквото е влязло в пещерата, не е излязло.
Пещерата е леснодостъпна. До основната зала (наречена “Бучащата”), която впечатлява със своите размери, се достига по изкопан тунел, дълъг 150 м. От нея е изградена виеща се стръмна циментова стълба, чрез която се стига до естествения вход на Дяволското гърло. При изкачване посетителите имат възможността да наблюдават един от най-високите подземни водопади в Европа, дълъг 42 м.
В началото на август в района на пещерата се чества празникът Орфически мистерии. Пещерата е един от Стоте национални туристически обекта.
В Родопите се намира и Ягодинската пещера – една от най-дългите и красиви пещери в България. Тя е на три етажа, но посетителите се допускат само в първия и до естествения вход, като посещението продължава 45 мин. Общата дължина на галериите е около 12 км, а пътеката за туристите е с дължина 1100 м. Тук постоянната температура е 6 C°, а влажността е 92%. По традиция в една от залите край елха, която се съхранява в продължение на няколко години, група спелеолози чества Нова година. Тук са се състояли и множество сватби.
Естественият вход на Ягодинската пещера се намира на около 30 м над пътя за с. Буйново. Той е превърнат в музей на неолита, като посетителите могат да видят жито отпреди няколко хиляди години, праисторически инструменти, пещи за керамика и т.н. Един от най-интересните експонати представлява парче керамика с образуван върху него сталагмит. Стратиграфски разрез показва слоеве от няколко последователни култури, населявали пещерата. В региона са открити над 200 пещери. Пещерата е един от Стоте национални туристически обекта.
В пещерата Снежанка могат да се видят едни от най-красивите ледникови форми в България. Тя е сравнително труднодостъпна, тъй като до нея води стръмна пътека, за чието изкачване ви е необходим около половин час. Пещерата е с дължина 145 м. Постоянната й температура е 6 C°. Образувана е през епохите на леванта и кватернера от Новомахленската река. Била е обитавана през древността, като до кръгли огнища са открити предмети от ранножелязната епоха и кости на животни. Снежанка се състои от няколко зали, богати на сталагмити, сталактити, сталактони, драперии, синтрови езерца – Залата на Виметата, Голямата зала, Музикалната зала. Пещерата е един от Стоте национални туристически обекта.
Харамийската пещера е била обитавана през енеолита. Останки от пещерни жилища могат да се видят в нейното начало. Тя все още не е благоустроена, но за любителите на силните усещания местният пещерен клуб организира разглеждане на пещерата. То се осъществява само с помощта на подготвени водачи и алпинистка екипировка, тъй като входът се намира на 20 м над пътечката, водеща до пещерата, а се излиза чрез спускане на туристите на височина 42 м с въже в огромната пещерна зала.
Още интересни места за посещение
В Родопите има множество интересни исторически забележителности и природни феномени. Едни от задължителните дестинации за туристите са Асеновата крепост, Бачковският манастир, Кръстова гора, градовете Смолян, Батак, Велинград, Пампорово, Чепеларе, Девин, Златоград, Кърджали, село Широка лъка и много други. Интересни археологически обекти са Перперикон, Татул, Цепина, крепостта Устра.
По горното течение на р. Арда, в района на Смолянските езера, на селата Широка лъка, Гела и Стойките, както и в местността Хайдушки поляни има туристически пътеки, условия за пешеходен и пещерен туризъм. Търсачите на екстремни преживявания могат да практикуват спортове като скално катерене, планинско колоездене и проникване в неблагоустроени пещери.
В планината бликат много минерални извори, най-известни от които са изворите при Велинград – Наречен, Баните, Девин.
В КК „Белите брези” се намира единственото естествено находище на бяла бреза в Родопите. Гората представлява мозайка от бреза, бук и бор. Обявен е за курорт с местно значение, чийто въздух лекува белодробни и алергични заболявания.