Пример

текст дума или няколко думитекст, който се появява


Язовир "Ивайловград"

Язовир „Ивайловград” e построен през 1964 г. и е най-дългият в България – 36 км. Неговият басейн се простира на териториите на три общини – Ивайловград, Маджарово и Крумовград. Стената му е висока 75 м и се намира в коритото на р. Арда. Тoва е третият язовир от водноелектрическата каскада „Арда”. Другите два са „Кърджали” и „Студен кладенец”.

„Ивайловград” е един от най-живописните язовири в България. По крайбрежието му има предимно гъсти широколистни гори. Неговите води са богати на сладководна риба: сом, шаран, бяла риба, костур, кефал, червеноперка, уклей и др. Откриването на риболовния сезон е на 15 юни. Освен за риболов, водите на язовира са подходящи и за практикуването на воден спорт. Тук в началото на юни ежегодно се провежда финалът на Републиканската регата по кану-каяк. Местностите Марта и Цимбала по южното крайбрежие са популярни миникурортни зони с единични вилни постройки и обособени места за пикник.

През 1964 г. в близост до „Ивайловград” е открит уникален паметник на културата – античната вила „Армира”. Тя представлява вила-дворец, чиято забележителна планова схема, пищна мраморна украса и оригинални подови мозайки я превръщат в уникален образец на римската провинциална архитектура и изкуство на Балканите със световна значимост. Построена е през I–II в. от виден тракийски аристократ като център на голямо поземлено владение в долината на река Армира.

Сред красива градина се е издигала внушителна двуетажна жилищна сграда с панорамна тераса и голям брой различни помещения (спални, приемни, зала за пиршества, стаи за гости, работни дневни за жените, баня и др.), като само на първия етаж те са били 22. В средата имало голям открит басейн – имплувиум. При разкопки са намерени около 3000 фрагмента и цели елементи от мраморна инкрустация. Целият първи етаж е бил облицован с мраморни плочи и пана, покриващи стените на коридорите и всички представителни помещения, не прави изключение и басейнът. По обем, разнообразие и качество на мраморната украса вила „Армира” е единственият подобен паметник не само в България, но и в границите на някогашните римски провинции на Балканите. Особено ценна е мозайката от господарската спалня, в чийто северен край е изобразен портрет на собственика от първата половина на II в. и двете му деца – единствената портретна мозайка от римската епоха, намерени досега у нас.

След близо 300 години разцвет, през втората половина на IV в. вила „Армира” е била опожарена и разграбена. Днес са останали само основите й с извършени частични консервационно-реставрационни работи.

Уникалните мозайки с портрета на собственика и неговите деца се съхраняват в Националния исторически музей в София, керамиката – в Археологическия музей на БАН в София, а част от мраморната украса – в Регионалния исторически музей в Кърджали. Почти цялата намерена декоративна украса се съхранява в Ивайловград, като отделни мраморни фрагменти и части от мозайки от фонда са показани в постоянната експозиция „Античното наследство на Тракия” в Мутафчиевата къща, където има и неин макет.


География

Ивайловград е град в Южен Централен регион на България в област Хасково. Център е на община Ивайловград, която е разположена в най-югоизточната част на Родопите. На изток и на юг тя граничи с Република Гърция, а на север и запад – с общините Любимец, Маджарово и Крумовград.

Градът отстои на около 265 км от София.

Ивайловград е разположен на надморската височина между 200 и 299 м.

Климатът на района е преходно-средиземноморски. Средногодишните температури са по-високи от средните за страната – 21–23 градуса.

Населението на града наброява 3959 жители (към 1.01.2007 – НСИ).

Флората и фауната в региона са богати. Тук са установени над 1335 вида растения, 350 вида пеперуди, 21 вида риби, 10 вида земноводни, 26 вида влечуги, 273 вида птици и 59 вида бозайници. Най-големи площи са заети от дъбовите гори, като се срещат 7 вида дъб.


ееее

садфс дф асдф асдф


Икономика

Основният отрасъл за община Ивайловград е селското стопанство, като селскостопанският фонд заема площ от 315 686 дка. Поради природно-климатичните характеристики на региона най-развито е лозарството. Освен традиционните зеленчукови култури – пипер, домати, зеле, картофи – има условия за отглеждане на аспержи и бадеми. Развити са говедовъдството и овцевъдството.


История

През Средновековието в близост до Лъджа (квартал на Ивайловград) се е издигала крепостта „Литица” (Лютица). Първите писмени сведения за града представляват епархийски списъци от времето на император Лъв VІ (886–912) и патриарх Николай Мистик – ІХ–Х в., в които се споменава митрополитското средище Лютица. То се среща и в мемоарите на император Йоан VІ Кантакузин (1347–1354).

Градът е разрушен при навлизането на османските турци на Балканите. Сведенията за по-нататъшната му съдба са оскъдни. В документи на Одринския вилает (района около Одрин, Димотика и Суфлу) се споменава и Ортакьойската каза (част от която е и Ивайловград) като малка и незначителна област във вилаета.

Ивайловград е освободен през февруари 1878 година. Вследствие тук е установена на гарнизон руска военна част, а първи военен комендант е майор Грашев. След Берлинския конгрес Ивайловградският край остава в пределите на Османската империя. През 1912 година пехотно-кавалерийският отряд на подполковник Петров от Осма тунджанска дивизия за втори път освобождава региона от турско робство. Следва възобновяване на процеса на политическото, административното, просветното и културното развитие.


Културни и природни забележителности

Община Ивайловград представлява интерес с културно-историческото си наследство – 50 паметника на културата, от които 26 църкви.

Възрожденска къща на Мирчо Паскалев

Къщата на Мирчо Паскалев е архитектурен паметник на културата и е обявена за музей. В нея посетителите могат да се запознаят с бита на българите от края на ХІХ век. Изградена е от кирпич, споена глина, измазана отвън с вар. Приземният етаж е превърнат в бубарски салон. В салона са изложени народни носии, оръдия на труда, технология за отглеждане на буби, копринени конци и изделия. Южната фасада е изцяло заета от прозорци с дървени капаци. Под прозорците са разположени дървени миндери с дюшеци и възглавници, покрити с домашно тъкани миндерлъци и бели покривки, обшити с дантели. До вратата има малка полукръгла ниша, в която е поставена лампа с цветно стъкло и рисунки, закупена от Одрин – белег за икономическо благосъстояние в миналото.


Околности

Крепостта „Лютица”

В близост до града е разположена средновековната крепост „Лютица”. Тя е една от най-добре запазените планински крепости в Родопите. Според специалистите е била част от голям и богат средновековен град, разположен на площ от 26 дка. Дължината на крепостните стени е около 600 метра. Те са много добре запазени, като на места достигат височина до 10 м. „Лютица” има 12 кули. В центъра на крепостта може да бъде видяно водохранилище с диаметър 4 м, вдълбано в скалите. При разкопки археолозите откриват църква, съществувала от XIII до XVI век, обширен некропол, монети, мраморни детайли от антична базилика. При завладяването на България от османските войски българските части, охраняващи крепостта, се предават и затова тя не е разрушена.

Паметник на Черни рид

На връх Черни рид е издигнат паметник, посветен на загиналите през войните от 1912–1913 (Балканската) и 1915–1918 (Първата световна). Той е изграден с доброволни дарения на жители на града. Открит е на 21 юни 1937 г. Представлява 18-метров обелиск с барелеф – ордена за храброст. В подножието му е построена костница.

Атеренски мост

На 7 км югозападно от Ивайловград, на река Армира (наричана Атеренска в горното си течение), се намира късносредновековният Атеренски мост. Той е обявен за археологически паметник на културата с местно значение. В сегашния си вид съоръжението е построено през XVI в., но съществуват предположения, че оттук е минавал древен римски път за Беломорието, а по-късно мостът е имал връзка и с укрепения град-крепост Лютица.

Язовир "Ивайловград" География Икономика История Културни и природни забележителности Околности