География
Несебър е град в Югоизточна България, намиращ се в Бургаска област – на 38 км североизточно от Бургас, и на 360 км от София. Градът е административен център на община Несебър. Старата му част е включена в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО от 1983 г.
Несебър се намира в североизточната част на Бургаска област. Старият град е разположен на Несебърския полуостров, западно, на сушата, на 15 м височина, се намира новата му част. Свързва ги тесен провлак. Крайбрежната ивица на града е с преобладаващ абразионен характер и заобикаля на юг и на север Несебърския полуостров. Брегът е слабо разчленен от Камчия до нос Емине. Климатът е средиземноморски. Средната зимна температура за месец януари е 2,4°C, а през лятото (месец юли) – 23,0°C. На север от Несебър, вливайки се в Черно море, тече р. Хаджийска.
Икономика
Като черноморски курорт, туризмът в Несебър е добре развит. На територията му има множество хотелски комплекси, почивни станции, къмпинги и др. Някои местни предприятия са съсредоточени в изработката на сувенири. Градът развива хранително-вкусова и строителна промишленост. Застъпени са зърнопроизводство, лозарство, зеленчукопроизводство, както и технически култури. Добре развити са риболовът и животновъдството. Пристанището на Несебър има регионално значение. Разполага с морска гара.
История
Несебър е един от най-древните градове в Европа. Наследник е на тракийско селище от късната бронзова епоха. По-сетне става древногръцки полис. През 812 г. е превзет от хан Крум, след което княз Борис І го отстъпва на Византия. Цар Симеон І връща Несебър в пределите на Българската държава. Старото име Месемврия продължава да се използва и след XI в., когато градът е наречен Несебър. В последствие преминава многократно от българско във византийско владение, и обратно. В периода на царуване на Иван-Александър става културно и търговско средище.
Начело с Амедей VІ Савойски кръстоносците заграбват Несебър през 1366 г. Превзет е от турците през 1452–53. В периода XVIII–XIX в., благодарение на географските си предимства, градът разширява търговската си дейност главно чрез износ на зърнени храни. След Освобождението е малко селище, което развива рибарство и лозарство.
Културни и исторически забележителности
На територията на Несебър са съхранени голям брой свидетелства от Античността, Средновековието и Възраждането с богата архитектурна и културна стойност. Запазени са антична крепостна стена, порта и кула. Старата митрополия, посветена на св. София, е белег на ранното християнство от периода IV–V в., както и части от базиликите “Св. апостоли” и “Св. Богородица Елеуса”.
Църквите в Несебър “Христос Вседържител”, “Св. Иван Кръстител”, “Св. Параскева”, “Св. Иван Неосветени”, “Св. архангели Михаил и Гавриил” и др. са от XI–XIV в. Украсата в тях е керамопластична. Ценен стенопис от XI в. и дърворезбен иконостас от 1896 г. са запазени в църквата “Св. Стефан”, наричана още “Св. Богородица” или Новата митрополия.
Къщата на капитан Павел, къщата на Чимбулев, Боготовата, Ламбриновата, Русиевата къща и др., около 60 на брой са свидетелство от Възраждането. Притежаващи особеностите на черноморското строителство от това време, сградите са подредени по тесните калдъръмени улици на старата част на града.
Запазени са още три вятърни мелници, възрожденска чешма, както и турска баня.
Днес Несебър е домакин на различни културни мероприятия – Балкански фестивал за филми и телевизионни програми за деца и юноши, фестивал на етносите и др. На територията му действат общински театър и кинотеатър, читалище “Яна Лъскова”, музей “Старинен Несебър”; етнографска експозиция (в къщата на Москояни).
По време на туристическия сезон отварят и летните кинотеатри.
Градът разполага с Професионална гимназия по туризъм.
На северозападния бряг на Несебърския полуостров е разкрита крепостна стена заедно с портата, запазена на височина около 2 м, която е датирана от VIII в. пр.Хр. Изградена е от ломени камъни и кал. Смята се, че първи заселници по тези земи са били траките, които направили укрепление на селището си.
Градът разполага с Археологически музей, създаден през 1956 г. Първата експозиция била направена в църквата „Св. Йоан Кръстител”. Днес музеят има собствена сграда, в която се помещава от 1994 г. Експозиционната площ на музея се състои от фоайе и четири зали, където е уредена експозицията „Несебър през вековете”. В нея са представени паметници на културата, представящи Несебър от Античността до Средновековието.
Църквата „Св. Стефан”, наричана още Нова митрополия, е изградена в периода XI–XIII в. Построена е от каменни блокове и тухли. В XVI в. тя е удължена на запад, а в XVIII в. е добавен притвор. По план храмът представлява трикорабна базилика, като средният кораб се извисява над страничните, източната и западната му част са надградени с овални фронтони.
Кръстокуполната, с три олтарни абсиди, църква „Свети Иван Неосветени” („Йоан Алитургетос”), построена през XIV в., е белег на върховия етап за България в строителството на култови сгради през Средновековието. Размерите й са 18,50 x 10,25 м. Храмът не е добре запазен, поради щетите, нанесени от земетресението през 1913 г.
Една от най-добре запазените средновековни църкви в Несебър е „Христос Вседържител” („Пантократор”). Храмът е абсолютен представител на живописния стил в църковната архитектура. По план е правоъгълен с два входа – на запад и на юг, а размерите му са 16 x 6,90 м. Строена е през XIV век. Фасадата е с богато архитектурно членение (ниши, арки, аркатури, корнизи, полуколонки и др.) и полихромна керамопластична украса, типични за живописния архитектурен стил на Второто българско царство.
Църквата „Св. Иван Кръстител”, построена през X–XI в., е изградена от ломен камък и хоросан и е с размери 14 x 10 м. Запазени са стенописи, от които ктиторски портрет от XIV в., образ на св. Марина от XVII в.
Еднокорабната и едноабсидна църква „Свети Спас” е изцяло изографисана от неизвестен майстор в началото на XVII в. Стенописите пресъздават епизоди от живота на Исус Христос и Дева Мария. Църквата е с размери 11,70 x 5,70 м.
„Свети Архангели Михаил и Гавраил” e еднокорабна, кръстокуполна църква с притвор. Влиза се през три врати – една на северната стена към кораба и две към притвора. В западната стена на църквата е скрита каменна стълба, водеща към четвъртита кула, която се е издигала над притвора. Размерите на храма са 13,90 x 5,30 м.
Църквата „Света Параскева” е изградена през XIII–XIV в. от дялан камък и от тухли, в редуващи се пояси. Храмът е еднокорабен, с притвор и размери 15 x 6 м.
На предполагаемия стар център на град Несебър е разположена църквата „Св. София”, наричана още Стара митрополия. Наследство е от раннохристиянската архитектура (IV–V в.), а сегашния си вид тя придобива в началото на IX в. Представлява трикорабна базилика с една полукръгла апсида, която отвън е тристенна, с нартекс (преддверие) и атриум (вътрешен двор). В непосредствена близост до „Старата митрополия” се намира църквата „Св. Димитър”. Предполага се, че е строена през XI в. като семейна църква. По план е кръстокуполна, квадратна и триапсидна.
Малката еднокорабна църква „Свети Тодор” е с размери 8,70 x 4,15 м. Сградата се помещава от художествена галерия.
На северния бряг на полуострова се намира базиликата „Богородица Елеуса”. Тя е трикорабна и е построена през VI в., с размери 28 x 18 м. Днес църквата е консервирана и отчасти реставрирана.
Проучени са близо 2/3 от площта на Ранновизантийските терми. Разкрити са пет топли помещения, централна зала и коридор. Останалата част е под къщите и улиците в съседство. Термите са построени през 6 в. по време на управлението на византийския император Юстиниан І Велики (527–565 г.)
Помещенията са снабдявани с вода чрез водопровод, който влиза от западната страна на сградата. По-късно (V–VI в.) е изградена подземна водопроводна система, която обхваща целия град. В началото на IX в. термите са преустроени и започват да се използват за жилищни и производствени цели.
Повече от 100 реставрирани къщи са белег на възрожденския стил в българската архитектура. На ул. „Цар Иван Александър” е разположена къщата с белосания с хоросан втори етаж и с т.нар. кобилица. Около Старата митрополия, както и около църквата „Св. Архангели Михаил и Гавраил” е разположена друга част от възрожденските сгради. Тук са Наковата и Вардалиевата къща. В къща Москояни се помещава Етнографският музей на града.
Вятърните мелници в Несебър са се превърнали в символ на града.
Несебърско златно съкровище
При археологически разкопки от 1958 г. в Несебър са открити накити от XVI в. Общото тегло на златното съкровище е 275 г. и се състои от две огърлици, два медальона, пет гривни и шест пръстена. Единият от медальоните представлява монета, която е изсечена в Залцбург през 1547 г. Предполага се, че е внесен от Австрия – подобни бижута се срещат на портрети от западноевропейски художници от XVI в. Другите накити са местна изработка. Смята се, че съкровището е принадлежало на богат гражданин от Несебър, който поддържал търговски отношения с Хабсбургската империя.
Полезна информация
Археологически музей
Работно време:
понеделник–петък: 9,00–19,00 часа;
събота и неделя: 9,00–13,00 часа, 13,30–18,00 часа
Църква „Свети Стефан”
Работно време:
понеделник–петък: 9,00–19,00 часа;
събота и неделя: 9,00–13,00 часа, 13,30–18,00 часа
Църква „Свети Спас”
Работно време:
понеделник–петък: 10,00–13,30 часа, 14,00–17,00 часа
събота и неделя: 10,00–15,00 часа
Известни личности от Несебър
В началото на 2003 г. американското електронно издание "Спейс" съобщи, че екип под ръководството на българския учен проф. Димитър Съселов е открил най-отдалечената от Земята планета. Нейното откриване проф. Съселов оповестил на конгреса на Американското дружество по астрономия в Сиатъл.
Българският учен е ръководител на екипа на Центъра по астрофизика "Харвард-Смитсониън" и е професор по астрономия в Харвардския университет…
Новооткритата планета била с размерите приблизително на Юпитер. Намирала се на 5000 светлинни години от Земята. Имала много горещ климат. Открита е чрез нов метод, наречен "транзитно търсене". Това означавало измерване силата на блясъка на звездите и на нейното намаляване, когато пред тях преминава друго космическо тяло. Така чрез транзитно търсене била идентифицирана планета извън Слънчевата система.
Според проф. Съселов методът на транзитното търсене открива нова ера в изследването на Космоса и разширява радиуса на изследванията. Досега астрономите били в състояние да откриват планети, отдалечени на не повече от 160 светлинни години от Земята. Броят на звездите, които ще могат да се изследват, щял да надскочи 100 милиона, при 40 хиляди понастоящем. Предвиждало се транзитното търсене да бъде използвано в мисията "Кеплер" на американската космическа агенция НАСА, която ще издирва планети с размери на Земята.
Димитър Съселов е роден в Несебър, където получава основно образование, а гимназиално – в Бургас. На конгреса в Сиатъл той с чувство на гордост изтъкнал, че е възпитаник на българските школи по физика, астрономия и математика в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и на БАН.