Aрхеологически резерват и музей „Велики Преслав”
Национален историко-археологически резерват и музей „Велики Преслав” се намира на около 2 км от съвременния град. Разположен е върху останките на втората българска столица Велики Преслав. В него можете да разгледате реставрирани и съхранени части от средновековния град Преслав, както и музей, в който са експонирани открити при разкопките предмети. Резерватът е сред Стоте национални туристически обекта.
Велики Преслав наподобява средновековните дворцови комплекси в Европа от това време. Територията е била разделена на площади и дворове, оградени със стени. Старата българска столица е била разделена на вътрешен и външен град. Външният град е бил разположен на площ от 4 кв. км площ. Обграждали го каменни стени, високи 10 м, широки повече от 3 м. Вътрешният град, разположен на площ от 200 декара, бил отделен чрез стена. В него се намирали най-важните сгради: Дворецът, Тронната палата, Кръглата църква и др. Тук е имало канализация и водоснабдяване. Днес стената на Външния град не е запазена. От ограждението на Вътрешния град се е съхранила само малка част. При разкопки са открити две порти – северна, която се предполага, че е била главна, и южна.
До южната са открити останки от помещения, за които се смята, че са използвани за търговски цели. Пътят, тръгващ от северната порта, води към Тронната палата. Тя е дълга 44 м и е висока 21 м. Права улица, застлана с каменни плочи, води от Тронната палата към църквата на владетелите. Тя е била по-висока от двореца. Стените й са дебели 2,7 м. След разкопки са установени точните й размери – 47,5 м на 21 м. Построена е през 908 г. Това е една от най-впечатляващите сгради в Преслав. Интересен е фасадният й портик, който има две кули. От всяка страна има страничен вход към притвора. В преддверието са открити 10 гроба на знатни сановници (вероятно от времето на византийското робство). Храмът има три кораба. Страничните са тесни, а централният е с много големи размери, широк е повече от 10 м. До амвона водят шест реда плетеници от цветни мозайки, между които има пътека от бели мраморни плочи. Тя образува кръст на пода в центъра на храма, а в пресечката между двете му крила е амвонът. Подовете в притвора и страничните кораби са покрити с полиран бял мрамор. По останките от амвона личи, че той е бил с много големи размери (около 6 м). В апсидата има каменна седалка за висшия клир (синтрон). Отвътре църквата е богато украсена с мозайки. Украсата й включва и множество детайли от мрамор и варовик – колони с богато декорирани капители, красиви корнизи и др. Отвън е изографисана със зооморфни елементи, като майсторите са използвали разноцветна мозайка.
След западането на столицата през ХI век около Владетелската църква се развива голям некропол. До момента са разкрити около 100 гроба.
На юг от южната порта се намира Златната църква. Храмът е открит през 1927 г. Отличава се с кръглата форма на наоса, оригинални архитектурни решения, богата вътрешна и външна украса. Амвонът е централно разположен. Имало е двуетажен притвор, две кули и две помещения от северната и южната страна, открит двор с кладенец. Масивният купол е бил поддържан от 12 мраморни колони. По стените са се запазили рисунки, глаголически и кирилски надписи – едни от най-ранните паметници на старобългарската писменост.
По случай 1080-годишнината от смъртта на цар Симеон I до Златната църква е изграден негов паметник.
В близост до църквата се намира манастирски комплекс, наричан Дворцов манастир. В него имало ателиета за рисувана керамика и разноцветни мозайки. В скрипториумите му се превеждали и преписвали на старобългарски език множество книги.
Интерес представляват църквите „Св. Св. Петър и Павел”, датираща от времето на османското владичество, „Св. Архангел Михаил”, разположена в центъра на града, и „Св. Св. Кирил и Методий”.
Дворецът, в който живеели българските владетели, е бил добре укрепен, изолиран от останалите части на комплекса. От него се е минавало директно в сградата на Тронната палата.
Южно от сградата на царския палат е разположен комплекс от сгради, внушителна базилика и баня. Източно от банята се намира сграда, която археолозите наричат Административна. Тук са открити над 500 оловни печата и калъпи за тяхното отливане.
Музей
Музеят в Преслав отваря врати на 26 октомври 1906 г. В него се съхраняват около 35 хиляди експоната, като постоянната експозиция включва около 1700. Сградата, в която се помещава днес, е построена през 1981 г. Едни от най-ценните предмети са: оригинални произведения на старобългарското и средновизантийското изкуство (керамичната икона на Св. Теодор Стратилат и Керамичният иконостас от Дворцовия манастир), рисувана бяла керамика (облицовъчни плочки, домакински съдове и икони), старинни надписи, една от най-големите колекции от средновизантийски печати от периода 971–1088 г. Интерес представлява и Преславското съкровище. То се състои от около 170 предмета от злато, сребро и бронз. Експонирани са множество артефакти, разкриващи ежедневието на жителите на втората българска столица. Тук са изложени и едни от най-значимите паметници на Плисковско-Преславската култура и просветна дейност.
През 1998 г. една от залите е оборудвана специално, за да бъдат съхранявани в нея при подходящи атмосферни условия и повишена сигурност най-ценните експонати.
Тук можете да видите и откритото по време на разкопки в Преслав сребърно съкровище от 50 венециански и сръбски грошове. Датирано е от края на XIII век. От едната страна на монетите е изобразен Исус Христос на трон, изписани са на гръцки и латински думите „dux” (вожд) и „rex” (крал). На другата личат образите на владетел и светец закрилник. Археолозите смятат, че това са изображенията на светците Силвестър и Стефан.