„Света Петка” – с. Вуково
Средновековната църква „Света Петка” се намира в източната махала на село Вуково. Построена е през ХVІ в., като надписът върху западната стена на наосаНаосът е главното помещение в храма, предназначено за богомолците.
датира от 1598 г. Тези ценни свидетелства за развитието на късносредновековната религиозна живопис в България и на Балканите са цялостно запазени. Отличават се с богата пластична култура.
Сградата на църквата е еднокорабна, едноапсидна, с пиластриПлоски вертикални издатъци от стена, които имат същото членение като колоната (база, ствол, капител)., които образуват плитка арка на западната фасада. Няма притвор, а сводът е масивен и полуцилиндричен.
Църквата „Света Петка” е архитектурен и художествен паметник на културата с национално значение.
География
Село Вуково се намира в Югозападна България, част от община БобошевоБобошево е град в България, Кюстендилска област, разположен на река Струма, 43 км югоизточно от Кюстендил. Център е на община с 11 съставни селища. Към 2001 г. жителите му са 1492 на брой. Притежава винарска изба и фуражен комбинат. Има добри условия за развитие на овощарство, тютюнопроизводство., област Кюстендил. Разположено е в живописната долина на река СтрумаСтрума с античното име Стримон е река в Европа – в Югозападна България и Гърция. Извира от планината Витоша, тече на югозапад и юг през Пернишката, Кюстендилската, Благоевградската и Санданско-Петричката котловина; в Гърция носи името Стримон, като се влива в Орфанския залив на Егейско море. Приема около 30 притока, най-големите от тях са Драговищица, Рилска река, Санданска и Пиринска Бистрица, Струмешница. Дължината й е 415,2 км, от които 290 км са на територията на България. Водосборен басейн в България – 10 797 кв. км., на 518 м надморска височина.
Околности
На територията на община Бобошево се разпростират находища на турска леска на възраст над 300 години и 200 дка вековна букова гора, които са обявени за природни забележителности. Двата обекта се намират в местността Косана, в землището на с. Скрино.
Останки от антично селище (ІІ–ІV в.), както и античен некропол са разкрити южно от град Бобошево. Селището се споменава за първи път в османотурски регистър от 1526 г. под името Бобошево.
Места за посещение
В периода XV–XVII в. територията на Бобошевския регион е представлявала религиозно и духовно средище с богати традиции в култовото строителство. От тогава до днес са оцелели голям брой църкви и манастири: останки от църквата „Свети Тодор” (XIII–XIV в.), „Свети Илия” (1678), „Свети Атанасий” (1666), (Руенският) манастир „Свети Димитър” край град Бобошево. На територията на с. Вуково са запазени църквите „Света Петка” и „Свети Николай”.
Църквата „Св. Тодор”
Тя представлява еднокорабната кръстокуполна постройка (7,25/6,4 м). Изградена е от камък, като тухли са използвани само за свода и купола. Постигната е интересна декоративна украса, тъй като тухлите са измазани през ред. Полукръглата апсида е прорязана от тесен дълъг прозорец. Куполът е цилиндричен, барабанен, осветяван от четири отвора.
По стените на църквата са съхранени стенописи, разположени в два пласта. Фреските от ранния пласт са унищожени, а тези от втория представляват ценни творения на българската средновековна живопис. Образите правят впечатление със своята експресивност и одухотвореност. Създадени са по византийските канони, характерни за XI–XII век. Стенописите от втория пласт датират от XIV век. По мнението на експерти църквата се различава съществено от храмовете от този период (XIII–XIV в.) в Югозападна България и по всяка вероятност датира от XII век. Тя е най-старият паметник сред църквите в България от т.нар. тип на свободния кръст.
Църквата „Свети Илия”
Църквата „Св. Илия” в Бобошево е от XVII век (1678 г.).Тя е малка, еднокорабна и едноапсидна постройка с дължина 7,2 м и ширина 5,3 метра. Изградена е от ломени камъни с хоросанова спойка и сантрачи. Запазени са значителна част от стенописите. Според ктиторския надпис над апсидната ниша те са от два периода: ранните (върху свода и горната част на стените) са от XVII век, а по-късните – от XIX в. Декоративната система на стенописната украса е характерна за еднокорабните средновековни църкви на Балканите. Върху свода са изписани ликовете на Христос и на старозаветни пророци (в два фриза), а по стените личат евангелски сцени. Под тях е съществувал пояс от медальони, който сега е унищожен. Прави впечатление красивият иконостас, който е добре запазен.
Манастир „Свети Димитър”
На 3,5 км от град Бобошево се намира един от най-старите български манастири – „Св. Димитър”. Той е основан в началото на Х в., след като княз Борис приема християнството като официална религия на Първата българска държава. В него се подготвяли духовните пастири на новопокръстените българи.
Сведения за „Св. Димитър” има в житието на св. Иван Рилски, писано от Евтимий Търновски. Според автора, преди да се засели в Рила, отшелникът прекарва известно време в манастира под връх Руен. Тук българският светец се отдал на духовно съзерцание и черпел от знанията на свещените, богослужебните и религиозните книги.
При завладяването на този край от войските на Османската империя манастирът е опожарен. Той е възстановен и изписан отново през 1488 г. – дата, упомената в ктиторския надпис над входната врата на църковното преддверие.
През XV–XVII век „Св. Димитър” се превръща в книжовен и просветен център. Част от украсените с изящни заставки ръкописни книги, преписвани и пазени в манастира, се съхраняват в Църковно-историческия музей в София.
Храмът на манастира не е голям – дълъг е 4-5 метра заедно с олтара и е широк 3 метра. През XVII век към него е прибавена малка пристройка.
До днес е оцеляла само манастирската църква „Св. Димитър”. В нея са запазени автентичните стенописи от 1488 г., които украсяват изцяло както стените и свода, така и някогашната западна фасадна стена (днес това е източната стена на притвора). Тя е малка, едкнокорабна, а стенописите й имат интересни за времето си решения, тъй като не са спазени строгите канони на византийската иконография.
Стенописите са реставрирани изцяло, а църквата е обявена за паметник на културата от национално значение. Иконостасът на църквата се пази в Националната художествена галерия.
От манастира се открива живописна гледка към планините Пирин, Рила, Верила, Витоша и части от Конявската планина.
Манастир „Свети Иван Рилски”
В района на Бобошево, близо до село Скрино (родното място на св. Иван Рилски), се издига мъжкият манастир „Св. Иван Рилски”. Той е построен през 2002 г., което го прави един от най-новите в България. Монашеското братство издава религиозна литература и излъчва първото църковно радио у нас.
В храма не се допускат посетители в понеделник, сряда и петък. В неделя и в празничните дни вярващите могат да чуят монашеския хор по време на литургия.
Оттук по живописна пътека се стига до пещерата, където е пребивавал св. Иван Рилски.
Църквата „Успение Богородично”
Църквата „Успение Богородично” е построена в Бобошево в периода 1851–1862 г. Според историческите свидетелства вдигането на тази по-голяма църква било продиктувано от факта, че съществуващите дотогава били малки и не можели да поберат миряните. Ръководител на строежа бил майстор Миленко от село Блатешница (Радомирско), който през 1847 г. издигнал едно от крилата на Рилския манастир. Най-вероятно това е причината църквата да се отличава с необичайна архитектура, напомняща Рилския манастир. Иззидана е от дялан камък с тухлени пояси, покрити с керемиди. Във вътрешността се издигат десет колони, върху които са разположени осемнадесет кубета. Вътрешните стени са изцяло покрити със стенописи, в чието изографисване е участвал и Георги Бобошевски–Зограф, представител на Банската художествена школа.
Храмът е изграден върху основи с дължина 24 м и ширина 8 метра. Висок е 10 метра. Във вътрешността на църквата, като втори етаж, се издига т.нар. женско отделение, което побира 150 души. Общо в храма могат да се съберат повече от 800 богомолци. Подът е покрит с големи квадратни тухли. Сградата има три големи дъбови врати.
„Света Петка” – с. Вуково География Околности Места за посещение Църквата „Св. Тодор” Църквата „Свети Илия” Манастир „Свети Димитър” Манастир „Свети Иван Рилски” Църквата „Успение Богородично”