География

Старосел е село в Южна България. Намира се в област Пловдив, община Хисаря. Отстои на 105 км югоизточно от столицата София и на около 40 км от град Пловдив. Разположено е под южните склонове на Същинска Средна гора.

През Старосел протича река ПясъчникРека в Южна България, която води началото си от язовир „Пясъчник” и се влива в р. Марица. Протича през селата Старосел, Неделево, Церетелево, Голям чардак, Малък чардак, която се влива в едноименния язовир.


Климат

Климатът е преходен. Зимата е топла и мека. Пролетта настъпва рано и е сравнително топла. Най-високи са температурите през месеците юли и август. Есента също традиционно е слънчева. Средната годишна температура е 11,5 С°.


Редовни събития

Празникът на селото се чества на Спасовден (40 дни след Великден). Местните жители се събират в местността Манастира.

Интерес за посетителите на селото представлява и началото на гроздобера през месец септември. Тогава местните хора се събират и извършват традиционни ритуали. Кулминацията е посрещането на берачите на грозде. Те са облечени в народни носии и носят обредни хлябове и пълни с грозде кошници, украсени с цветни венци. След това пременени млади момичета мачкат боси гроздето.


История

Старосел и районът са били населени още преди 7–8 хил. г. През V в. пр.Хр. тук вече се е оформило тракийско селище. То просъществува и по време на Втората българска държаваВъзобновяване на българската държавност през 1186 чрез освободителното въстание на Петър и Асен. Столица – Търново. Началото на 13 в. – цар Калоян продължава освобождаването на българските земи; най-голям териториален обхват и политическа мощ достига при цар Иван Асен II. Постепенно се оформят Търновското царство, Видинското царство и Добруджанското княжество. 1396 – при цар Иван Шишман е завладяно от османските турци. Разцвет на художествените занаяти, архитектурата, изобразителното изкуство (виж Боянска църква) и литературата (Търновска книжовна школа). Източник „Българска енциклопедия А-Я”.

През 1798 г. в селото са изградени килийно училище и полувкопана в земята църква. През 1819 г. местните жители получават разрешение от Цариград да издигнат нова по-голяма църква. Тя е разрушена по време на Априлското въстание. По това време жителите на селото са предимно ковачи и железари. По брега на р. Пясъчник има 17 мелници, 5 тепавици и 13 розоварни. Тук се намира и пазарът за едър рогат добитък.

Старосел е посещавано на два пъти от Васил Левски – през 1869 и 1871 г. По време на първото си идване той основава революционен комитет. Местните жители взимат дейно участие в Априлското въстание, но турците успяват да ги надвият, след което разграбват и опожаряват селото. Една част от населението е избито, а успелите да избягат се преселват в Северна България. След време част от оцелелите се завръщат в родното си място, но от суеверие започват да изграждат ново селище на 2-3 км от опустошеното. Новото наричат Ески ени кьой (Старо Ново село). Това име се запазва до 30-те години на ХХ век, когато селото е преименувано на Старосел.

Днес Старосел е известно с хубавите вина, които се правят тук. Селото е и един от Стоте национални туристически обекта на БТС.


Културни и исторически забележителности

Тракийски култов център

През 2000 г. в близост до Старосел е открит внушителен тракийски култов комплекс, датиращ от V век пр.Хр. Той се състои от централно стълбище и две странични, коридор, фасада, две помещения – правоъгълно и кръгло. Предполага се, че храмът е бил хероон (храм, в който е погребан обожествяван след смъртта си тракийски владетел). Някои учени считат, че тук е погребан Ситалк – един от най-могъщите тракийски владетели.

В района са намерени също така останки от тракийски скални светилища и 120 могили.

Пред гробницата се издига каменен зид, дълъг 241 м и висок до 3,5 м. Той образува кръг, символ на бога Слънце, почитан от траките. Парадното стълбище, състоящо се от 9 каменни стъпала, отвежда към култова площадка. Вляво и вдясно от нея започват другите две стълбища. Съществуват различни хипотези за тяхното предназначение. Едната е, че са служили за места на зрителите на жертвоприношението. Според друга са изпълнявали функцията на алеи за тържествени шествия. От площадката се продължава към храма. Към него води коридор, дълъг 10 м. Стените му са високи 5 м. Открити са останки от натрошени врати. Когато траките затваряли храм, те ритуално натрошавали вратите и го затваряли с каменни късове и пръст. Откритите от археолозите следи показват, че вратите са отваряни и затваряни многократно, тоест траките са използвали това място не само за гробница, но и за храм.

Входовете на двете помещения са декорирани с врязана и рисувана украса. Първо е правоъгълното помещение. То е просторно. Още по-голямо е кръглото помещение, представляващо куполна камера. В него са намерени 10 декоративни полуколони. То е украсено с три цвята – син (символ на небесното царство), червен (символ на живота) и черен (символ на подземния свят).

На север от храма е открита вкопана скална вана, използвана за производство и съхранение на вино. В нея е имало съдове за пиене на вино. Измазана е с водоустойчив хоросан. В нея е можело да се поберат над 6 тона вино.

В близост до постройката е намерен празен гроб, около който в три ями е погребано разчленено човешко тяло, т.е. това е бил последовател на Орфей, както и различни дарове – златен пръстен, съдове, оръжие.

Голяма част от откритите в гробните камери предмети са изложени в Националния исторически музей в Бояна.


Околности

На около 20 км от Старосел можете да посетите „Кози грамади” – тракийски архитектурен комплекс. Той датира от V–IV век пр.Хр. и се състои от няколко сгради, обградени от стена. Тук са открити монети от тракийските царе Терес II, Котис I и Аматок, а също и двойна брадва (лабрис), символ на царската власт у траките. В околните скали гнездят редки птици – скален орел, бухали, сови.

В близост до Селото се намира защитената местност Барикадите. Тя е разположена на площ от 119,7 ха и е обявена за такава с цел опазване на вековната букова гора.

География Климат Редовни събития История Културни и исторически забележителности Околности