Паметникът на свободата на връх Столетов

Стара планина е най-дългата българска планина – 550 км. Тя се простира по цялата дължина на страната – от границата със Сърбия до Черно море, и я разделя на Северна и Южна България. Най-високият й връх е Ботев (2376 м).

Столетов е връх в Централна Стара планина. Висок е 1362 м. Предишното му наименование е Свети Никола. Намира се на 28 км от гр. Казанлък и на 18 км от гр. Габрово.


История

Национален парк-музей „Шипка” е открит през октомври 1956 г. и обхваща няколко исторически места, свързани с отбраната на Шипченския проход по време на Руско-турската война от 1877–78 г. Представлява комплекс от паметници, възстановки на позиции, батареи и землянки. Той включва Националния паметник на свободата на връх Столетов, храм-паметника „Рождество Христово” край град Шипка, връх Орлово гнездо и село Шейново.

„Рождество Христово” е храм, издигнат в памет на многобройните загинали руски войници и български опълченци. Построен е по проект на архитект Томишко в стила на руската църковна архитектура.

На връх Орлово гнездо се състояла решаващата драматична битка за прохода от 21 до 23 август 1877 г., която впоследствие Иван Вазов увековечава с одата „Опълченците на Шипка”.

В село Шейново се намира Паметникът на победата, издигнат на мястото, където е удържана победа над войските на Вейсел паша.

Паметникът на свободата на връх Столетов е един от най-впечатляващите със своите размери и историческа стойност. Експозицията, разположена по етажите на паметника, разказва за героизма на руските воини и българските опълченци по време на отбраната на прохода.

Епичните боеве, които се разиграват на най-високите точки на Шипченския проход – връх Столетов, връх Шипка и Орлово гнездо от 9 (21) до 11 (23) август 1877, са между войските на Сюлейман паша и руско-българския отряд на ген. Столетов. В отбраната на Шипченския проход българските опълченци се сражават героично въпреки лошото въоръжение (не всеки бунтовник има пушка, патроните се изчерпват, в боя се използват и камъни, и дървета), въпреки неподходящото облекло (в дъждовните и хладните планински нощи те са облечени с летни дрехи, без шинели, със скъсани обувки), запасите им с храна и вода са оскъдни.

На 9 (21) август сутринта войските на Реджеб паша започват атака срещу позициите на връх Св. Никола, а частите на Шакир паша настъпват срещу Орлово гнездо. Положението на защитниците на прохода се влошава и от липсата на вода. Турската пехота държи под постоянен обстрел единствения водоизточник – един ручей в източното подножие на връх Св. Никола. Отблъсквайки 7 атаки през първия ден, руско-българският отряд дава 250 убити и ранени. Решителният и най-тежък сблъсък се състоял на 11 (23) август. Още призори турците откриват артилерийски огън по цялата позиция. Към обяд всички турски атаки са отбити, но положението остава тежко. Следобед настъпва критичният момент в тази героична епопея. По скатовете лежат труповете на повече от 1380 защитници. В боя се включват всички, включително и тежкоранените. Суеверен страх обхваща турците, когато срещу тях полетяват трупове. В последния момент генерал Радецки пристига на помощ. Шипка е спасена, а армията на Сюлейман паша не успява да се съедини с войските на Мехмед Али. По време на тридневните боеве жертвите от Шипченския отряд възлизат на 3100 руски войници и офицери и 535 български опълченци, а загубите на противника – на повече от 8200 души.

Паметникът на свободата на връх Столетов е построен с дарения на българските граждани по проект на арх. Атанас Донков и скулптора Александър Андреев. Главните строителни работи се извършват от 1926 до 1931 г. Тържественото официално откриване е през 1934 г. През 1957 г. са оформени интериорът на паметника и парка около него, започва възстановяването на историческата обстановка по проект на арх. Ив. Васильов и скулпторите Ив. Мандов, Дора Дончева, Любен Димитров, Михаил Кац. През 1977 г. е извършено ново архитектурно-скулптурно оформяне на подходи към паметника с Мемориално стълбище и Алея на героите. Мемориалното стълбище свързва мястото с паметника на полк. Мацерски и продължава по оста на паметника от север, като завършва пред него. Алеята на героите се състои от 4 скулптурни релефа, вградени в масивна каменна стена: „Опълченци”, „На стража”, „Помощта на българския народ при отбраната на Шипченския проход”, „Лаврови клонки на победата”.

Паметникът наподобява средновековна българска крепост. Той представлява голяма каменна кула с форма на пресечена пирамида, с височина 31,5 м. Изграден е от грубо дялан камък. До него водят 894 стъпала. На входа е разположен лъв с дължина 8 м и височина 4 м, символ на българската държавност. Той разкъсва верига с предните си лапи и е обърнат на изток – посоката, от която са дошли освободителите. Женска фигура олицетворява победата над турските войски. На три от страните са изписани с бронзови букви имената на Шипка, Шейново и Стара Загора – там са водени ожесточени битки между опълченци и поробители. В приземния етаж, под мраморен саркофаг, поставен на четири лежащи лъва, се съхраняват костите на загинали при отбраната на Шипка герои. Пред саркофага са разположени каменните фигури на руски воин и български опълченец. Експозицията, изложена на останалите етажи, се състои от копия на български бойни знамена, богата колекция от ордени и медали, снимков и документален материал, както и други реликви. Тук се съхранява копие на Самарското знаме. От последната площадка се открива панорамен изглед към възстановените детайли на бойното поле, паметниците и братските могили, запазили спомена за подвига и саможертвата на героите.


Полезна информация

Национален парк-музей Шипка – Паметник на Свободата

Раб. време: летен сезон: 9,00–19,00 ч.

Зимен сезон: 9,00–16,30 ч.

Част от Стоте национални туристически обекта

Тел. 359 431/62216

Паметникът на свободата на връх Столетов История Полезна информация