География
Соколският манастир „Успение Богородично” се намира в местността Соколова пещера. Разположен е на 9 км югоизточно от град Габрово, на 4 км южно от етнографското селище Етъра и на около 175 км от София.
В близост до манастира минава р. Янтра.
История
През есента на 1832 г. архимандрит Йосиф (Йосиф Соколски) се завръща в родния си край заедно с йеромонах Агапий. Преди това те служат в Троянския манастир. Скоро след своето завръщане двамата основават манастира „Св. Богородица”. Годината е 1833 г. Двамата избират каменната тераса пред Соколовата пещера за място на новия манастир. Първата църква е малка и дървена. До нея монасите изграждат дървена жилищна къща. Строителните дейности завършват през януари 1833 г, а освещаването е направено от търновския митрополит Иларион Критски на 15 август 1834 г. Според местните жители причината манастирът „Св. Богородица” да получи прозвището „Соколски” са многото соколи, обитавали в миналото процепите на скалните стени в околността.
През 1834 г. малката дървена църква е съборена и на същото място, благодарение на средствата и помощта на селяните от близките села Етъра и Нова махала, се изгражда днешният голям храм. Той представлява красива еднокорабна, едноапсидна, еднокуполна сграда с две конхи и открит притвор. Има стенописи както от вътрешната, така и от външната страна. Те са нарисувани през 1862 г. от поп Павел и сина му Николай. Иконостасът също е изработен през 1862 г. от тревненски майстори (Йоаники папа Витанов, Симеон Цонюв и др). Храмовата икона е дело на известния габровски живописец Христо Цокев. Според вярването иконата на Божията майка, намираща се на малък иконостас от лявата страна на църквата, е чудотворна. Паралелно със строителството на църквата е издигнато малко монашеско крило, разположено върху платото над скалната тераса.
През 1836 г. в манастира е открито религиозно училище. В него преподава за кратко време и просветителят Неофит Бозвели.
През 1860 г. над голямата пещера зад черквата е издигнат мортуален параклис, като по този начин пещерата и параклисът оформят двуетажна костница. Освен костница е издигната оградата към скалния отвес. Тя е определяна като едно от интересните архитектурни постижения на Българското възраждане. Предполага се, че тези нововъведения са дело на Никола Фичев.
Както повечето български манастири, Соколският „Св. Богородица” също взима участие в борбата за национално освобождение. През 1865 г. тук е осветено знамето на четата на Капитан Дядо Никола. На 1 май 1876 г. (нов или стар стил, май трябва да е 13?) в манастирската обител се събират габровските участници в Априлското въстание, предвождани от Цанко Дюстабанов. Васил Левски също е посещавал манастира. По време на Руско-турската освободителна война част от манастирската обител изпълнява функциите на военна болница. В малка музейна експозиция са представени реликви от борбата за освобождение от османско владичество.
От основаването си до 1959 г. манастирът е бил мъжки и в него са служили над 100 монаси. След взривяването на Габровския девически манастир през август 1959 г. монахините са преместени тук.
Едноетажната гостоприемница до най-старото монашеско крило е построена след Освобождението, най-вероятно през 1890 година.
В началото на XX век силен пожар унищожава почти целия основен жилищен корпус на манастира. Впоследствие през периода 1980–1982 година той е възстановен въз основа на стари снимки.
През 1968 г. в северната част на манастира е изграден параклис, в който посетителите могат да видят красив иконостас и икони на Исус Христос и Света Богородица с Младенеца, рисувани от майстора Захари Зограф. (това трябва да е преместено отнякъде???)
В момента манастирът е действащ. Обявен е за паметник на културата. В комплекса има черква, жилищни и стопански сгради.
Чешмата
Интересен архитектурен елемент в двора на манастира е голямата кръгообразна чешма. Предполага се, че тя е изградена от майстор Колю Фичето през 1865 г. Чешмата впечатлява със своите размери – 5,40 м височина заедно с кръста и диаметър на покрива – 3,60 м. Каменните соколи, поставени в ъглите й, са символи на обесените от турците две години по-рано българи от четата на Капитан Дядо Никола.
Околности
Освен красивата природа, посетителите на манастира могат да видят архитектурно-етнографския резерват Етъра, планинския курорт Узана, Шипченския проход, разположен на 25 км
Полезна информация
Телефони за връзка:
066801763
0886308017