Вароша
По време на Българското възраждане на левия бряг на река Благоевградска Бистрица занаятчии и търговци изграждат българската махала на Горна Джумая (дн. Благоевград), носеща името Вароша. Кварталът е изграден от традиционните за епохата дърво и камък. През 80-те години на миналия век махалата е възстановена, за да придобие днешния автентичен архитектурен облик на сградите и улиците. За настаняването на християните в нея се носи легенда, която разказва как селянин намерил тук болния си кон, който оздравял от минералните извори. По-късно жителите на Джумая издействали султански ферман за построяване на църква. Така във Вароша през 1844 г. осветили църквата „Въведение Богородично”, която и до днес е най-големият храм на територията на Благоевград. В западния му вход се намира патронната ниша с известния стенопис „Въведение Богородично” и иконите с образите на славянските просветители – светите братя Кирил и Методий. В двора на църквата е погребан майор Иван Павлович Орлински, командир на руския отряд, освободил Горна Джумая от турско робство. Иконите, стенописите и резбованият олтар са изящни творения на изключителни майстори – зографи от Самоковската и Банската живописна школаВъзниква в края на XVIII и началото на XIX в. Неин основоположник е Тома Вишанов (Молера), родоначалник на зографска фамилия. Школата е представена от няколко зографски рода: Молерови, Сирлещови и др., които работят в Банско, Разлог и околните селища, в Рилския манастир и Атонските манастири. Водеща е живописта – църковна и светска декоративна, с оригинални приноси в архитектурата и художествената дърворезба. Изявяват се майсторите: Велян Огнев, Д. и М. Сирлещови, М. Голев, Г. Бобошевски. Шедьоври на школата са иконостасът на църквата „Успение Богородично”, архитектурното решение, иконостасът и вътрешната декорация на църквата „Света Троица”, стенописите в къщата на В. Огнев в Банско, стенописи и икони в Рилския манастир..
В квартал Вароша се намира Историческият музей на Благоевград, чиято сграда е построена през 1952 г. по проект на архитект Иван Битраков. Разполага с фонд от 115 000 експоната, които „разказват” историята на Пиринския край от древността до наши дни. Тук е и къщата-музей на Георги Измирлиев–Македончето, помощник-апостол и военен ръководител на Търновския революционен окръгНай-голямото българско въстание през епохата на Възраждането е Априлското въстание от 1876 г. Предварителният план на организация предвижда територията на страната да бъде разделена на 5 революционни окръга: I – Търновски, II – Сливенски, III – Врачански, IV – Пловдивски (Панагюрски), V – Софийски (не функционира). Ръководството на окръзите е поверено на апостолите Стефан Стамболов, Иларион Драгостинов, Стоян Заимов, Панайот Волов, Никола Обретенов. Подготовката започва през януари 1876 г. и най-успешно се осъществява в ІV революционен окръг..