География
Абритус е антично римско селище, разположено в Североизточна България. Намира се в местността Хисарлъка, на около 3 км от Разград.
История
Според някои изследователи името Абритус има латински произход и означава „стръмен”.
Първоначално на това място е възникнало тракийско селище. Върху неговите останки през I век е изграден Абритус. Той изпълнява функциите на римски военен лагер. През II век се развива и добива статута на град. През следващите два века Абритус процъфтява.
През 251 г. в покрайнините на града един срещу друг се изправят римляни и готи. Сражението е ожесточено. Римската войска е предвождана от император Деций Траян. Той е убит, а войниците му претърпяват поражение.
По време на управлението на император Константин градът е ограден с крепостна стена. Тя има 35 кули и 4 порти.
През IV в. Абритус представлява добре устроен град. През 586 г. е разрушен по време на нашествията на аварите.
Няколко века по-късно, през VII–VIII век, на това място възниква българско селище. То е унищожено при нашествието на киевския княз Светослав през Х век. Последните жители на Абритус са избити по време на нашествията на печенегите.
През XIII–XIV век в близост до развалините на Абритус възниква българско селище, носещо името Хръсград, Хезарград, Херазград, Хразград. То е превзето от османските войски през 1388–1389 г. Днешният Разград е негов наследник.
Населението на Абритус през различните периоди е било много разнообразно. Тук са живели: римляни, траки, гърци от Мала Азия. Те са били военнослужещи, ветерани, цивилно население. Вярвали са в различни богове – в периода между I и IV в. са били почитани езическите божества, а след това християнството е признато за равноправна религия. Дълго време е бил разпространен култът към Херкулес. Почитани са също така Юпитер и Марс, Сабазий, Аполон, Хигия, Епона Регина, Поробон, Арес и др. От разнородното население на Абритус са останали множество паметници: посветителни надписи, оброчни плочки, бронзови плочки и култова бронзова пластика.
Резерват "Абритус"
Резерват „Абритус” е разположен на площ от 1000 дка. Тук можете да разгледате паметници на римската, тракийската и средновековната българска култура. Най-голям интерес представлява античният град Абритус с площ от 150 дка. Той е един от най-изследваните и благоустроени антични градове, открити на територията на България.
През 1984 г. Абритус е обявен за археологически резерват.
Днес Абритус е един Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.
Първите разкопки тук се провеждат през 1887 г., но по-задълбочени проучвания започват през 1953 г. Абритус е открит от археолози през 1954 г.
Крепостта е имала 4 порти. Те са имали по две врати – външна (падаща) и вътрешна. Защитната система на Абритус е включвала дълбоки ровове пред южната и западната крепостна стена. Кулите са били триетажни. Улиците са били прави. Обществените сгради се издигали в центъра около градски площад – форум.
Градът е бил водоснабден благодарение на няколко глинени водопровода. Разкрити са трикорабна базилика от V–VI в., старохристиянска куполовидна църква от V–VI в. и др.
В близост до крепостта са открити 4 некропола. В тях са намерени глинени съдове, пръстени, обици, костени игли, фибули, глинени лампи и др. Върху гробовете са поставяни надгробни плочи, на които личат надписи на латински и гръцки.
Открити са също така жертвеник с името Абритус, надписи, релефи, статуи, архитектурни детайли, оброчни плочи. Тук е намерено и най-голямото късноантично съкровище, състоящо се от 835 златни римски монети от V век. Общото му тегло е 4 кг.
Извън крепостта е разкрито неукрепено селище, в което най-вероятно са живели занаятчии, дребни собственици и други заселници, придружаващи римската аркия.
Римска вила
При разкопки е открита голяма жилищна сграда, която е имала стопански части. Общата им площ е била около 3000 кв. м. Те са били разположени около вътрешен двор. Открити са също така 22 мраморни йонийски колони и малък храм до западната страна на сградата, датиращи от V–VI в.
Музей
При Абритус е уреден музей, в който са експонирани част от намерените при разкопките предмети, разкриващи материалната и духовната култура на обитателите на града.
Паметниците са обособени в три групи: посветителни, надгробни, архитектурни. По-голямата част датира от римската епоха (II–III в). Можете да разгледате и експонати от Късното средновековие XVIII–XIX век – надгробни християнски, мюсюлмански и арменски надписи.